Небесен Триптих

А сега нека се върнем в познатия на всички свят. Наблюдавайки човешкото общество, ще забележим особената почит, която то отдава на посредниците: Ето чудесен пример: "една песен на...". Но не се споменава името на поета, съчинил текста, нито името на композитора, съчинил музиката. "Една песен на..." - и всички назовават името на певеца. Колобърът призовава привържениците на забравените религии, почитателите на древната мъдрост: "Елате при нас! Елате, и нека заедно върнем времето, когато на почит беше сътворителството!"
Търсете, призовавайте, връщайте забравеното, но не бъдете безрезервно доверчиви. Търсете полезното и реално приложимото. Еднаква крайност е да сте изпълнени единствено с вяра или да сте обзети само от съмнения. Винаги нещо знаем и винаги нещо не знаем. Двете качества трябва да бъдат в условие на равнопоставеност. Ще знаете, че сте успели, когато в живота ви зацарува хармония. И християнството не отричайте, и в него е скрито спасително, макар само за част от хората знание. Христос дойде да спаси не човечеството от някакъв въображаем първороден грях. Той бе пратен да спаси земята от Злото, наречено IHWH. Наистина, днес християнството не е това, което трябваше да бъде. То бе изопачено, извратено. Неговите присвоители скриха част от свещените текстове, а с това и истината за свещеното Учение. Но от истината не може да се избяга. Не Христос е виновен, а Неговите извратители и употребители. Ето защо ние не възприемаме християнството като съвременна практика, но не сме и никога не сме били против самия Христос. Нито против истинската неизродена същност на първичното Му учение. Нещо повече - Българите първи разбраха кой е Иисус и Го нарекоха Кан Озри - въплъщение на вечно възкръсващия Озирис. А великият Кан Ювиги Кубрат прие да стане християнин, без да се откаже и от своята тенгрианска вяра. Двете вери не си противоречаха, не се отричаха взаимно, приемането на едната не бе смърт за другата.
Но преди цялостния преглед на християнската вяра и нейните пророчества, реших да ви дам за размишление други, на пръв поглед ясни, но всъщност по-трудно разбираеми предсказания:
“Хората ще започнат да се увличат по машините, но с течение на времето ще ги захвърлят като ненужни детски играчки.
Дяволът ще влезе в човека и човекът ще се моли не в Божието име, а в името на Сатаната.
Светът ще бъде разделен на три огромни държави. Нека Бог им помогне да разрешат споровете помежду си.” - Алберт Велики (Albertus Magnus) /1193 - 1280 г./ - "Оракули"
“Светът ще се раздели на три лагера. Ще се възвиси Китай. Възгледите на Страната зад седем печата ще покорят Запада.
В самата тази страна на хипербореите, за която никога никой не е мислил като за страна, в която може да се извърши нещо велико, над унижените и отхвърлените ще засияе Велик Кръст. Това трябва да се случи 500 години след смъртта на Парацелз.
500 години след смъртта на Парацелз ще надвисне смъртна опасност от Юг. След 2091 година новият Златен век ще бъде прекъснат от нова заплаха.” - Парацелз (Paracelsus) /1493 - 1541 г./
Научете се да усещате Незнайното. След усещането ще се отворят и останалите сетива. Властниците получават силата си от други хора. Вашата сила е вътре във вас. Превърнете се в символ на въплътената Сила.
Наемничеството, наречено "служба" или "работа" е превърнато в извор на достойнство. Човекът е забравил да бъде собственик и господар. Сътворяването е полезно нещо, но кой ще ползва благата на сътвореното? "Тези, които ни осигуряваха храната се наричаха "свободни граждани". Но това беше шега. Ние от господстващата класа владеехме земята, машините и всичко на света, а тези хора работеха за нас. Ние прибирахме почти цялата храна, която те произвеждаха и им оставяхме съвсем малко, колкото да могат да работят и да произвеждат за нас." Така в своята книга "Алената чума" Джек Лондон изрази цинизма на паразитите. Заблуда е, че народът избира своите управници. Под светлината на прожекторите не застават дори знаещи, умеещи хора. Тайният заговорнически елит посочва кой и за колко време да бъде поставен на определения му пост. Но воинството на Тангра ще разкрие пред хората тяхната истинска самоличност. Човекът от тълпата се превръща в чигот, състоянието на свобода за него е безусловна необходимост. Прочетете наставлението, дадено от Чингиз хан на неговите наследници и ще разберете как тръгва злото. Но не забравяйте, че същият Чингиз хан бе разбит не от други, а именно от българите през 1223 година.
"Народи много ще пленявате.
Преди да завладеете телата им,
обсебвайте техните души!
Ако душите им са ви покорни,
телата им не ще да ви убегнат."
из "Тъй рече Чингис хаан"
Всеки може да изкачи високата скала. Всеки има право да я изкачи. Всеки е дарен по рождение с възможността да го стори. Но да съобщи за гледката, откриваща се от върха е разрешено само на успелия, само на виделия със собствените си очи. Много зло ще си спестите, ако проявите поне мъничко уважение към вечните Български наставници. Те посочват на всекиго неговия дом. Те връщат на слугата господарското достойнство.
С чувство на огромна болка, Великият колобър изрече:
- Извеждаме ви от безличието, а вие всеки път се връщате там. Имена ви даваме, а вие отново се потапяте в безименност. Към спасение ви тласкаме, а вие бягате стремглаво към гибел. Посоката ви сочим, а вие все търчите настрана. Знайте, че още малко ще бъдем сред вас. С края на Епохата свършва и нашето Време. Орисано е да спрем на Прага, откъдето други, посочени от нас следовници ще тръгнат. Съберете разпилените трошици време, запазете ги, хора! За да запази Времето вас. И вие да се запазите във Времето. Да имате причини за усмивка, когато деветимата Увеселители се намръщят в мрачна почуда. Когато старите Писания се изпълнят докрай и дойде ред за нови. Да пребъдете "... докато дойде новият Ден предсказан и сам не стане на прах Озирис, забравил всички и от всички забравен".
Толкова ли е непостижимо древното празнание, та все от него черпим? Не, разбира се. Но защо е нужно да преоткриваме едно и също нещо десетки пъти? Защо да пилеем онова, което най-малко ни остава - Време? Пък и толкова много бариери са изпречени пред нашия светоглед! Различните религии са различни начини да се говори за Бога, но различните учения сочат като върховен Бог различни степени на Божественост. Необходимото Единство няма да се постигне без изясняване на понятията.
"Същността често се подменя с форма, която не съдържа дори капчица смисъл." Названията често са дрехи, с които обличаме своето незнание. А един многопластов израз може да притежава множество тълкувания и всички те да са верни.
"Дао е пусто, но използването му е неизчерпаемо.
Аз не знам на кого е рожба, но предшества появяването на Бога." - Лао Дзъ "Дао дъ дзин"
"В началото всичко беше само Съществуване. Съществуване и нищо друго." - Чхандогя - Упанишада VI, 2:1
В същата книга Брахман /Бог/ е наречен "Този, който беше замислен".
"Разкая се Господ, че беше направил човека на Земята,
и огорчи се в сърцето Си." - Битие 6:6
Къде отидоха Безначалието, Всемогъществото и Непогрешимостта на Твореца? Или религиите разбират под "Бог" нещо друго, различно от онова, което разбираме Ние?
Писанията са врати, само приличащи на врати, ако не знаеш как се отварят и затварят. Не влизайте през тях, щом не притежавате ключа, оттам без ключ не се излиза, как ще се върнете, ако поискате?
Окаже ли се, че една личност е погрешна, тя трябва да рухне, за да бъде създадена отново. Каква е разликата между личностите и техните учения?
Писанията са за човека, да бъдат в негова полза. Религиите твърдят обратното, че хората са за Писанията - да ги следват. Разглеждайте Тенгрианството като напътствие към вечния и единен Живот. Разглеждайте Тенгрианството като учение на Бога, отправено към човека. Разглеждайте Тенгрианството като начин на мислене и умение за живот. Разглеждайте Тенгрианството като указание как де се превърнете в господари и стопани поне в собствения си дом.
Домът е онази част от планетното пространство, където ти си господар и стопанин. Ето защо казваме, че адептите на космополитизма лъжат, когато ни уверяват, че Земята е наш общ дом. Ние сме деца на Планетата, а не нейни граждани, още по-малко покорители. Хубаво е, ако съзнавате, че сте част от Природата, от Вселената, от Бога. Лошото идва, когато се опитате да превърнете единното Всичко в част от вас. Или поне във ваша частна собственост. "Справедливостта не се осъществява, като се приравнява една личност към друга, а като се утвърждава древния принцип "Всекиму своето.” Разглеждайте Тенгрианството като учение за справедливото равенство.
Блажените гледат в мир своите тленни останки, но колко по-хубаво е да вкусите ново битие, да се превърнете в част от съзнателно продължената Вечност, да се преродите в нетленност! Нали е записано, че "когато след кланетата на грешните кръвта ще стане ледена и цялата Земя ще е пак съединена, ще разцъфти и ще дава плодове". Не върху пергамент, не върху одрана животинска кожа, а върху папирус е записано!
В деня, когато Възкръсващият се завърне, освободената душа получава всички Божествени сили, освен мощта да управлява Вселената. Никой не е сигурен дали ще успее, но поне опитайте да стигнете дотам. Помнете, че дори Космосът не властва над човека, а го обгръща. Вашето телесно съществуване се регулира от самата Мисия и ще продължава, докато Мисията го изисква. Ето как съзнанието може да продължи земния живот.
"Правителствата се променят, икономиката се колебае, чуждестранните съюзи се изместват - масоните царуват." така представя положението Гари Ка, един от критиците на масонството. Така критикува, че да не остави дори сянка от надежда! Но ние знаем, че в древните книги е записано предсказание за гибелта на Злото.
"Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла." - /Евангелие от Матея 21:42/ "Свободните зидари", масоните вземат по нещо от всяка религия, изграждайки измамната си "единна вяра". Отхвърлено е само Тенгрианството. Всъщност те си признават защо създават всичките тези религии и религийки: "И множеството построени църкви ще станат причина за завист, спорове и ненавист." - "Книга на Мормон", 2 Нефий 26:11. Само че и ние не стоим със скръстени ръце. Един римски ретор ни е оставил свидетелство за времето на Констанций, когато "никой не смеел да наблюдава изгрева и залеза на слънцето. Дори селяните и моряците се въздържали да наблюдават звездите, и тръпнейки, вторачвали очи в земята". Така се наложило християнството - с поставяне на юзда над човешкия дух. Дойде времето да отхвърлим юздата.
Кои са нашите врагове? Това са "недостойните създания, отправящи злобата си към достойните". Нима допускате, че Тангра ще остави сътворения от Него свят вечно да бъде управляван от недостойни? Сега те ви угощават, но знаете ли вие какво може да ви се случи по време на един обяд? Първата си голяма победа ще постигнете, когато престанете да им се доверявате. Именно тогава ще настъпи Есента на нашата Пролет
Враговете на човешкия род очакват часа си с търпението на чакал пред пещерата на умиращ лъв. Но освен своя Лъв, ние имаме и други свещени Същества. Ето, сега ги събуждаме, насочваме ги срещу чакала. Той няма да им устои. Над Утрешния свят ще властват децата на Утрото!

