Контрол над спомените

ПОДСТРЕКАТЕЛСКО
/Всяка прилика с положението в днешна България е неслучайна и преднамерена/
- Братя во Христе, идвам направо от съдебната зала. Осъдиха го на 33 години затвор. Справедливо го осъдиха, така и трябваше. Прокурорът искаше всеизгаряне, но Светият отец се показа милостив. Този безумец дори не направи опит да осъзнае, че със своите действия подкопава самите устои на нашата млада теокрация. Като си помисля, че без малко и аз щях да попадна в неговите мрежи, тръпки ме побиват. Слава Богу, успях да докажа, че съвсем слабо сме се познавали, и че никога не сме обсъждали опасни теми.
- Я най-добре разправи как започна всичко. Нали бяхте приятели, ти го познаваше отлично, а той нямаше вид на такъв. Какво го е накарало да си продаде душата на нечестивия? Хайде, разправяй, за да знаем от какво да се пазим!
- Този ненормалник, този безумец, този глупак докопал отнякъде стари недоизгорени книги, ровил се из тях и някъде прочел, че уж съществували измишльотини, наречени болести...
- Какво означава това?
- Представете си само - организмът на човека, това Божие творение можел да се повреди! Дори единствено заради тази хула заслужаваше да го пратят на кладата. Нима Бог може да се повреди? А писано е: "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови." /Битие, глава първа/ Какво по-голямо доказателство от Светото Писание искаше проклетият му идиот?
- Тежък случай! Да обсъжда работата на човешкия организъм! Да обсъжда работата на самия Господ Бог! Не мога да повярвам...
- Не съм допускал, че може да е такъв простак, изглеждаше толкова набожен и интелигентен.
- Не, не си мислете, че което ви разказвам е всичко. Същият кретен, същият подлец твърдеше, че когато Бог, в съгласие с известни единствено Нему цели реши едно отделно човешко тяло да се държи не както останалите тела, промяната трябвало да се отстрани. И че не Свети арахангел Михаил прибира човешките души по заповед на Бога, а хората умирали от болести, от старост и от нещастни случаи. И че сега, когато Всевишният прибира при Себе Си много Свои чада наведнъж, това не било по Божия воля, а заради някаква си "болест", която той наричаше "Сатурнианска чума".
- И какво като Бог ни прибере? Писано е: "Той освободи душата ми от гроба и животът ми вижда светлина. Ето, всичко това върши два - три пъти с човека." /Иов 33:28 - 29/ Бог ни взема при Себе Си и ни връща обратно когато Той реши. Нищо страшно няма, а и затова сме Неговите чада - да Му се подчиняваме. Няма да вземем и ние да се правим на богове, я!
- Да, ама Богохулникът казваше, че чумата не била от Бога.
- Ами от кого може да е? "Ония, които са на небето знаят всичко, което става на земята." /Енох 3:1/ Ако дяволът, да бъде триста и три пъти проклет реши да ни изпрати някакво зло, Бог, Който ни е благословил ще изпрати Своите ангели, и те веднага ще долетят на белоснежните си криле. Ами Света Богородица? Тя нима няма да се застъпи за нас пред своя Син? Какво си въобразява тоя!
- Невероятно! Бог ни осенява с милостта си, а той - мръсникът му с мръсник ще...
- Не бързайте, следва най-страшното. Не зная вие как го намирате, но моят ум въобще не е в състояние да го побере! Този луд призоваваше да се опълчим срещу Бога и наричаше това "лечение". Той стигаше дотам, та твърдеше че съществували някакви си "лекари", които "лекували болните" /Господи, прости ми богохулството!/ в далечното минало. Бълнуваше за лекарства и... трудно ми да го произнеса - за операции.
- Тези лекари да не са били офицери от Сигурността?
- Не ме прекъсвай, става дума за съвсем друго. Според Лудия, лекарите разрязвали богоподобното човешко тяло и изрязвали "болните" участъци.
- Ужас!
- Не ви лъжа, той и пред съда го потвърди, не се отрече от думите си. Вие изобщо не сте в състояние да се сетите каква невъобразима щуротия каза той. Представете си само, хора разпаряли коремите на други хора, при това невинни, без да им се търси сметка за престъплението. Напротив - уважавали ги и ги награждавали. Ясно, че си измисляше, но във фантазиите му поне да се намираше и грам логика. Мъчеше се да убеди уважаемия съд, че тогава, в онези мрачни времена имало даже институция, наречена "здравеопазване", намираща се под конрола на Държавата и провеждаща открито богопротивната си дейност. И че Светата Църква, да пребъде во веки веков, не само не преследвала, но даже благославяла заговорниците и им съдействала. И че... Хей, не се смейте! Аз ви говоря сериозни неща, а вие... И че имало цели сгради, наричали ги болници, където се извършвала сатанинската дейност. Включително операции! И че Църковна сигурност никак не реагирала, а напротив - сама се ползвала от болничните услуги.
- Хайде, стига глупости!
- Ама аз само ви разправям какво мен са ме убеждавали, самият аз и думичка не вярвам от бълнуванията на оня мизерник! Ако наистина беше вярно, ако действително е имало толкова много хора, заговорничещи срещу Бога, то Бог би унищожил човечеството. Не е ли така?
- Невероятно! Той и самото съществуване на Църквата би отрекъл. Сигурно затова отец Канабис Романски изглеждаше толкова разярен, когато на последната си проповед заклеймяваше Безумеца.
- Свят човек е отец Канабис. Не позволи на гвардейците от Службата за църковна сигурност да изземат стъклениците на Лудия, ами нареди веднага да изгорят цялото му имущество, за да не се осквернят.
- И книгите ли изгориха?
- Ти как мислиш? Знаеш какво се случва, когато Църковна сигурност намери у някого книги.
- Ако ме питат мен, по-хубаво ще е да ни ги дадат на нас, да се греем. У дома са останали още съвсем малко пластмасови отпадъци и повече няма с какво да палим печката.
- Млък бе, говедо! "Лунен връх" е пълен с умници като тебе. Да не искаш и мен да ме пратят там, само защото съм те слушал какви ги дрънкаш?
- Спокойно братя, спокойно. Всички ние тук до един сме смирени християни, и никой от нас не съчувства на Лудия. А най-малко имаме желание да се срещаме с Църковна сигурност.
- Тоя тип още малко щял да каже, че и Църковна сигурност не съществува!
- Ами да! И Църквата, и Държавата отричаше той. Лекари и болести... И малките деца знаят, че член 108 от Наказателния кодекс винаги е съществувал. И преди, когато сме били демокрация, и още по-преди, когато сме били народна демокрация и развито социалистическо общество, и най-още по-преди... Член 108 винаги и при всички обстоятелства е съществувал, пише го във всеки учебник по история. Това е факт, неподлежащ на никакво съмнение: "Който изразява съмнение в дейността на Бога; който критикува функциите на църковния, на държавния или на човешкия, сътворен от Бога организъм; който проповядва атеистична, чуждоверска или друга антитеократична идеология се наказва с лишаване от свобода от 3 до 33 години или с публично изгаряне на клада". Още ли ви трябва?
Такъв монолог течеше в кръчмата "12-те апостоли" на малкото градче Иисусово. Беше лето Господне 2998-мо, четвърти декември. Наоколо бушуваше Сатурнианската чума, която само след няколко месеца щеше да унищожи цялата човешка раса. Единственият човек, способен и годен да пресече заразата в самия й зародиш стискаше безсилно юмруци зад дебелите бетонни стени. Тълпата отвън коментираше и се подиграваше.
