Добре дошли,
Гост
Новата Тайна история
преди 17 години 1 месец
#36559
Ще направя малко отклонение, като спомена за фирмите в чужбина. Ние имаме разработени механизми как да върнем българските пари обратно и ще ги приложим когато дойдем на власт. Бихме споделили своите идеи и с днешните управници, но те не го желаят. Нещо повече - те, "християндемократите", "либералите" и останалите модерни леви и "десни" пращат срещу нас службите за /не/сигурност, щом заговаряме за връщане на парите. Затова засега можем да правим само едно - да превърнем в ад живота на грабителите тук, в България.
Но ние няма да се справим с пладнешките разбойници, ако не отстраним техните покровители. Ето кое изисква не с пряк щурм срещу грабежа, а с други методи да положим началото! Но не от страх. Ние помним думите на Марк Тулий Цицерон "Страхът е предпазливост, противоречаща на разума." Нашият разум, съчетан с готовността за саможертва пред олтара на Отечеството ще се окажат по-могъщи от безмерната алчност на измамните демократи.
Нека се отнасяме с разните самозвани лидерчета така, както те се отнасят с нас. Те ни презират. Да ги презрем и ние. Единственото, което те искат от нас, е да им дадем гласовете си. Но тъй като иначе не ни забелязват, и ние няма да ги забелязваме. Те не мислят за нас, те работят само за личното си преуспяване. Нека и ние правим същото. Те не ни допускат до себе си. Ние също няма да ги допускаме да надзъртат в нашите дела. Нека за нищо не ги питаме и нищо да не им обясняваме. Те не обръщат внимание на мизерното ни съществуване, на отчайващото ни обедняване. Ние пък ще поискаме от тях само да ни оставят извън тяхната демонична игра. Ние няма да спазваме смъртоносните за нас правила, докато наберем мощ и сила. Те искат властта и постовете. Ние ще поискаме могъществото. Те се мислят за най-умните. Ние ще се обучим да бъдем по-умни.
Те ще загубят стремежите си, щом достигнат върха. Само гениите не биха спрели след постигане на целта. Но те не са гении, иначе не биха тръгнали срещу своя народ. Техните глави са пълни с мъгла, и мъглата им пречи да мислят. Те ще спрат, а ние ще продължим. До нашата пълна победа. Ние ще вършим каквото имаме за вършене, пък те нека си прогнозират каквото си щат. Те правят прогнози и за времето... Те са хиляди, но ние сме милиони. Затова не може да не победим. само трябва да се съберем заедно и да тръгнем.
Още не е измислен имунитет срещу народния гняв!
***
Сегашните самоизбрали се властници тръбят, че сме искали да разрушим тяхната "млада демокрация". Знайте: истинските рушители са те. Те разрушиха Българското общество и на негово място построиха своята уродлива, човеконенавистна, противонародна система. Те настаниха трайно отчаянието между нас. Те прогониха децата ни в чужбина. Те ни отнеха всичко, върху което се опираше живота ни. Наш дълг е да сринем системата на тяхното мракобесие и на освободеното място да съградим отново своя стар уютен български дом. Единствено това ще бъде справедливо и законно, защото България не е нищо друго, освен нейния народ. И още: нашата ценностна система не ни позволява да проливаме кръв, да извършваме палежи, да обричаме на страдания Българите. Ние не сме нито комунисти, нито плутократи. Ние идем в името на Щастието, ние отричаме Мъката!
Ние, новите десни ви казваме: има изход от българската трагедия. Винаги има изход, докато сме живи. Докато е жив и последният от нас. Но този изход сме длъжни да проправим ние, самите ние. Никой друг няма да ни изведе към по-добър живот. Ето защо ние тръгнахме да търсим път един към друг, положихме началото на нашето общо българско Дело. Знаем, че ще е трудно, дори непоносимо трудно. Хубавите нещо не стават лесно, нали? Ще е трудно, но ние сме изпълнени със съзнанието, че трябва да започнем, че никой отвън няма да свърши нашата работа. Ние знаем, че времето дойде.
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Но ние няма да се справим с пладнешките разбойници, ако не отстраним техните покровители. Ето кое изисква не с пряк щурм срещу грабежа, а с други методи да положим началото! Но не от страх. Ние помним думите на Марк Тулий Цицерон "Страхът е предпазливост, противоречаща на разума." Нашият разум, съчетан с готовността за саможертва пред олтара на Отечеството ще се окажат по-могъщи от безмерната алчност на измамните демократи.
Нека се отнасяме с разните самозвани лидерчета така, както те се отнасят с нас. Те ни презират. Да ги презрем и ние. Единственото, което те искат от нас, е да им дадем гласовете си. Но тъй като иначе не ни забелязват, и ние няма да ги забелязваме. Те не мислят за нас, те работят само за личното си преуспяване. Нека и ние правим същото. Те не ни допускат до себе си. Ние също няма да ги допускаме да надзъртат в нашите дела. Нека за нищо не ги питаме и нищо да не им обясняваме. Те не обръщат внимание на мизерното ни съществуване, на отчайващото ни обедняване. Ние пък ще поискаме от тях само да ни оставят извън тяхната демонична игра. Ние няма да спазваме смъртоносните за нас правила, докато наберем мощ и сила. Те искат властта и постовете. Ние ще поискаме могъществото. Те се мислят за най-умните. Ние ще се обучим да бъдем по-умни.
Те ще загубят стремежите си, щом достигнат върха. Само гениите не биха спрели след постигане на целта. Но те не са гении, иначе не биха тръгнали срещу своя народ. Техните глави са пълни с мъгла, и мъглата им пречи да мислят. Те ще спрат, а ние ще продължим. До нашата пълна победа. Ние ще вършим каквото имаме за вършене, пък те нека си прогнозират каквото си щат. Те правят прогнози и за времето... Те са хиляди, но ние сме милиони. Затова не може да не победим. само трябва да се съберем заедно и да тръгнем.
Още не е измислен имунитет срещу народния гняв!
***
Сегашните самоизбрали се властници тръбят, че сме искали да разрушим тяхната "млада демокрация". Знайте: истинските рушители са те. Те разрушиха Българското общество и на негово място построиха своята уродлива, човеконенавистна, противонародна система. Те настаниха трайно отчаянието между нас. Те прогониха децата ни в чужбина. Те ни отнеха всичко, върху което се опираше живота ни. Наш дълг е да сринем системата на тяхното мракобесие и на освободеното място да съградим отново своя стар уютен български дом. Единствено това ще бъде справедливо и законно, защото България не е нищо друго, освен нейния народ. И още: нашата ценностна система не ни позволява да проливаме кръв, да извършваме палежи, да обричаме на страдания Българите. Ние не сме нито комунисти, нито плутократи. Ние идем в името на Щастието, ние отричаме Мъката!
