Нещо за размисъл:
Цар лед
Оценка: / 1
Автор Александър Градинаров
21 April 2007
Дори в най-забутаната кръчма в най-забутания щат на Америка, чешмяната вода я сервират с лед. В зной и жар, в студ и мраз, чаша вода, кока-кола или уиски неминуемо пращи от ледени парчета. Това правило няма изключения. За обикновена вода, ледът може би придава търговски вид. "Уиски он дъ рокс" е отдавна класика в жанра. Коктейлите с ром и джин са неразривно, свързани ледените бучки. Ледът в такава степен се е превърнал в марка за качество и в ПРОКАЗАТА: "Бацилът на проказата най-вероятно е високо чувствителен към телесната температура, тъй като нанася най-големи поражения в по-студените части на тялото ... "
Горната формулировка е общоприето за вярно описание на проказата. През първата половина на 20-ти век температурната теория се базираше предимно на клинични наблюдения. През 1959 г. Бранд публикува отлично обобщение в подкрепа на тази теория.
В клинично изследване от 1968 г. Хейстингс подкрепи доводите в полза на температурната теория като съобщи, че е открил значително по-висока бактерийна концентрация в участъци на кожата със средна температура 32,05° Целзий, в сравнение с участъци с температура 33,46°. Изследването е било проведено чрез температурни измервания и биопсия на кожата на петима пациенти болни от проказа. Друг учен, Шепърд, открил, че Mycobacterium leprae се размножава наи-бързо по кожата на краката на лабораторни мишки с температура от 27° до 30° Целзий.
Проказата е едно от най-старите заболявания, познати на най-древните цивилизации в Китай, Египет и Индия като заразна, обезобразяваща и неизлечима болест. Хората се страхували от нея заради необратимите й и осакатяващите последствия. Поради неразбиране на начина на предаване на болестта, заразените са подлагани на стигма и обикновено изолирани в колони за прокажени. Очевидно Mycobacterium leprae (бактериата на проказата) предпочита по-хладната човешка плът. Парадоксалното е, че телата на хората живеещи в така наречените топли страни изработват защитен механизъм срещу горещия климат и всащност поддържат по-ниска телесна температура в сравнение с хората живеещи в умерен климат. От средните векове насам колониите за прокажени овикновенно са били създавани на отдалечени острови в ужните морета, допринасяйки по този начин за по-бързото развитие на болестта.
Източник: Интернетът, разбира се!
В Америка, в най-забутаната кръчма, шокира не това, че сервират водата с лед. Поразява факта, че всички, абсолютно всички клиенти я възприемат като неизбежна даденост и я пият с лед. Посред зима, пред насядалите в заведението стърчат огромни пластмасови чаши до половина пълни с лед. Дори прясно пристигнали емигранти ще ти кажат, че в Америка е така. Такава е американската традиция. Водата се пие с лед и със сламка. Точка. Коктейлът на бедните? Защо да не се почувстваме значими с нещо, което нищо не струва. Но производството на лед струва пари. Защо тогава ледът навсякъде е "фрий"?
Храната в Америка е смисъл на живота и основно забавление за мнозина. Храната в Америка е религия. Храната е един вид бог, чието тяло разкъсваме всеки ден. Но кой иска да се храни с разложени трупове. Хладилникът е мястото, където съхраняваме храната Бог. Хладилникът е като една малка домашна морга, храм, благодарение, на който съществуваме. Хладилниците в Америка са огромни. В тях наистина могат да се съхраняват трупове. Впечатляващите им размери са вдъхновили писатели и режисьори. Те са един вид живителен център в Американския дом. Магически шкаф, от който изскача храната. Този магически шкаф произвежда лед, за да я съхрани. И найголемите хладилници в Европа са два пъти по-малки по размери от американските. Европейските хладилници не произвеждат лед.
В Америка, дори бебетата пият млякото си от хладилника. За една европейска майка това би прозвучало като престъпление. Но Цар Лед властва в Америка, страната на замразените храни. В Америка като си поръчаш чай ти носят чаша пълна с лед и кафява течност. Трябва специално да предупредиш сервитьорите, че искаш горещ чай, стандартната поръчка е той да се пие студен. Зиме и лете ти сервират леден чай. С алкохола е същото. Чаша с лед, на чието дъно плуват няколко капки водка да речем. Но след като сте ги предупредили, ледът да е отделно, още по-поразяващо въздейства, когато отидете в тоалетната и се изправите пълните с лед писоари. Това не са смешно малките европейски писоари, а малки фаянсови вани, които са пълни догоре с бучки лед. Когато насочите топлата струя, ако успеете изобщо да я стоплите, те се стапят с весело пращене. Няма нужда сте получили бакалавърска степен, за да знаете, че горещината ви дава енергия, а студът ви я отнема. И децата знаят, че... Навсякъде по света, в студени, както и в топли страни, се пият горещи питиета. Чай, кафе, греяни ракии, вина, супи и млека. Но не и в Америка. Горещите течности, ако се вярва на китайците засилват Янг енергията на индивида, студените неговият Ин. Но много Ян води до Ин, ако качите температурата на 42 градуса, нищо чудно да се вкочаните скоропостижно. Може би тогава и много Ин води до Ян? Ледът съхранява, а топлината разлага. Съхраняването на индивида е основна грижа в Америка. Грижата за човека. За разлика от нас, знаят ли те кой е човекът? Ледът калява, деца възрастни и млади трябва да живеят колкото се може по-дълго. Такъв е претекстът. Ледът консервира. Американците изглеждат добре консервирани. Американците приличат на крачещи хладилници пълни с лед. Самоходни ледени блокове, които дори шиш за лед не може да раздроби. Ако опитате, но не успеете, кажете на този леден олтар: Амин! И пийте една студена бира.