Още съвсем малко оставаше да се подиграва.

ДО ВАС
Имате ли нужда от моите текстове? От какво точно имате нужда, какво искате? Дали самите вие сте наясно? Ще ви кажа какво имам.
На първо място - възродената Тенгрианска вяра. Не лъженаучни изследвания, не фрагменти от древни сказания, не приказки за малки деца и склерозирали старци, а живата приложима Вяра. С всичките нейни основни принципи, закони и предсказания. Със забравената Книга на Завета и тайните умения. Знаете ли какво е Вяра? Не, не знаете, иначе суеверието нямаше да ви обземе и вие нямаше да се превърнете в негови роби. Вие нямате Вяра, а аз имам.
На второ място - Идеологията, светогледа. Колкото и да се пъчите, вие нямате светоглед. Колкото и да се напъвате, вие няма да родите светоглед. Та вие дори не знаете какво е това Светоглед. Всичките ви подражателско-порнографски писания се струват и пукната пара. Вие само се заблуждавате, залъгвате се, че вършите нещо. И ще се залъгвате, докато не се натъкнете на Истинското. Или ще си умрете с вашето надменно невежество. Кой, освен мен в днешно време може да ви даде Истинското, кой освен мен го притежава?
Третото е рожба на синтеза между първите две. Това е решението, това е посоката, това е методът. Това е Пътят!
Вие едва ли разбирате, вие със сигурност не разбирате, не можете да разберете, затова ще ви го кажа с помощта на притча. Представете си един смътноболен, агонизиращ човек - България. Представете си един умиращ от чума човек, бълващ кръв сред общество от заразени в началния стадий на болестта. Около болника се суетят знахари и баячки, но те са безсилни. Пък и тях особено не ги интересува дали пациентът им ще оздравее. Те се интересуват от хонорара, който ще получат преди чумавия да се пресели във вечността. Ако сте в състояние да осъзнаете реалността на гореописаната ситуация, вече можем да тръгнем към обяснението за същността на предлаганото от мен. Какво всъщност ви предлагам?
Предлагам ви диагноза. Точна, ясна, конкретна диагноза. Предлагам ви лекарско мнение, различно от бълнуванията на знахари и баячки. Предлагам ви рецепта за лекарство и формула за неговото приготвяне. Предлагам ви знанията на магистър-фармацевт, различни от тези на самоукия билкар.
Днес ми заявиха, че предлаганото от мен няма пазарна стойност. Може би е така. В този случай и вашият живот няма пазарна стойност. В предсмъртния си миг вие ще си спомните думите ми, но ще е късно. И сега не е съвсем рано, твърде много години загубихме, но все още имаме възможност да обърнем посоката на събитията, ако започнем веднага. Само не се опитвайте да се пазарите, защото аз никога не се пазаря, ще бъде огромна грешка, ако решите да превърнете предложението ми за диалог в еврейско надлъгване. И не чакайте да ви предложа втори път своите знания и своите умения. Аз предлагам само веднъж.
април 2000 г.

ПОСЛАНИЕ КЪМ ЗАБРАВЯЩА ЕВРОПА
Аз съм синът на Тангра. Нима забрави за мен, Европа? Напуснах те отдавна, но се завърнах при теб. Родих се тук, яздех заедно с твоите първи народи сред техните заоблени хълмове, но трябваше да се отправя на Поход. Тогава ти бе разделена и неосъзната. Завърнах се четири столетия след смъртта на Разпнатия, който по-късно щеше да те обедини. За да ти покажа пътя, Рибата с Кръст замених. Навярно помниш паметната ни среща в полята, наречени Каталаунски. Мнозина се простиха с живота в този ден, но огромно бе знанието, което аз ти дадох.
“Бог дал - Бог взел!”
Бог никога не дава, без да вземе, а тогава аз бях Чукът на Бога. Рекох ти. Трябваше да разбереш. Звезда падна и земята се разтресе. Новото, донесено от мен, ти с кръв заплати. Но кръв и аз ти влях.
Аз съм Ръката от Желязо. Нима не ме помниш, Европа? Аз поставих граница между твоите два разделени свята. Въстанових първото измежду твоите Царства. Конника при Конник доведох. Знака слях със Знак, вдъхвайки живот на смъртта. Бях въстановител, а не разрушител. Как прехвалената ти мъдрост не прозря връзката?
Аз съм Белият Маг. Нима не виждаш плода на моите дела, Европа? Третина от света получиха светлина благодарение на моето писмо. Част от теб - също. Сляпа ли си още? Твоето Северно писмо, свещените ти руни също аз създадох. Ако не си знаела - чуй, макар да бе длъжна сама да научиш. Пролятата заради писмото кръв бе капка в морето от страдания, ако него го нямаше.
Аз съм Канартикинът. Наследникът на земен престол, но и на Божествено познание. Знаеш, че мое дело бяха твоите ереси. Ересите обновиха, но не отмениха. Помисли отново и ще разбереш, че съм прав. Кладите не само изгориха, но и осветлиха. Дадох ти разбирането за Бога - Вселена. Не се срамувай да признаеш. По-мъдър съм от теб.
Аз съм владетелят на Предната крепост. Нима не си разтълкувала моите думи, Европа? Казах ги веднага, щом реших, че се връщам при теб завинаги. Спрях похода на измисления бог, на бога, заменил стремежа с принуда. Аз спрях злия бог. Без мен ти щеше да си духовно мъртва. Не отричай заслугите на уморения страж. Още ще ти е нужен той.
Аз съм древният Воин, дошъл от предчовешки времена. Твоят изострен ум не ти ли каза, че идвам от Времената, Европа? От Времената! Аз съм Животът, идещ да смени мъртвия камък. Камъкът е измама. Хитрината във витрината - също. Не подменяй целта със средство.
Аз съм Мъдрецът в твоя дом, Европа. От стремеж към добро те наказвах. Време е да ти река, защото ти меч си извадила и се готвиш да посечеш мъдрия старец. Не го прави. Без мен, мъртъв ще бъде и твоят живот.
Не вярваш, но късно ще бъде, ако усетиш последствията. Затова отново помисли, добре помисли, Европа!
Винаги съм бил загадка за теб. Моите постъпки винаги са те изненадвали. Щях ли да те изненадвам, ако не бях загадка? Всеки път ти демонстрирах оръжието на времето. Ти ме обяви за класик на тероризма. Защо мислиш, че днешният ден няма свое оръжие?
Дадох ти лъжеживота с неговата двоична логика. Ти си въобрази, че си достигнала безсмъртие. Но неживотът не е живот и не той трябва да властва над човеците, а те над него. Доказах, като го заразих с мъртва болест. Болест, от която само мъртвите боледуват. Ти взе предупреждението пак за тераризъм, не си извади поука от моя урок.
Аз съм синът на Бога. Ти само го изрече, когато за пръв път ме видя, Европа. Собствените ли си думи не помниш? Когато един Син Божий умря, земята потрепери, мъртвите надникнаха от гробовете. Знаеш ли какво ще се случи, щом аз, по-древният се върна при своя Творец?