Ние, новите десни ви казваме: има изход от българската трагедия. Винаги има изход, докато сме живи. Докато е жив и последният от нас. Но този изход сме длъжни да проправим ние, самите ние. Никой друг няма да ни изведе към по-добър живот. Ето защо ние тръгнахме да търсим път един към друг, положихме началото на нашето общо българско Дело. Знаем, че ще е трудно, дори непоносимо трудно. Хубавите нещо не стават лесно, нали? Ще е трудно, но ние сме изпълнени със съзнанието, че трябва да започнем, че никой отвън няма да свърши нашата работа. Ние знаем, че времето дойде.
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 17 години 1 месец
#36560
Ние вече започнахме
Започна
Атаката на дясната съпротива
Сплотени около антинационалната идея, комунисти и пишмандемократи единодушно се обявиха срещу нас. Те не само тръбят, че сме крайни, че действията ни са незаконни, но отказват да признаят даже нашето право на физическо съществуване. След като не могат да открият грешки в начина ни на разсъждение, българомразците решиха да прибягнат към физическото премахване на неудобните националисти. Оглупялото от пропаганда множество им ръкопляска. Въпроси никой не задава.
Ние обаче питаме: а дали са законни враговете ни? Дали те имат право на съществуване тук, в България?
Методите, с които са дошли на власт и основанията им за задържане на властта ще разгледаме отделно, а сега нека се спрем на един пример от живота. Макар случаят да не е толкова значим, затова пък е характерен.
Многоучените ни законодатели решиха, че употребата на насилие срещу куче трябва да се наказва със затвор. Контранасилието срещу насилници - също. За престъпление обявиха даже призива към самоотбрана.
Документирано е и е разгласено чрез периодичния печат: у нас немалко кучета се прехранват с човешко месо. Немалко кучета са болни от опасни и за човека болести. Но прокуратурата продължава да се зъби на всеки, дръзнал да защити своя живот. Като прибавим криминалните изстъпления, хранителните продукти и напитки - менте, глада, недостатъчната и скъпа медицинска помощ, масовата безработица, неограничаваната престъпност, определяните от МВФ ниски заплати и високи данъци, епидемиите, ние с чиста съвест можем да заявим - прокуратурата всъщност си гледа работата. Тя просто следва закона за изтребление на Българите.
Нима наистина сме длъжни да спазваме един такъв закон?
Някога създадохме държавата, за да ни брани. Държавата трябваше да отстои нашата земя като Българска, да осигури преминаването на Българската нация през вековете. Държавата ни трябваше да има за цел Българския напредък и развитие. Всичките нейни закони трябваше да са подчинени именно на тази цел. Сегашната соц-демократическа система доведе до упадъка на всичко Българско.
Ние от новата Десница заявяваме: незаконно е онова, което е вредно за Българите, което ги застрашава.
Обявиха ни извън закона, но погледнато от гледна точка на Българската Държавност - незаконни са те, българоотрицателите. Как да противодействаме? Как да изградим нашата Българска Общност, за да бъде тя неуязвима?
Организацията ни е без никакъв организационен статут - нито официален, нито неофициален. Няма членство, нито задължения - има участие. Работи се не за един или друг лидер, не за конкретна структура, а за Идеята. Организация, обединена не около конкретното материално въплъщение, каквото представлява Водачът, а около метафизичните прояви на Идеала. Кой ще обезглави такава организация, кой ще я разгроми?
Ето един от методите: комунистите създадоха партии-фантоми, ние пък ще създадем партии-призраци. Не, не приемайте думите ми като афоризъм. Фантоми са миражите в пустинята. Уж ги виждаме, но в същото време ги няма. Докато призракът може да го виждаме, може да не го виждаме, но той съществува и може да влияе върху околната среда. Фантомът е илюзия; призракът - реалност. Ние ще се превърнем в невидимата реалност, която ще помете видимия илюзорен свят!
Във вътрешните си взаимодействия ние се подчиняваме на други, непознати на обществото закони. Но ние бихме съществували извън времето, извън реалността, ако не се съобразявахме със съществуващите условия, ако не ги използвахме.
Налаганата ни псевдодемокрация е зло, но нека я накараме да работи за нас!
“Частната собственост е неприкосновена!” - крещят те, макар прекрасно да съзнават, че думите им са лишени от съдържание. Ние постоянно ще се позоваваме на тази неприкосновеност. Нима демонократите ще заявят, че не зачитат собствените си закони? За неприкосновени са обявени също храмовете и останалите култови места, даже в случаите, когато тези култове са открито противобългарски. Затова влизайте във всички култове, приятели, окупирайте ги, направлявайте тяхната дейност! И не спирайте да говорите за неприкосновеността, която законът ви дава.
Да измамиш врага не е грях. Военната хитрост е благословена от Българския Бог. А ние знаем - война е!
Щом няма пряка размяна на пари, доходите не могат да бъдат облагани с данък. Тук е слабото място на официалното мерило за всичко съществуващо. Кой и как ще таксува нещо, ако изобщо не може да го докаже като факт? Кой и как ще оцени безплатното? Създаваме своя икономика, пред властите тя минава за задоволяване на собствените нужди. Настояваме пред правителството тя да се третира като неподлежаща на данъчен или какъвто и да е контрол. Възможно ли е да начислят ДДС върху храната, с която си нахранил своя гладуващ брат? При неизпълнение на исканията ни, ще крещим за нарушени човешки права. Такава е тяхната тактика, ще я прилагаме и ние.
Чуждата окупация на държавите се опира главно върху монопола над информационните средства. Последователите ни трябва да живеят в наша, Българска, национална информационна среда. Ако не събираме пряко такси от получателите, ще сме в състояние да изградим Българска, независима от чужди влияния осведомителна мрежа. Ще им отнемаме и най-малката възможност да ни оказват натиск. Кабелна телевизия и радиомрежа, периодичен печат и учебна литература. Ще завоюваме територии тихо, метър след метър. Без да тръбим, че това са наши територии. Ще настъпваме, докато не освободим и последната педя земя в нашето измъчено Отечество! И не е нужно да им се молим, нито да се съобразяваме с изродените им правила.
Ако сме достатъчно силни, няма защо да ни правят път. Ние ще минем през тях.
Соцрепубликанците единодушно тръбят, че сме незаконни. Вземайки предвид противобългарските закони на съветизираната република, може и така да е. Но ние живеем върху Българска земя. Ако някой не спазва законите - това са те. Трябва да кажем ясно и на висок глас - днешните ни управници имат твърде малко общо с България. Те са слуги на интернационалния паразитен център и не могат да съществуват без нарушения не само на Българските, но и на своите собствени закони. Защото такова е самото им естество - противочовешко, противоестествено. Враговете ни са винаги или встрани от закона или над него. Именно тази истина трябва винаги да изтъкваме, а не да се оправдаваме. Дясната съпротива преминава в атака! Ние, потомците на великия Атила си спомнихме неговите думи, изречени преди Каталаунската битка: “Отбраната е признак на страх!”
