Стихове

От Патриот, който пожела да бъдат публукувани в нашия форум:

България

Гордост за нас е,и наша родина.
Обичай я много,тя всичко си има.

Смели герои,
високи скали;
Нашите майки -
буйни реки.
Господ създал
я
за чудо и приказ.

Чужди народи тайно завиждат...
Кръв е пролята - още се лее,
но е свободна - химна се пее.

Пей го народе,бори се до край!
Наша да бъде! ,наша до край...

Българска Природа

Навън щом излезеш в природата дива
Красотата изпълва душата прелива

Всичко е друго много по чисто
Кара да мислиш за нещо по вишо

Забравяш проблеми и чужди нападки
Обзема те чуство на мигове сладки

Никой не ще ти отнеме момента
Свободата да влива силата светла

Тя за това е да дава надежда
Да преави живота ни малко по нежен

Моменти карсиви за всеки тей лични
Моменти на гордост дори патриотични.

Българския боен дух

Показвали сме своя боен дух
На не една велика сила
Бранили сме с цената на животи
Нашата родина мила

Не онемя ли врагът на Шипка
Тази Българска неземна битка
Колко много кръв се бе проляла
България да бъде отново цяла

Българския боен дух не ще огасне
В ярост голяма тои ще израсне
Огън и жупел в сърца ще изригнат
Българския враг навред ще достигнат

с това мога да допренеса аз

Хубави стихове,но за съжаление картината в нашата мила родина от ден на ден потъмнява....Какво казваш Елтимире???

Основата на тази загуба, е загубата на духовността. Изчезне ли духовността, хората ще станат излишни. Нататък е ясно. Тук ще се настанят други, които да поемат контрола над Вратата. И тези други няма да са от никоя от човешките раси.

Нали темата е >СТИХОВЕ<....предполагам може да се продължи със тях...но за съжалени в моите няма да възпея героизма на българския народ... ще излея малко истина...истина която наблюдавам от дълго време...
Няма заглавие...
...................................
Не е ли време за промени?
Може би сме на ръба?
Може би сме на колене?
Кой-кого?Какво сега?
Търсим отговори...
търсим грешки...
нишим чуждите дела
и сме толкоз жалки - смешни
в мижатурчестите си тела...
С ритъм за мизерно оцеляване
депресирани от суета
всички днес се разболяваме
губим своята душа...
Всички днес сме наркомани
в пряк...в преносен смисъл...
зомбита със жалки мании...
Кой ли тъй ни е орисал???
И сълзи се стичат по лицето...
колиничила съм на ръба...
-търся отговори
-търся истини
за живота...за света...
за душите ни ограбени...
за децата ни без път...
и едва тупти сърцето ми,
но намирам сили за гласът
вперила очи в небето
иска ми се да крещя...
но изтръгвам само шепот
на въпроса До кога?

Преди време някой беше постнал една наистина хубава чеченска песен.Позволих си да преработя текста и Ви го предлагам !Богатство,слънце,светлина
В Родината ни има.
От векове сме в таз земя
И вечно ще ни има!
Ний верни сме и синове
И робство ний не щем,
за нея ний живеем днес
за нея ще умрем
Земята наша ще си върнем
И в боя всеки пръв,
За тез гори и планини платили сме със кръв!
Завет от нашите деди- Един закон за чест,
Нам братя- волните орли
Смъртта е блага вест!
И свирне ли тръба за бой,
Във строя ще застанем
Народът горд и края свой
С живота си ще браним!
И Бог и Правдата са с нас,
Земята наша древна,
Зоват с свещеният си глас
За битката последна!