Аз съм Часовоят, застанал на Нощна стража. Какво пазя, Европа? Ами ако вместо ти да получиш моето Съкровище, съкровището ми получи теб? Защо си въобразяваш, че предреченото ще те отмине? Аз съм Стоителят, вградил сянка в основите на съграденото. Кой те излъга, че строежът е завършен, Европа? Съградителството е дарба; разпределителството - проклятие. Умъртвявайки Съдбата, ти убиваш и нейния носител. Така сме решили не ти и аз. Решил е Онзи, който тогава, в самото най-първо Начало Единствен е могъл да решава.
Грешиш, че е по силите ти да надвиеш Неговата воля.
Искаш да ме запратиш в неевропейското битие, Европа. А дали тогава не ще настъпи часът на европейското небитие? Не си овладяла взаимните зависимости, за да ги променяш както ти хрумне. Вярно, моето име носи и друг в твоите предели, но достатъчно ли е? Той носи само едно от имената.
Аз съм Завърналият се. Не съм дошъл отдалеч натрапник, Европа. Незнанието с нищо не променя извършеното дело. Не предизвиквай неизвестното. Неочакван ще бъде и отговорът.
Аз съм Отменителят на робството. Три пъти отменях. Три пъти ти в роб ме превръщаше. Спомни си, че ехото винаги се връща, Европа. Моя е земята на великата Прокоба. В нея един Бог се роди, а друг бе погребан. Не нарушавай покоя на спящите богове. Прибери меча, Европа. Съди се по дела, но се отсъждат последиците. Припомни миналото, оцени стореното и тогава върши каквото има да вършиш. Но помни, че мъртъв ще е животът без мен.
Огъня донесох, втори път го разпалих, жив го поддържах. Той е и твой Огън, Европа. Не го гаси. Мъртъв ще е животът без Огън. Получих предчовешката мъдрост, съхраних я, съчетах я с човешкия опит. Не прекъсвай връзката, Европа. Нима знаеш какво те очаква отвъд човека? Твой съм - не давай твоето на друг. Не тръгвай по гибелен път. Връщане може и да няма.
Ще ти разкажа нещо, което само ние двамата с теб знаем, и само ние ще разберем. Някога един твой син тръгна срещу мен. Добро погребение му устроих, с воински почести го положих в пръстта. Столетия по-късно, на мястото, където той се бе родил, ти устрои съд за мен. Несправедлив съд. Тогава ти явих Знака. Видя го, усети неговата мощ, но пак ме осъди. Не предизвиквай Знака да засияе с цялата си сила!
Чуй моите слова, Европа. Ако още можеш да чуваш. Виж моите знамения. Ако още можеш да виждаш. Давам ти избор. Ако още си в състояние да избираш. Подбери мярката, с която ще ти се отмери и помни, че плътта умира много пъти, а духът - само веднъж. Казах нужното. Повече от това - не мога.
Свободната воля е право, но и закон. Правото също бива въплътявано в закон. Следвай Закона, Европа.
Но преди да си спомнят те, ще трябва да си спомним ние. Забравата и нас е обхванала, ние също трябва да окажем противодействие. Иначе с какво право ще искаме от другите да противодействат?

Нощна Мълния
Нощта е безлунна и беззвездна. Небето е забулено от облаци. Властва непрогледен мрак. Навсякъде са плъзнали слуги на Злото, те усърдно гасят всяка случайно възникнала светлинка. И тогава, когато тъмнината сякаш е най-ненарушима, и положението - най-безнадеждно, тогава внезапно от разбуденото Небе се спуска мълния и гръм разсича пространството. Бликва ярка светлина - светлина, смъртоносна за слугите на Злото. После облаците се разпръскват, изгрява Слънцето. Настъпва новият пролетен ден.
Сега е нощ. Безлунна и беззвездна нощ. Но мълнията, пратеник на Небесната воля, носителят на Светлината е тук.
Тази мълния сме ние!
Питат коя е главната ни цел.
Ние целим не обикновена промяна, водеща до преразпределение на вече съществуващото, а изграждане на съвършено нов начин за възприемане на света и Вселената. Нас не бива да ни упрекват, че “променяме, без да подобряваме”. След нашата поява вече нищо няма да е същото. Ние сме живият Живот, дошъл да смени старото робско съществуване.
Човечеството допусна нациите да умрат, затова то самото също загина. Да, човечеството безвъзвратно е мъртво, макар още да не го знае. Трупът може и да не е напълно вкочанен, но вече изстива. Ето, сега ние се заемаме с лечение на болното човечество. Дали то ще бъде излекувано или ще умре? - има ли някакво значение! Нашите усилия са съсредоточени не върху мъртвия труп, а върху искрицата живот, светеща в него, ние извикваме на бял свят неродената рожба на самоубилата се майка - цивилизация.
Питат какво е отношението ни към досегашното. Възмущават се, че не приемаме да вървим по избрания от тях път. Заплашват ни, когато твърдим, че не искаме демокрация, наричат ни “фашисти”. Чуйте какво отговаряме на нашите обвинители:
Вие отричате ли вулканите? Не? А бихте ли скочили във вулкан?
Такова е нашето отношение и към социализма, и към демокрацията, и към либерализма, и към всички чужди идеологии. Не отричаме тяхното съществуване, но не желаем да ги изпробваме върху себе си. Ще кажат, че сме егоисти. Така е, и не е така. Нима демократично настроеният човек, човекът, вярващ свято в принципите на пазарната икономика се възмущава, когато му заявим, че сме общество, служещо единствено на собствените си интереси? Но докато те са егоисти в името на индивида, нашият егоизъм е общностен и йерархичен, ние не отделяме нашето лично щастие от щастието на нашите братя. Техният егоизъм е плебейски, нашият - аристократичен.
Крещят, че пропагандираме война, плашат, че ще ни съдят заради пропаганда на война. А нима сега цари мир? Избиват ни поединично - с помощта на уверени в своята безнаказаност престъпници. Прилагат към нас така наречените “икономически мерки” - безработица, отказ от социална, полицейска и всякаква друга защита, отказ от медицинска помощ… Държавата отказва да изпълнява задълженията си към нас. За какъв мир може да се говори? Избиват ни групово - тровят ни с развалени храни, с наркотици, с радиация, с оглупяваща пропаганда… Отвориха над главите ни озонова дупка, наситиха пространството ни с обеднен уран и обогатена химия, поляха нашите градини и гори с киселинни дъждове - ще бъдат ли съдени те за техните престъпления? Кой още смее да говори за мир? Ние не искаме война, ние искаме да живеем в един спокоен човешки свят, но осъзнаваме, че войната бушува навсякъде около нас. Нямаме друг избор, освен да воюваме и да спечелим, да победим.
Малко сме на брой, знаем. Атакуваме ли пряко - ще се провалим. Извадим ли на показ нашата вътрешна същност - ще ни унищожат. Откажем ли се от войната - ще загинем заедно с обречения свят. Нима нямаме никаква възможност, освен да се признаем за победени? Не позволяваме на безнадеждността да ни обземе, ние помним древните завети: "Всяка цел се постига по-лесно не като се бърза, а като не се спира." - /Плутарх/
Ние сме въплътената воля на Тангра, нас не могат да ни победят, освен ако ние не поискаме да бъдем победени. Ние сме тук, за да победим. И ние ще победим!