Нас ни нападат. Почнем ли да се оправдаваме, да обясняваме - това ще е признак, че се признаваме за виновни. Нима може да е виновен воинът, сражаващ се за своята Родина, за своя народ и за своя Бог?
Новите властници си въобразиха, че Българската Държава е тяхна частна собственост, и че всяко начинание от името на Държавата е тяхно изключително право. Народът пак никой за нищо не го пита, пак други определят бъдещето му. Дали българите желаят точно това бъдеще?
Народът доби правото да избира между различни кандидати, но не и да определя поведението на своите избраници. Когато разочарованите от излъгалия техните надежди демагог поискат отзоваването му, политиците от всички цветове и шарки гракват: "Това не е демократично!". Нима егоистичните и ограничени интереси на група дилетанти вечно ще жертват Българските интереси заради собственото си благополучие? Те ни давали гаранции... Това ни казват, нали? И търговецът на парашути ни дава гаранция, че ще ни замени стоката, в случай, че се окаже дефектна при експлоатация... Нима ще останем все така безучастни? Ще се оставим ли да ни ръководят чужди сили, прикрити зад абстрактни лозунги или най-сетне ще проумеем, че върховните интереси на нацията не противоречат, а допълват личните интереси на всеки от нас?
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Започна
Атаката на дясната съпротива
Сплотени около антинационалната идея, комунисти и пишмандемократи единодушно се обявиха срещу нас. Те не само тръбят, че сме крайни, че действията ни са незаконни, но отказват да признаят даже нашето право на физическо съществуване. След като не могат да открият грешки в начина ни на разсъждение, българомразците решиха да прибягнат към физическото премахване на неудобните националисти. Оглупялото от пропаганда множество им ръкопляска. Въпроси никой не задава.
Ние обаче питаме: а дали са законни враговете ни? Дали те имат право на съществуване тук, в България?
Методите, с които са дошли на власт и основанията им за задържане на властта ще разгледаме отделно, а сега нека се спрем на един пример от живота. Макар случаят да не е толкова значим, затова пък е характерен.
Многоучените ни законодатели решиха, че употребата на насилие срещу куче трябва да се наказва със затвор. Контранасилието срещу насилници - също. За престъпление обявиха даже призива към самоотбрана.
Документирано е и е разгласено чрез периодичния печат: у нас немалко кучета се прехранват с човешко месо. Немалко кучета са болни от опасни и за човека болести. Но прокуратурата продължава да се зъби на всеки, дръзнал да защити своя живот. Като прибавим криминалните изстъпления, хранителните продукти и напитки - менте, глада, недостатъчната и скъпа медицинска помощ, масовата безработица, неограничаваната престъпност, определяните от МВФ ниски заплати и високи данъци, епидемиите, ние с чиста съвест можем да заявим - прокуратурата всъщност си гледа работата. Тя просто следва закона за изтребление на Българите.
Нима наистина сме длъжни да спазваме един такъв закон?
Някога създадохме държавата, за да ни брани. Държавата трябваше да отстои нашата земя като Българска, да осигури преминаването на Българската нация през вековете. Държавата ни трябваше да има за цел Българския напредък и развитие. Всичките нейни закони трябваше да са подчинени именно на тази цел. Сегашната соц-демократическа система доведе до упадъка на всичко Българско.
Ние от новата Десница заявяваме: незаконно е онова, което е вредно за Българите, което ги застрашава.
Обявиха ни извън закона, но погледнато от гледна точка на Българската Държавност - незаконни са те, българоотрицателите. Как да противодействаме? Как да изградим нашата Българска Общност, за да бъде тя неуязвима?
Организацията ни е без никакъв организационен статут - нито официален, нито неофициален. Няма членство, нито задължения - има участие. Работи се не за един или друг лидер, не за конкретна структура, а за Идеята. Организация, обединена не около конкретното материално въплъщение, каквото представлява Водачът, а около метафизичните прояви на Идеала. Кой ще обезглави такава организация, кой ще я разгроми?
Ето един от методите: комунистите създадоха партии-фантоми, ние пък ще създадем партии-призраци. Не, не приемайте думите ми като афоризъм. Фантоми са миражите в пустинята. Уж ги виждаме, но в същото време ги няма. Докато призракът може да го виждаме, може да не го виждаме, но той съществува и може да влияе върху околната среда. Фантомът е илюзия; призракът - реалност. Ние ще се превърнем в невидимата реалност, която ще помете видимия илюзорен свят!
Във вътрешните си взаимодействия ние се подчиняваме на други, непознати на обществото закони. Но ние бихме съществували извън времето, извън реалността, ако не се съобразявахме със съществуващите условия, ако не ги използвахме.
Налаганата ни псевдодемокрация е зло, но нека я накараме да работи за нас!
“Частната собственост е неприкосновена!” - крещят те, макар прекрасно да съзнават, че думите им са лишени от съдържание. Ние постоянно ще се позоваваме на тази неприкосновеност. Нима демонократите ще заявят, че не зачитат собствените си закони? За неприкосновени са обявени също храмовете и останалите култови места, даже в случаите, когато тези култове са открито противобългарски. Затова влизайте във всички култове, приятели, окупирайте ги, направлявайте тяхната дейност! И не спирайте да говорите за неприкосновеността, която законът ви дава.
Да измамиш врага не е грях. Военната хитрост е благословена от Българския Бог. А ние знаем - война е!
Щом няма пряка размяна на пари, доходите не могат да бъдат облагани с данък. Тук е слабото място на официалното мерило за всичко съществуващо. Кой и как ще таксува нещо, ако изобщо не може да го докаже като факт? Кой и как ще оцени безплатното? Създаваме своя икономика, пред властите тя минава за задоволяване на собствените нужди. Настояваме пред правителството тя да се третира като неподлежаща на данъчен или какъвто и да е контрол. Възможно ли е да начислят ДДС върху храната, с която си нахранил своя гладуващ брат? При неизпълнение на исканията ни, ще крещим за нарушени човешки права. Такава е тяхната тактика, ще я прилагаме и ние.
Чуждата окупация на държавите се опира главно върху монопола над информационните средства. Последователите ни трябва да живеят в наша, Българска, национална информационна среда. Ако не събираме пряко такси от получателите, ще сме в състояние да изградим Българска, независима от чужди влияния осведомителна мрежа. Ще им отнемаме и най-малката възможност да ни оказват натиск. Кабелна телевизия и радиомрежа, периодичен печат и учебна литература. Ще завоюваме територии тихо, метър след метър. Без да тръбим, че това са наши територии. Ще настъпваме, докато не освободим и последната педя земя в нашето измъчено Отечество! И не е нужно да им се молим, нито да се съобразяваме с изродените им правила.
Ако сме достатъчно силни, няма защо да ни правят път. Ние ще минем през тях.
