Янко Янков - писма

www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-04-16_04.html

Янко Янков: Писма

До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в София, България от:
1) Конфедерация Швейцария,
2) Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
3) Кралство Белгия,
4) Федерална Република Германия,
5) Република Франция,
6) Представителството на Европейската комисия в България,
7) Съединените Американски Щати

До Борис Велчев –
Главен прокурор
бул. “Витоша” № 2 , 1000 София
Относно: Организирана и системно провеждана
от Правителството практика на държавен тероризъм,
извънсъдебни убийства и други форми на насилие
по отношение на българското население

До Георги Първанов – Президент
бул. “Княз Дондуков” № 2
1000 София

Ваши Превъзходителства,
Господа министри,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

1.

По време на проведена в София на 29 октомври 2005 г. Международна конференция, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и посветена на темата „Перспективите за членство в ЕС и сигурността в Югоизточна Европа: скрита икономика, трансгранична престъпност и развитие”, експертът Тихомир Безлов е направил изявление, че през последните пет години в България годишно се извършват средно по 35 поръчкови извънсъдебни убийства (виж: Netinfo, 2005/10/29 и www.online.bg).

2.

На 27 ноември 2005 г. френската информационна агенция „Франс прес” публикува статия на изтъкнатия журналист Жан-Мишел Стулиг, в която е обоснована тезата, че поръчковите извънсъдебни убийства в България са феномен, който има еквивалент или аналог само в Русия.

3.

Неотдавна, на 15 декември 2006 г., авторитетният британски вестник „Файненшъл таймс” писа:

а) че според Европейската комисия от 1992 г. досега в България са извършени 173 поръчкови извънсъдебни публични убийства и атентати;

б) че както извършителите, така и поръчителите са останали неразкрити и ненаказани;

в) че сега, с присъединяването на България към Европейския съюз, този проблем ще престане да бъде чисто български и ще стане европейски, тъй като засяга проблемите за нивото на обществения ред и сигурността в страната, и най-вече проблемите за сигурността на гражданите при ежедневното им битие;

г) че с превръщането на България в част от отвореното гранично пространство на Европейския съюз и с нейното включване в европейското гранично сътрудничество и обмена на полицейска информация съществува реална опасност предназначената за полицията секретна информация да попадне в ръцете на Мафията.

4.

Тук, разбира се, няма да навлизам в диалог относно това, че от текста на статията личи, че въпросното издание се опитва да прави функционално разграничение между българска Мафия и българско Правосъдие, докато истината е, че в България цялата държавна и дори почти цялата обществена система, всъщност, е само едно от най-нискойерархичните звена от системата на българския клан на руската Червена Мафия - или иначе казано: Полицията, Прокуратурата, Съдът, Правителството, Парламентът, Президентството, политическите партии, неправителствени организации и пр. и пр. не само са структурни звена от системата на Мафията, а дори имат много по-нисък йерархичен статус от останалите звена, като напр. тези, които се занимават с експлоатацията на проститутките, и при това имат много по-нисък морал от този на най-долнопробните проститутки.

5.

Така или иначе, 173 неразкрити и ненаказани поръчкови извънсъдебни убийства са твърде голяма цифра, изискваща не само специален криминалистичен и криминологичен, но и преди всичко специален политологичен анализ, какъвто ние тук ще се въздържим да правим, но във връзка с който все пак ще ланисираме някои от своите теоретични изводи.

Онова, което още от пръв поглед прави изключително силно впечатление, е че каквото и да е ново и поредно убийство вече не предизвиква в обществото никаква изненада, и че единствената изненада, която би могла да се случи, е да бъде открит, и най-вече - да бъде наказан извършителят.