МЕТОДЪТ
Предварително моля за извинение, че не съм запазил нито заглавието на разказа, нито името на автора. Затова пък цитатът е точен:
"Извади кутия, пълна с цветни топки, и без въведение започна да жонглира с тях. След няколко секунди вече пет от тях летяха едновременно - в действителност управлявани с телекинеза, докато той движеше ръцете си под тях впечатлително, но безмислено. Прибави шеста топка, после седма.
Дейвсън се усмихваше радостно на себе си, докато жонглираше. Възможно беше тези хора да са срещали телекинетици по-рано и да са ги изгорили като магьосници. Но онези бяха действително телекинетици. Докато той беше само сръчен шарлатанин - тоест фалшив. Всеки знаеше, че вълшебниците бяха измамници, и че само с деликатна работа на пръстите поддържаха всичките тези топки във въздуха."
В изроденото общество не самите действия се вземат под внимание, а използваните форми. Една и съща група, извършваща едни и същи действия може да бъде наградена или наказана единствено в зависимост от символите, които тя използва. Или от издигнатите лозунги. Формата изцяло е изтласкала съдържанието. Вечността е отстъпила пред нетрайното. Затова е глупаво да се превръщаме в обект на преследвания само заради показването на част от нашите свещени символи. Пък и нужно ли е да изваждаме символите на показ пред сганта? Връхлитащият срещу врага Воин е не по-малко опасен, ако върху бронята си е наметнал клоунски одежди. Сега ви давам новия Знак. Той също е древен, в него са вложени мъдрост и Тенгрианско знание. Значението ще ви бъде разяснено отделно, а сега ви съветвам да го приемете, от полза ще ви е:

И още един метод, описан в литературата, но неосъзнат дори от своя разказвач: "Най-напред се узнало, че Метц не знаел нито една дума от техния език. Тодите го научили на канарезкото наречие, на което те самите говорят с бадагите и жените от племето си. Но от този тайнствен език, на който разговарят техните старейшини, когато имат съвет, и който те употребяват по време на своите незнайни обреди и тирити, Метц не разбирал нито един звук." - / Елена Блаватска/
Правим, каквото очакват да правим, но изпълваме своите действия със съдържание, разбираемо единствено за нас. С думите ни е същото. Говорим каквото имаме да говорим и ги оставяме да разберат, което те искат да разберат. Не е нужно те да достигат до нашето разбиране. За нас ще е полезно то да си остане единствено наше. И още: При използването на едно или друго информационно средство ние трябва да държим сметка за неговата аудитория. Кой чете вестници, кой се ползва от Интернет, кой се заглежда по стенописи и позиви, кой дава ухо за мълвата… Бай Иван от село Горно Нанадолнище няма да се зачете в учебника по квантова физика, нали така?
Как да се държим, когато сме сред тях?
Нашият външен вид, нашето поведение, думите ни - те трябва да привличат хората, а не да ги отблъскват. Ние трябва да предизвикваме симпатии, а не да плашим и отвращаваме. Ние трябва да бъдем противоположност на онова, което представляват днешните членове на неформални организации и спортни агитки. Иначе ще се превърнем в обречена да служи на чужда воля малочислена групичка. Ние трябва да сме неуязвими за критики и атаки. След като бъде реабилитирана, осъдената мисъл възкръсва. За жалост същото не може да се каже за осъдените и разстреляни мислители. Ние ще бъдем по-полезни за Делото, когато сме живи и на свобода. Каква полза, ако допуснем да ни затворят или убият?
Кои сме ние, какви сме, как да се съберем заедно, как да намерим път един към друг, как да дойдат при нас тези, които искат да дойдат?
Воин на Тангра е всеки, който се чувства такъв. Воин на Тангра е всеки, който приема като своя Идеята и работи за нея. Воин на Тангра е всеки, който полага нов камък в общия градеж. Ние никого не приемаме и никого не гоним. Ние съдим по делата и отсъждаме по настъпилите последици.
Ние сме началото на техния край. Ние стоим пред вратата на Бъдното. За тях ние сме въплъщение на Небитието. Затова силните на нощта ни мразят. Затова компромис не е възможен, затова не е възможен мир.
Воини на Тангра не е партия в класическия смисъл на думата. Движението е арена за свободни действия с цел възраждане на Българския дух. Движението възражда свободния човешки дух и неизвратената Небесна вяра.
Нека при нас дойдат онези, които мислят, че е крайно време да се направи нещо. Нека дойдат тези, които мислят, че действията трябва да бъдат извършени от нас, а не да чакаме какво ще наредят отвън. Стига сме се вслушвали в безсмислените дрънканици на парламентарните кречетала. Нека се съберем заедно и направим каквото ние решим.
Какво е отношението ни към богатството и собствеността, не сме ли анархисти, щом се опълчваме срещу съществуващата тирания? И ние ли като Христос ще прославяме бедността? И ние ли ще се впуснем в преследване на миражи за някаква социална справедливост?
Бедността изсмуква силите. Бедността убива. Разглеждаме християнския завет “Блажени са бедните!” като подтик към самоубийство. Лошо е да бъдем бедни. Но не по-малко зло е самоцелното богатство. Пари заради самите пари. Какъв е Тенгрианският възглед?
Човек трябва да има средства, за да поддържа своето съществуване. Човек трябва да има възможност да държи тялото постоянно във форма и духа си свободен от грижите за насъщния. Но не само това. Тенгрианинът трябва да притежава повече. На него са му нужни средства за обезпечаване на своя информационна среда и средства за изпълнение на Мисията. Не възхваляваме бедността. Стремим се към богатството, което ще ни приближи към нашия утрешен свят! Търсим приятелството на богати и ги принуждаваме да разделят своето богатство с нас. Не е нужно да им обясняваме в детайли нашата Мисия, но ги караме да я финансират.
Някога Българинът отделял от своето имане, давал на Държавата, за да бъде тя силна. Някога, когато държавата е била Българска. Днешната държава не е наша - защо трябва да й даваме? Защо трябва да плащаме данъци и с нашите пари да хранят убийците на децата ни? Разумно ли е да бъдем откровени, да казваме какво притежаваме, когато тяхната цел е да ни го отнемат? Полезно ли ще е, ако им позволим да надникнат в душите ни - за да ги опустошат?
Но ние, Тенгрианите не сме поклонници на Харе Кришна, обърнали гръб на човешкия прогрес, не сме квакери, обявяващи компютъра за сатанистко изобретение, не сме фаталисти, предали се изцяло във властта на съдбата.
Овладяваме новите технологии. Стремим се да бъдем добри - най-добрите. Ние трябва да превъзхождаме останалите във всички отношения. Ние трябва да сме по-богати, по-умни, по-ловки от останалите. Тенгрианската общност трябва да бъде по-могъща от разложеното мултикултурно общество.
Какво мислим за властта? Кой е нашият Водач? На кое управление ще се подчиним доброволно и съзнателно? Отговаряме: нашият възглед е останал непроменен през хилядолетията.
“От Бога поставенъ Владетелъ”
Владетел ли е, ако не е поставен от Бога?
Не. Тогава той е узурпатор.
Защо узурпаторът не е Владетел?
Той е крадец. Не може да бъде собственик, а само притежател.
Каква е разликата?
Тя идва накрая. Бог винаги възстановява нарушеното равновесие.
Какво наблюдаваме сега? Живеем в условията на властнически произвол. Властта действа произволно. Не съгласно законите, а съобразно хрумванията на властниците. Ние, Воините на Тангра се опълчваме срещу произвола. Нашите действия се ръководят от нашите, а не от чужди хрумвания.