Соцрепубликанците единодушно тръбят, че сме незаконни. Вземайки предвид противобългарските закони на съветизираната република, може и така да е. Но ние живеем върху Българска земя. Ако някой не спазва законите - това са те. Трябва да кажем ясно и на висок глас - днешните ни управници имат твърде малко общо с България. Те са слуги на интернационалния паразитен център и не могат да съществуват без нарушения не само на Българските, но и на своите собствени закони. Защото такова е самото им естество - противочовешко, противоестествено. Враговете ни са винаги или встрани от закона или над него. Именно тази истина трябва винаги да изтъкваме, а не да се оправдаваме. Дясната съпротива преминава в атака! Ние, потомците на великия Атила си спомнихме неговите думи, изречени преди Каталаунската битка: “Отбраната е признак на страх!”
Нас ни нападат. Почнем ли да се оправдаваме, да обясняваме - това ще е признак, че се признаваме за виновни. Нима може да е виновен воинът, сражаващ се за своята Родина, за своя народ и за своя Бог?
Новите властници си въобразиха, че Българската Държава е тяхна частна собственост, и че всяко начинание от името на Държавата е тяхно изключително право. Народът пак никой за нищо не го пита, пак други определят бъдещето му. Дали българите желаят точно това бъдеще?
Народът доби правото да избира между различни кандидати, но не и да определя поведението на своите избраници. Когато разочарованите от излъгалия техните надежди демагог поискат отзоваването му, политиците от всички цветове и шарки гракват: "Това не е демократично!". Нима егоистичните и ограничени интереси на група дилетанти вечно ще жертват Българските интереси заради собственото си благополучие? Те ни давали гаранции... Това ни казват, нали? И търговецът на парашути ни дава гаранция, че ще ни замени стоката, в случай, че се окаже дефектна при експлоатация... Нима ще останем все така безучастни? Ще се оставим ли да ни ръководят чужди сили, прикрити зад абстрактни лозунги или най-сетне ще проумеем, че върховните интереси на нацията не противоречат, а допълват личните интереси на всеки от нас?
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 17 години 1 месец
#36561
Резултатът от всичките хитроумни игри бе описан само с едно изречение от непрежалимия Владимир Свинтила: "Лидерите на СДС извършиха непредставимото. Те използваха гласовете на антикомунистите, за да подкрепят и да спасят комунистите." Но Владимир Свинтила очерта и контурите на нашите бъдещи действия: "Оттук нататък кой да вярва повече на синята коалиция? Тя е вече мъртва. И трябва да умре. В нашия обществен живот трябва да се внесе яснота."
Яснота не беше внесена. Вечно властващите разбойници прибегнаха до неочакван ход: те докараха в България бившия Цар, който се оказа техен послушен заложник. Дадоха му каквото искаше, дадоха му наши, български земи. Дадоха му имоти, принадлежащи на българската корона, тоест на българската Държава. Дадоха му нещо, което не е негово, а наше, за да им помогне те да ни изиграят за пореден път и с този си ход да ни обезверят напълно. Такъв ход не бе в състояние да предвиди даже Владимир Свинтила. Какво наистина следва?
***
Докато националните предатели от всички цветове и разцветки мислеха каква нова лъжа да измислят, ние анализирахме миналото и изградихме своите методики за противодействие.
Сега България е в наши ръце. Заели сме се да изграждаме механизъм, позволяващ ни да търсим сметка от ръководителите, излъгали нашите надежди. Досега с растежа на служебното положение растяха само правата, а отговорностите намаляваха. Това нито е логично, нито е нормално. Отговорностите трябва да растат заедно с правата. Народът има правото да иска водачи, с които да се гордее. Моралът и политиката не само могат, но е задължително да вървят заедно. На неморална политика се наситихме. И ако някой политик покаже липса на морал и задръжки, то не само имаме право, ние сме длъжни да го свалим от поста му. Другото, увъртането, изтъкването на всякакви доводи - то не е демократизъм, а демократичен цинизъм. Парламентарните ни палячовци се надпреварват да се хвалят с приятелства в чужбина. Да, те наистина имат приятели там. Правят услуги и завързват приятелства. Ние обаче искаме политици, които да са приятели на българския народ, а не чужди пратеници.
Уверяват ни, че друг път нямало. Заплашват ни, че така искал светът. Дали е вярно?
Път има! Това е националният път, пътят на национализма. Защо "демократите" от СДС така стръвно се опитват да ликвидират българския национализъм, да го приравнят към безотечественическия комунизъм? Защото самото СДС е комунистическо изчадие. Националното чувство е дълбоко залегнало в душата на всеки човек, то не може да бъде изкоренено. Нито забранено със закон. И когато една политическа сила се заема да брани национализма, тя увеличава своите възможности. Продължава своето съществуване, независимо от поставяните пречки и допуснатите провали. Лидерите на СДС прекрасно съзнават, че с национализма няма да успеят да се справят. Затова решиха да подарят националната кауза на БСП, да дарят своята създателка, Демоничната левица с още живот.
Неотдавна получих писмо от едно иначе много свястно момче, което ми пишеше, че ако се наложи, ние трябва да се съюзим с комунягите от БСП, че в крайна сметка те били българи, че позицията им често съвпадала с нашата и така нататък. Този приятел дори стигаше дотам, та ме убеждаваше, че марксистите-интернационалисти в определен момент били склонни да приемат национализма като идеология. Пълен абсурд, но в нашата България хората май прекалено често са склонни да вярват именно в абсурди.
Нека се върнем към президентските избори от 1991 година. Стотици хиляди честни българи пуснаха бялата бюлетина, само защото етническото самосъзнание на синия кандидат Желев се поставяше под съмнение. Точно това искаха комунистическите социалисти - вместо да се доверят на истинските национални сили, избирателите да предпочетат тях. Като "голяма" партия, уж годна да се справи с антинационалните настроения на С/ДС/. /Видяхме как се справи!/ Случаят е класически пример за политическа манипулация.
Какво всъщност вършат скритите съюзници на БСП? Със своето твърдение, че комунистите възприемат националната идея, те я опорочават. Също както по времето на т. нар. "развит реален социализъм" бяха опорочени хуманността, социалната справедливост и куп други, иначе хубави неща. Та те опорочиха една чудесна българска дума - "другар", превърнаха я в мразена и презирана! Кажете на хората, че отличителна черта на червените е честността, и мнозина ще се превърнат в измамници, само и само да не бъдат червени. И обратно. Не са малко българите, вярващи в българския национален идеал. И след като от синия лагер категорично отхвърлят свещените за всеки българин понятия, такива хора съвсем естествено се насочват към маркс-ленинистите, надяващи отвреме-навреме национална маска. Казвам "съвсем естествено", тъй като ние засега не успяваме да преодолеем информационната бариера, спусната пред нас от демоничните слуги на Международния паразитен център.
Печеливши отново са те - старите болшевишки мафиози и новите им съюзници, демонократите от Съюза на ДС.