XOPA
Имате право на радост. Имате право на веселие и почивка. Имате право на труд и на плодовете от него. Имате право на сигурност и безопасност. Имате право да живеете щастливо във вашия свят. Отнеме ли ви някой правото - знайте: той е от чуждо място, враждебен е към дълго отглежданата ваша среда на обитаване. Прогонете го, иначе той вас ще прогони. Ще ви изведе от господарския дом и ще ви натика в колибата на ратая.
Как да отделите чуждия, разположил се удобно между вашите и слял се с тях? Умейте да различавате оня, който само взема от оня, който дава. Умейте да отличавате оня, който дава свое, от оня, който дава чуждо. И всекиму въздайте според заслуженото. Обичайте любовта. Обичайте омразата. Обичайте спокойствието и гнева. Размисляйте над значението и важността на вашата усмивка. Обичайте всяко чувство, бликнало в сърцата ви. Нека обичта ви подтикне за всяко да намерите подобаващото му се място. Преценявайте живота като извор на Полезност. Пълноводен ли е или вече пресъхва? Ако пък сте объркани, допитайте се до извечните си учители, вашите постоянни водачи в Отвъдното, свещениците на Небесната Вяра. Търсете ги и се учете да ги намирате.
През 1979-та година по християнското летоброене в килиите на Старозагорския затвор, един, по-късно забравен мъдрец разказваше за бъдещето на Българската държава и на света. Според него, разпадането на комунистическия блок щяло да започне през 1985-та, и да приключи пет години след това. Събитията потвърдиха думите. Мъдрецът не се възползва за своя лична облага от знанията, животът му завърши в мизерия, но остават най-малко два въпроса: откъде е знаел, и защо той лично нищо не получи, никаква награда? Даже заслугите му към делото на Съпротивата останаха непризнати.
Никой Тенгрианин не е достигнал до официално признание, до световна известност. Но вглеждайки се внимателно в живота на големите земни гении, забелязваме една и съща странност. Отначало те всички изповядвали съвсем други идеи, възгледите им били стандартни. После ги посещавал един Непознат, чието име никога не ставало всеобщо достояние. Воденият разговор също бил тайна, знае се само, че е имало такъв. При това забележете - в почти всички случаи става дума за едно-единствено посещение! Незабавно следвали великите открития, гениалните откровения, прозренията, изменили хода на обичайната човешка мисъл и история. Идвал Един, комуто било повярвано веднага и за цял живот. Вече трябва да ви стане ясен смисъла на произнесените в зала "България" думи: "Хората чакат Човека, на когото да повярват!". Беше 11 септември 1993 година. Тогава чуха малцина, още по-малко бяха разбралите. Днес, седем години след първото изричане, можем да заявим категорично:
Настъпи денят за всеобщо Възвестяване!
Защо толкова бързаме - ще попитате. Някога, в началото на ХХ век в Тибет бяха всеобщо нарушени основните принципи на Живота и Вярата. Затова Тибет падна под чужда власт. Твърде свещено място бе Тибет, за да си позволи нарушаване на принципите. А вие сега тук се чудите защо съдбата на България е толкова окаяна. Свещените символи се копират, без да се прилага смисълът им на дело. Не се живее със законите на живота. Законът на Живота е превърнат в танц на Смъртта. Къде са съкровищата, принадлежащи ви от Древността, от самото начало на човешките времена? Къде са съкровищата, които вие така лекомислено си позволихте да загубите? Ние дойдохме да съдействаме при връщане на загубеното.
Ако няма незаменими хора, значи няма никой, наистина нужен. Вселената не би била вече Вселена, ако й липсваше дори само един от съставляващите я атоми. Така казва Гекала, един Знаещ, дръзнал да проговори. А все по-малко Знаещи остават да бродят по Земята. Макар на все по-висок глас да изричат нужното, околните все по-слабо ги чуват. Чуйте Древността, хора! Чуйте нейните Пазители, защото след тях други няма да има. От сказанията им струи свръхчовешка сила. Там е силата на плъзгащия се народ. И от синия народ са взели сила. Сила им даде и народът на Заоблените хълмове. Затова Сила струи от тях.
Преди единадесет столетия чужденци разбиха Истуканите. Разчупиха ги на късчета. Няма ги Стражниците, пазещи Българския гръб. Бива ли да се чудим защо към дома ни напира всякаква злонамерена паплач? Злото е поправимо, ако се научите да създавате Стражници, и да ги изправяте срещу Врага. Още Лао Дзъ е доловил пресечната точка на Времената и я е посочил: "Хората ще се насочат към онзи, който овладее великия Образ. Те ще се насочат към него, и той няма да им вреди. Той ще им даде: мир, спокойствие, музика и храна." Ето, сега писаното се облича в плът. Погледнете и вижте. Съдействайте и подпомагайте. Окажете помощ на Новото, и то ще подпомогне вас!
Отнето е всичко, на което преди се е основавал обичайният живот. Вместо народ, ние виждаме една самохипнотизирала се тълпа, действаща в името на разрушението.
"Най-силните са си отишли.Угасващите покорно очакват смъртта."
"Най-добрите и най-смелите хора са отишли някъде, а пред вас са само дегенериралите останки."
Всичко свърши, старото си отива и никой не е в състояние да го върне. Какво ще е Новото, което се задава? Наблюдавайте падащите в основата градивни камъни.
Великата Мъдрост бе отнесена толкова далеч на Изток, че днес определят мястото като "Запад". Но в случая не посоката е важна, а съхраненото. "Всичко, което прави силата на Вселената, действа в кръг." - твърдят наследниците. Става ясно защо последиците от големите престъпления идват по-късно. Последиците от големите добри дела - също. Народът на Земята има задължението да съхрани Кръга непокътнат. Наше задължение е да свържем разкъсаното. Нито без едното, нито без другото може. Но колко останаха умеещите да връзват и развързват?
Когато вятърът идва от Север, той ще седне на Юг и ще установи там свой дом. Ето пример за предсказание, отправено единствено към Знаещите. Тълпата няма да разбере думите, преди те да са се сбъднали. Но никой външен не е виновен за нещастието на сганта. Когато разумът замъгли чувствата, връзката с Бога се нарушава. Човекът сам лишава себе си от Закрила. Световният паразитен център провъзгласява мисълта за единствена Вяра, но приравнява чувствата към чувственост. Културата на тази "цивилизация" се характеризира освен с всичко друго, и с едно ужасяващо извращаване на страстите. Технологиите ни поднасят една пълна сетивна илюзия, подменяйки по този начин истинските усещания. "Питам се дали понятието "телезрител" не подтиква да объркваме действителността с фикцията?" - досеща се Пако Рабан. Но масовият човек все по-малко се досеща, все по-дълбоко затъва в блатото от лъжи, все повече вярва на лъжите. Лъжата изживява невиждан досега триумф. Повярвалите се самообричат.
Какво наблюдаваме от другата страна, в стана на Разбиращите?
Все повече магове прекрачват границите на човешкото. Напускат пределите на обитаемия свят, потъват в Безпределността. Огорчени, лишени от надежди, те си тръгват, заминават си завинаги. Без да се обръщат, без да хвърлят поглед към извършващото се зад гърба им. Немногото оставащи не успяват да избягат от човешката си принадлежност докато са тук, но и те ще са за кратко. Още кратко време ще струи Силата. Струенето изхабява непредназначения за целта човешки организъм, а тяхната подготовка не бе завършила, когато обстоятелствата ги принудиха да пристъпят към действие. Не ги карайте дълго да чакат. Метеори е съдено да бъдат Възвестителите, а не фарове. Вземете от тяхната Светлина, хора! Окъпете се в нейните сияйни лъчи! За да ви има и след Старото човечество. За да не угасне вашето съществуване след неговата предизвестена гибел. Никой не иска от вас повече, отколкото можете, но нима знаете предела на своите възможности?
Един ден, когато се събудите и поискате да измиете очи, ще видите как от чешмите ви потича зелена вода. Ще е дошъл краят на предсказаното. Вашата Бъднина ще е извършила цялостен кръговрат.
"Тук всички сме гости. Всички хора. И този дом е чужд.Ние дори не знаем чий е той."
Библията е достъпна за всеки, чували сте за нейната последна книга, тази на Откровението, наричана още Апокалипсис. Знаете за тръбите на Седемте ангели, за Армагедон, за Страшния Съд и Възкресението на мъртвите. За Второто Пришествие и края на света. Само че сиуксите не били чували даже думата "християнство", когато народът им получил своето Откровение: "В края на четвъртото изсвирване духовете на минералите ще се разлюлеят и ще се изтърколят по земята, разрушавайки всичко по пътя си. Те ще се първите, които ще въстанат срещу лудостта на хората. Шестото изсвирване ще отбележи края на всякакъв живот по повърхността на Земята. Всичко ще се изпари като вода. После, на седмото изсвирване ще се появят Танакашвила и Великата Майка Земя в цялата си слава. Ще дойдат и съществата от Народа на Звездите, придружени от дълга кохорта върнати към живот мъртъвци. Пред лицето на Създателя ще започне един вечен живот."
А нас къде ни има, къде са тук Българите? Танакашвила бил наричан още Уакан Танака. Същинската дума, изразяваща идеята за Божественост е Танака. Пояснявам: Сиуксите наричали небето Скан; върховният им Бог бил Уакан, което в приблизителен превод означава "Велика Тайна". Но идеята за Божественост те обозначавали с думата Танака. Нима не съзирате очевидната връзка с японския Тен, с китайските Тян и Т,ен, с етруския Тин...? Не чувствате ли присъствието на свещеното за цялата планета понятие Тангра? Също както южноамериканското изкуство напомня древноегипетското, така религията на Североамериканските индианци напомня Тенгрианството. Потомците са запазили част от знанията на своите деди. Върху картина от съвременния латиноамерикански художник Диего Ривера, Кетцалкоатъл е изобразен с Камшика на Изида в ръка. Но нека се върнем към сиукското пророчество. В края на четвъртото изсвирване, където се намираме сега, Земята ще потрепери и градовете ще се срутят. Приемайки истинността на Основата, Съветът на колобърите възразява срещу абсолютната власт на Предначертаното. Припомняйки отредената ни участ, воините на Тангра са решени да изградят откриващата се възможност за спасение. В единодействие с Бога. За Неговата и за нашата слава! За общото ни Безсмъртие! За очакващата ни Победа!
Когато всички врати се затворят и се отвори вратата на капана, остава само едно - да създадеш и отвориш своя врата. Щом нещо е невъзможно даже теоретически, трябва да изградиш нова теория. Знайте, че теориите рухват, когато Огненият разум се намеси в естественият ход на нещата. Светлината ще блесне, щом настъпи Сивата нощ.
