Сбогуване с миналото

РУДОЛФ ХЕС – ТАЙНАТА ОСТАВА
Истинската история на нацизма е много по-различна както от демократическата, така и от самата нацистка пропаганда. Следващите редове, преразказ на материал от едно френско списание нямат претенции за изчерпателност, но ще послужат като храна за размисъл на онези наши български сънародници, които уж се смятат за български националисти, уж се стремят към Тенгрианството, пък честват годишнините от смъртта на Рудолф Хес. Чия именно смърт честват, това знаят единствено британските архиви. Те трябваше да бъдат разсекретени през 1972 г., но това бе отложено за 2002-ра. Според нас, разсекретяването отново ще се отложи. Но да преминем по същество.
На 25 септември 1973 г. Хю Томас, по това време хирург в английската военна болница на тогавашния Западен Берлин преглежда последния затворник на затвора-крепост Шпандау – Рудолф Хес. Лекарят е бил осведомен, че през Първата световна война Хес е бил ранен тежко в левия бял дроб. Но върху тялото на стоящия пред него пациент липсва белег. Рентгеновите снимки също не показват следи от раняване. Д-р Томас е един от най-големите експерти по огнестрелни рани. Той знае, че такива рани оставят характерен белег и предизвикват увреждане на заобикалящата белодробна тъкан за цял живот. “Тогава реших, че историята с раняването на Рудолф Хес е била просто измислена” – разказва по-късно д-р Томас.
Решавайки да разобличи една нацистка пропагандна лъжа, докторът прави редица проучвания. В Западен Берлин открива официално фотокопие на атестацията за службата на Хес през Първата световна война, където е отбелязано, че на 8 август 1917 г. той е бил ранен от куршум в белия дроб. Раняването е било сериозно, защото Рудолф Хес е прекарал три месеца в болница. Това сведение се потвърждава и от неговата съпруга Илзе Хес. В писмо, адресирано до д-р Томас, тя пише: “Рудолф имаше много белези от раняването си. Той, който беше голям спортист, вече не можеше да тича, защото много силно се задъхваше.”
За Хю Томас вече не съществува никакво съмнение, че човекът, който той е прегледал, не е бил Рудолф Хес. Силно заинтригуван, хирургът продължава започнатото разследване. На 10 май 1941 г. Хес трябвало да се добере до Шотландия и да се срещне с отговорни английски ръководители, настроени благосклонно за сключването на сепаративен мир с Германия. Томас открива адютанта на Рудолф Хес – Карлхайнц Пинч. Пинч е присъствал при излитането на Рудолф Хес на 10 май и дори е направил няколко снимки. Те са запазени. На тях може да се види номерът на самолета. Но машината, разбила се в Шотландия не носи нито върху мотора, нито върху корпуса си номерата на самолета, излетял от базата Аугсбург в Бавария. На самолета от военния музей в Дъксфорд, е изписано NJ+OQ, докато самолетът, излетял от Германия, е бил с номер NIC 11. Освен това, той не е имал допълнителни резервоари за гориво под крилата. А самолетът, долетял до Шотландия, е имал такива резервоари и единият от тях е бил открит на следващия ден в река Клайд.
“Междинно кацане за смяна на самолета е било изключено” – продължава Хю Томас. Пътят на самолета е бил внимателно проследен от радарните инсталации на германците чак до Северно море, след което той е прехванат от радарните постове на английския Кралски наблюдателен корпус.
Още един смущаващ факт. Непосредствено преди заминаването си, Хес не успява да намери подходящ летателен костюм. Той взема на заем костюма на приятеля си Хелмут Каден, който е доста по-едър от него. Името на Каден е било изписано от вътрешната страна на комбинезона, но човекът, задържан в Шотландия, бил облечен в костюм, който му е бил напълно по мярка и изобщо не е бил надписан. Освен това, този човек не е носел в себе си нито един документ, с който да бъде установена неговата самоличност. Идентифицирането му се извършва при малко странни обстоятелства. Във Великобритания имало няколко души, които се познавали много добре с Рудолф Хес, но именно те не били извикани. Той бил идентифициран от двама не твърде компетентни мъже: херцога на Хамилтън, който никога преди това не се е срещал с Хес, и сър Айвън Къркпатрик, бивш консул в Берлин, който познавал Хес съвсем бегло.