Как да променим съществуващите условия?
Не партии, съюзи, коалиции и групировки ще ни помогнат. В годините на робство /без значение дали робите осъзнават, че са роби/ резултат има само от действията на съзаклятниците. Но съзаклятието не означава непременно заговор с цел въоръжен бунт или държавен преврат. Засега влизаме в техните партии. Не непременно в партии, които са ни симпатични или чиито програми се доближават до нашето разбиране. Отиваме там, където ще ни платят най-добре, за да сме при тях. Измъкваме колкото можете повече от тях, а после вършим каквото знаем, че трябва да се извърши. Мислим за средствата като за оръжия, приближаващи ни към победата. Честността към своите е дълг; честността към врага е престъпление. Просмукваме се в тяхното общество така, както водата просмуква гъбата. Разлагаме го, както те разложиха нашия щастлив свят.
Защо е нужно да започваме тази толкова трудна война?
Те, чуждите завладяват нашата земя. Военна сила ние не можем да им противопоставим. Това означава ли, че трябва да легнем и да мрем? Нека ги оставим да ни завладеят. А после ние на свой ред ще завладеем душите и умовете на техните деца. Освен в редките инцидентни случаи на самозащита, друго насилие не бива да допускаме. Те ще опитат да провокират насилие от наша страна, за да имат повод да пристъпят към нашето унищожение. Не бива да им даваме поводи да го извършат. Нашата кауза трябва да изглежда справедлива дори в очите на най-заклетите ни врагове. Нека винаги те се чувстват виновни пред нас. На тяхната физическа инвазия ние ще отвърнем с наша - духовна. Но ние няма да се задоволим с едните проповеди. Ето един метод, пък вие, нашите съмишленици и следовници, вие, новоприсъединяващите се и бъдещи братя ще разработите други.
Музикалните откъси с вграден имплантант могат да бъдат предложени на някоя от частните радиостанции. Обърнат звук, разтеглен звук, ключови думи, заповеди, заклинания… Те едва ли ще осъзнаят какво всъщност излъчват. А толкова много неща могат да бъдат казани, когато никой не разбира, че те чува.
Не се ограничавайте с досега познатото, творете нови оръжия за сломяване на врага. Спомнете си как един млад българин проникна в компютърната страница на П/резидента Стоянов. Срещу управниците бе нанесен силен удар, но те не можеха да накажат удрящия, в закона не бе предвидено наказание за подобен удар. Какво наказание е предвидено за магията или за проклятието? Ами какво ще използват срещу нашия присмех, срещу подигравката? Какво твърди техния закон относно апела ни към недоверие? Не пренебрегвайте и вярата. Постоянно влизайте в разговори за тяхната вяра, но не позволявайте те да се докосват до нашата. Стремете се да предизвиквате възможно най-големи поражения, но винаги с мисъл за своята собствена неуязвимост.
Те не са в състояние да предвидят всички възможности. Те не са способни да ни устоят. Те служат на чужди измислени божества, ние сме Воините на нашия Български Тангра. Не друг, а Той ще подкрепи десниците ни в решителния час.
И крайната победа ще е наша!
Който поиска да чуе - ще чуе; който поиска да научи - ще научи; който поиска да разбере - ще разбере! Инструкциите са дадени, макар и във вид, забравен от света. Учението е тръгнало на път, макар светът да го забелязва. Нашите слова вършат своето, макар хората още да не го усещат. Но въпреки, че отправяме своя зов към всички, ние се стремим да помогнем на братята си по кръв. Ние се опитваме да възкресим умъртвената си Родина. Ние усещаме като свои всички болки, но Българската болка отеква най-силно в нас. България е най-близо до сърцата ни, ние тръгнахме от България - как е възможно да не поискаме първо нейното освобождение?
Четете, научете какво имате да извършите и го извършете. Иначе - защо сте Българи?

Кръгове на нашата инвазия
/Или по пътя към глобалния национализъм/
Хилядолетия светът бе владян от Злото. Хилядолетия силите на Светлината бяха преследвани. Хилядолетия Тъмнината се опитваше да ни унищожи. Не успя. Ние преминахме през хилядолетията и с помощта на Тангра достигнахме до прага на новото време, на новата Епоха. Утрешният ден ще е наш!
Цивилизацията се разпада, човешкият живот губи смисъла си. Темпото в развитието на разума се ускорява, но сътвореното става все по-нетрайно, развитието се изражда, обезсмисля. И ако кремъчният нож от преди Потопа изглежда така, сякаш е изработен вчера, то създаденото вчера, утре вече не може да бъде разпознато. Хората навлязоха в последната фаза на кошмара.
Предстои пробуждане!
Появата ни бе неизбежна. Ако ни нямаше, ако не съществувахме - други щяха да се явят, но Мисията трябва да бъде изпълнена. Защото такъв е Небесният замисъл. И все пак - осъществителите на Волята сме ние! Не някой друг, а синът на Тангра ще осъществи замисленото. Погледнете: все повече хора от все повече народи тръгват по нашия път, но движенията им са неуверени, като слепи са. Без водач са тръгнали, постоянно се лутат и действията им са неуверени, неестествени. Без нас, без същинските Воини на Тангра светът щеше да е обречен.
Политиката е мошеничество, икономиката е грабеж, животът на масовия човек е наниз от страдания и неуспехи. Правата на човека, в чието име се водят войни всъщност довеждат до изчезването на самия човек. Прогресът, прехваленият прогрес се оказа най-грандиозната илюзия, която някоя цивилизация е познавала. Затова не можеше да не се явим.
Кои сме ние, къде сме, колко сме…? Има ли значение? Ние не сме тук и сега, за Тъмните Властелини ние не съществуваме, те не успяват да ни забележат. Това е, защото отрекохме света и светът ни отрече. Ние излязохме от света и навлязохме в нашия свят, в нашето време. Затова приемете повествованието ни не като учение или инструкция, не като обяснение, а като покана да се присъедините към нас.
Ще кажете, че не знаете къде ще попаднете, ако тръгнете с нас, а наясно ли сте в каква дупка са ви натикали вашите демократични палачи? Изобщо съзнавате ли в какъв невероятен кошмар живеете? Вие позволихте да ви отнемат всичко, без да ви дадат нищо в замяна, вие с вашето търпение им предохте себе си, децата си, бъдещето си… Ако следващите редове ви помогнат да осъзнаете обкръжаващата ви действителност - продължавайте да четете. Ако ли не- хвърлете книгата. На вас вече никой не може да ви помогне.
ПОДЗЕМИЕТО
Идващият от дълбините мразовит полъх не го спря. Човекът продължи спускането си. В светлината на фосфоресциращите стени зърна мятащи се видения, но страхът от ново връщане бе по-силен. Веднъж го бе направил и последвалите страдания му стигаха за десет живота.
- Върни се! Всеки от нас е чужд за теб, всичко тук е чуждо за теб. Както и ти си чужд за всички нас.
Глупаво предупреждение. Нима можеше да същестува нещо по-чуждо от онова горе? Спъна се и едва не падна върху купчината скелети. Изруга тихичко. Отвърна му неистов кикот. Огледа се. Освен огромните белезникави змии и прилепите с човешки лица не успя да види никого. Невидимите гласове продължиха:
- Върни се! Тук няма място за теб.