Както и че голяма част от особено драстичните и знакови по своя характер поръчкови убийства са извършени в контекста на такова календарно и дори часово време, такава вътрешна и международна обстановка, такова място и при такива подходи, от които следва абсолютно неизбежния извод, че става въпрос за недвусмислена демонстрация на сила, неуловимост и надзаконност, предназначението на които е да бъде точно такова, каквото е предназначението на всеки терористичен акт – да шокира, да стресне и да уплаши не само българската, но дори и европейската и световната общественост; и че класически пример в това отношение е убийството на Иван Тодоров - Доктора, което бе извършено в центъра на София, близо до Главната дирекция за борба с организираната престъпност и при наличието на изключително голяма концентрация на полицейски сили в района, тъй като точно там бе очакван кортеж на чуждестранна правителствена делегация.

6.

Всичките тези характеристики на фактите и обстоятелствата недвусмислено разкриват, че:

а) извършителите са лица с изключително висока професионална военна и терористична подготовка, получаването на която не е възможно никъде другаде, освен само и единствено в системата на специалните военизирани служби на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната;

б) тези лица са толкова добре запознати с разстановката на силите на МВР и МНО в съответния момент, колкото (съгласно закона) имат право да бъдат запознати единствено съответните министри и подчиненият им висш команден състав;

в) което обстоятелство, макар и често пъти да се тълкува като доказателство, че „престъпниците са имали и имат свои доверени хора или разузнавачи във висшите етажи на властта”, всъщност следва да бъде тълкувано само по един-единствен начин – че престъпниците са лица, които са обучени именно като служители на властта и цялостната дейност на които е подчинена единствено на най-висшето ръководство на официалната държавна власт;

г) в пълен синхрон с подобен извод е и фактът, че веднага след извършването на съответното убийство държавните длъжностни лица като правило излизат с изявления и декларации, съгласно които „жертвата е престъпник, бос на групировка, с многобройни висящи дела” и че „неговият начин на живот естествено довежда до такъв край”, при което се стараят да наложат в общественото мнение усещането, че „убитият е получил, което му се е полагало”, а „мирните граждани, които не се занимават с такива неща, трябва да бъдат спокойни за себе си и не само да оставят престъпниците да се самоизбиват едни други, но дори и въобще да не се интересуват от фактите в това отношение”;

д) нещо повече – преди няколко години един български Министър-председател дори изрично бе заявил пред медиите, че убийствата не засягат гражданите на България по никакъв начин, поради което те въобще не трябва да се интересуват от тези проблеми;

е) от самите изявления на държавните институции, обаче, за анализаторите следват несъмнените изводи, че: >или убитият е бил неотклонно следян от полицията, и то така, че тя дори е присъствувала на мястото по време на убийството му, но впоследствие въобще не се е намесила и е отказала да залови убиеца; >или че полицията до такава степен не си изпълнява възложените й от закона функции и задачи, че въобще не е имала никаква предварителна представа за престъпния контингент в страната, и го е била оставила да се движи напълно спокойно и безпрепятствено сред гражданската маса;

ж) крайният фактически (а очевидно – и умело целян) резултат е този, че в населението се насажда, изгражда и трайно установява такъв именно страх и стремеж към самосъхранение, при който гражданската позиция на справедлива непримиримост и съпротива срещу престъпността е абсолютно невъзможна поради увереността за тоталната беззащитност както от страна на държавните и обществените институции, така и поради умело наложената от държавата почти пълна липса на междуиндивидово съчувствие и сътрудничество;

з) в крайна сметка е напълно очевидно, че по своята същност поръчковите извънсъдебни убийства се характеризират като особен вид терористична и геноцидна дейност, която , макар и привидно и непосрествено да е насочена към отделни конкретни (и по извънсъдебен път обявени за престъпни) лица, всъщност има за свой главен обект именно обществото, към което се отправя посланието за свиване в черупката на страха и покорството пред мафиотските институции и практики, както и насаждане на пълно недоверие към реалната държава и нормите на правото, тъй като е очевидно, че те са само слугински изпълнителни органи на престъпността;