“Проучил съм всички протоколи от разпитите на този човек” – продължава Томас. “Защо той, изпратен с предложение за сключване на мир, държи пред англичаните напълно лишени от смисъл слова? За ръководител от ранга на Рудолф Хес, той проявява съществени пропуски, както до познанията, свързани със собствената му страна, така и до установени дипломатически порядки. Залавянето на такъв нацистки ръководител представлява значителен и неочакван пропаганден фактор за англичаните. Защо Чърчил е забранил пленникът да бъде фотографиран, и по този начин се е лишил от цялата пропагандна шумотевица, свързана със събитие от такъв огромен мащаб?”
До процеса в Нюрнберг, за Рудолф Хес повече никъде не се споменава. На самия процес неговото поведение е още по-странно. /За авторите на статията изобщо не е странно, че на подсъдимата скамейка бива изправен един човек, който дезертира в началото на една война с цел да предизвика нейното прекратяване. Но обвинението не е дезертьорство, а именно престъпленията му по време на войната, в която той не е участвал./ Той симулира амнезия, отказва се от показанията си. Националсоциалистическите водачи изобщо не могат да го познаят. Херман Гьоринг непрекъснато му се подиграва. В затвора в Нюрнберг Хес страни от останалите задържани, не участва в техните разговори. Вече в Шпандау, в същото време, когато другите затворници проявяват нетърпение да се видят със своите близки, Хес отказва такава среща чак до 1969 година. При тези обстоятелства каква доказателствена сила би могло да има твърдението на неговия син Волф Хес, че е разпознал баща си? През 1941 г. той е бил едва три годишен, а го е видял отново едва след 28 години.
Не бива да подминаваме и свързания със самата фамилия “Хес” въпрос, задаван от историята: “Той /Карл Маркс/ получава предложение за работа във вестник от Мозес Хес, син на еврейски богаташ, социалист и нихилист, който ще стане духовен наставник на Маркс. Всъщност той го прави комунист.” - Волен Сидеров, в-к “Монитор”, 15.I. 2001.
През 1979 г. във Великобритания излиза книгата “Убийството на Рудолф Хес”, която предизвиква многобройни запитвания към британското правителство. Както казахме в началото, правителството отложило отговора за 2002 г. Според разузнавателния отдел на Движение “Воини на Тангра”, нота, съдържаща искане за поне още едно отлагане са отправили външния министър на Република Атлантида Сюлейман Паша ефенди и министърът на антифашисткото разузнаване в сянка Звеновод Исперихов. Познайте защо.

Подменената истина
Разбулването на нацистките тайни за нас не е самоцел. В България чуждата агентура преследва всяка родолюбива българозащитна проява. Преследванията се извършват под благата маска на “антифашизма”. Тази чудовищна несправедливост се извършва с неотслабваща сила през последните 57 години. Тя е и една от главните причини за сегашното положение на нацията и държавата. Проклятията на неотмъстените жертви провалят България. Продължаващите насилия срещу жертвите на комунистическия терор предизвикват гнева на българския Бог: Той не разпознава Своя народ сред тълпата равнодушни човекоподобия. Опрощавайки миналото зло и оправдавайки сегашното, България обрече себе си на зло. Не сме в състояние да се противопоставим с физическа сила, институционализираният терор е по-жесток и по-неумолим дори от талибанския. Но ние знаем, че цялата мотивация на врага се основава върху лъжи и фалшификации. “Победата е на този противник, който е по-убеден в правотата си. Вярата е постоянно и единствено надеждно оръжие” - ни учат наставниците. Онова, което можем и трябва да направим, е да измъкнем от измамниците признанието, че ние сме правите, че истината е на наша страна.