По стените се появиха пукнатини. Из тях излязоха и се проточиха дълги ръце. Сталактитите слязоха още по-ниско, препречвайки и без това тесния проход. Водата, капеща от тавана се обърна на кръв. Прилепите запищяха, лицата им се разкривиха, устните им се разтвориха, показаха се остри зъби на вампири. Глух тътен, идващ от самите земни недра допълни хора от писъци. Сякаш бе пристигнала самата Преизподня. Но човекът даже не намали ход.
- Върни се откъдето си дошъл! Върви си, тук не си желан! Бързо се връщай, докато ненаситните не са те изяли! Връщай се, докато не са ти оглозгали крехките кокали! Назад! Назад! - безспирно шептяха гласовете.
Въздухът се превърна в гъста мъгла, която почти лепнеше. Призрачните видения започнаха да се уплътняват. Стените се замятаха в безумен транс. Входът стана разтворена каменна паст. Най-сетне човекът спря. Но не се обърна назад, не потърси път за връщане. Вместо това извика:
- Как да се върна? Къде да се върна? Мога ли да се върна? Та аз идвам от демократична България!
И ужасените чудовища отстъпиха. После се втурнаха към него и братски го прегърнаха. Той стана един от тях.
Горното разказче не е описание на реално случило се събитие, но не е и фантастика. То е само една малка илюстрация. Символична картина на лишения от символи и съдържание озверял свят. То е нашето разбиране за чуждата, лишена от справедливост и човещина действителност. В такава действителност ние нямаме намерение да живеем.
Не искаме да ви убеждаваме. Вие сте ни безразлични, но трябваше, длъжни бяхме да изпълним заповедта на Тангра. И ето, ние се явихме, за да ви отправим покана:
Добре дошли в нашия свят!
6769 диломъ твиремъ 30

Преди Края
Животът в робство превръща хората в роби. Животът в извратен свят ги изв-ратява. Случващото се днес не е необяснимо, то е закономерно следствие на нашите постъпки, на мислите и поведението ни през последните векове, десетилетия и осо-бено през последните години. Ние спряхме да се чувстваме като хора, престанахме да осъзнаваме себе си като човеци, като деца на Тангра. Бива ли да се учудваме, че Тангра спря да се грижи за нас?
Как се развиха напоследък събитията в политически план? От стопани се пре-върнахме в гости върху нашата собствена земя, в собствените си домове. При това - в неканени и нежелани гости. Нека не се лъжем. Нямаше никаква смяна на комуни-зъм с демокрация. Комунистите спряха да бранят идеологическата държава, в нея те бяха робовладелци, господари на обезправения народ, държавата им даваше права, но изискваше и задължения. Следовниците на Кашел Мордохай, почитателите на Ленин и Троцки, радетелите за всеобщо равенство, активните борци против капита-лизма предпочетоха да се превърнат в капиталисти. Идеологията вече не им трябва-ше. Тя нито можеше да се продаде, нито с нея нещо можеше да се купи. Или както призна един от тях: "Не става дума за запазване на системата, а за променянето ъ." Затова имаше сделка с "класовия враг". Имаше продажба. Едни робовладелци ни продадоха на други. Но докато червените робовладелци поне се грижеха за нашето здраве, за да сме способни да работим, да се трудим и да произвеждаме, тези се чу-дят какво да правят с наличната биомаса, получена от тях заедно с предприятията, земята и чуждата валута. Можем ли да мразим онова, което беше преди, и което така страстно ненавиждахме, когато днес гледаме това, което е? Можем, ако осъзнаем цялата реалност на случващото се.
То и другаде вече се е случвало. "Те са искали да останат, па ако ще и да пропадне системата, която им е давала власт десетилетия наред! Не знам дали другаде по света е имало пример не само за такова възпроизводство, но и за такъв себичен политически елит." - /Иван Стамболич, "Път към безпътицата"/ Не, въпро-сът не е нито до себичност, нито до качествата на политическия елит. Такъв е сцена-рият - цената за рухването на комунизма е оцеляването на комунистите. Онова, кое-то не се предвижда да оцелее, са народите, живели под комунистическа власт.
Докато се лутахме 12 години със синьо-червена превръзка на очите, светът се промени до неузнаваемост. А ние нищо не бяхме забелязали. Сега отново сме пред прага на неочаквани събития.
С цялата си наглост управниците постоянно ни уверяват, че се грижели за на-ционалните интереси. Ние обаче виждаме друго. Политическият ни "елит" така бра-ни българските национални интереси, че скоро няма да остане нито нация, нито не-що друго за бранене. Излъгаха националната воля за промени с поредица от бюрок-ратични антиреволюции. А службата, предназначена да усмирява предсмъртната агония на българската нация, да задушава будните български умове и съвести, наре-коха "Национална служба за сигурност". Способни ли сте да измислите по-голяма гавра от тази? И да не мислите, че само в България е така? Сценарият е общ за целия бивш комунистически блок. "Тогава шефът на Държавна сигурност Митрович за-почва, или по-точно продължава разговор по повод на Милошевичевото подмятане за страха ми от улицата. Обяснявам му, излагам му състоянието в обществото, говоря му за недоволството на народа, за националистите, за косовската рана… Митрович не мирясва. Когато разговорът започна да прераства в кавга, го прекра-тих." Забележете - това са думи, изречени от бившия президент на Сърбия! Щом президентът на една страна не разбира играта на собствената си тайна служба, какво остава за редовия гражданин? Ние обаче се опитваме да научим. И понякога науча-ваме нещичко…
Ще ви цитирам част от наставленията, съгласно които се осъществява лик-видирането на нацията и държавата. Твърди се, че за приемане именно на тези нас-тавления, главна роля са изиграли някакви си Агенти на Британската Корона. В тяс-но съдружие с МОСАД. Но всъщност по-важни са самите наставления: "Ако вземем случая с удавник, на чиито викове за помощ се отговаря: "Идваме в оперативен по-рядък", едно приемливо на пръв поглед забавяне от пет минути ще означава на практика отрицателен отговор. Защо? Защото отлагането е по-продължително, отколкото се очаква давещият се да издържи." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ Как не сте забелязали, че изпълнението на хубавите обещания все се отлага, че "незабавното и несимволично повишаване на жизнения стандарт" отлетя към далечното и необозримо бъдеще? "Оперативният порядък" задължително е по-дълъг период от очакваното Време за борба /Борбено време/, необходимо на Ре-форматора, и чието осъзнаване на тази зависимост е достатъчно да убие идеята още в зародиш." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ Схемата по която работят местните надзиратели, наричани още "политически елит", е съвсем различна от всичките им, отправени към нас думи. Речите в парламента и по митинги, интер-вютата, разните "дебати", "симпозиуми" и "конференции" - всичките безкрайни сло-воизлияния целят единствено да скрият делата. Отново по същата схема и съгласно същото ръководство за действие:
"Но ние пропускаме, че търсенето на факти се превръща в заместител на мисълта. Месеците, които разходваме, за да изслушваме статистици, социолози, психолози, графолози, алхимици и психиатри не са само месеци на бездействие. Ра-ботата на тези хора е да удавят мисълта ни /а също и нашите действия/ във вълна от несъответствия. Изглежда, ще бъдем принудени някой прекрасен ден да осъзна-ем, че реформите /съответно действията, м. к./, от които така се нуждаем, зави-сят не само от наличието на реформатори със свой главнокомандващ, а и от съз-нанието, че съществуват хора, които са закон сами за себе си - хора, които казват по-често "защо не?", отколкото "защо?" и отказват да приемат откритата опо-зиция на ОЗ /Отлагащия Забавител/."- /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/
А кой привежда в действие цялата зловеща програма? Старите ни робовла-делци, функционерите на Комунистическата партия, техните деца и сътрудници. Същото онова Желязно племе, за което сме писали и друг път. Разумно и полезно ли е да вървим по пътя, сочен ни от оскотителите? И как да се измъкнем от тази кърва-ва пътека и да тръгнем по нашия Път?
