За жените и мъжете прилики,разлики,еднаквости,подобия

Jordan_13 писа: при нас е важна Хармонията между двете начала...

Напълно съм съгласен,Йордане.Може би добър начин да се онагледи връзката,скрепяваща единството,е да се разгледа в разрушен вид.У поетическото семейство на Вапцаров се откриват много отговори,дори да се търси един единствен:

ПЕСЕН

Във гората - враг стаен.
Във - гората - мрак и изстрел.
Той лежи,лежи ранен
и през тъпа болка мисли:

"Право стреля.Ще умра -
във гърдите ме улучи.
Свърна в гъстата гора
и избяга като куче.

Старата не ще изтрай.
Либето...ще ме прежали.
Ще ме прежали,то се знай,
но другарите - едва ли.

Тя - смъртта ми,е добра
и не жаля свойта младост,
ала исках да умра
някога на барикада...

Мислех с песен...но беда -
право стреля и улучи.
Ех,да имаше вода,
а то в сух валог се случи...

Поотлекна ми... така...
Може би ще оживея?...
Някъде шуми река
и вода,вода се лее...

Някъде картечен лай...
Песни...нещо ме удари...
Дай вода! Вода ми дай!
Падам...дръжте се,другари!..."

Във гората - враг стаен,
във гората - мрак и изстрел.
Той сега е вцепенен
и не чувства,и не мисли.

ПЕСЕН НА ЖЕНАТА

Днес тревожния покой
дебне в малката ни къща.
Стихна боя,мили мой,
ала ти се не завръщаш.

А те молих,плаках аз,
ти защо не ме послуша?
Тръгна.В стаята тогаз
стана тихо и задушно.

Само моето сърце
чувах как тревожно бие
и протегнала ръце,
исках пак да те открия...

Аз ревнувам,Фернандес,
мразя даже тази дума
"свобода",която днес
те увлече тъй безумно.

Може би си прав,нали?
Може би си прав,любими,
ала мене ме боли
и тежи ми,и тежи ми

тая страшна пустота,
легнала във нашта стая.
Хлопна пътната врата. -
Няма да се върнеш.Зная.

ПИСМО

Адрес:
Сеньора
Франческа Лаборе
ХУЕСКА

Майко,
Фернандес убит !
Фернандес
зарит в земята !
Фернандес
го няма днес !
Фернандес
лежи в полята
пред стените
на Мадрид.

Той бе толкова добър,
те защо ми го убиха?
И след неговата смърт
боят им нима ще стихне?

Майко,само теб една
мойта скръб да кажа мога.
Знаеш как е през война,
колко са сълзите много. -

Взреш се в нечии очи
и утеха в тях подириш,
ала скръб и там горчива
и сълзи,сълзи напират...

Може би е брат умрел,
може би любим е паднал,
може би един шрапнел
е отнел прекрасна младост.

Може би сега и тя
като мен напразно чака,
ала влажната земя
го държи в прегръдка яка...

Майко,ти не го кори,
че отиде да се бие.
Фернандес бе прав,дори
мисля,че грешиме ние. -

Само той от нас прозре
истина една в живота -
по-добре е да умреш,
вместо да живееш скотски.

Хляб си имаме.Един
бе достатъчен за двама.
Но за бъдещия син
щеше ли да стигне,мамо?

После има друго.То
някак мъчно се разбира.
Тръгват. Бият се. Защо?
Само хлябът ли ги сбира?

Днес погребаха стоте,
дето ги зари блиндажа.
Аз с очите си видех,
но не мога да разкажа

колко странно бе това,
колко чудно бе за мене,
как във нова светлина
бяха хората огрени. -

Аз видях,видях за миг
през дъските на ковчега,
през ковчежните дъски
те ръцете си протегат.

Те се сливат в свойта смърт,
във един човек се сливат
и в очите им горат
пламъци на смърт щастлива...

Изведнъж разбрах,че той
все пак трябваше да иде.
Милият,загина в бой
и не ще го вече видя.

Майко,Фернандес убит !
Фернандес го няма,мамо !
Фернандес лежи зарит !
Поплачи за младостта му.

Но пред стария мълчи! -
Тази скръб ще го разнищи.
Скрито нейде поплачи
и не казвай нищо,нищо...

Ако някак разбере,
ако някак той усети,
ти кажи,че сме добре
и очакваме детето.

Ти кажи му: "Долорес
детски приказки се учи.
И те питат с Фернандес
внук ли искаш или внучка."

Друго да ти пиша,пак
скръб ще бъде,майко моя.
С поздрав: твоя дъщеря

Долорес Мария Гойя

Геният на поета говори достатъчно като количество и като качество.Това са моите факти,Белл.Възможно е да бъдат възприети и като спекулации,както казваш.
Но разумно ли е да развалиш семейство? А мъдро ли е да пазиш семейство,когато не пазиш свободата? Може би,но едва ли...

Павианите живеят в общества,чиито епицентър е даден на мъжа.Мъжкият разполага с харем,в който цари йерархия според прекараното преме в негова принадлежност.При ухажване на чужда женска,отвличането й,изневярата й,стига се до жесток бой между мъжкарите,но женските никога не биват наранявани.Любопитно как при този вид маймуни мъжкият е водачът,но женската е на почит.

П.П.Павианите често отвличат малки бебета.Женската тежи два пъти по-малко от мъжкия и ако нейният харемен водач не предприеме действие,бебето се смята осиновено от друг маймун.
Често павианите живеят в смесени ареали заедно с диви кучета.Маймуните не се поколебават да отвличат и малки кученца.Кърмят ги,пощят ги,кучетата спят при тях и въобще стават част от общността.Играят ролята на пазачи,тъй като не са способни да пощят и следователно да правят комплименти.Не можеш ли да пощиш,не се изкачваш в йерархията

"Как ще си обясниш,че момчетата предпочитат да си играят с колички и трактори ,
а момичетата с кукли
И не мисли ,че това им е наложено от обществото ,защото има момиченца ,които предпочитат камиончета също"

========================================

Тука не си много права. Даже никак. Този начин на възпитание, наистина е наложен от обществото, от социалната среда, която в България определено е страховито юдео-комунистическа. Момчетата - с мъжки занимания, които след време ще ги отведат на работната площадка за строене на "светлото бъдеще", а момичетата - да създават нови работници за това "светло бъдеще". На мнение съм, че този модел е жестоко порочен и превръща след време децата в изроди, който друго, освен сърп и чук или юдейска звезда, в главите им не остава.

Според мене, децата трябва да се оставят повече време сред Природата, за да може душата им като цвете да разцъфне и да покаже своето истинско лице. Сред Природата, те сами намират с какво да си играят и показват своите истински творчески заложби, немодулирани от родители и общество, което е юдео-комунистическо, изродено в същността си.

Ето тук давам пример, как две деца сред Природата - момче и момиче, заедно направиха това. И неистово браниха своите мегалити от чудовищата на цивилизацията - леките коли

share.bol.bg/download/TazX5p7ze6

share.bol.bg/download/GquhJaI4kI

Данчо