"Ще се видят в небето многобройни и много изненадващи знаци. Ще се сблъскат звезди, което ще бъде знакът за унищожаването и избиването на почти всички хора." - Жан дьо Ватигеро. Предсказанието от Салон-дьо-Прованс на свой ред казва, че Второто слънце ще се появи малко, след като папата, подгонен от арабското нашествие напусне Рим. Дотам ще доведат действията на хилядолетните заговорници, нашите смъртни врагове. Така е, щом човекът се отказа от задължението си да бъде господар. "Съдбата води тези, които искат и влачи онези, които не искат." - констатира още Сенека Млади.
Хората се смеят, ако им се каже за съществуването на световен заговор. Но как, ако не чрез конспирация са дошли на власт управниците на почти всички държави? Изборите също могат да бъдат конспиративни, когато резултатът им е предварително планиран. "Международното зло" не е вътре в народите, а се движи между тях. Световните кърлежи са "родени в тлен и процъфтяващи в мрака на смъртта". Затова тление и смърт очаква примирилите се с паразитното присъствие. Нека всяко нещо върви по своя път. Нека нещата се разделят!
"О, вие, Съдници седмина, на раменете си Везните носите. По време на нощта велика на Разплатата, със заповед от вас безсмъртното Око сече главите, отрязва шии, сърца изтръгва, къса, осъдените в езерото Огнено убива." - Египетска "Книга на мъртвите", глава 71
Съдът неизбежно ще настъпи, тъй като човешкият свят престана да бъде свещен. Свещен е само светът, в който разумът е осъзнал своето Предназначение. В нашия днешен извратен свят на почит е Безполезността. Затова ще има Наказание: "Наказанието, което ще бъде изпратено върху човечеството, ще бъде голяма огнена топка, която се спуска през небето, и която хвърля златисти частици..." - предсказание на Вероника от Бейсайд, щат Ню Йорк, САЩ. Нека дадем думата на още един съвременен пророк - Пако Рабан: "Днес Земята представлява едно съвсем друго лице. Навсякъде почувствах да се разпространява една еднообразна сивота." И също: "Здрачът вече се спуска над тази ера на Рибите, обречена от цикъла на времената." Човекът престана да изпълнява Задачата, заради която бе създаден и Създателят престана да покровителства човека. А някога съвсем не е било така!
"Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си." - Зенд - Авеста
Според глобалистите, светът след 2001 година ще бъде "само за младите и силните". За индивиди или за народи става дума? Ами какво ще се случи със "старите и слабите", на какво са обречени те? "Словото на Истината, започнало великия си път от Бодх-Гая, отново ще се върне в същите места." - /Николай Рьорих "Шамбала"/ Владетелят на Новото време ще дойде, без да носи никакъв знак върху себе си. Знаците ще са вътре в него. Само съединените с Божествеността ще го разпознаят. Но Владетелят ще е спасение за всички свои поданици. Без него човечеството щеше наистина да е обречено.
Религиите са като ромб. Линиите се допират в основата и върха. Твърденията, засягащи Началото и Края са едни и същи. Многобройни публикации направиха знанието общодостъпно. Защо колобърите проговарят едва сега, ако са знаели преди всички?
- Нито през Деня, нито през Нощта се откриват Първородените, живеещите в сянка. Те стават видими само при Зазоряване и по Здрач.
Колобърите чакаха. "Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символичен вид, то е подготвено да ги усвои по-после в тяхната истинска форма." - писа Боян Боев. Колобърите знаеха, че съдържанието не бива да се изразходва заради формата. Те чакаха. Посредници трябваше да внасят в света знанията, защото Епохата бе такава, посредническа. Колобърите знаеха, че несъучастието в укрепителните дела на Системата е фрагмент от битката за нейното разрушаване. Затова те чакаха. Досега. "В съответствие с пророчеството, дошло от манастира Танджейлинг, управляващият Далай Лама е тринадесети и последен. Някои манастири също разпространяват пророчества, че истинното Учение ще напусне Тибет и ще се върне в Бодх-Гая, където е възникнало." - Николай Рьорих, 1928 г. Сега има нов Далай лама - четиринадесетият, но той не е в Лхаса, а значи все едно го няма. Пророчеството се е сбъднало. Сбъдват се едно по едно и останалите пророчества.
Тълпите падат, заместват ги други тълпи!
Всеки може да бъде научен как да тълкува Старото. Особено, ако то вече се е сбъднало. Колобърът показва как се върши истински трудното - как след като си стигнал до Основата, да започнеш върху нея нов Строеж. Колобърът е възстановител на Хармонията. Той е, който заменя молитвата със Зов, превръща я в разговор. Еднопосочните излияния не са завършена цялост. Трябва да очакваш и да получаваш отговори. Иначе как човек ще знае чия воля следва - на Бога или на движещите се в полумрак черни светлини?
Колобърите са като настъпваща пустиня. Те пристигат и връщат на хората откраднатите им звезди.
Белите магове са извършили първата стъпка. Те ще бележат края на Похода. Но без останалите хора да са достигнали състояние на Пробуденост, нищо няма да се извърши. Непоправимо ще е, ако истината отново бъде превърната в изродено истиноподобие. Утрешният човек не пада ничком пред Бога, не трепери от страх пред Него. Утрешният човек знае, че Бог го обича. Същото твърди и нашата Книга на Завета: Поклонът пред Тангра не е като пред господар, а като навеждане пред извор. Нима е унижение да се наведеш пред планинския извод и да пиеш от него вода?
Колобърите знаят. Ще дойдат поколения неродени. Ще има ли какво да им дадат? Колобърите готвят храната за из път на тръгващите. "За всеки стон има възмездие." - казва азерската пословица. Колобърите призовават възмездията, сътворени от милиарди стонове.

Хората гледат своя триизмерен свят и двуизмерната картина на звездите. Нееднаквото виждане поражда чувство на откъснатост от Космоса. То, виждането е не само един от белезите, но и една от причините за човешката изроденост. Поддалите се на израждане са обречени, макар още да не го съзнават. Става ясен смисълът на старото напътствие: "Човекът ще преодолее изолацията си, когато постигне уединението." "Народът на звездите е близък до народа на хората" - гласи едно вярване на Сиуксите. Повтарям: хората са деца на Земята, а не нейни повелители. Когато осъзнаем, че Майката на Света е тук и никога не ни е напускала, а не идва при нас от неземните бездни, тя ще отправи към звездите своя призоваващ сигнал и оттам при човека ще дойдат неговите истински приятели. А Древността какво ни казва? Египетският Демиург твърди, че е сътворител на Мрака, разположен "като непристъпно препятствие по края на небето". Обяснението не ни е достатъчно. Ние искаме да знаем: добре, препятствие, но срещу кого? Нашата галактика, която наричаме Млечен път е облечена в дебела и здрава енергийна броня. Отново същият въпрос, а е толкова рано за отговор!
Денят беше слънчев и удивително топъл. Привечер се заоблачи. Захладня. Присвятка, чуха се гръмотевици. Заваля. Отначало дъжд, после премина в сняг. Посрещнахме бяла и красива Коледа. Случи се през 1996 година. Всички видяха знамението. Малцина видяха в него знамение. Това е, защото е забравена старата истина, че граница между материално и духовно не съществува. Това е, защото моделираният човек разполага своите действия единствено в пространството, но не и във времето. Насилията и развихрените престъпления, изстъпленията на злобата и ненавистта, завистта и алчността преминават в Отвъдното и там също придобиват власт. Дали до следващата Коледа ще преживеят достатъчно на брой пречистени души, за да бъде и тя бяла?
"Идва времето той да осъзнае своята мощ!"
Рационализмът вече не е в състояние да предложи нищо добро и полезно. От ден на ден животът става все по-тежък. Малките уморителни изкачвания се редуват със страшни сгромолясвания. Все повече усилия се изискват за поддържането на едно физически поносимо съществуване. Не остава време за личностно усъвършенстване. За душевни наслади вече никой не мечтае. Невежеството, лицемерието, подозрителността и лъжата - те най-напред се отразяват върху качеството на труда и творчеството. Невежеството ражда заслепяваща горделивост. Човешките управници осъдиха човека на принудителна деградация.
Питам: щом избраните с вашия глас властници са безсилни да ви помогнат, щом официалната религия и политика търпят непрекъснати провали, то защо не се обърнете към победоносната вяра на предците си? Какво мислите, че ще загубите? За разлика от потисниците, колобърът иска от вас само едно - да бъдете могъщи и Непобедимостта да следва всичките ви начинания.
"Плуралистичната държава функционира, за да обслужва интересите на парите, а не на нацията и народа." Самите пари нямат интерес, те са обект, а не субект. Интересът е на техните притежатели - лихварите, рушителите на нации и държави, на търгашите, самообявили се за световен елит. Плуралистичната държава съществува, за да обслужва интересите на лихварската върхушка. В наш интерес е, да въстановим онази Държавност, която дедите ни създадоха с меч и Бунчук в ръка!
Неразбиращите живеят с усещане за ненужност. Нямат никаква представа за собствената си значимост. Техните предводители се държат така, сякаш направо им заявяват: "Ние не служим за нищо. А вие съществувате, за да служите на нас." Но вие, деца на Небесната Вяра сте част от хармонията на Космоса. Подобно отношение не може да не ви подтикне към бунт срещу несправедливия свят. Не бива никой да ви оскърбява безнаказано. И ето, издигате знамената, обличате закрилящите духове и тръгвате...
Не може да се извърши утвърждаване на личността, без да бъдат отречени уверенията в нейната нищожност.
Познанието ще стигне до очакващите, дори ако никой от знаещите не го открие. Нещо повече - то ще стигне, дори ако знаещите пречат на неговото откриване. Истината сама ще реши кога да излезе на дневна светлина, мнението на който и да е от преносителите не е от трайно значение. Защото последиците засягат не само човека, не той единствен е отговорен за настъпващите събития, не само той довежда или отстранява промените.
Бяха казали на боила-колобъра: "Ти си шестнадесетият камък". Имаха предвид храма, където от вградените 16 камъка, един винаги остава невидим. Но дали не бяха изрекли повече, отколкото знаеха? Върху една друга част от земната суша се осъществява ритуал в колибата на горещите камъни: "... на шестнадесетото място, което се намира точно срещу вратата, се извършва свещеното сливане на водата, огъня и въздуха със земята. Там е и кръгът на призраците." Отказвам да тълкувам. Само подсещам.
Още за разликите между Тях и Нас. Духовният гуру на Михаил Горбачов бил Шри Чинмои. Окултизмът, езотеризмът, мистиката, тайните учения не просто влияят на политиката, а я ръководят. Така е при скритите господари на света, чието име очакващият екзекуция в затвора Кръстьо Раковски дори не смеел да произнесе. Така е при Тях, защото са от племето на Тъмнината. При Нас Небето посочва Водача, но той е явен, защото над Нас блести Слънчевия Знак!
Досега уникалността беше Тъмна, разположена във видимото. И тотемите бяха Тъмни. Животински, бездуховни. Отсега неповторимостта ще е единична, а не групова, ще се изгражда върху Огнените извивки на Нишката. Ще я различава само умеещият да вижда неръкотворното. Досега бяхте създавани. Отсега ще се самосъздавате. Вземете от бликащия Огън, хора! Самоизградете се! Всеки по свой собствен образ и подобие. Иначе ще погинете заедно с отиващия си досегашен свят на властваща Тъма.