и) по своята най-дълбока вътрешнодържавна същност поръчковите извънсъдебни и престъпни по своя характер убийства (съчетани с тоталната бедност на населението и с тоталната противоправова и противозаконова дейност на всичките органи на държавната власт и на обществените институции) изпълняват по отношение на обществото точно същата функция на тотален държавен терор и геноцид, каквато са изпълнявали абсолютно несправедливите и противоправни съдебни убийства (съдебни осъждания на смърт) в ерата на класическият комунизъм, а именно:

>жестоко наплашване на цялото население с цел да бъде постигната пълна дезорганизация на неговата поведенческа рефлексия и дейност;

>свеждане на обществените реакции до равнището на пълния примитивизъм, екзистиращ фобиите, безпокойството, тревожността, опасенията, паниката, ужаса, шока, стихийната агресия, апатията, примирението, безропотното подчинение, инфантилизирането и анимализирането на човешката същност;

>падане на последната хуманистична бариера, отвъд която всяка съпротива срещу несправедливостта и насилието започва да се възприема като лудост, а истинската хуманност не само загубва всякаква реална стойност, но директното извънправово насилие започва да се възприема като най-висша справедливост и хуманност;

>психологическо възприемане и отъждествяване на цялото общество като лагерно-затворническо общество, в контекста на което светоусещане се насажда като „напълно естествена” всяка индивидуална стратегия за оцеляване чрез стремеж към приобщаване и принадлежност към лагерно-затворническия елит и участие в механизмите на репресивната власт;

й) по своята най-дълбока външнополитическа (междудържавна) същност поръчковите извънсъдебни и престъпни по своя характер убийства изпълняват по отношение на европейската и световната общност функцията на пореден тест за степента на безразличие към живота на българските граждани и за степента на поносимост и толерантност към престъпната дейност на българския политически и държавнически елит, който Западът е легитимирал като „свой демократичен партньор”, въпреки, че много добре знае, че той е престъпен мафиотски елит.

7.

В контекста на изискването за привеждане на определена степен на странична или паралелна доказателственост на тезите и твърденията чрез привеждане на мнения и на други автори, посочвам високоекспертното мнение на полковник Цвятко Цветков (бивш Зам.-началник на Шесто управление на Държавна сигурност, бивш Главен секретар на МВР в правителството на Жан Виденов, а понастящем пенсионер - консултант на свободна практика, вече трети мандат член на Висшия съвет на БСП и един от главните виновници за съществуването на мафиотския политически режим), който в специално интервю, дадено пред журналистката Маруся Панковска и публикувано в брой 6 от 6 февруари 2006 г. на в-к „Над 55” (също така и на електронен адрес www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=1629) казва, че „в България има организирана престъпност”, схващана като „съчетание между мафии (не Мафия) и властта”; след което изрично и ясно заявява: „Аз твърдя, и сега го казвам за пръв път, че сериозно поръчково убийство без сътрудничество с полицията е невъзможно. Спирам дотук.”.

Дори и заглавието на интервюто с него е озаглавено така: „ПОЛКОВНИК ЦВЯТКО ЦВЕТКОВ: „СЕРИОЗНО ПОРЪЧКОВО УБИЙСТВО БЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО С ПОЛИЦИЯТА Е НЕВЪЗМОЖНО” ”.

8.

Много добре е известно, че проявните форми на изпълнението на поръчковите извънсъдебни убийства са изключително разнообразни, че съвсем не се свеждат нито само до „пронизване с книжал”, нито само до осъществяване на показен и демонстративен публичен разстрел, нито само до взривяване с динамит и прочее, и че както световната, така и чисто българската практика свидетелствуват, че осъществяването им е възможно в рамките на един колосален по своето разнообразие регистър от конкретни проявни форми, като напр.:

>пътнотранспортни произшествия;

>камуфлажни самоубийства;

>принудително мотивирани реални самоубийства;

>убийства, постигнати чрез изкуствено заразяване с всевъзможни болести;

>убийства, постигнати чрез употреба на хирургически, медикаментозни, химически, фармацевтични, фитогенни, радиоактивни (радиогенни) и прочее средства, субстанции и препарати;

>убийства, замаскирани зад инсулти и инфаркти, предизвикването на които е неизменен и рутинен професионален специалитет на тайните служби още от най-древни времена;

>сравнително бавно и търпеливо постигнати убийства, камуфлажно прикрити като предизвикани от принудителна и безизходна мизерия, студ, глад и прочее на пръв поглед изглеждащи като „естествени” причини за смъртта.