В началото на май 1990 г. съветският в-к “Известия” публикува географска карта, съставена според автора Л. Корявин от Алфред Розенберг. Съществуват достатъчно основания за съмнения в автентичността на картата, тъй като имената върху нея и обяснителните бележки са на английски, а не на немски език. Все пак за нас тази публикация е любопитна, тъй като в посоченото творение, датирано от 1941 г. България въобще не фигурира. Унгария също липсва. Затова пък ясно се виждат Велика Румъния, Урал, в който Казан е граничен град, а също мистериозната огромна Greater Caucasia, включваща Баку, Ереван, Астрахан и Новоросийск. Но дори картата да е фалшификат, струва си да се замислим над мисленето на нейните разпространители, които между другото плачат, че Хитлер и Розенберг готвели пълното унищожение на еврейския и цигански народи. Нима който не е евреин или циганин не е човек и не заслужава живот? А трябва човек да е пълен идиот, за да не види, че именно антинацистите и антирасистите, в пряко съучастие със старите приятели на Райха подложиха българската нация на жесток геноцид. И то в началото на ХХІ век. Ще дадем малък пример. Ако изключим иронията, по същество всичко останало е вярно.
14 декември 2001 г. Хубава дата, пълна с хубави новини. Правителството на Негово Величество Ромейския Император се похвали, че мерките за преодоляване на бедността са започнали да дават резултат. Бедните са започнали масово да измират, т. е. да намаляват. От министерство на лицемерието и социалните грижи за ромите успокоиха председателката на съда в Хага, уважаемата госпожа Курва дел Понте, че правителствените мерки не се отнасяли до представителите на висшата циганска раса. Измираща България твърдо върви по набелязания от международните институции антифашистки /и антибългарски!/ път.

БЪЛГАРОУБИЙСТВЕНАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Съществуват много разновидности на демокрацията, но противобългарският политически елит избра най-лошия, българоубийствения вариант.
Вдигат цените, вдигат данъците, налагат нови акцизи, съкращават работни места, затварят малкото останали предприятия. И като компенсация – създават привилегии за богатите. А девет десети от нацията са бедни, прекалено бедни. Какво чуваме в оправдание и какво виждаме? Трябвало да се изпълняват предписанията на Интернационалния мошенически фонд, Евр/оп/ейския Съюз, НАТО, НАФТА, ЦЕФТА и подобните им институции. Оялият се елит брани националните /Абе, колкото са национални, толкова да са живи!/ и международни институции, той брани всякакви институции. Така нареченият елит брани институциите, само нацията няма кой да я брани. Дали обаче мислят за Държавата, както се опитват да ни залъжат?
Тая скапана полудържава вече не е България. Ние живеем не в свободна Държава на българите, а в някакъв Терористан, със столица град Кретения и правителствен официоз вестник “Идиот анахронот”. Взеха ни всичко, което можеше да ни се вземе, а от свободите ни оставиха единствено свободата да умрем. Не остана вече нищо, от което да се боим, освен от самия страх.
Както някога византийският император Василий ІІ ослепил българската войска, оставяйки един едноок да води сто слепци, така днес управниците се готвят да уморят сто българи, оставяйки един да преуспее. Като залъгалка за останалите, като илюзия, че и те биха преуспели. Ами знаете ли защо министърът на външните заповеди Моньо Паси постоянно дърдори за приятелство с масовите убийци от НАТО?

Ролята на НАТО е да потушава неизбежните народни вълнения. Нали си спомняте какво тренираха по време на първото НАТО-вско учение в България? А че ще има народни вълнения, сме повече от сигурни. Те ще последват формалните протестни акции, когато бъдат отключени отчаяните изблици на дълго трупана и сдържана омраза. Дори да не избухне мечтаната от българофагите гражданска война, пак ще се намери начин за бързо изтребване на българите. За да се предпазят от евентуалната наша съпротива, враговете на България съсипаха нейната армия. Генералите, наследниците на храброто българско офицерство, удивило света със своите подвизи послушно подви опашка и усърдно се зае да изпълнява задокеанските заповеди.