Тенгрианино, ти вече си повече от човек, щом си станал брат на всички духове на Огъня. Но нека Силата не те изпълва с надменност. Всеки, дори най-нищожният притежава потенциала на Побратимяването. Свръхчовекът не е мит.
Древните египтяни записали: "С мисълта за вашето спасение, о, духове безплътни, които в Отвъдното милиони години обитавате, да действувам в този миг ме оставете." Скоро свободата на действие ще бъде отнета от измамниците, позволили си да нарушат договора с могъщите духове, пратеници на Небесната воля. Митра ще спре да ги закриля. Безмилостните стратегии, използвани от властниците на този свят, целящи да поставят цивилизацията под пълната си власт ще бъдат провалени. Всеобщият заговор на скрития елит отначало учуди поробените, после ги уплаши. Няма трайност в учудването и в страха. Предстои избухването на помитащ гняв! Хората ще престанат да се преструват, че не забелязват делата на заговорниците. Тангра ще събере Съкрушителя на световното Зло с шестимата му съратници. В деня на Бунта те ще получат неочаквана помощ. От далечни и близки приятели. От застрашени и от съчувстващи съседи. От забравени, но незабравили братя. Вярвайте в нощта на Премахването, хора! Във вашите уста ще загърмят думи от Силата!
Живеещото във вас ще стане видимо!
Всеки е зает да наблюдава своята плячка. Извърни лице от онова, което дебнеш, което искаш. Погледни хищника, скрил се в близките храсти. Той дебне теб, той иска теб да получи! Остави за малко своята плячка, човеко! Помисли, че ти също можеш да бъдеш плячка. Само твоята разсъдливост ще те спаси от готвената участ на жертва.
Бунтът на поколенията е програмиран фактор в човешката история. Чрез него застиналата Еволюция напомня за себе си. Изпълнени с обич към Сияещото Небе, хората излизат от вцепенението, за да не изгние тяхната плът. Повелителят на досегашното, злата Змия живее от умъртвяването на слаби и отчаяни, но Разбунтувалият се е пълен със сили и надежда. Приели Име и Форма, съществуванията в човешкия свят се изявяват. Човекът отново изрича:
"Защото аз съм Бог, подобен на вас, о, Богове!" За пояснение ще си послужа с познатата на всички "Троянска притча". Представянето на древните езически богини, елинските Хера и Атина като вили-пророчици е показателно как дедите ни ги приемали за проявления на Божествеността, за нейни въплътени форми. Дедите ни не отричали неща, които са, и ги има. Те просто изяснявали. Изчиствали понятията. Нека по същия начин постъпим и ние. Но вече с езика на съвременните достижения. Вярвам, че сега разбирате издяланото върху камък: "Хората ще заживеят в мир, когато изправят падналите божества на предците". А също и думите от "Книга на мъртвите", където човекът е представен като растение, комуто предстои цъфтеж. Ние, възвестителите на законите, донесени на Земята по волята на Тангра не ви заповядаме, даже ни ви ръководим. Ние само изваждаме на показ скритото. Учим ви да преодолявате неяснотите. Не за наша изгода, а за да бъде ясен и слънчев общият ни утрешен ден.
Човеко, обгради се с хора, притежаващи способности, които на теб липсват. В многообразието на различията ще откриеш еднаквостта. Ти искаш да оцелееш, нали? Тогава запази своята душа. Оцеляване значи запазване на целостта. Не можеш да погубиш най-съществената част от теб и да твърдиш, че си оцелял, че си останал непокътнат. Помогни на разбулващите се магове да те спасят, човеко. Стига си се прекланял пред авторитета на властимащи невежи. Какво значи дипломата на идиота в сравнение с уменията на истински можещия? Спомни си танцуващите чародеи, сложили край на Византийското владичество и довели Асеневци на Българския престол. Преценявай значението на действията по настъпващите резултати.
Днес вие не можете да се приспособите към света. Но ще настъпи ден, когато светът няма да може да се приспособи към вас. На негово място ще дойде друг свят - вашият! А дотогава се изпълвайте с Могъщество!
"Без Красотата, изписаните листове хартия ще бъдат отнесени от вихъра на живота като сухи опадали листа, а вопълът на духовния глад както преди ще разтърсва пустинните в своята многолюдност градове." - /Николай Рьорих/ Ние дойдохме да изпълним грозното с красота. Дойдохме да нахраним гладните. Дойдохме да излекуваме болния свят. Да излекуваш някого, често е достатъчно да изтриеш от мозъка му необходимостта да е болен. Не самоцелно, а поради липса на друга възможност искаме от вас да проявите разбиране. В утрешния свят дори днешните науки ще станат полезни едва, след като ги свържем със Знанието. Истината е свещена. Ако се насочите право към нея, тя ви убягва. Ние ви учим как да чертаете кръгове и как да вървите по тях.
Но насила никого няма да водим при нас. Принципът на доброволността е задължителен за посветителите на Светлината. Обратно - адептите на Тъмното воинство са убедени, че дълг на хората е, да ги следват. По местоположението на Дълга се разпознава посоката на Посвещение.

Тенгрианинът приема като планетна ценност всеки човек, успял да съхрани своята личностна и народностна идентичност. Ценни са различията, определящи разнообразието на посоките. Уеднаквяването е духовна смърт, водеща до физическо заличаване. В очите на Бога бракът между норвежец и монголка /примерно/ е престъпление. Макар Бог да цени както единия, така и другия. Поотделно! "Те говорят различни езици, имат различни нрави, различни кожи, защото страна от страна и народ от народ Ти отличаваш!" - учели жреците на Атон - Яти. Докато окултните водачи на паразитизма наричат останалите хора "добитък". Знайте, че когото последвате, където отидете - такава ще е вашата участ. Не само ние, и други са успели да схванат целия ужас на готвеното ни бъдеще: "... вземането на надмощие на смятането над говора, лишен внезапно от способността си да изразява Съществото. Днес информатизацията на обществото извършва този поврат. Това е победата на робота над естетическата мисъл, заместването на едно общество с човешко лице от безстрастната диктатура на машините..." - Пако Рабан.
Мъртви сте, ние ви учим как да оживеете. Душите ви са изгаснали, ние ви учим как да ги запалите. Обхванала ви е безнадеждност - ние ви носим надежда. Плаши ви честото споменаване на Огъня? Представяте си пепел и сажди? Чуйте какво казва по въпроса един необразован индианец: "За нас Огънят е просто онова, което дава живот на човека и кара материята да вибрира." Всяко понятие, ако е истинско може да бъде сведено до естествени и разбираеми за всекиго думи. Не се плашете, а вниквайте в същността. Ще заживеете в друга, по-светла и цялостна реалност. Разширеното съзнание разширява не само кръга на отговорностите, но и обсега на приятните изживявания. Пък и не бива да забравяте, че победната битка някога се е нареждала сред най-сладките радости, ценени от нашите предци. Такъв е самият Закон на Живота, вложен в нас. Да живееш на белия свят значи постоянно да се бориш и постоянно да побеждаваш.
Ако имате могъщи врагове, значи ще откриете и могъщи приятели. Защото някой противостои на вашите противници. Нужно е само да стигнете до него. Или той да стигне до вас. Сега се заговори за някакви странници, посетители, нашественици... А те, или поне повечето от тях са просто наблюдатели. Ние ги познаваме от твърде отдавна. Като доказателство ще повторя какво други са забелязали: "Бе констатирано, че летящите чинии се преместват по прави траектории, които често съвпадат с разположението на археологическите и палеонтологични находки." - /Жак Бержие/Жорж Гале "Мистериите"/ Знаете ли защо е така? Знаете, разбира се, само където още не съзнавате, че знаете: "Групата КАДАТ във Франция е издала книга, съдържаща резултатите от работата на екипа, изследвал каменните алеи в Карнак. Заключението е, че този комплекс представлява нещо от рода на енергийна централа." - /Арнолд Мостович "Ние от Космоса"/ Просветна ли ви нещо в замъглените от пропагандата умове? Ами питали ли сте се някога защо Друидите почитат Духовете на Кръга. Но стига толкова обяснения.
Чуйте и ще бъдете чути! Вижте и ще бъдете видени! Приемете и ще бъдете приети! Хванете посоката и продължете пътя. Вие можете да продължите. Можете да се измъкнете от тресавището, да се изплъзнете от лапите на Унищожението. С вас ще бъде новата Сила. Силата на новия народ, създаван от вас. Вашата Сила, следчовешки хора!
Неразумно е да възпитавате у себе си покорство. Глупаво е да слушате надменни "посветени", да се измъчвате в напразни усилия за вместване в изродените им схеми. Защо непременно трябва всичко да обозначавате с числа? Първо, второ... Кой е на по-високо стъпало - Нютон или Нитче? Вземам примерите напосоки. Кой е по-съвършен - олимпийският шампион или инвалидът - гений Стивън Хокинг? Кой е дал повече на човешката Раса - Авицена или Аристотел? Време е да изхвърлим оценъчната схема за значението на човешката личност. Нужна ни е нова, многоизмерна координатна система. Никой не може да свърши работата, за която си създаден единствено ти. Никой няма да е щастлив на твоето място. И ти няма да си истински щастлив, ако заемаш мястото на някой друг. Нека първо с това започнем.
"Центровете на светлината се разраснаха в световна мрежа, която целенасочено е свързана телепатично, за да служи като свръхсъзнателна предавателна станция, приемник и база." /Лаведи Лафърти и Бъд Хоуей - масонски пропагандатори/. Ето как действат масонските централи, а нас ни учат да не вярваме на "бабини деветини". Но ние сме реалисти, стремим се да обхванем колкото може по-широк спектър от цялостната Реалност. Пред тях има само един-единствен път, по който те могат да ни стигнат. Ние ще им избягаме по сто отделни пътеки.
Затова Утрото ни принадлежи!
Всеки човек е една Божествена мисъл. Но колко път има, докато мисълта се превърне в намерение, докато се приведе в действие? Съдържанието се уплътнява бавно, постепенно. Нека не забравяме, че не всяко намерение, нито Божествено, нито човешко завършва с успех. Нима бъдещето не се нуждае от насочващи вестители, нима ще оставим сляпата случайност да решава всичко? Не забравяйте, че общността на световните слуги също не чака, а работи активно.
Явните лъжи, разпространявани от бандата международни измамници ще бъдат разобличени. По-опасни са полуистините. Да вземем една от тях. Единството между всички живи същества. Звучи възвишено, нали? Тигърът става единен с елена, като го изяжда. Вирусът на СПИН влиза в единение с човека, преобразява го... Единство се постига между себеподобни, но кой ще отдели обединяващия признак? Хората престанаха да различават явлението от неговите прояви. И още един пример: "Китайците на Нова година запалват огньове пред изображението на Хесар хан - Властелина на света." - /Николай Рьорих/ Особено изтънчена манипулация. Намек за бъдещото властване на хазарин над света. Подсъзнателно послание, целящо да подготви към безсъпротивително приемане на Новия световен ред. Но Тенгрианинът е овладял изкуството на Съпротивата! Ние пробуждаме "инстинкта за познание на невидимите светове". Враговете няма да ни устоят!