Всъщност не само нашата идея бе открадната от многоименното чудовище, изповядващо вярата на евреина Маркс - Мордохай. Много бързо бе забравено, че през 1990 година братя Велкови създадоха Българската социалистическа партия, която нямаше нищо общо с днешната БСП. После комунистите от БКП откраднаха името на вече създадената партия и никой не посмя да протестира. Демократите от СДС демократично позволиха на канибал-социалистите да правят каквото си искат. Действията на СДС реално винаги са подкрепяли комунистическите интереси.
Въпросът има още една страна. От манипулацията не пропускат да се възползват и противобългарските сили в сегашното правителство. Когато полицията арестува българин, защитил своето имущество, своята чест или живот от циганско посегателство, това е "борба против нацизма, расизма и ксенофобията". Когато арестуваният е циганин, извършил кражба или друго престъпление - арестът му се приема като "фашистка проява". Днешната полиция не желае да бъде фашистка, тя иска да е демократична. Какво да правим ние, които искаме да живеем не като демократи, а като хора?
Време е да проумеем, че комунизмът е най-човеконенавистната идеология, съществувала в цялата човешка история. И че наложената ни лъжедемокрация не е нищо друго, освен негово продължение. И двете, уж противопоставени една на друга сили всъщност се подчиняват на един и същи господар. Време е да кажем на висок глас, че комунисти и демонократи не могат да бъдат други, освен съюзници. Затова си помагат взаимно, затова се спасяват една друга в трудни моменти. Правили са го и пак ще го правят. Спомнете си как бе свалено /всъщност спасено от справедливия народен гняв!/ правителството на Жан Виденов.
Какво сме длъжни да направим ние?
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Яснота не беше внесена. Вечно властващите разбойници прибегнаха до неочакван ход: те докараха в България бившия Цар, който се оказа техен послушен заложник. Дадоха му каквото искаше, дадоха му наши, български земи. Дадоха му имоти, принадлежащи на българската корона, тоест на българската Държава. Дадоха му нещо, което не е негово, а наше, за да им помогне те да ни изиграят за пореден път и с този си ход да ни обезверят напълно. Такъв ход не бе в състояние да предвиди даже Владимир Свинтила. Какво наистина следва?
***
Докато националните предатели от всички цветове и разцветки мислеха каква нова лъжа да измислят, ние анализирахме миналото и изградихме своите методики за противодействие.
Сега България е в наши ръце. Заели сме се да изграждаме механизъм, позволяващ ни да търсим сметка от ръководителите, излъгали нашите надежди. Досега с растежа на служебното положение растяха само правата, а отговорностите намаляваха. Това нито е логично, нито е нормално. Отговорностите трябва да растат заедно с правата. Народът има правото да иска водачи, с които да се гордее. Моралът и политиката не само могат, но е задължително да вървят заедно. На неморална политика се наситихме. И ако някой политик покаже липса на морал и задръжки, то не само имаме право, ние сме длъжни да го свалим от поста му. Другото, увъртането, изтъкването на всякакви доводи - то не е демократизъм, а демократичен цинизъм. Парламентарните ни палячовци се надпреварват да се хвалят с приятелства в чужбина. Да, те наистина имат приятели там. Правят услуги и завързват приятелства. Ние обаче искаме политици, които да са приятели на българския народ, а не чужди пратеници.
Уверяват ни, че друг път нямало. Заплашват ни, че така искал светът. Дали е вярно?
Път има! Това е националният път, пътят на национализма. Защо "демократите" от СДС така стръвно се опитват да ликвидират българския национализъм, да го приравнят към безотечественическия комунизъм? Защото самото СДС е комунистическо изчадие. Националното чувство е дълбоко залегнало в душата на всеки човек, то не може да бъде изкоренено. Нито забранено със закон. И когато една политическа сила се заема да брани национализма, тя увеличава своите възможности. Продължава своето съществуване, независимо от поставяните пречки и допуснатите провали. Лидерите на СДС прекрасно съзнават, че с национализма няма да успеят да се справят. Затова решиха да подарят националната кауза на БСП, да дарят своята създателка, Демоничната левица с още живот.
Неотдавна получих писмо от едно иначе много свястно момче, което ми пишеше, че ако се наложи, ние трябва да се съюзим с комунягите от БСП, че в крайна сметка те били българи, че позицията им често съвпадала с нашата и така нататък. Този приятел дори стигаше дотам, та ме убеждаваше, че марксистите-интернационалисти в определен момент били склонни да приемат национализма като идеология. Пълен абсурд, но в нашата България хората май прекалено често са склонни да вярват именно в абсурди.
Нека се върнем към президентските избори от 1991 година. Стотици хиляди честни българи пуснаха бялата бюлетина, само защото етническото самосъзнание на синия кандидат Желев се поставяше под съмнение. Точно това искаха комунистическите социалисти - вместо да се доверят на истинските национални сили, избирателите да предпочетат тях. Като "голяма" партия, уж годна да се справи с антинационалните настроения на С/ДС/. /Видяхме как се справи!/ Случаят е класически пример за политическа манипулация.
Какво всъщност вършат скритите съюзници на БСП? Със своето твърдение, че комунистите възприемат националната идея, те я опорочават. Също както по времето на т. нар. "развит реален социализъм" бяха опорочени хуманността, социалната справедливост и куп други, иначе хубави неща. Та те опорочиха една чудесна българска дума - "другар", превърнаха я в мразена и презирана! Кажете на хората, че отличителна черта на червените е честността, и мнозина ще се превърнат в измамници, само и само да не бъдат червени. И обратно. Не са малко българите, вярващи в българския национален идеал. И след като от синия лагер категорично отхвърлят свещените за всеки българин понятия, такива хора съвсем естествено се насочват към маркс-ленинистите, надяващи отвреме-навреме национална маска. Казвам "съвсем естествено", тъй като ние засега не успяваме да преодолеем информационната бариера, спусната пред нас от демоничните слуги на Международния паразитен център.
Печеливши отново са те - старите болшевишки мафиози и новите им съюзници, демонократите от Съюза на ДС.
Всъщност не само нашата идея бе открадната от многоименното чудовище, изповядващо вярата на евреина Маркс - Мордохай. Много бързо бе забравено, че през 1990 година братя Велкови създадоха Българската социалистическа партия, която нямаше нищо общо с днешната БСП. После комунистите от БКП откраднаха името на вече създадената партия и никой не посмя да протестира. Демократите от СДС демократично позволиха на канибал-социалистите да правят каквото си искат. Действията на СДС реално винаги са подкрепяли комунистическите интереси.
Въпросът има още една страна. От манипулацията не пропускат да се възползват и противобългарските сили в сегашното правителство. Когато полицията арестува българин, защитил своето имущество, своята чест или живот от циганско посегателство, това е "борба против нацизма, расизма и ксенофобията". Когато арестуваният е циганин, извършил кражба или друго престъпление - арестът му се приема като "фашистка проява". Днешната полиция не желае да бъде фашистка, тя иска да е демократична. Какво да правим ние, които искаме да живеем не като демократи, а като хора?