От тази гледна точка следва да се приеме за напълно нормално и закономерно всяко отделно и конкретно искане за подлагане на прецизен анализ на всички смъртни случаи, по отношение на които е възможно изтъкването на ситуативни и персонални аргументи и съображения, обосноваващи каквито и да са съмнения относно истинността или камуфлажността на характера и причините за смъртта.

При това отчитането на всичките тези фактори и обстоятелства днес в България е необходимо не просто поради капризното желание на определени „страдащи от мания за конспиративност мозъци”, а поради наличието на аксиоматично ясния факт, че всичките държавни органи и институции и всичките основни обществени и политически организации и лидерствуващи субекти вече отдавна са достигнали онази степен на загуба на доверие, при която изненадата може да дойде по-скоро от неучастието, отколкото от участието им в директно откровени или камуфлирани поръчкови убийства.

9.

В този именно смисъл Полицията и Прокуратурата, които досега не са открили и подвели под наказателна отговорност авторите на изключително голям брой пределно очевидни (явни и дори брутални) кървави убийства, и са отказали да разследват редица други форми на смъртност, за които също така е достатъчно очевидно, че са камуфлирани поръчкови убийства, всъщност не са нищо друго, освен съучастници в неособено сложната разклонена и многостепенна верига на престъпната дейност.

В този именно смисъл може напълно основателно да се приеме, че докато в повечето страни по света мафиотите имат нужда от мафиотизиран адвокат, то в България те имат нужда от мафиотизиран прокурор. Впрочем, практиката от 1944 г. до днес показва по категоричен начин, че в България просто не е възможно съществуването на прокурор, който да не е криминогенно обвързан с комунистическата Държавна сигурност и със създадената от нея Мафия, така че този нужен за безнаказаността на престъпника прокурор е конструктивно обезпечен от създателите на самата държавновластническа система.

В този именно смисъл по своята същност и настоящето мое писмо до българската Прокуратура не е нищо друго, освен писмо, адресирано до перверзни престъпници, от които се иска да разследват и накажат господарите си и самите себе си.

А като се имат предвид фамилните имена на действуващите в момента Министър-председател и Главен прокурор, става пределно очевидно, че моите написани през последните няколко десетилетия няколко стотици официални писмени искания за Справедливост и за разследване на посочените конкретни престъпни дейци, всъщност са искания тези държавно-властнически функционери да осъдят всичките възможни йерархични и хоризонтални разклонения на семействата, в които са израснали, в които са били възпитани в дух на престъпна перверзност, и които именно имат своята изключително голяма вина за създаването и поддържането на престъпната държавна система, благодарение на която е било станало възможно и извършването на посочените престъпления.

10.

А. Впрочем, специално за мен този извод следва не само и не единствено от така визирания контекст, а преди всичко от контекста на моята тридесетгодишна практика на съпротива срещу комунистическата и посткомунистическата Мафия и Държава и техния слугинаж от Прокуратурата и Съдебната власт.

Този извод следва от прецизно водената от мен в продължение на три десетилетия изключително обемиста документация, отразяваща наличието на повече от сто престъпления, извършени против членовете на моето семейство, против приятелите, които ми помагат, и лично против мен.

Която документация е публикувана както в Том 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 на книжната поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, така и в няколко други мои документални книги, като напр. „Секретните служби и научните кадри в Българската академия на науките и Софийския университет” и Том 1 и Том 2 на „Политическите убийства”.