Животът е Единство! Животът беше Единство. Животът трябва, но вече не е Единство. Иде Нов свят, но не този, който се опитват да доведат противочовешките заговорници. И Нова Раса иде, но не тази, която те се стремят да създадат изкуствено. Новото настъпва по Божествено, а не по човешко повеление. Човекът може само да пречи или да помага. Затова не сравнявайте воините на Тангра с групата смъртни, самообявили се за богове. Колобърите също говорят за Нова Раса, но да ги обвините в опити за нейното сътворяване, е все едно да обявите градинаря за Творец на отглежданите от него растения. Външните прилики са многобройни, но във вътрешното съдържание навсякъде ще откриете разлики.
"Да бъде волята Ти!"
- Египетска "Книга на мъртвите", глава 71
Сложен е "зидарският" ритуал, но е изчерпан откъм вътрешно съдържание. Безсилен е пред простите наглед, но изпълнени с вяра и тайно знание движения.
Великият колобър направи извършителен жест с дясната ръка, а лявата притисна до сърцето. Обясни на събраните как да извършат неизвършваното, как да вкусят невкусеното. Припомни им за последен път, че не бива да почиват, защото и Тангра никога не взема ден за почивка. Цялата подготовка на боилите не бе завършена, но те тръгнаха...
В какво се състои дейността на Огнените братя? Тя е разнообразна като самия Живот. По какво се различават Огнените братя от останалите хора? По това, че всеки от тях е достигнал до разбирането каква е неговата работа и я извършва.
Друг го е рекъл по друг начин: "Знанието е вече вътре в нас, още когато издаваме първия си вик на този свят. Трябва само да се пробудим, да си припомним всичко, което училището, обществото или модерните времена са ни накарали да забравим." /Гекала/ Защото т. нар. "модерен свят" не е наш свят, неговите кукловоди не ни смятат за хора като тях, а за добитък, за тор или за насекоми. Според случая. Но Ние, които знаем, решаваме иначе...
Постигането дори на нищожен успех, дори незначително подобрение на ситуацията подтиква колебливите към присъединяване. Кошмарът е навлязъл прекалено дълбоко в живота ни, всеобхватен е, но не е всесилен. Могъщ е Звярът, но бъдем ли заедно, всички рамо до рамо в битката срещу него, Триумфа също ще посрещнем заедно. Ако ли не - очаква ни поединична смърт.
Един и същ метод може да бъде насилие или противонасилие. Принуда или противопринуда. Отнемане или въздаване. Зависи от посоката, в която се прилага. Зависи от целите, които се поставят. Зависи от резултатите, които се постигат. Затова ние винаги ще сме различни от тях, макар действията ни често да си приличат. Въпрос на достойно противодействие.
"Иисус им каза: нима не сте чели никога в Писанията:
"камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
това е от Господа и е дивно в очите ни"?
Затова казвам ви, че Царството Божие ще се вземе от вас
и ще се даде на народ, който принася плодовете ми;
и който падне върху тоя камък ще се разбие;
а върху когото падне, ще го смаже." - Евангеллие от Матея 21:42-44
Тайното световно правителство подготвя единна световна религия. Взема по нещичко от всички култове, от всички вери. Единствено до нашата Небесна Вяра не може да се добере. Нещо повече - тъмните адепти като от огън бягат, щом се докоснат до Тенгрианството. Именно тук е най слабото им място и те го съзнават.
Врагът държи да бъде изпълнена точната схема. Правилно, така трябва да е. Пълният Кръг на Знанието обхваща всички. Но Кръгът е немислим без свързване на прекъснатата Българска нишка. Знаят ли те какъв механизъм ще се задвижи след поставянето на последния Възел? Известени ли са за неизбежната експлозия? И как ще научат къде се събират колобърите, за да ги сразят, щом още гадаят кои са те? Без нашите знания глобалната езотерика е безполезна в своята незавършеност, но Врагът никога няма да получи нито Книгата на Завета, нито тайната на свещената Седмолъчица, нито някоя от другите ни светини. Та те дори не са наясно за всичките овладени от нас методи. Затова в търсенията си се натъкват на толкова загадки. Да вземем една от тях - способността ни да пътуваме във времето:
"Няма да забравя колко се изумих при разкопките на един курган /надгробна могила - б. а./, датиран не по-късно от Х век по установените характеристики, а намерих в ръцете на скелета монета от ХIV век." - /Николай Рьорих/ Ето докосването до нехронологичната история - "Няма значение кога се е случило. Важно е какво се е случило".
И докато те още се лутат, вие хванете посоката. Догмата, формулираният закон е моментална снимка на живота. Всичко се движи, изменя се постоянно. По-бавно или по-бързо. Една написана истина утре може още да я има, но може да се е променила или въобще да я няма. Първичната Наука се състои в улавяне на Движението. В направляването му. Много подбрани воини загинаха, много се отказаха. Дали силата на оставащите ще стигне, за да бъде задвижено мечтаното? Ще разберат ли дремещите в безпаметна леност колко е важно да се помогне?
Днес най-вредната мисъл е: "Където всички, там и аз". Маговете лекуват човеци, а не човечество. В противен случай може да се окаже, че са спасили собствения си палач. Не питайте "кой е той, какъв е?". Питайте каква работа може да свърши.
Бъдете нужни на Утрото, иначе защо ще го срещате? Който не седне в спасителната лодка, а остане на потъващия кораб, нека се сърди на себе си.

"Всички народи, които живеят в неправда ще бъдат изродени. Това е закон." /Петър Дънов/ Качествата на индивида се менят в зависимост от неговите постъпки. А от изгнило дърво тояга не става. Видиотените полухора изчерпаха Милосърдието! На негово място пристигна Справедливостта!
"Ние призоваваме, защото сме длъжни да призоваваме. Самите ние нито се надяваме, нито се съмняваме." - /Юлиус Евола/
Синовете на Отключеното Небе отначало само засилват своето влияние в света. Вижте ги, те вече са навсякъде. Не само в Дунавска България. А и край Волга, в Кавказ, в Якутия, Киргизия и Казахстан. Даже в Америка се появиха техни следовници. Те се явяват и се откриват пред света. После изтласкват в Небитието онова, което е извън тях. Неутрални няма!
Нито с похвала, нито с презрение приемайте думите! И се пазете да не ви влезе камъче в обувката, когато предстои да чуете най-важното. Защото съкровените знания се разказват вървейки.
Човешката душа е сравнима с орел. Колкото и разкошна да е клетката, тъгата по отнетите небеса остава. Не изчезва, а се засилва все повече. Ето защо колобърът не заповядва: "Покорявай ми се!", а изрича: "Радвай се и скърби! Желай и се отвращавай! Разнежвай се и се гневи! Плачи и се смей! Вместо да изкореняваш своите чувства, вместо да ги подтискаш и задушаваш, помисли защо Бог е вложил един цял емоционален свят в човешката душа. Стигни до разбирането и ще бъдеш свободен." Така поучават заминаващите си древни магове. Дали съществуването ви няма да се промени към по-добро, ако ги послушате? Когато сте изпробвали всичко и нищо друго не ви остава - опитайте.
"Скрити в подкожието на хълма, те чакат без да се уморят. Времето минава покрай тях, не успява да ги докосне." Но времето свърши, иде друго време. Кой ще замени незаменимите, кой знае как да ги замени, ако те не са му казали или ако той не ги е чул? А помислете и за идващите след нас поколения Извисеният Българин, осъзнал себе си като син на Земята и на Небето е бранител на неродените.
Смъртта ще бъде сразена от Живот!
Кажете ми - пленявал ли е някой някога Двурого знаме? Ето, сега пред вас стоят Знаменосците! От много народи взеха могъщество те. Дават ви го и остават тук, при своя род, при своето племе, при своите мъртви, от които са родени. Хилядолетия даваха маговете. Безмълвно, без да чакат отплата, нито признание. Раздадоха всичко, цялото си могъщество, затова остават. Пък и кой, освен тях може да препречи пътя на отреченото минало, да попречи то да нахлуе в Бъдното? Вечните Бранители остават тук. А на вас, устремените, вървящите напред и нагоре желаят щастие, обричат ви на радост, завещават ви весел танц.
Бъдете, бъдете, бъдете, господари на Утрешния свят!

КРАЯТ НА ТАЙНИТЕ
Пребродихме. Извървяхме прокобената Пътека. Има го Съветът, насочващ събитията към желания завършек. Жив е стаеният, неунищожим Съвет на колобърите, проправящ пъртина към Българските времена. Оцеля Тайната. Следповикът е чут. Случите на Черната Армада, поклонниците на слизащия в Тъмен облак Демон напразно съсякоха верните родове. Срокът на Тангра е опазен. Заветът е спасен от поругаване. Силата на Проклятието гасне, топи се.
Върху руините на древно Светилище отново се извършва прастар Български ритуал. Поставяме Знака на двете Божествени Същности, на двете Проявления, полагаме свързващ елемент, държим ръцете си вдигнати високо, вдъхваме живот на символа и виждаме сенките на своите деди. Вече не вярваме, а знаем, че те никога не са умирали. Предците ни са тук и сега, техните духове са с нас и ни помагат! Сбъдва се предреченото: "Ще дойдат мъртви, които все още ни обичат, и те ще отворят нашите очи."
Изпитанието на Тенгрианите започна по времето, когато виното беше твърде много, за да го сипваме в бутилки, а бутилките бяха твърде малко, за да сипваме в тях вино. Вие не помните такива времена, но други помнят.
Много столетия Пазителите мълчаха. Те пренебрегваха себе си, животът и телата им бяха само средство в стремежа към заветната Цел. Не огласяваха съществуването си. Всякога действаха и никога не се обвързваха. Знанието трябваше да е надеждно скрито от света на Злото, от силите на Разпределението, от слугите на Пиявицата. Никой не биваше да търси скритото. Иначе някой можеше да го намери. И то нямаше да превали Стръмнината, нямаше до нас да стигне.
Вече друго ще е! Потомците на Отгледания от Сърна ще тръгнат и ще покоряват. Земи и умове, сърца и власт, народи и пространства. Ще наберат неземна, несломима мощ, не ще се прекърши властта им през цялата Бъдна Епоха. Тенгрианското воинство отново се ражда, изплува от морето на забравата. Кой ще му опре? Как? С какви методи и средства? Ако Българите загубят своята Държава, знамето им над чужди столици ще се развее. Ако Убежището им се срути, ще разтопят Заплахата. Ако из корен ги изтръгнат, те навсякъде ще са успели да поникнат. Числото на годините се изпълни. Устоя народът на Тангра, пречистен е вече. Изпитанието свършва. Тълпите от бродещи мъртви ще изгорят, но избранниците на следващия Срок са тук. Записаното се изпълва.
На нашата планета човекът е единственият, който може да увеличи количеството зло в света. - /Тенгриански принцип/ Международната паразитна централа се стреми да предизвика нашето измиране. Противниците ни искат ние да бъдем заменени от недостойни подобия на Българи. Страхуват от нас, мразят ни, затова се стремят да ни премахнат. Ние не сме предизвикали страха, той иде от собствените им свещени книги, от предсказанията, че не могат дълго да съществуваме едновременно, че ние ще донесем провал на техния гибелен план. Но ние никого не искаме да плашим.
