ЧИТАТЕЛЮ!
На стиховете махна недей намира,
Те са писани от Бача ти Кира;
До 1847 е пасал селски телци,
За туй му толкос иде от ръце.
Той се толкос догажда,
Таквис стихове да нарежда;
Ако ти е воля - чети ги.
Ако не пък - остави ги.
Мен ми е, братко, такъв адета,
Цела книга като връхлета,
Се искам да я нашара,
С каквото вече намера,
До тук вече стига,
Видиш, че нема вече книга.
Аз оставамъ всегдашен твой доброжелател
Бачо ти Киро Петрович из село Горни Турчета,
Писал на Лазаровата събота, година 1873".
...
Българинът тогас ще разумеи,
Кога за свобода малко кръв се пролей,
Но то ще бъде тогас,
Когато не ще да вида аз!
Боже, дай ми още да поживея,
За мила свобода кръв да си пролея.
...
И дето идеше, Киро запалваше. Надарен със силно чувствителна поетическа душа, Киро имаше възпламенително слово. Още щом почваше да говори, той веднага трогваше, наелектризирваше. Трепваше нещо в душата на слушателя. Запалваше се, и той, слушателят с умиление и възторг слушаше силните му трогателни думи. Такава магическа сила имаше неговото слово. И селският оратор, във потури и саламарка, биваше слушан с внимание еднакво от селяни, както от граждани, от прости хора, както и от интелигенти. Особено Киро увличаше народните маси със своята популярна реч, изпъстрена с народни пословици и поговорки и примери от историята и от живота – изложена на простонароден, разбран за всички език. Киро винаги говореше възторжено, той беше винаги ентусиазиран, особено когато говореше за народното дело или във връзка с него.”
...
Кагато го поповикали да му обявят, че ще се накаже само с затвор Бачо Киро се изтъпил на страна и захванал да декламира следующите стихове на турски език, в които той явно изповедал, че е комита:
"Бенъ биръ Бачо Киру им,
Тюрктен коркмас комита им,
Шишане омузума урдум -
Асланданъ байряк калдърдъм.
Ватанъ мъ ичин хайдут олдум,
Дренова манастирънда конак булдум!..
Т. е., че Бачо Киро е човек комита, от турците се не бои. Шишане турил на рамо, байряк с лев повдигнал; за отечество станал хайдутин, в Дреновския монастир намерил прибежище.
Вследствие на това, обесиха го в Търново.
...
Из спомени на Захари Стоянов и Гено Недялков за Бачо Киро.
Елтимир,словото ли е скритото оръжие на фермерите или премахването на страха?
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