За да не се сбъднат сатанинските планове и мрачните прогнози, ние трябва да положим усилия за тяхното преодоляване.
Следващ елемент от нашата духовна офанзива нека бъде анализа на еврейското отношение към българите, благодарността им, че сме ги спасили от депортиране в лагери през Втората световна война. Наставленията за ликвидация на нашата Родина са именно техни, нека изясним отношенията си. Не само не забелязваме прояви на благодарност, но отново се сблъскваме с груби лъжи и измислици.
Поставят паметни плочи в Йерусалим, а после ги махат, използвайки вдигнали се шум да ни нарекат расисти, нацисти и военнопрестъпници. Те, финансиралите възхода на Адолф Хитлер, въоръжилите Вермахта, те, именно те ни упрекват в съюзничество с Фюрера. В гробището “Карлтон”, Мелбърн, Австралия се намира паметник, на който са изписани имената на държавите, съдействали за избиването на евреи през Втората световна война. Третата държава върху паметника е България. Интересно кой разумно мислещ българин след такова незаслужено обвинение, след такава гнусна клевета би се притекъл на изпаднал в нещастие евреин? Лошото е, че политиците, застанали начело на българската държава имат твърде малко общи точки с разумно мислещите българи.
Съвременният български политически живот в средите, свързани в миналото с Третия Райх е не по-малко загадъчен. Огромна роля в събитията има Българският Национален Фронт. За непосветените ще уточним, че БНФ е задгранична организация, продължител на прохитлеристкия СБНЛ с председател Иван Дочев, водача на Легиона.
В своята книга “Шест десетилетия борба против комунизма”, д-р Иван Дочев пише:
“Тъй като Цар Симеон, когато напусна България, беше още малолетен, предстоеше съгласно Търновската конституция, щом навърши пълнолетие – 18 години, да излезе с манифест и встъпи в правата си на Цар на българите. Националният фронт се интересуваше живо от този въпрос и не би искал да пропусне датата, тъй като ако при пълнолетието Царят не излезе с манифест и обяви, че влиза в изпълнение на правата си, по Търновската конституция той губи правото си.
Националният фронт не искаше да се случи това и Управителният съвет на организацията изпрати председателя д-р Иван Дочев, май 1957 година /Дочев неволно греши, годината е 1955, б. а./, да се срещне с Цар Симеон в Мадрид.
Д-р Дочев изпълни блестящо тази мисия и донесе добри новини. Царят се приготовляваше да излезе със своя манифест при навършване на пълнолетието си.”
В частни разговори обаче Дочев разказва съвсем друго. Царицата Майка Йоанна не позволявала на своя син да се обяви за Цар. Изобщо тя му забранявала да се занимава с политика, и особено с въпроси, свързани с България. Омразата на Царица Йоанна към българите не е тайна за старата българска емиграция. Когато станало пределно ясно, че той няма да прочете своя манифест, в Централния екзекутивен борд на Българския национален фронт /inc/ написали Царското обръщение към нацията. В последния момент, на самия 16-ти юни делегация, водена от Дочев заминала при Царя и го принудила да изпълни своя дълг. “Без мен Царят нямаше да е Цар” – коментираше Иван Дочев. По-късно, заради топлите връзки на Царското семейство с евреи-ционисти, отношенията с БНФ се влошават.