Ние воюваме срещу самия Страх!
Самите ние не се нуждаем от страха на другите, за да повярваме в своята Сила!
Невежите не подозират, че техните най-съкровени и най-древни тайни са едва блед отблясък от нашето първично Знание. Ние сме паметта на Миналото. Без нас Миналото ще се разтвори в готовото да го погълне Небитие.
Пренесена е Книгата. Дарената ни преди седем хилядолетия Книга на Завета. Безлунната Книга, отпращаща към човешкото Начало, към предизвиканото човешко Начало и отправяща към Огненото следчовешко време. Тя ни дава знание за подлежащото на промяна и за Неизбежното, Непроменимото. Тя ни казва кое е в наша власт и кое лежи като голям камък по пътя - като канара, която никой не може нито да премести, нито да заобиколи.
"Всички истини са "истини за даден период", а не истини за вечността." - твърди книга, наречена "Морал и догма". Ние различаваме временните от вечните истини.
- Без полза е вашето знание! - ни подиграват неуките.
- Не е без полза. Ние сме единствените, запомнили какво е било. Научили сме и какво предстои. Ще обявим предстоящото скоро. Ние помним Миналото и управляваме Бъдещето. В ръцете на паразитите е само изтичащият днешен ден.
Някои лъжемесиани са събрали късове злато и си мислят, че посредством него вечно ще властват над света и над човеците. Те не знаят, че само с първенство на Духа се владее материята! Те не разбират, че ако е достатъчно силно, достатъчно чисто и достатъчно искрено, твоето желание става намерение на Тангра.
"И в цялата Земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и ще изчезнат. А третата част ще се остави в нея. И тая трета част, Аз ще прекарам през Огън, пречиствайки ги, както се чисти среброто, и изпитвайки ги, както се изпитва златото." - /Захарий 13:8-9/
Вразумявам вярващите в чужди книги Българи: чуждите от нас са преписвали, но не всичко точно са преписали. Техният комплекс за непълноценност ги тласка постоянно към омразата и разрушението, а нашата цел е Щастие. "Злото разрушава света, паразитирайки на него!" - предупреждава зороастрийският принцип. Скитащият неграмотен пастир Авраам напуска Месопотамия преди някакви си 3 700 години, а те ще ми говорят за Древност! Какво могат да знаят за Древността? Какво знаят за времето преди 40 000 години, когато нашите родове живееха в пещери? Какво знаят за първите ни уроци по писменост преди 8 000 години? Какво знаят за Книгите, писани преди тях да ги е имало?
"Според "Джагфаръ тарихъ", прародители на съвременните Българи били племената Имен и Синд. Преди 35 000 години именците обитавали Голям /Двуречието/ и Малък /Балканите/ Рум, както и о-в Крит. Синдийците живеели около река Идел, Волга." Какво знаят “цивилизованите” за предцивилизованото време? Какво знаят те за нашата Небесна Вяра?
Писано е: "Приемащият Закона на Тангра става негов изпълнител. Той получава правото да съди и наказва."
Силата ще запази България, ще отклони връхлитащата гибел. Над Богоизбраните ще се издигне Щит. Божественият Огън ще съхрани Своите носители. Но Щитът ще е закрила само за вестоносците на древното Продължение. Могъществото ще озари единствено издигнати, а не скрити в ножниците мечове. Питате ли защо нашите Източни братя толкова държат да възродят своите Държави и да им поставят не други, а именно Български имена? Откъде изведнъж се явиха толкова много претенденти за Българското Наследство? И макар сега да ни е трудно, много трудно, ужасно трудно, непоносимо трудно - Възкресението е пред нас.
Кои сме ние в днешния ден, какви сме? Кои и какви ще бъдем утре?
Бяхме първата Общност, обособила се като Народ. Бяхме първите, извървяли своя Кръг през пространството, през Времето и през обратите на Съдбата. Бяхме посочени от Небето да бъдем Негови стражници и вестители. Неотреклите се от своя дълг няма да бъдат поразени от Лунната сянка. Останалите ще загинат. Безпаметните, презрялите Силата, надменните невежи, безродните отрицатели, приелите да бъдат роби, примирилите се с участта на добитък, допусналите да ги превърнат в слуги, - те ще бъдат изпепелени. Прекъснатата Нишка не се завързва пак.
Обучените от небългарски учители ласкаят сами себе си, наричат се с прозвището "интелигенти". Но не те съхраняват Паметта. Дори на подсъзнателно ниво, широките народни слоеве пазят повече памет. Българският език сам по себе си знае несравнимо много повече от всички така наречени "филолози", взети накуп.
Зачитайте паметта на предците. Изучавайте древните завети. Вековните повели не са просто вяра. Те са Воля, единосъщна с намеренията на Бога, на Тангра.
Смешни сте вие, които се мислите за съвременни, за "модерни" хора. Жалки сте, когато си въобразявате, че можете да избирате своите управници. Недостойни сте да ви помагаме, когато се сърдите, че избраните уж от вас, не изпълняват вашата воля. Чуйте собственото им "демократично" признание: "В действителност няма значение кой ще бъде избран. Резултатът винаги ще бъде един и същ." /Гари Ка/ И още: "Естествено всеки грaждaнин дaвa своя глас и мисли при товa, че глaсувa зa този, който искa. Ние обаче знаем, че той глaсувa, за онзи, който ние искаме Товa е свещения закон нa демокрaциятa..." - George Bernard Shaw - Parents and Misalliance. Вие не тръгвате след Водачи от вашата кръв и Вяра, доверявате се на неваши. Не се възмущавайте, че те се отнасят с вас като с добитък. Сами сте избрали да бъдете стригани и клани с отказа си да последвате Нас!

Народите не знаят кой в действителност ги управлява. Макар да им е казвано направо, без заобикалки: "Властта на демократичната система е арогантна и затова става видима. Чрез контрол върху световната финансова система, както и на най-важните златни резерви в световен мащаб, тя решава съдбата на нации и милиарди хора." Кореспондентът на "Blevins Franks International" – Бил Блевин (Bill Blevins), обърна вниманието върху златната повеля на банкерите: "Който е собственик на златото, той управлява" - (22 април 1999). Народите изобщо не подозират, че истинските им управници са други, не тези, които познават. Управлява се зад кулисите. "О, колко страшно!" Нима? Страшно ли? Кулисите са една нетрайна измама - картон и шарения. Измамата не е кула от камък, тя лесно се срива, щом човек е решен да я срине. И щом знае как! Нека прочетем поредното тяхно признание: "Хората от елита на властта са на мнение, че управлението на една световна империя е твърде сериозна задача, за да бъде то предоставено на настроението и мнението на народа."
Неподвластен на паразитните земни власти е колобърският Съвет. Той е, който връщаше Българската памет през вековете. Той сочеше към избавление, поправяше грешки, сторени поради лудост, умствена тъпота или зла умисъл. Досега Съветът наставляваше. Отсега ще заповядва! И заповедите ще се настаняват в сърцата и умовете на все повече Българи и небългари от цял свят. Не само нашият, и други народи са подтиснати. Ние и на тях носим избавление. Протягаме им ръка, приелите ръката се изпълват с първичен Устрем, връщат се към Божествата на своите деди, превръщат се в оръжия на Тангра.
"Егоистичния рационализъм на световната демократична система не е в състояние да създаде едно задоволено човечество, защото всичко почива върху закона на джунглата – стремеж за власт и конкуренция. Кредото на нашия днешен демократичен свят гласи: "Властта стои над правото". Хиляди книги бяха написани върху демокрацията, за нейните преимущества и недъзи. Но едва ли нещо се промени, защото нашата съдба лежи в ръцете на неколцина хора на властта, притежаващи парите, златото, среброто и скъпоценните камъни, както и хипнотизиращите ни медии. В нашия отровен свят дори водата и въздуха попадат под техния контрол." - внушават те. Ние обещаваме друго:
- Заобикалящият ви ужас, страхът, корупцията, мизерията, несигурността, престъпността - всичко е част от вас, от вашия свят. Ето, идат Водачи на Нови времена, и те ще ви отведат другаде, където ще можете да живеете за себе си и за себе си да умирате. Не се учудвайте, ако ви кажат, че това другаде е тук. Досегашният свят живее от думи. Идат мъдреци, които ще ви научат да живеете от действия. Светът ще стане отново ваш, наистина Ваш! Дойде краят на униженията, дойде краят на подтисничеството, дойде краят на Злото, дойде Краят!
Войната е невидима. Не падат бомби, ракети не разсичат простора, стоманени дула не бълват смъртоносен метал. Тенгрианите не разчитат на терористични акции. Те знаят, че тактиката на терора засилва вражеската решителност. Сраженията започват в умовете, минават през душите и приключват в сърцата. Ние не сме командоси - еднодневки, ние помним словата на Завета: разрушеното бива въстановявано, построеното все някога се руши. На мястото на умъртвените хора се раждат нови, а всеки роден умира. Но Идеята - тя е вечна. Веднъж създадена, веднъж родена - тя живее до края на Вечността.
Ние воюваме в просторите на Времената!
Не тренираме с каски и противогази. Пушки и ножове не са ни нужни. Ние се подготвяме за нашата война. Нейните правила са различни от всичко, което човечеството познава или си мисли, че познава. В ковачницата на Духа, а не в металургичния комбинат се коват оръжията на нашата победа. Ние използваме връщане към прастарите, неуловими за днешното човечество технологии. Кой друг, освен нас е подготвен за войната? Кой друг може да се справи с поставяните от Тъмнината пречки? Кой друг може да превъзмогне обезличаването?
Когато оглупялото множество се гърчи от ужас, когато трепери в очакване на непознатото, ние знаем:
"Вървящият към победа не го достигат стрели!"
Невъзможно е да се измери духовното развитие с помощта на аритметиката. Интензивният духовен живот обикновено се съчетава с физическо съществуване на границата на поносимото. Това е, защото малко време остава. Това е, защото изкачващият се бива поставян постоянно на изпитания. Това е, защото се рушат преградите. Несъкрушимият воин на Тангра обича трудностите. Те го правят по-силен. Той се радва, когато му е непоносимо трудно - влязъл е в кръга на приетите. Багаинът не мисли за препятствието като за наказание - той е научил, че то е подготовка. Тенгрианинът не бяга от сблъсъка със Злото - в сблъсъка е единствената му надежда. Тенгрианинът е известен:
ПОДГОТОВКАТА ЗА УТРЕ ЗАПОЧНА ВЧЕРА!
Видях голямо стълбище. Много стълби и тук-там между тях - площадки за отдих. Стълбището започваше от върха на хълма. Спуснах се. Достигнах най-долното стъпало. Пред него и под него зееше пропаст. Запитаха ме: "Доволен ли си сега, след като видя паметника на Старото човечество?".