Не е зле първо да се освободим от видиотяващата зависимост спрямо разните наименования и етикети, прикачвани към един или друг политически противник на демонократите. Който се опълчи срещу мизерията, срещу обезбългаряването, срещу глада и геноцида - бива обявяван за фашист. Така антифашизмът започна да олицет-ворява Злото. Кой честен човек, кой българин оттук нататък ще поиска да го нари-чат "антифашист"? Един от нашите рече: "Никой фашист не е комунист. Ето защо не мразя фашизма". Но ще бъде безумие да се съгласим с демократическите робовла-делци, като приемем наименованието "фашист". "Фашист" не значи нищо. Какво е това "фашист", яде ли се пие ли се? Такава дума в българския език не съществува, а ние сме българи. Който иска да търси фашисти, нека отиде в Италия, там те са в изобилие. Тук си служим с други категории. Тук виждаме обзети от манията за бо-гоизбраност чужденци, ненавиждащи всичко българско и стремящи се към неговото унищожение. Тук виждаме бивши българи, помагащи на чужденците да ни ликвиди-рат по-бързо и по-успешно. Тук виждаме затъпяла тълпа, стадо бивши човеци, роби, покорно очакващи милост от безмилостните господари. Тук сме и накрая ние, които не се съгласяваме с робството и унищожението. А щом не сме съгласни нито да ро-буваме, нито безнаказано да ни уморят, значи не бива да сме съгласни да ги слуша-ме, да им вярваме, да се надяваме на тях. Когато аз не вярвам. Когато моите близки и приятели не вярват. Когато моите учители и ученици не вярват. Тогава целият на-род спира да вярва. А как ще ви излъжат, когато не им вярвате?
Редом с "фашист", следващият заклеймителен епитет е "националист". От на-ционализма ние няма да се разграничим. Да отречем национализма, значи да отре-чем борбите за българско национално освобождение. Да отречем национализма - значи да отречем Царствените братя Асеневци. Да отречем Раковски, Левски, Бо-тев… Да отречем Атила, Кубрат, Исперих… Да отречем своите деди, своите родове, себе си. Не е ли по-добре да разчистим нашия Дом и да го подредим така, че да ни е приятно и уютно да живеем в него? Каква е националистическата цел? Истинска Държава ще замени уродливата полуколония с нейния убийствен за нацията "огра-ничен суверенитет". Спирането, блокирането на националния възход в повечето случаи довежда до националистическа експлозия. С експлозията ще удари нашият час. Ще настъпи Нашето Време!
Осмислете Целта, попийте я в сърцата си, настанете я в своето подсъзнание и се упътете към нея. Един от вас ще се спъне по пътя, ще падне и повече няма да ста-не. Друг ще кривне встрани. Трети ще се откаже. Пред четвърти ще се изправи неп-реодолима бариера… но все един ще стигне. Стигането дори на един е достатъчно. Той ще издърпа след себе си останалите, защото ще е получил благослова на Тангра и помощта на Улген.
Колебаете ли се, не ви ли се захваща с войната? А нима сте намерили друго решение? Какво мислеха по въпроса нашите предшественици? Из текст, писан и публикуван през 30-те години на ХХ век: "… Да се борим с Йехова е трудно, страшно е, но ние ще бъдем победители. Ние сме длъжни да станем достойни за званието човек, и ние ще се стремим към него. Вярата в Бога, вярата, че аз и всичко съществува по волята Му, възниква у нас по време на тази борба. Тази вяра ще ни укрепи, поддържа и ще ни даде сили окончателно да се освободим от злото и от Йехова. Призовете Тангра да укрепи нашите слаби сили!"
И Тангра укрепи нашите сили и ни даде уверения, че мита за всесилието на Йехова ще рухне. Тангра ни даде да намерим уверенията в самите йеховистки текс-тове, скривани хилядолетия от християните: "6 И каза Ездра: "Господи, за какво да-ряваш Ти праведниците с Твоята милост? Те вече са заслужили отплата на небе-сата. Смили се над грешниците, защото писано е, че Си милостив." 7 И каза Бог: "Не е в Моята власт да ги помилвам"." - /Откровение на Ездра 1:6, 7/ Но победата още не е дошла, много битки тепърва предстоят. Положението е толкова тежко, колкото никога досега не е било.
Обрекоха ни на смърт, подготвиха ни гибел. Настъпва Краят. Нямаме друг избор, освен да влезем в сражение и да обърнем посоките. Вместо нашия край - да настъпи техният. Струва си да опитаме. Нещо повече - решили сме да опитаме и нашия опит ще бъде неочакван за поданиците на Змията и техните местни слуги.и твърде нелогично е нашето решение, затова вярваме в успеха му. "Парадоксът е движеща сила на историята и често пъти най-близо до утрешната реалност е онова, което вчера се е смятало за политическа фантастика." Колкото е по-фантастична една идея, толкова шансовете ъ за успех са по-големи.
Ако пък не можем да се справим, ако не можем да победим, то поне ще нап-равим тяхната победа Пирова. Ние сме Воините на Тангра и срещу нас те не могат да противодействат! Щом нацията доброволно избра да се превърне в паплач, то тя престана да бъде нация. Сега нация са малцината, осмелили се да излязат извън ста-дото, извън паплачта. Сега нацията - това сме ние!
Методът на Отмъщението: поредна шепа пръст, прибавена към Могилата. Ре-зултатът от твоята дейност не е машина, при която липсата на един-единствен де-тайл я блокира. Резултатът е могила - едва забележим малък хълм или грамадна пла-нина. Докъдето ти стигнат силите, докъдето успееш. Да, ти неизбежно ще умреш, ще напуснеш света, но сътвореното от теб ще продължи да нанася предвидените от теб удари. Дни, месеци, години, десетилетия или столетия след теб. Или даже вечно.
Убийството на тиранозавър е трудна и опасна работа, но ние знаем коя пепе-руда да стъпчем. Последиците върху бъдещето са огромни, макар днес никой нищо да не забелязва.
Което вършим – то не е тайна. Реалните действия не могат да останат скрити. Тайна е защо го вършим, тайна е резултатът, който целим да постигнем. Тайна са замислите, намеренията! Когато разрежеш една картина, а после размесиш нейните части; когато събереш звуците от една песен и ги оставиш да прозвучат в случаен ред; когато вземеш отделни думи от една идея, а останалото скриеш: можеш ли изобщо да разбереш нещо от осакатения резултат?
Тайна е замисълът. Тайна е тълкуването. Тайна е гледната точка. Тайна е ця-лостното разбиране. Останалото - наличната информация, тя не бива да се крие. Съществуващите условия са такива, че тя не може да бъде надеждно скрита. Затова е най-добре да се използва обратния метод - максимално размножаване на информа-цията и разпространението на знанията сред възможно най-голям брой хора. Пълна откритост, пълна прозрачност. Не крийте Учението, а се стремете то да достигне степен на неунищожимост.