“Царят ни е евреин, а князете ще учат български език в израелски колхоз /кибуц/.” - писа сп. “Свобода”, бр.82/1978 г., издание на Българския национален фронт /inc/, Торонто. 22 години по-късно Гошо Спасов от гр. Белово, отговорник за България на Българския национален фронт /inc/, издател на сп. “Борба” и на в-к “Национален подем” проправи пътя за връщане в Родината на Негово Величество Цар Симеон Втори. А между журналистите, главен критик на министър-председателя Симеон Сакскобургготски е Явор Дачков, протеже и личен приятел на Спасов. Неведоми са пътищата Партийни! През есента на 2000 г., когато започна издаването на “Национален подем”, Спасов бе наясно, че Царят ще се включи в “играта” само след няколко месеца. Плановете за връщане на Симеон ІІ бяха известни на Спасов до най-дребните детайли. А негов електронен “глас” тогава бе водещият предаването “Гласове” в Българската национална телевизия Явор Дачков. Те знаеха какво се готви и работеха, за да се извърши по-скоро и по-успешно. Накрая се стигна дотам, че победилата в парламентарните избори Царска партия НДСВ уволни дисциплинарно Дачков от телевизията. Такъв бе завършекът, а как започна пряката активна намеса на Симеон ІІ в съвременната българска политика? През 1997 г. Царят чрез своя пълномощник масона Ошанов предизвика разцепление сред монархическите партии. А но по-своенравните им бе платено, за да се отцепят от подготвяната коалиция. През същата 1997 г., парите за Християнрадикалната партия и Коалиция “Обединение за Царя” дойдоха от Финландия с куфарче. Така и не се разбра кой и защо ги бе пратил. Последиците обаче са налице и по тях можем да гадаем.
При всичките приказки за обединение, Царят действаше задкулисно да не се явят монархическите партии с единна бюлетина на изборите. Именно той е, който не искаше монархическо парламентарно представяне. Царят играеше игра, която напълно устройваше СДС, затова седесарковците бяха доволни и поддържаха чудесни отношения с Негово Величество. През есента на 2000 година обаче заповедите се смениха.
Министър председателят циганин Иван Костов заподозрял нещо или пък му докладвали за готвената промяна, та пратил конституционния съдия Васил Гоцев при Царя. Симеон ІІ най-категорично отрекъл “слуховете”. Само след два месеца всички чухме знаменитата му априлска реч. После новосъздаденото Национално движение “Симеон Втори” се разграничи от монархистите, дори от най-верните и преданите на Идеята, Явор Дачков се превърна в най-яростен разобличител на Царя, а Сивият кардинал Спасов потъна в мълчание. Привидно мълчание, “животът на морето е в подводните течения”, нали така?
Половин година след като НДСВ пое властта, се случиха три събития, на които не може да се каже, че не бе обърнато внимание. Само че никой не успя да види истинската връзка между тях, еднаквата им основа. Първо кметът на София Стефан Софиянски излезе от СДС и направи своя партия. Последва го председателят на софийското СДС Евгени Бакърджиев, и той направи своя партия. Накрая и Българският демократически форум изостави синята партия. Общото между случаите е, че Софиянски и Бакърджиев са легионерски синове, а партията на легионерите БДФ е в организационно /и финансово/ единство с Българския национален фронт /inc/, пряк наследник и продължител на СБНЛ. Някой отново бе издал своите неподлежащи на коментар заповеди и те бяха изпълнени. Безпрекословно. Както винаги. Също както през 1999 г. бе заповядано влиятелните политически мъже, свързани с Легиона да откажат помощ на обвинените в пронацистка пропаганда. Въпреки явното неудоволствие, тогава те не посмяха да се противопоставят на тайнственото нареждане.

Става все по-ясно, че Царят изпълнява безпрекословно еврейските нареждания. Небезинтересно е отношението на евреите към Царя. 11 май 2001. “Канал 3”. Някакъв професор-литератор обясняваше колко добре ще бъде за всички нас, ако обезглавим /в буквалния смисъл и напълно сериозно!/ своя Цар. Именно такъв бил цивилизационният пример на Англия и Франция. Някой се опитва да склонява от телевизионния екран към убийство българите и неговото склоняване, което според Наказателния кодекс е престъпление бива приемано като демократична проява. Неговият събеседник Авраам Адамович допълни, че предложението е напълно уместно, тъй като не бива да позволяваме чужденци да идват тук и да ни съветват какво да правим. Под “чужденец” потомъкът на Юда вероятно подразбираше Негово Величество Царя на българите. Водещата Виза Недялкова кротко се усмихваше. Но когато започнаха зрителските обаждания, цялата хуманно-демократична компания настръхна. Представете си само - тези гадни, отвратителни българи искат да живеят по-добре, те не са съгласни да ровят в кофите за боклук в името на висшите демократични ценности и светлото европейско бъдеще, което ще настъпи само след някакви си хиляда - две хиляди години. Каква простотия, какво тъпоумие.