Време е да проумеем, че комунизмът е най-човеконенавистната идеология, съществувала в цялата човешка история. И че наложената ни лъжедемокрация не е нищо друго, освен негово продължение. И двете, уж противопоставени една на друга сили всъщност се подчиняват на един и същи господар. Време е да кажем на висок глас, че комунисти и демонократи не могат да бъдат други, освен съюзници. Затова си помагат взаимно, затова се спасяват една друга в трудни моменти. Правили са го и пак ще го правят. Спомнете си как бе свалено /всъщност спасено от справедливия народен гняв!/ правителството на Жан Виденов.
Какво сме длъжни да направим ние?
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 17 години 1 месец
#36562
Да разясним три истини: Който е против национализма, той всъщност е против нацията; Който обявява комунистите за други, освен за комунисти, той служи на комунистическите интереси; Който откаже да тръгне след нас, българските националисти, той отказва да служи на българското бъдеще!
Нека тръгнем с тези три послания. Наближават избори и от техния изход зависи дали ще я има България. Онова, което казваме на народа трябва да бъде ясно и разбираемо. И ако досега се утешавахме с мисълта за "после", този път поражението ще е фатално.
"После" няма да има. Няма да има и България. Няма да ни има и нас!
***
Комунистическата идея отдавна изживя времето си, но двете крила на старата комунистическа партия се стремят вечно да си прехвърлят властта една на друга. Опитват се да превърнат своето господство във вечно и неоспоримо. С помощта на своя брат-близнак либерализма. Възможно ли е?
Не е възможно! Срещу измамата се опълчихме ние, от новата Десница. Вече не е възможно, защото срещу нашите мирни слова, срещу нашите идеи, срещу нашите разумни аргументи и призивите ни за диалог в името на България, обединени комунистите от БСП и лъжедемократите от СДС употребиха насилие. Те първи проляха кръв и проклятието на пролятата кръв върху тях ще падне. Те изчерпаха всичките си методи, нищо не им остана. Демокомунистите не могат и да ни излъжат, не могат да ни влязат под кожата. Преди това те имаха неблагоразумието да ни я одерат. А колкото до опитите на интернационалистите да присвоят нашата велика идея, ние им предлагаме своя отговор. Той е:
Несъвместимост
/За непримиримостта между национализъм и комунизъм/
Според божеството на комунистите Владимир Улянов /Ленин/, национализмът като светоглед и позиция противостои на "хуманистическите идеали на социалистическото общество". Оттук идва смъртната ненавист, която болшевиките изпитват към нас, националистите. Оттук идва свирепата надъханост, с която те се захващат да ни преследват още същия ден, след като дойдат на власт. Не някой друг, не "народните изедници", както наричат заможните хора, не либералите или консерваторите примерно - ние сме първите жертви на комунизма. След 9 септември 1944 година под ударите на новата "народнодемократична" власт първи попаднаха членовете на националистическите организации - ратници, отецпаисиевци, легионери, патриотично настроени представители на офицерството. Индустриалци, земеделци, дори бивши полицаи - всички те пострадаха по-късно.
Длъжен съм да повторя тази историческа истина, тъй като напоследък взеха да се чуват гласове за евентуален съюз между нас и най-непримиримите ни врагове. Аргументите са, че демократите провеждат политика на геноцид срещу собствения си народ /което е напълно вярно!/; че няма да се справим сами и затова ни трябват съюзници; че сините ни ненавиждат повече от червените и т. н. Не мога да кажа дали няма да се справим, преди да сме опитали, но във всеки случай си заслужава да опитаме. Колкото до това кой ни мрази повече, не бива да забравяме, че "сините" у нас са не по-малко червени от "левите" си политическите опоненти. Въпросът отново опира до идеологическата надъханост, затова нека се заемем с нейното изясняване.
Отново според Ленин, държавата трябва да представлява "доброволен съюз на нации" /т. 40, стр. 43 на съветското издание/. Марксистите-ленинци отричат по принцип националната държава. И макар да се оказа, че тяхната борба против богатите всъщност е борба против това другите да са богати, то отношението им към държавата си остана същото. Чуйте само Георги Седефчов Първанов и Иван Йорданов Костов и ще разберете колко непроменени са останали в разбиранията си чугунените комунистически глави. Но да се върнем към теорията. Според нас, такъв доброволен и равноправен съюз на различни нации, живеещи в една държава не е възможен. Винаги една от нациите ще се стреми да доминира над останалите. Следват опити за асимилация, следва подтискане на някоя от националните култури, следват опити за заличаване на миналото... - действия, абсолютно недопустими от наша гледна точка. Та толкова възхваляваният принцип за "равноправие" капитулира пред въпроса: А защо е необходимо в техните държави един-единствен език да бъде обявяван за официален? Не се ли нарушават правата на останалите етноси?
Понякога и те самите си го признават: "В реалната политическа практика основният акцент се поставя върху тенденцията на сближението, а направо казано, върху асимилацията... В периода между двете преброявания на населението /1926 и 1939 г./ числото на официално регистрираните народи в СССР се съкрати три пъти /от 190 до 62/, а после между двете следващи преброявания /1939 и 1959 г./ то неочаквано се увеличи до 109". /Акбар Турсунов, в-к "Правда", 27 май 1988 г./ Изглежда в "страната на всеобщото равенство" някои закриват и откриват нации, както закриват и откриват бакалии.
Но докато ние даваме рецептата за излизане от злото: всеки народ гради своя държава и управлява сам съдбата си, без да позволява на други да му се месят във вътрешните дела, то многознайковците се хвърлят от една крайност в друга. Те ту ще заповядат на всички да се пишат българи /съответно американци, руснаци, югославяни, китайци/, ту ще заставят мнозинството да търпи всякакви насилия и арогантно поведение от страна на едно или друго враждебно настроено малцинство. В резултат - неизброими страдания. И тъй като в крайна сметка народите започнат да виждат спасението в своята национална десница, то тя неизбежно се превръща в смъртен враг за политиканстващите невежи, докарали страната си до хаос и разруха. Когато им се налага да се опълчат срещу нас, те, "борците против капитализма" се съюзяват и с банкерите - плутократи, и с червените кхмери на Пол Пот, и с главорезите от УНИТА. Те с всекиго са готови да направят компромис, само с нас - не! Дори когато на глас твърдят, че са националисти, те пак си остават смъртни врагове на всеки вид национализъм. Дори на най-умерения и градивния. Ето един от последните примери: 31 август 2000 г., в-к "Труд": "Споделям стъписването и тъгата от загубата на един голям български лидер и националист", заяви след словото на Пирински председателят на сесията Разали Исмаил от Малайзия." - из статията на евреина Георги Пирински "Минута мълчание в памет на Андрей Луканов". Пирински го избива на спомени, но и ние сме запомнили нещичко: "06. октомври 1991 г.: Седесарковците ни направиха голяма услуга. Нарекоха Андрей Луканов "националисоциалист", и той веднага произнесе реч срещу националистите. При това, с обещанието да избави България от тях. Луканов сам разобличи своята партия, като демонстрира докъде стига червения лъженационализъм." Да, седесери и комуняги вкупом се опитаха да ликвидират българския национализъм. Обаче след като се провалиха, сега се опитват да се изкарат кой от кой по-голям националист. Стига някой да им повярва. Ето още един цитат, този път от "Работническо дело": "Що се отнася до национализма, другарят Вълко Червенков казва, че той се проявява като "враждебност към Съветския Съюз", че е "идеология на предателството спрямо лагера на мира, демокрацията и социализма, на откъсване от тоя лагер и преминаване в лагера на империализма, на реставрация на бонапартистки контрареволюционен преврат". И след това: "Национализмът е измяна към родината. Национализмът е смъртен враг на патриотизма, на истинското родолюбие"." - направо да паднеш от смях! Само че положението съвсем не е смешно.
