Храброст... къде е тя?

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Бат,Ангеле,къде точно трябва да отида,за да чуя и почувстствам тия свещени слова?Само за протокола-Авторът е роден на 06.01,а аз-на 02.01-Козирози...

В механата, разбира се. То си е казано.

В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни -

крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!

Както е тръгнало обаче, друго Ботево стихотворение вещае мрачното ни според мен бъдеще:

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Аз обичам България,УБИВАМ за нея...
Няма власт над тая глава,дето е решила да се отдели от раменете!!!...

КАЗАХ!!!

Не ми харесват стихотворенията ви.Може би защото не съм живял много,а може би защото духът ми е още ведър,кой знае...

СЕВЕРНИЯ СПАРТАК

От нишките на своите мъки тежки
изтъках твърдата си броня аз.
А моят меч,е сноп души човешки,
калени в пламъка на сетни грешки
и в мъдростта на свойта първа власт.

По стръмните пътеки на борбата
вървя обгърнат с пламъци и гръм;
пламти под моите нозе земята
и в устрема на свойта ярост свята -
стихийно величав и властен съм.

Аз - жалкий роб на кървави арени -
издигам своя меч несъкрушим
и братята ми идат разярени,
и бурята разраства се край мене,
за да се втурне в дверите на Рим.

Напразно ме посрещат легиони!
Всуе преграждате вий моя път!
Върху купчинките на златни брони
ще хвърля аз железни милиони
и огъня на мойта робска гръд.

И с вихрите на тия снежни степи,
ще ви разпръсна властен и сърдит,
ще ви разпръсна немощни и слепи,
защото мечът ми е мълнии свирепи,
защото слънцето е моят щит!

АД
Ще се разнищи Земята
като скъсана черга:
и ту ще студува,
ту ще гори...

Ще си иде човека
и нищ, и низвергнат -
алчен за власт,
за имот и пари...

Нека!

Дане ни Бог
Свят по-хубав от Рай.
А го превърнахме в АД.

Иван Коев 2007 г.

Елтимир писа: Ще се разнищи Земята
като скъсана черга:
и ту ще студува,
ту ще гори...

ВЪГЛЕКОПАЧ

Надоле! Надоле! Надоле!
В студените бездни слезни,
където тела полуголи
се гърчат край черни стени,
де опват се мищци железни
и техния удар звъни
сред мрака на страшните бездни
с протеста за слънчеви дни
с протеста за отдих,за воля,
за въздух,простор,ширини.
Надоле,надоле,надоле -
надоле слезни!

Слезни в тия мрачни утроби
на хищната - майка земя,
слезни между братята роби -
в морето от вечна тъма,
и твоята лампичка бледа
ще бъде там ярка звезда,там сноп от лъчи ще огледа
зловещия храм на труда,
зловещите тези юдоли,
де няма ни нощи,ни дни.
Надоле,надоле,надоле -
надоле слезни!

А там вековете незнайни
редили са пласт върху пласт -
тез пластове мрачни,безкрайни,
прострени навсъде край нас,
които живота изтъка
на каменен,черен килим,
които са хладни кат мъка,а крият и огън и дим.
Слезни там и с удари верни
разбивай,разлюшквай,руши,
разкъртвай тез пластове черни,
тез робски души!

И в бурната пещ на борбата
грамадата черна хвърли
и спри се да видиш,когато,
сред мрак и оловни мъгли
ще блеснат реки огнеструйни,
когато червени вълни,
понесени в пристъпи буйни,
ще бликнат по всички страни,
когато сред блясъци нови
земята ще ври,ще гори
в огньове,огньове,огньове,
и дъжд от искри!

!?

Казвам още нещо мое и нема да се натягам:
КРЪВТА Е НАЙ-ДОБРАТА СМАЗКА ЗА РЪЖДЯСАЛИТЕ МЕЧОВЕ!!!