Само че тъпите българи казаха: “По-добре Цар, отколкото мангал!” – и гласуваха за НДСВ. И сбъркаха, защото зад НДСВ стояха същите антифашистки сили, помогнали някога Адолф Хитлер да дойде на власт.

ПОТОМЪКЪТ НА ОДИН
1915 година. Сред германските войски на Източния фронт пристигнала католическа мисия. Възглавявал я един от най-влиятелните кардинали на римската курия /скоро той ще стане известен на света като папа Пий ХІ/. Представили офицерите пред йерарсите. В залата прозвучало: “Хауптман Вилигут!” Кардиналът побледнял: “Вие от рода на самите Вилигути ли сте?” – запитал той.
- Да, - простичко отговорил германския капитан.
- Familia malitetta! /Проклета фамилия!/ - извръщайки се, възкликнал бъдещият папа.
Ще минат още две десетилетия и името на Карл Мария Вилигут ще се появи в списъците на една от най-тайните организации в нацистка Германия.
… На изследователите е известно, че в “Аненербе” успешно разшшифровали някакви рунически писмена. И това довеждало понякога до главозамайващи резултати. Били възстановени древни култове и ритуали, способни да увлекат тълпата след вожда. Използвали се магически методи за въздействие на съзнанието /аналбогични на днешното невролингвистично програмиране/. Обмисляло се всичко – чак до позата на вожда с ръце, скръстени върху долната енергетична чакра. Разбира се, всичко може да се нарече бълнуване… Но един човек убедително доказвал пред мистично настроените германски вождове възможността за предаване на съкровени знания през тъмата на вековете. Доказвал със самия факт на своето съществуване.
Този човек бил Карл Мария Вилигут.
Неговата име почти не се споменава от изследователите. Най-посветените членове на СС го наричали “Разпутин на Химлер”. Извън този кръг малцина знаели за съществуването на такава личност. Даже в официалните списъци на ръководители от СС за 1936 г. Вилигут бил отбелязан с псевдоним. Наричали го групенфюрер Вайсторм. Наличието на едно от имената на дремногерманския бог Один в официалните документи е поразително!
"Вилигут" специалистите превеждат като “Бог на Волята”. Съгласно терминологията на ариософите, това е синоним на понятието “паднал ангел”. Тоест става дума за някакви “висши същества”, демони, донесли на Земята неземни знания.
Корените на генеалогическото дърво на Вилигутите се губят в тъмата на вековете. За пръв път гербът на този род /с две свастики вътре/ е отбелязан в ръкописи от ХІІІ век. При това, той практически е идентичен с герба на манчжурските средновековни владетели.
На Вилигутите от поколение в поколение предавали загадъчни таблички с древни писмена. Зашифрованата в тях информация съдържала описание на някакви езически ритуали. Оттук – папското проклятие, наложено на рода още в Средновековието.
Вилигутите отхвърляли всички предложения да унищожат проклетите писмена. Те сякаш знаели, че ще удари дългоочакваният час.
Вилигут поразявал Химлер с виденията на своята родова памет. Привиждали му се религиозни практики, система за военна подоготовка и законите на древните германци. Той съставил даже своего рода мантри за предизвикване на такива видения.
Що за видения били това? Може би прелест, която се стимулира у западния човек с особеностите на католическата медитация? За разлика от православната молитва, когато умът на молещи се разбира смисъла на произнасяната молитва, за католиците е по-важен зримия, едва ли не чувствен образ. А такъв опит не преминава безследно. Видения имал не само Вилигут. Още през 1911 г. Лист получил писма, подписани с псевдонима Тарнхари, което значи “таен крал”. Техният автор твърдял, че е реинкарнация на сакралния древногермански вожд Волсунген. В кръгове, близки до Лист сериозно се обсъждало дали не е време Тарнхари в трудните за Германия дни открито да се яви пред нацията.