Те прекрасно съзнават, че сме им врагове, защо и ние не го осъзнаем веднъж завинаги?
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Нека тръгнем с тези три послания. Наближават избори и от техния изход зависи дали ще я има България. Онова, което казваме на народа трябва да бъде ясно и разбираемо. И ако досега се утешавахме с мисълта за "после", този път поражението ще е фатално.
"После" няма да има. Няма да има и България. Няма да ни има и нас!
***
Комунистическата идея отдавна изживя времето си, но двете крила на старата комунистическа партия се стремят вечно да си прехвърлят властта една на друга. Опитват се да превърнат своето господство във вечно и неоспоримо. С помощта на своя брат-близнак либерализма. Възможно ли е?
Не е възможно! Срещу измамата се опълчихме ние, от новата Десница. Вече не е възможно, защото срещу нашите мирни слова, срещу нашите идеи, срещу нашите разумни аргументи и призивите ни за диалог в името на България, обединени комунистите от БСП и лъжедемократите от СДС употребиха насилие. Те първи проляха кръв и проклятието на пролятата кръв върху тях ще падне. Те изчерпаха всичките си методи, нищо не им остана. Демокомунистите не могат и да ни излъжат, не могат да ни влязат под кожата. Преди това те имаха неблагоразумието да ни я одерат. А колкото до опитите на интернационалистите да присвоят нашата велика идея, ние им предлагаме своя отговор. Той е:
Несъвместимост
/За непримиримостта между национализъм и комунизъм/
Според божеството на комунистите Владимир Улянов /Ленин/, национализмът като светоглед и позиция противостои на "хуманистическите идеали на социалистическото общество". Оттук идва смъртната ненавист, която болшевиките изпитват към нас, националистите. Оттук идва свирепата надъханост, с която те се захващат да ни преследват още същия ден, след като дойдат на власт. Не някой друг, не "народните изедници", както наричат заможните хора, не либералите или консерваторите примерно - ние сме първите жертви на комунизма. След 9 септември 1944 година под ударите на новата "народнодемократична" власт първи попаднаха членовете на националистическите организации - ратници, отецпаисиевци, легионери, патриотично настроени представители на офицерството. Индустриалци, земеделци, дори бивши полицаи - всички те пострадаха по-късно.
Длъжен съм да повторя тази историческа истина, тъй като напоследък взеха да се чуват гласове за евентуален съюз между нас и най-непримиримите ни врагове. Аргументите са, че демократите провеждат политика на геноцид срещу собствения си народ /което е напълно вярно!/; че няма да се справим сами и затова ни трябват съюзници; че сините ни ненавиждат повече от червените и т. н. Не мога да кажа дали няма да се справим, преди да сме опитали, но във всеки случай си заслужава да опитаме. Колкото до това кой ни мрази повече, не бива да забравяме, че "сините" у нас са не по-малко червени от "левите" си политическите опоненти. Въпросът отново опира до идеологическата надъханост, затова нека се заемем с нейното изясняване.
Отново според Ленин, държавата трябва да представлява "доброволен съюз на нации" /т. 40, стр. 43 на съветското издание/. Марксистите-ленинци отричат по принцип националната държава. И макар да се оказа, че тяхната борба против богатите всъщност е борба против това другите да са богати, то отношението им към държавата си остана същото. Чуйте само Георги Седефчов Първанов и Иван Йорданов Костов и ще разберете колко непроменени са останали в разбиранията си чугунените комунистически глави. Но да се върнем към теорията. Според нас, такъв доброволен и равноправен съюз на различни нации, живеещи в една държава не е възможен. Винаги една от нациите ще се стреми да доминира над останалите. Следват опити за асимилация, следва подтискане на някоя от националните култури, следват опити за заличаване на миналото... - действия, абсолютно недопустими от наша гледна точка. Та толкова възхваляваният принцип за "равноправие" капитулира пред въпроса: А защо е необходимо в техните държави един-единствен език да бъде обявяван за официален? Не се ли нарушават правата на останалите етноси?
Понякога и те самите си го признават: "В реалната политическа практика основният акцент се поставя върху тенденцията на сближението, а направо казано, върху асимилацията... В периода между двете преброявания на населението /1926 и 1939 г./ числото на официално регистрираните народи в СССР се съкрати три пъти /от 190 до 62/, а после между двете следващи преброявания /1939 и 1959 г./ то неочаквано се увеличи до 109". /Акбар Турсунов, в-к "Правда", 27 май 1988 г./ Изглежда в "страната на всеобщото равенство" някои закриват и откриват нации, както закриват и откриват бакалии.
Но докато ние даваме рецептата за излизане от злото: всеки народ гради своя държава и управлява сам съдбата си, без да позволява на други да му се месят във вътрешните дела, то многознайковците се хвърлят от една крайност в друга. Те ту ще заповядат на всички да се пишат българи /съответно американци, руснаци, югославяни, китайци/, ту ще заставят мнозинството да търпи всякакви насилия и арогантно поведение от страна на едно или друго враждебно настроено малцинство. В резултат - неизброими страдания. И тъй като в крайна сметка народите започнат да виждат спасението в своята национална десница, то тя неизбежно се превръща в смъртен враг за политиканстващите невежи, докарали страната си до хаос и разруха. Когато им се налага да се опълчат срещу нас, те, "борците против капитализма" се съюзяват и с банкерите - плутократи, и с червените кхмери на Пол Пот, и с главорезите от УНИТА. Те с всекиго са готови да направят компромис, само с нас - не! Дори когато на глас твърдят, че са националисти, те пак си остават смъртни врагове на всеки вид национализъм. Дори на най-умерения и градивния. Ето един от последните примери: 31 август 2000 г., в-к "Труд": "Споделям стъписването и тъгата от загубата на един голям български лидер и националист", заяви след словото на Пирински председателят на сесията Разали Исмаил от Малайзия." - из статията на евреина Георги Пирински "Минута мълчание в памет на Андрей Луканов". Пирински го избива на спомени, но и ние сме запомнили нещичко: "06. октомври 1991 г.: Седесарковците ни направиха голяма услуга. Нарекоха Андрей Луканов "националисоциалист", и той веднага произнесе реч срещу националистите. При това, с обещанието да избави България от тях. Луканов сам разобличи своята партия, като демонстрира докъде стига червения лъженационализъм." Да, седесери и комуняги вкупом се опитаха да ликвидират българския национализъм. Обаче след като се провалиха, сега се опитват да се изкарат кой от кой по-голям националист. Стига някой да им повярва. Ето още един цитат, този път от "Работническо дело": "Що се отнася до национализма, другарят Вълко Червенков казва, че той се проявява като "враждебност към Съветския Съюз", че е "идеология на предателството спрямо лагера на мира, демокрацията и социализма, на откъсване от тоя лагер и преминаване в лагера на империализма, на реставрация на бонапартистки контрареволюционен преврат". И след това: "Национализмът е измяна към родината. Национализмът е смъртен враг на патриотизма, на истинското родолюбие"." - направо да паднеш от смях! Само че положението съвсем не е смешно.