Стремете се никое от конкретните ваши действия да не е наказуемо от гледна точка на закона. Нека не даваме повод враговете да атакуват никое отделно камъче от мозайката на нашата дейност. А колкото до цялостната картина и какво всъщност изобразява тя - не е нужно другите да проумяват.
Бъдете Коза Ностра - Наше дело; бъдете Шин Фейн - Ние сами; бъдете какви-то сте, не вземайте чуждото и не давайте вашето; бъдете нужни на Тангра със своята неповторимост и Той ще ви преведе през вековете!

ПРОБУЖДАНИЯ

Животът е нещо много повече от химически процеси и физически действия. Животът е Божествен процес, управляван по Божествени закони. Затова не всички разбират живота. Управляващите обаче го разбират. И му пречат да оживее. Иначе как да си обясним безпощадните удари по всичко, намиращо се извън техния контрол. Наистина ли една малка групичка от пет, десет или сто човека е в състояние да разклати, още повече да унищожи цялата обществена система? В състояние е! И ще ви кажа защо.
Неконтролираните от управляващата върхушка действия, даже най-нищожните неконтролирани и ненаправлявани действия пораждат нови подводни течения в енергийното житейско море. Оттам се вземат малките и големи водовъртежи, реката на Времето престава да тече бавно и плавно, течението ту се забавя, ту се ускорява. Водовъртежите от своя страна поглъщат безразборно всичко, изпречило се на пътя им. Вече трябва да разбирате начина по който малкото камъче преобръща колата и възможността крилото на пеперудата да предизвика ураган. Но да се примирим ли с унищожителният контрол, да му се подчиним ли?
Ето как е видян нашия свят през ХІХ век: “Безчестен свят, където всички търсят наслади. Деен, хитър свят и едновременно свят на най-жестока икономическа борба. Пълна подмяна на моралните ценности, свят на съмнителен прогрес. Хуманността е умряла заедно с целомъдрието и остатъците от стари предразсъдъци. Удоволствията и изгодата заменят Дълга. По лицата на мъжете и жените от новата Епоха личат следите на страшни болести. Най-страшната от тях е безпомощното отчаяние. Все повече човешки животи биват принасяни в жертва заради все по-тесен кръг измамни богоизбрани. Заедно с ръста на населението растат бедността, безнадеждността, непрекъснатият изтощителен труд. Без перспектива за подобрение. Бедствията на времето стават все повече и повече. Мечтата се превръща в спомен от миналото, в остатък от изчезналата вяра.” Разликата между видяното и неговата реализация е 203 години. Нямаше да се спирам на това предсказание, ако не беше напомнянето за клането над последните българи, което трябва да се състои през 2079 година. Не вярвате ли? Лично аз бях поразен от едно изречение, твърде еднозначно беше казано: “Той се спря и погледна към пъплещите долу сини и червени джуджета, блъскащи се и жестикулиращи…” – преводът е дословен. Какво още искате?
България се превръща в празно място, върху което стои табелка с надпис “заето”. Но идва някой, оглежда неохраняваното място, отмества табелката и се настанява там. Малкото оцелели етнически българи се отправят към Ирак и Афганистан да се включат към наркоподдържащите и наркоопазващи US войски. Валутата “лев” отива в миналото, допълва още горецитираното предсказание. Дали ще се случи именно така, още не е сигурно, макар че с всеки изминат миг става все по-вероятно. Предупреждението ще се окаже напразно. Какво гласи предупреждението?
“Ще е нощ, те ще го лъжат, че е ден. Ще го обградят с безмълвие, докато друг се опитва да обсеби неговото наследство. Но очакващите го ще му помогнат да се измъкне, той няма да изпие чашата с отрова.” Нима не познахте българския народ в описанието? Има и обнадеждаващи думи, разбира се, само че вие дори не подозирате колко са големи препятствията пред тяхното осъществяване. “Душата от Здрача, многоликата Сива Сянка ще се срещне с Мадоната на Бъдното.” Ами ако не се срещне? Или ако от срещата не настъпят последствия? Тук се намесва и цифрата осем, за нея все още нямаме тълкувание. Или ако имаме, то се отнася до един-единствен човек, значи не е нужно да го съобщаваме.
А по света как ще е според предсказанието? Особена разлика няма. На действителността вече не й е до човешките мечти и желания. Десетките, стотиците милиони, милиардите обитатели на Средния свят все по-рядко напускат тесния кръг на своите всекидневни дела и мизерни радости. Нови милиарди човешки същества изникват от Небитието с единствената цел да потънат в тъмата на Смъртта. Милиарди осакатени, затъпели бивши човеци, разкъсвани от своите неудовлетворени желания, нещастни и смазани. Животът е сведен до изродено подобие на живот. Светът постоянно се променя, но вътрешната му болест, древната вътрешна болест, привнесена от Тъмния Демон продължава да го разяжда и да трови светлото и красивото в него. Божествеността избледнява. Има ли надежда и къде е тя?
Надеждата е в нарастващата алчност на имащите. Те ще от отнемат все повече от нямащите, докато не остане нищо за отнемане. И когато алчните ръце се протегнат да вземат последните трошици време, някой ще се осъзнае. Какво от нашия живот действително ни принадлежи? Животът се измерва с време. Каква част от нашето време наистина е наша – ще си рече някой и това ще е началото. Имащите ще кажат, че нямащите нямат право да защитават своето. Те даже ще им забранят да казват кое е тяхно. Забраните ще паднат в мига, когато нищо няма да е разрешено.
Надеждата е в постоянното надхитряне между отделните групи угнетители. Понякога те събуждат в народите вяра, даряват ги с надежда, а после искат да си вземат даденото обратно. Само че веднъж пробудена, вярата не винаги заспива доброволно. Понякога един Пробуден е в състояние да пробуди милиони. И става страшно! Народът хваща оръжието с мисълта да се освободи, а когато народът хване оръжието, желанието му става закон! Тогава народът се отправя в Поход и няма кой да го спре. Какво ще се случи, кога ще се случи, как ще се случи…? Има ли значение? Има! Защото още едно събитие предстои, а ние всички сме толкова неподготвени.
Ще бъдат десет – секунди, минути, часове или дни. Времето ще спре своя ход, светлината няма да достига до планетата и Тъмнината ще погълне милиарди.
Ако пробуждането на Наследника се осъществи преди всеобщото бедствие, ако народът го познае и го призове. Ако му помогне да излезе от първоначалното безпомощно състояние. Знаете ли какво е пробуденият наследник в първите мигове след своето пробуждане? Един компютърен програмист в двора на крал Артур. Неразбиращ и безпомощен. Ще са му нужни подходящи одежди, насочване и подкрепа. После той ще задвижи своя скрит потенциал и ще започне изискващото се от него действие. Но няма да е достатъчно. Ако самият наследник съумее едновременно с миналото да обхване с поглед днешния ден, а заедно с това да съзре и контурите на Бъдното, едва тогава спасението ще е постигнато. Ако се съберат орисаните Преобразители, без всичките тях Огънят няма да бъде разпален… Ако, ако, ако… Толкова много ако, а толкова малко време остава!
18 февруари 2005 година