Б. При това, към списъка на тези извършени от Мафията и Държавата терористични по своя характер престъпления принадлежат:

>не само моето поръчково и планирано от тайните служби осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на шест години, както и изключително жестокото ежедневно третиране през това време;

>не само поръчковите ежедневни терористични акции срещу мен и моите близки роднини и приятели, извършвани до днес в продължение на повече от тридесет години;

>не само поръчково планираните и изпълнени както от предишните, така и от сегашните тайни служби тотални унищожения на всички събирани от три поколения икономически и вещни обекти на нашето битово съществуване и физическо оцеляване;

>но и поръчково планираните и изпълнените както от предишните, така и от сегашните тайни служби камуфлирани убийства на: баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола, майка ми Евтима и тъщата ми (майката на съпругата ми) Величка.

В. Към списъка на тези терористични по своя характер престъпления на персонално различните дейци на Мафията и на българската държавна власт принадлежат, също така, и:

>в продължение на вече 15 (петнадесет) години създаване на пълна невъзможност за съпругата ми да работи като специалист по притежаваните от нея две висши образования (доктор, магистър по стоматология - дентална медицина; и педагог, магистър по социални дейности) и фактическото й принуждаване да работи абсолютно неквалифицирана работа, за да може да участвува в издръжката на семейството ни;

>подлагането през всичките тези 15 години на съпругата ми на перманентни конклудентни (подразбиращи се) или изрични заплахи за здравето и живота на децата ни, и лично на нея;

>не само предизвиканото от жестоките условия и получено преди година и половина раково заболяване на съпругата ми, но и отказът на Държавата да й осигури необходимото за това адекватно лечение;

>организираното от 1974 г. до днес от подчинените на Правителството специални органи и служби: ---системно създаване на непреодолими фактически и абсолютно неаргументирани пречки за моето професионално израстване и утвърждаване; ---абсолютно противозаконното ми уволняване преди година и половина и последващото създаване на пълна невъзможност за съдебна и каквато и да е друга защита от него.

Г. Към списъка на тези терористични по своя характер престъпления на персонално различните дейци на Мафията и на българската държавна власт принадлежат и изключително интензивните през последните няколко години почти истерични провокации на сегашните специални служби на държавата, във връзка с които напълно надлежно и официално съм искал защита от Прокуратурата, но не само не съм получил такава, а и на повечето от исканията ми за разследване дори въобще не ми е отговорено.

Д. Към списъка на тези терористични по своя характер престъпления на персонално различните дейци на Мафията и на българската държавна власт принадлежи и изрично, ясно и категорично предоставената ми информация, че съответните поръчители не само са били тествали съответните заинтересовани западни дипломатически и други личности и институции, но и дори са били получили тяхното достатъчно ясно дадено съгласие те да не протестират против това - членовете на семейството ми, приятелите, които ми помагат, и самият аз - да бъдем включени в списъка на поръчковите извънсъдебни убийства, при изпълнението на които следва да бъде проявено известно разнообразие на самите форми, методи и средства на убийството; при което самият аз да бъда ликвидиран последен, за да бъда допълнително наказан да живея известно време с чувството за вина, че именно аз съм виновен за тяхната трагична участ, тъй като те са наказани заради моя отказ да се подчиня на Червената Мафия и заради непримиримата ми съпротива.

11.