…През 1939 г. Вилигут напуснал работа. Той све по-често започнал да се уединява в своето родово имение. Селяните наоколо го приемали също като неговите предци за таен германски крал. Карл Мария Вилигут умира през 1946 година. Той бил последният от проклетата фамилия.
Пътищата на Химлер, Вилигут и доктор Вирт се пресекли неслучайно. Разшифровайки древните писмена, Вирт стигнал до извода, че Библията е само преразказ на много по-древни човешки познания. По-късно, вече попадайки в немилост, той обобщил своите съображения в книгата “Палестина бух”. Интересно, че единственият екземпляр на ръкописа изчезнал загадъчно през 50-те години. Някои смятат, че тази акция е дело на израелското разузнаване МОССАД. Работата е там, че подобни разработки доказвали, че евреите са откраднали древни нордически знания, което ги правело мистични врагове на арийците.
При Хитлер тоталитарната държава извлекла от всичко това конкретни полицейски изводи. Към лагерите тръгнали ешелони, пълни с хора, смятани за расово и генетически непълноценни. Но най-енергичната част от еврейското население заминала извън пределите на Райха, в това число и в Палестина. Така нацистката грижа за расова чистота на арийците по странен начин се съчетала с още един подобен процес. С осъществяване на идеята, формулирана от един от теоретиците на ционизма – Жаботински, за необходимостта от “ново издание” на еврейския народ, тоест от провеждането на грижлива селекция.

Моралът и етиката на повечето германци се оказали доста гъвкави. Концлагерите се възприемали спокойно. Казват, че владенията на злото са ограничени от етиката. Но самата тя не е нищо друго, освен продукт на социалното насилие. И етиката, и законите, написани от човешка ръка и неосветени свише, са евтини.
Нахвърляйки се срещу основите на библейското знание, Вирт изпълнявал още една важна за нацисткия режим задача. Обективно той разчиствал основите за новия култ. За формирането на алтернативна цивилизация бил нужен не само елит, който постепенно се акумулирал в СС, но и нещо повече. Нов стимул, който да увлече милиони. Така във фундамента на новия храм бил заложен монолита на аксиомата за превъзходството на арийците. Така се изграждал храм, където се заселили не богове, а жреци.
Те разсъждавали така: всяка религия съществува не за сметка на фактора “Бог”, а за сметка на фактора “вяра”. Главният въпрос е в използването именно на този ирационален потенциал.
Всичко останало – политическите платформи и икономическите програми, са само бълнуване на либерали, борещи се за временно пребиваване край държавната ясла. Самият Хитлер наричал своето движение революция. И това действително била революция. Привеждана в движение от бесовете и апелираща към езическото минало. Това било глобално и открито въстание против християнския свят, макар отпаднал от истинската вяра, но по име все още християнски. Това било въстание на ветхия човек. Демонстриращ мускули, но ветх!
Идеите на Херман Вирт влезли в резонанс със специфичните представи на йерарсите на Райха. Скоро в разпореждане на загадъчния професор се оказала могъща структура. Тя била съставена от пет десетки институти. Заместник на Вирт станал доктор Хилшер.
Тайната история е истинска история. Ние помним, че разговорът за Аненербе бил потулен даже на Нюрнбергския процес. Може би следователите не разполагали с достатъчно материали? Според авторите на излязлата през 1989 г. в Ню Йорк книга “Месианското наследство” М. Байджент, Р. Ли и Х. Линколн, истината била умишлено скрита. Сведенията за ритуалните и окултни аспекти на Третия Райх били обявени за недопустими.
Мълчанието продължава.

Това е част от незавършената ми книга "Сбогуване с миналото". Има и още.