Тангра сътвори Своите деца - хората, и ги дарува с Мисия. От тялото на живия Космос създаде Земята, за да стъпят на нея. Предостави им опора, върху която да се изправят и да полетят. Уморени от изправянето, хората не устояха. Отначало паднаха на колене, а после решиха, че им е по-лесно да запълзят. Спускането в бездната не изискваше толкова усилия, колкото устрема към Небесните висини. Оскотените хора не изпълниха своето предназначение, не се превърнаха в човеци, сляха се в стадо и запълзяха надолу по стълбата. Запушиха си ушите и не чуха предупреждението, че стъпалата са преброени, че приближава последното стъпало, че пропастта е близо...
Хората забравиха старата Мъдрост, а с нова не се сдобиха. Днешният видиотен свят не остави място за учени в истинския смисъл на думата. Съвременните "учени" са жалки занаятчии, излагащи произведения на пазара. Отхвърлено е всичко, което не може да се продаде веднага и с печалба. Цивилизацията се приближава бързо към своя циничен край. Човечеството щеше да е обречено, ако не бяха се завърнали те - Пазителите на Завета, нашите учители по летене. Ето, те пристигат, повеждат жадните за Светлина, мечтаещите за Небесен простор, благославят ги, дават им крила, вдъхват им копнеж по Висините и им посочват вярната Посока. Когато настъпи Денят и подготовката на Тенгрианите завърши, тогава те всички политат заедно. Тогава се устремяват към сияещото Небе, тогава призовават Тангра.
Тогава, в онзи нито съвсем близък, нито твърде далечен ден, светът ще блести от чистота и щастие, освободените разумни същества ще се изпълнят със спокойствие и увереност, около тях ще е тихо. Тангра ще се завърне при децата Си.
Хората ще се преродят в Човеци!
Тайната престава да бъде тайна. Но как да отличите древната Истина от лъжите на днешния ден? Ще ви кажа: Тайната се доверява. Поверява се шепнешком. Никакви речи и крясъци. Никакви гръмки слова. Никаква истерия. Тайната се изговаря тихо. Като израз на висше доверие. Тайната е само за достойни. Пазете се от смесване с недостойните. Пазете от замърсяване своето добро име. То не е всичко, но нищо не може да го замести.
Кресливците се възмущават: "Не сте демократични! Не предоставяте всичко на всички! Поставяте условия!"
Не, ние никакви условия не поставяме. Ние само обявяваме условията. Вярно, ръцете на Кана-колобъра са невидими, но чуйте какво признават адептите на "всеобщото равенство" за собствените си "демократични" методи, пък после съдете нас:
"Истината става смъртоносна за онези, които не са достатъчно силни, за да я съзерцават в целия й блясък... Истината трябва да бъде пазена в тайна, а масите се нуждаят от учение, отговарящо на техния несъвършен разум." - из "Морал и догма". А в талмудическия трактат Санхедрин дословно пише: "Гой, който изучава Закона е достоен за смъртно наказание." Тук се има предвид Тората, Петокнижието на Мойсей от Стария завет на Библията. Кой е вашият приятел, християни, и кой желае смъртта ви?
Колобърският Съвет не е сам. Помощниците се множат. От тяхното число много зависи. И от подготовката им зависи много. Ще отстои ли своята Държавност народа на Тангра или ще се превърне в тълпа странстващи бездомници? Друг ли ще понесе Българското Име? Реалността се разширява. Ще се окаже ли мисленето на помощниците достатъчно силно, за да посрещне Опасността? Ще се съберат ли в армия самотните воини?
Наставката "-гури" в имената на Българските племена означава просто "хора". Сега думата е само леко видоизменена, но именно така се е произнасяла някога. За умствените и морални качества на тези Хора можем да съдим по значението, което думата е придобила в Индия и Тибет. Там тя значи "Учители". Ще допусне ли човечеството смъртта на Българите, ще допусне ли да остане без Учители?
И още едно напомняне. Защо легендите на толкова много древни народи, та чак до Рим определят своите основатели като родени или отгледани от животни? Защото животното е преди човека. Основателят, родоначалникът е носител на предчовешка мъдрост. Кой е Първият, получил Мъдростта? Сърната "Ави" в езика на латините е получила значение на Благословена - "Ave". Отгледаните от Вълчица признават върховенството на Сърната. Ще допусне ли светът да се лиши от Небесно благословение?

В началото на самия ХХ век бил унищожен многочисленият някога Асирийски народ. В ход е ликвидацията на Кюрдите. Воюва се с желязо и огън дори срещу спомена за тях. Не един и два от народите на предколумбова Америка доизживяват последните си дни. В пъкления план следващите сме ние. Нима ще се дадем без бой?
"Мнозинството може да реши кой е чужденец в страната. Това е въпрос на сила, както всичко в международните отношения."
Теодор Херцел "Еврейската държава"
Ето я точната и конкретна формула, по която ни унищожават. Глашатаите на безчовечието казват: "Да, земята е ваша, но не ви принадлежи. Да, народът е ваш, но е собственост на други. Ваше е и миналото, но то пък е неотделимо от миналото на цялата международна гмеж."
Великият колобър промълви: "Принадлежи ви всичко ваше!"
Три са днес с Българско Име: прадревната умираща Дунавска Родина, Кавказката Балкария и страната на Маджарите. Още две - в Скития и край Волга се сринаха в прахта. Ако прибавим и Таримския стан - стават три. Общо шест. Ето, иде Седмата и тя ще погребе Епохата, родена от нея. И ще вдъхне живот на Нова Епоха.
Докрай ли осъзнават призваните промяната в реалното естество на нещата? Набраха ли се достатъчно годни за бран Български синове? Настаниха ли се честта и гордостта в достатъчен брой Български души? Завърна ли се Българското геройство? Няма ли страх да обземе бранниците на Тангра, когато Сянката падне и настъпи Затъмнение?
"Времето, болката, страхът остават без отговор."
Алционе
Трябва сами да се справим. Такова е условието на Битката. Но Тангра бди! Тангра помага на верните боили. Тангра укрепва десниците на багаините. В Български дом се ражда Учителят на Новото човечество. Той ще сътвори Сияние, което няма да помръкне през цялата Бъдна Епоха. Ако отстоим Нацията неразкъсана, Сърцето на Огнената Мощ ще остане тук. Земята на мъчениците ще се изпълни с радост. Очакваният Непознат ще прати Звяра в Преизподнята. Изтръпналият свят ще чуе глас да прогласява края на мита за богоизбранничеството на богоотречените. Измамната Епоха ще е отминала. Кървавият метал ще е слязъл от трона. Владетелският Жезъл тогава ще бъде издигнат от приелите ново Избранничество. Орловите криле ще се размахат и Птицата ще полети. Знаем, Българите няма да изгинат до крак, но дали ще е останала Родина, която да им принадлежи?
Император Константин Велики бил родом от Ниш. Християнството било узаконено като официална религия от роден в Българските предели. Но после европейските християни забравиха на кого дължат своята безопасност и не спасиха България от безчинствата на една чужда вяра. Какво пък, измяната понякога също може да донесе добро. Когато никой не помага на Българина, той вика за помощник своя Бог.
Великият колобър промълви: "Българите много зло видяха от близки и далечни народи. На злото с много добрини отвърнаха, а тези народи забравиха, но Тангра вижда!"
Жертвата, приела да стане палач се самоосъжда. Възмездието не я подминава. Предупреждавам Българите: не се изпълвайте с желание за мъст, не тръгвайте да отмъщавате, не пожелавайте кръвта на никой народ. Тангра вижда и всекиму въздава според заслуженото.
"В Небесната Вяра такава, каквато ни я представят извънредно оскъдните исторически материали в България, върховното Божество, лишено от каквато и да било персонификация или олицетворение, представлява едно Единство, наречено Тангра." - Тачо Танев "Българското везмо и Изтокът"
Тенгрианството не може да бъде зазубрено и изучено като училищен урок. То може единствено да се изживее. Затова деградиралите никога няма да ни опознаят. А освен това, за разлика от мъртвите официални култове, Тенгрианската Вяра е динамична, развиваща се. Те стоят, ние се движим. Как могат дори да си помислят, че ще ни настигнат?
В света ще настъпят невиждани събития. Следващите думи са не на един от нас, а на един от тях:
"На небето ще има две слънца и две луни. Няма да има нощи. Земята ще се превърне в нажежен ад. На земята ще бъде невъзможно да се живее. Само във въздуха и под земята ще има спасение. Ще бъдат построени осем подземни градове. Много хора ще ослепеят от светлината на двете слънца.
На Север снеговете и ледовете ще се разтопят. На полюсите ще се появят обширни цветущи земи. Ще се вдигнат огромни вълни. Те ще залеят половината от земната твърд и ще се оттеглят.
Новата луна ще бъде с по-малки размери и по-близо до Земята. Новата луна ще се вижда така добре от Земята, както и старата." /Раньо Неро (Raqno Nero) /Черният Паяк/ - ок. ХIV век - из "Вечната Книга"/
Глупост е да се каже, че ние въвеждаме Божествените закони в света или че осигуряваме прилагането им. Та те се прилагат! Кой има власт да ги отмени? Ние предлагаме разбиране кога човек действа срещу тях и какви последици ще има опитът му да ги заобиколи. Ние обясняваме защо ще се случат предсказаните събития и какво можем да направим, за да не се случат. Защото разлика между природни и Божествени закони не съществува. Разликите си ги измисляме ние, които познаваме едва нищожна част от Небесното законодателство. Дори в Тенгрианството не се съдържа целия Небесен Закон, но то поне учи на повелите, които трябва да спазваме, за да се спасим в Деня на великото Всепосичане.
Свещеният дъб на Тангра във Валем Хуса е прекършен от мълния в началото на 20-ото столетие по християнския календар а по нашия - през 67-ото. Според тамошните колобъри, това е зла поличба за съдбата на Българите през този век. Но векът изтече, а с него и Наказанието. Знайте: Небето неизбежно праща наказание на всеки, дръзнал да се опълчи срещу предначертания от Волята път. "Бог бави, но не забравя!" не е обикновена поговорка, а стих от Българската Книга. Не влизайте в съюз с обречените, не прекрачвайте прага на домовете им, дръжте се далеч от тях и тях дръжте далеч от вас. Присъдата на жертвоприносителите е прочетена. Не търсете благодарност за спасението, донасяно им от вас през вековете. Обърнете се към своя Бог, към Тангра, единствено от Него ще получите онова, което други ви отказват.
"Хората просто забравиха своите корени, тях ги отучиха от собствените им имена. Потомците на славни воини, гордели се с велики подвизи... Сега не можеш да кажеш какви са те - мъже или жени?... Изродиха се. Това е всичко, което е останало от някога могъщия народ." - /Мурад Аджи/
Не забравяйте, не се принизявайте, можете да слезете толкова ниско, че никога да не успеете да бъдете каквото сте били. И обратно - със своето извисяване човек се отдалечава от зависимостите, наложени над него от Предначертанието. Ето я практическата полза, ето защо извисеният човек се справя по-леко с трудностите на всекидневието. И колкото по-нагоре се е изкачил, толкова му е по-леко да върви. Вдъхновените само предават словото; пратениците го привеждат в изпълнение. Не се откъсвайте от своя Корен, ако искате да бъдете въздигнати в сан на пратеници. Не повтаряйте грешките на някога могъщия Кипчакски народ. Но дали не ви е прекалено късно? Ето пример: Древните корейски долмени по нищо не се различават от нашите родопски "змейови къщи". Строени са по един и същи начин, следвана е една и съща традиция, изпълняван е един и същ замисъл. Но това е било някога. Днес в Корея долмените са паметници на културата, а нашите сме ги превърнали в бунища.