Ваши Превъзходителства,

Господа министри,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Специално обръщам внимание върху обстоятелството, че:

а) жестоките фактически извънсъдебни и осъдителните съдебни репресии, на които моите близки и аз бяхме подложени по времето на класическия комунистически режим в България бяха обосновавани като произтичащи от политическата същност на съветската система и като обезпечени от военната мощ на Червената армия и Варшавския договор; този именно аргумент е бил многократно, ясно и изрично изтъкван не само в стотиците отправени към нас устни изявления и заплахи, но дори и в документацията на строго секретните разработки на Държавна сигурност и в няколкото съдебни дела срещу мен;

б) жестоките фактически извънсъдебни репресии и тоталният отказ на сегашната посткомунистическа българска държава да ни даде правосъдна защита днес са мотивирани като произтичащи от политическата същност на Европейската и световната общност и като обезпечени от военната мощ на НАТО и въоръжените сили на страните от Европейския съюз;

в) онези, които по-рано извършваха репресиите, и тези, които ги извършват днес, са институционално (макар и при наличието на известна камуфлажна трансформация на институциите) и персонално едни и същи;

г) макар и броят на персоналните обекти на жестоките репресии днес да е максимално увеличен до броя на почти цялото население на България, все пак главният обект на днешните репресии сме пак същите ние, които и по-рано бяхме такъв обект ;

д) макар, че по-рано моите близки и аз бяхме репресирани именно заради нашата непримирима привързаност към западните политически ценности, днес като „демократични партньори” на Запада са легитимирани именно нашите палачи, а ние пак останахме в ръцете на същите тези палачи;

е) всички, които по-рано персонално лично са участвували в моето и на близките ми извънсъдебно и съдебно репресиране, получиха най-голямото си възнаграждение за дейността си именно днес, след „политическите промени”, като станаха видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, министри (включително на вътрешните работи и на правосъдието), главен прокурор, видни функционери на Парламента, видни дипломати, и дори съдия в Стразбург и съдия в Хага.

ж) нищо не се промени единствено при моите близки, при мен и такива като нас – както по-рано, така и днес ние си останахме обекти на жестоки извънсъдебни репресии и обекти на категоричен отказ от правосъдие от страна на държавата;

з) впрочем, не е съвсем точно твърдението ми, че при нас нищо не се е променило – днес ние сме много по-незащитени, отколкото по-рано, тъй като същите онези западни институции и видни личности, които по-рано интензивно използуваха точно моето име и моята съдба като аргумент в борбата си срещу комунистическата система, днес са дали правото и фактическата възможност на моите бивши комунистически палачи да бъдат мои „демократични” палачи.

12.

Ваши Превъзходителства,

Господа министри,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Като посочвам и се позовавам на стотиците мои официално регистрирани в Прокуратурата искания за получаване на ПРАВОСЪДИЕ, изрично, ясно и категорично настоявам да бъде направено всичко, което е необходимо за осъществяването на наказателно преследване на посочената мафиотска, терористична и геноцидна престъпна дейност, осъществявана от визираните престъпни дейци от системата на българската държавна и мафиотска по своя генезис и характер власт и от системата на наддържавната Червена Мафия.

10 април 2007 г.

"...днес като „демократични партньори” на Запада са легитимирани именно нашите палачи, а ние пак останахме в ръцете на същите тези палачи..."
Същото твърдя и аз. Вярвам, че Янко няма да се разсърди за публикацията на неговия текст в нашия сайт. Ако пък има претенции, нека ми се обади, той знае как да ме намери. Независимо от нашите разногласия, неговото писмо е ценен документ, който трябва да бъде прочетен от възможно най-голям брой хора. Това е единствената цел на препечатката.
Янко, не знаех за съпругата ти. Искрено съжалявам за нейното заболяване. Предлагам ти да забравим разногласията, иначе утре няма да остане нито един от нас.

ПОЛКОВНИК ЦВЯТКО ЦВЕТКОВ: СЕРИОЗНО ПОРЪЧКОВО УБИЙСТВО БЕЗ СЪТРУДНИЧЕСТВО С ПОЛИЦИЯТА Е НЕВЪЗМОЖНО

Чакат се резултатите от “масата на преговорите”, за да се види ще заговорят ли отново куршумите

Цвятко Цветков е роден през 1943 г. в семейство на учители. Завършва математика в СУ “Кл. Охридски” през 1966 г. Работи година и половина в Института по строителна кибернетика, след това постъпва в Държавна сигурност. Зам.-началник на Шесто управление на ДС от април 1987-а до 10 ноември 1989 г. Главен секретар на МВР в правителството на Жан Виденов. В момента пенсионер, консултант на свободна практика. Член на Висшия съвет на БСП вече трети мандат.

- Г-н Цветков, казват, че няма бивше ченге, така ли е? Вие с какво се занимавате сега, вече като пенсионер?
- Наистина няма, но така е и в други професии - няма бивши учени, бивши журналисти и т. н. Занимавам се малко с политика, малко с журналистика, със събиране на информация и нейния анализ за ползване от моята политическа сила.

- Според вас, има ли мафия в България, доста често се дискутира този въпрос?
- В България има организирана престъпност. Много хора бъркат мафията с организираната престъпност. А организираната престъпност е съчетание между мафии (не мафия - бел. Ц.Ц.) и властта.

- Тогава има ли срастване между организираната престъпност и властта?
- Без срастване на организираната престъпност и властта тя (престъпността - бел. ред.) не може да съществува. Корените, които най-много хранят организираната престъпност, са свързани с властта. Най-вече това са чадърите на властта над дейностите на организираната престъпност.

- Тоест това у нас го има?
- Естествено, че го има, то е очевидно.

- Ще дадете ли конкретни примери?
- Конкретен пример - ако братята Маргини в следствието разкажат какви пари и на кого са давали и каква е връзката им например със семейството на Иван Костов и други, то ще се разбере веднага.

- Последва затишие след убийството на Емил Кюлев и ареста на братята Маргини, на какво се дължи това?
- Това се дължи на известно стряскане в средите на организираната престъпност от възможността да започне разплитането на бримката, това първо. Второ, явно някои отношения вече са уредени през куршумите и благодарение на това започват да се уреждат на “масата на преговорите”, ако можем така да кажем. Трето, има известно прекъсване на връзката между структурите, които отстрелват - това са групите за поръчковите убийства, и тези, които поръчват - по горните две причини. И четвърто, чака се резултатът от “масата на преговорите”, за да се види дали отново трябва да заговорят куршумите.

- Как смятате, защо бе убит Емил Кюлев?
- За поръчани хора вървят всякакви версии, като се почне от тези на уважавания от мен автор Христо Калчев, който явно има добри връзки в двете посоки - с ченгетата и със света на сивата и черната икономика и престъпния свят - и се стигне до прогнози на авторитетни хора от службите, от прокуратурата и следствието и от хора като мен. Но когато аз казвам това, имам дълбоки основания в разсъжденията върху българското икономическо и управленческо статукво. Защото, когато то не е наредено достатъчно убедително и стабилно, в което да са изяснени отношенията, да е изяснено кой кой е, кой какво и как владее за продължително време - не за ден-два, тогава, за да се стабилизира държавата, понякога нещата, свързани с пренареждането на статуквото, водят до физическо отстраняване на лица. Кюлев беше един от тези хора, който в годините след 1989 г. застана на ниво да е фактор. Той в началото беше първоначален стартиращ човек в разпределението на нещата в България. В последните години се беше превърнал във фактор във финансовата сфера, в туризма и в други сфери.

- Ще направите ли прогноза кой е следващият?
- Не обичам да соча конкретни фигури. Но следващ ще има, ако вътрешните фактори не се разберат, ако не се получи разминаване между желанията на външните фактори, които искат да подчинят вътрешните фактори в България (тук има предвид и европейски, и източни, и балкански структури на организираната престъпност), тогава може би някои от българските елементи могат да бъдат отстранени. Така че, кога и как би могло да се получи отново вълнуващо събитие от този род, не мога да кажа. Има достатъчно данни, че сега има затишие. Но докога - не смея да прогнозирам, това зависи от начина, по който ще се нареди статуквото.