"Когато в народа се събужда Достойнството, в обществото сработват законите за самосъхранението. У хората се появява бъдеще и ценностна система." - обнадеждава още Мурад Аджи. Ще се вслушате ли думите на препатилите?
Стремете се към сила и безопасност!
"Приравняването на гения с кретена и на почтения човек с лумпена е напълно несъстоятелно." - писа един, когото някога смятахме за Наш. Отговаряме му:
- Несъстоятелно е приравняването, но приравнителите са твърде състоятелни, затова с тях непременно сме длъжни да се заемем. Те непрекъснато търсят материални следи от миналото ни и се опитват да ги подредят в система, еднаква с тяхната. После се чудят защо от подреждането им нищо не излиза. Ще ви кажа: всичко досега открито представлява само груба имитация и нескопосно подражание. Истинските ни светини още никой чужд не ги е видял. Градацията на тълкуванията показва колко неверни са те. Хората измерват интелегентността на живелите преди тях със своята собствена материална техника. След всяко техническо откритие се появява ново тълкуване. Сеячите на субкултура постоянно установяват, че грешат, но учат народите на нас да не вярват. А кой по-ясно от един Тенгрианин може да осветли Миналото? Фактите често са еднакви, но колко различни са истините! Стремим се да ви дадем не повече на брой факти, а да ви научим как да мислите върху тях. Дори да искаме, не всичко можем да ви разкажем, пък и вашият живот не би стигнал, за го чуете. По-важно е да знаете: По отношение на Следващото, пред вас стои Необозримост!
Мисията е в изграждане духовния облик на Бъдното. В сътворяване на бъдещата Реалност. Участието, приобщаването към великото Дело ще ви осигури преминаване през Времето. Помислете: какво остана от толкова много страшни воини, от толкова много велики народи? Сторили са неизкупимо зло, и Злото ги е погълнало. Къде са богатствата на Крез? Къде са кохортите на Цезар? Оцеляло е само градивното. Помним Архимед от Сиракуза, имената на убийците му са забравени. Доброто е, което остава. Величието е, което оцелява. Изоставите ли Мисията, допуснете ли събиране с враговете на човешкия род, с паразитите и кърлежите, преклоните ли се пред тях - коя везна ще натежи? Вслушате ли се във внушенията, идещи от града на Залеза, към залез ще се упътите. Повярвате ли на държавата, носеща името на Смъртта, като отговор само смърт чакайте. Някога в храма на еврейския цар Соломон всяка година били внасяни по 666 таланта злато. Ето как числото на Погибелта и култът към златния Телец се сливат. Приемането на парите като висша ценност нищо друго, освен гибел няма да ви донесе. Повярвате ли им, доверите ли им се - нищо хубаво не чакайте. Какво правят те с вас? Заливат ви с водопад от празни думи, заливат ви с порой от думи и пороят ви завлича в реката на Забравата. Там ли искате да свърши вашият път? Ако ли не, запомнете, че първата стъпка към превъзмогване на Злото е недоверието към злите.

Индуските Юги съответстват на Българските Епохи, вплетени в Затворената Свастика. Същата идея за четири космически Сезона срещаме във вярванията на Североамериканските индианци. Нашите твърдения като ехо се разнасят из целия древен свят:
"В теб, о, Нощ ние живеем! Ние заспиваме - бодърствай!"
Атхарваведа ХIХ, 47:9
Досега правилата бяха такива - правила на дългия Сън. Колобърите трябваше да подканят, да напомнят, на подсещат, да внушават. Друго не им бе разрешено. Правилата се смениха. Кръгът на Змията се затваря. Звярът разтваря паст, безформието се настанява в човешките сърца. Но своя Кръг сключва и Огънят! Защитата е равностойна на Опасността.
"Ако човешкото действие е философски необосновано, то е неоснователно. Ако е обосновано с лъжи и измами, то е порочно. Вредно. Против такова действие, всяка защита е справедлива."
Абрек - Бол колобър
Ред е Мъдрост да заповядва. Измамата залязва, изгрява Истината. Боилът възсяда кон. Сабята блести, огряна от лъчите на изгряващо Слънце, развява се Стягът, Бунчукът плющи на вятъра. Горко на воините, чието оръжие е ръждясало! Горко на ратниците, разпродали своите доспехи! Горко на жадните, забравили пътя към Извора! Горко на омърсилите се с неправда! Чистотата се възстановява с Огън. Провидението познава всяка подробност от твоя живот не защото непрекъснато те наблюдава. То извиква спомените от твоето собствено подсъзнание. Ти нямаш по-безпощаден разобличител от самия теб. Как ще се скриеш от себе си, нима още вярваш, че ще надхитриш Възмездието?
Във време на измами маранята е нощна. Народи, чиято участ е била по-благоприятна от нашата го твърдят. Омайната Епоха променя съдържанието на думите. Наричат "мир" тихото ни умъртвяване. Горят ни на клади, за да избегнат проливането на кръв. Обричат ни на гладна смърт, за да не посягат на живота ни. С твърдението, че управлява целият народ ни заставиха да поверим Българската власт на българоотрицатели. Вледениха ни с обещания за стопляща Промяна. Затвориха ни в тъмница и разтръбиха, че сме тръгнали на поход. Законно ни отнеха законите. Ограбиха ни, за да ни дарят като милостиня нищожна част от ограбеното.
И поискаха да ги провъзгласим за благодетели!
С президентски указ и премиерска заповед забраниха древното Божество Сет, наричано доскоро Съвест. Лишиха ни от правото да бъдем верни на Небесните закони. Превърнаха Държавата в паразит. Човешките очи вече не различават небесносиньото от синкавата мътилка.
"Толкова чаканият не ще се върне никога
в Европа; в Азия ще се появи
един от наследниците на великия Хермес
и над всички крале на Ориента ще се възвиси."
Мишел дьо Нострадамус
Възникна опасност прастарото Огнище да бъде заменено с друго, макар носещо същото свещено Име. И Един друг да се закълне във вярност към Тангра. България ще я има, но дали това ще е нашата, Дунавска България?
Ние сме тук, за да не допуснем измамата!
В обзетата от Мрак България всичко небългарско е под закрила. Черните сили се грижат за своите рожби.
Вероломна паплач тъпче Орисаната земя.
Разпорежда се неправда.
Ненаситни пиявици смучат народната кръв.
Паразити заменят Справедливостта с изгода.
Исконните стопани биват лишавани от плодовете на своя труд.
Гонят собственика от дома му, за да настанят там неканения гостенин.
Отчаяние обхваща Българина.
Но пределът е скоро!
Паметта ще се върне!
Верните на Тангра ще Го призоват!
Великият колобърски Съвет ще възвести очакваното Слово!
И Тангра ще отвърне!
Бъдете готови да чуете страшния гръм на Неговия Отговор!

УСКОРИТЕЛ
Въведение
Страниците в ръцете ви не са предназначени за вас. Вероятно на Земята вече живеят отделни хора, които биха ги разбрали, но те едва ли ще посегнат към текст, написан от непознат за тях автор. Хората, способни да разтълкуват създаденото от мен съзнават своето превъзходство над останалите и не четат безполезни според тях съчинения. Още не им е даден знак, че трябва да пристъпят към Търсене. Но знакът ще бъде даден, орисаният ще намери и ще осмисли. После ще приложи, ще въплъти в живота осмисленото. А вие, деградиралите от животински чувства получовеци, оглупелите от видиотяващото влияние на така наречената "цивилизация" скотове сте отвикнали да мислите. Не си губете времето, не четете непредназначеното за вас. Всъщност, и да го прочетете - все тая. Дори не ме интересува какво ще си помислите. Вие си мислите, а животът си върви, без да ви пита какво мислите.
Да, ние, Новите Разумни сме малцинство. Но дотук свършват приликите ни с останалите малцинства. Те, предишните са били част от обществото, част от човечеството, част от познатия свят. Ние сме нещо съвсем различно - ние сме следващото еволюционно стъпало.
Kретенското ви възражение е: "Ами тогава защо изобщо пишеш нещо, което съзнаваш, че няма да бъде прочетено?" Ами защото, драги ми малоумници, вашият свят, вашата "култура" няма да е последната в дългата поредица такива върху повърхността на планетата. Пиша не за вас, пиша за Тях, които ще дойдат, след като вие сте прекратили съществуването си.
A, да! Въведението... То е в случай, че текстът попадне в някого от вас, скъпи ми глупачета. Той трябва да изпълни вложената Заповед и да предаде това, което трябва, на онзи, когото трябва. Как ще го принудя да го направи ли? Като използвам едно древно умение - заклинанието. Заедно със стария език, ние забравихме и езика на заклинанията. С помощта на заклинания хората са заповядвали на змии, лекували са инфекциозни болести и са вършели какво ли още не. Доказалият своята ефективност през хилядолетията метод бил изоставен. Днес той се практикува единствено от разни тайни служби, и то във ваша вреда. Защо се отказахме от своите най-съкровени умения? Със заклинание може да се предизвика дъжд или да се спре враг. Моята цел сега е, само да ви подтикна към действие, което вие даже няма и да проумеете, че сте извършили.
"Словото е отрова за нас, защото е неточно. Ние, истинските майстори на словото, които сме малко на брой не бива да се самозаблуждаваме от своите слова, те са предназначени да заблуждават другите - сганта, стадото, овцете." - твърди Кубрат таркан. Обаче и тарканът не обяснява всичко. Хората възприемат словесната реч като средство за връзка. Но също и като и средство за въздействие. Само че и в двата случая словото не е това, което хората си мислят, че е. Едно от многото изкуства на речта е, "да се съчетае несловесната действителност с нейното речево изражение. Да се хвърли мост между явлението и неговото осмисляне".
Ако пък някой от моите себеподобни ме укори за отношението ми към вас, предхората /от един биологичен вид сме, все пак/, ето моят отговор: Ние сме това, което те с тяхната злоба и алчност направиха от нас. Ние сме творение на техния свят. И светът не бива да се възмущава, че ще бъде принуден да изтърпи последствията от своето творение.
Знам, че е рано. Още не е дошло времето на моите текстове. Самите Сили пречат те да стигнат до хората. Самият Тангра пречи те да стигнат днес. И ако изобщо пиша, то е, защото съм предизвестен - решено е: написаното от мен ще бъде за Новата Вяра това, което е бил първообразът на свитъците от Кумран за Християнството. Аз видях великият бъдещ Път, проправян от днешните мои действия и това ми стига. Аз видях пътя, по който препускаше всепомитащата непобедима Нова Орда!
Аз видях Утрото!
И когато това Утро настъпи, никой няма да пита какво представляват сътворените от мен Ускорители. Хората вече ще знаят.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)