- Неотдавна изразихте мнение, че разчистването на сметки в средите на престъпния свят у нас всъщност е отражение на борбата за влияние между американските тайни служби и руската мафия, това ли са въпросните “външни фактори”, за които говорите?
- Битката е за друго, битката е кой ще контролира парите. А слагам тук и ЦРУ, и източните спецслужби, нашите не ги слагам, защото ние още не сме се научили да се смятаме за част от големите. В сферата на организираната престъпност се създават бързи, лесно ликвидни, големи финансови средства, които по различни начини, но не по-малко бързо, преминават в сферата на официалната икономика. Тоест това са огромни финансови средства, които влияят върху развитието на нормалната, на “бялата” икономика. Битката за контрола на тези пари върху това къде, кой и как ги влага и кой впоследствие контролира завоюваното на официалните икономически и финансови терени, това е голямата битка на големите спецслужби. Става дума за огромни средства. По най-груби сметки на американските служби годишната печалба от наркотици е 500-600 милиарда долара, т. е. на ден се “перат” по 1-2 милиарда долара.

- Има около 60 неразкрити поръчкови убийства...
- Повече са, 60 са по-нашумелите, на по-известни хора. Изпълнители на поръчкови убийства вече се разследват, вероятно истината един ден ще излезе наяве. Тъй като поръчковите групи у нас, общо взето, не са толкова много. Тук не слагам тези поръчители, които могат (имат финансови средства - бел. ред.) да си поръчат изпълнители от чужбина. Но пазар има - плащаш си, намира се изпълнител.

- Колко струва една такава поръчка?
- Различно, зависи от обекта, от поръчителя, от изпълнителите. За един от босовете на престъпния свят, няма да споменавам имена, са поискани 200 хиляди евро, за Луканов, както се вижда от следствието, са поискани 80 хиляди долара. Няма твърда цена, може да се намери и за по-едра фигура изпълнител и за 20 хиляди евро.

- Говори се, че има тайна организация от бивши ченгета, които избиват престъпниците, защото вече са загубили надежда, че престъпниците ще бъдат наказани от съдебната ни система. Доколко е вярно това?
- Това е легенда, която се разпространява от някои хора. Не може да има организация от бивши, без те да са свързани с настоящите. Аз твърдя (сега го казвам за пръв път), че сериозно поръчково убийство без сътрудничество с полицията е невъзможно. Спирам дотук. Така че такава организация няма. Имало е мисли у отделни хора да създават, но има един много особен момент. Голяма част от бившите ченгета, аз също принадлежа към тях, са свикнали да служат на държавата, те изпълняват поръчките, задачите на държавата. После, в България една такава организация - от повече от трима души, не може да остане в тайна повече от три дена.

Аз подкрепям и съчувствам, напълно!Всички трябва да се обединим в името на Българският народ.Дано не звучи като лозунг,но моля се Богу да ни даде сила и спокойна десница,за да изпълним задължението си!...

Лавината тръгна. Това, което повтарям години наред, и заради което бях охулван и осмиван, вече се повтаря и от други хора. Не нормализираме ли държавата си, ние, българите просто ще изчезнем. А пътят към нормализацията минава през унищожението на инструмента за нашето унищожение. Този инструмент преди се наричаше ДС, днес се нарича НСС. Разберете, че без да бъде ликвидирана тази престъпна структура, всичко е безсмислено.

Кога е писано това писмо, изпратено ли е, получено ли е от превъзходителствата? Има ли реакции?

Тоя за разлика от един друг негов съименник и Българин,не беше ли сътрудник и слушалчица на ДС в затвора и "социал-демократ"?
Че и не е особено расовопълноценен при това.
Неговите хора май го изпикаха че е такъв,както и доктора.

Ами да,той оплаква с крокодилски сълзи,пред своите бивши шефове,а може и настоящи и им пише доклад какво става у нас и че успешно си вършат работата,но плаче може би че го набутаха и не си получи пая,щото те евреите гърмят и слугите си често.