Те прекрасно съзнават, че сме им врагове, защо и ние не го осъзнаем веднъж завинаги?
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 17 години 1 месец
#36563
***
Отново ще дам думата на субекта без националност - Ленин: "Въпросът за това, как да бъдат определяни държавните граници - временно, тъй като ние се стремим към пълното унищожение на държавните граници - този въпрос не е основен". Има ли по-голям повод за конфликт между две държави от граничните проблеми и териториалните претенции, когато такива съществуват?
Интернационалистите и космополитите сеят раздори между народите, за да ги поробят по-лесно.
Друг важен аспект на нашата идеология е борбата за съхранение на националните различия. Принципът е еднакъв с този за съхранението на човешката индивидуалност, в противовес на идеята за "отглеждания" казармен тип човек. Както ще бъде вредно в една държава хората да са напълно еднакви - по начин на мислене, по вкусове и предпочитания, така и за човешката цивилизация ще бъде гибелно сливането на нациите. Какво обаче говорят марксическите класици по този важен въпрос? Според тях чувството за национална принадлежност било предразсъдък, а особено опасно според тях било, когато една нация приеме, че има изключителни привилегии над своето държавно строителство. Но това е същото, както ако един стопанин заяви, че има право да подрежда и украсява собствения си дом както на него му харесва. Нека се разберем: според нас такова право има всеки народ, успял да създаде своя независима държава. А народите, намиращи се под чужда власт е справедливо да потърсят път към независимост. Всеобщата държава, разпростряла се над цял свят ще бъде едно огромно общежитие, там всички ще бъдат еднакво нещастни. Също както птиците и зверовете строят отделни гнезда и леговища, така и у човека е вложена потребността да си устрои свой собствен кът, където да приюти само най-близките си. Но не тук ги боли най-много комунягите. Те особено се възмущават срещу отказа от принципа на партийността при изграждането на отделните национални култури. Срещу съпротивата да бъде приета доброволно и безрезервно тяхната демонична власт. Нека не забравяме, че никоя партия, даже най-масовата не е целият народ. Партийната власт означава да се отнемат правата на останалите извън партията хора. Всъщност единствено националната държава, зачитаща специфичните особености на дадения народ може да гарантира оптималния път за развитие на същия този народ.
Често се спекулира, като се твърди, че теорията за унищожаването на отделни расови единици била националистически принцип. Че национализмът създавал предпоставки за геноцид и асимилация. Точно обратното! Именно чрез сегрегацията на слаборазвитите и слабокултурни народи възходът на развитите ще изпъкне по-ярко. Нали трябва да има база за сравнение? Ние казваме: Ако имаше един-единствен верен път, то защо на Земята трябваше да живеят толкова много и толкова различни хора? Не, съществуването на големия брой народи не е ничия приумица, а велик Божествен замисъл. Ние трябва да се съобразяваме с Небесната воля, а не да й се противопоставяме. Според нас, за всички на този свят има място, но днес разни разселени навсякъде безотечественици се опитват да се настанят на чуждо място. И се сърдят, когато им се отговаря, че мястото е чуждо, че то отдавна е заето.
Пътищата и вариантите за развитие на човешката цивилизация са безкрайно много. Космополитите и интернационалистите се стремят да наложат на цялото човечество избрания от тях единствен път, без да му оставят възможност за избор. А може би Божествения замисъл включва именно това: ако една отделна нация тръгне по гибелен път, тя ще загине. Но останалите, поучени от чуждата грешка - ще продължат. Човечеството като цяло ще оцелее.
Сега искам да кажа няколко думи конкретно за България. Преди 1944 година в страната ни са живели около 10 000 цигани. През време на комунистическото управление техният брой се е увеличил десетократно. При всичките им крясъци за расизъм и дискриминация не бива да забравяме, че най-дългогодишният комунистически управник на България - Тодор Живков беше циганин, при това влашки циганин. Често дискутирана тема е и етническата принадлежност на днешния министър-председател Иван Костов. При Живков циганите се ползваха с огромни привилегии. Самото им взривообразно увеличение е доказателство за покровителствената политика към тях от страна на комунистическата власт. Днес, в условията на уж демократично управление, упражнявано от "бивши" комунисти привилегиите останаха. Остана и механичното внасяне на цигани отвън. Затова към днешния ден /2006 година/ циганите вече наброяват към два милиона. При четири милиона етнически българи. Сравнете цифрите по години и ще видите към кого е насочен геноцида. Примиреното население вдига безпомощно рамене: "Какво да правим? Циганите превземат България без бой, правителствата ги защитават, а ние сме безсилни да направим каквото и да било." Вярно ли е? Наистина ли циганите превземат България без бой? А какво друго са всекидневните антибългарски изстъпления, обирите, изнасилванията, убийствата? Те ни бият и ни превземат, а ние не смеем да бием, за да се браним! За циганите се грижи цял рояк от "правозащитни" /сякаш извършването на престъпления, грабежите и убийствата са някакво етническо право!/ организации. На тях им се раздават помощи, съдейства им се, ако изявят желание /което иначе се случва твърде рядко/ да започнат някаква работа. Докато геноцидът над коренното население продължава с пълна сила. Защо е тази омраза към нас, българите?
Каква е истинската цел на антинационалистите?
Отговорът е елементарен. Българската нация е държавообразуваща нация. Две са създадените от българи държави в Източна Европа: България и Унгария. Но много повече са държавите с български корен в Руската империя: Чувашия, Татарстан и Башкирия край Волга. А още три са в Кавказ: Балкария, Северна Осетия и Ичкерия, позната повече като Чечня. Нямат ли руснаците основание да се страхуват от нас, нямат ли причини да искат нашето унищожение? Нямат ли основание западно-европейци да се страхуват от един мощен панбългарски съюз? И ето, чрез своите верни агенти те развъждат едно враждебно настроено, с изявена криминална проявеност малцинство с цел ликвидация на българското население. Но и това не им стига, та поощряват нашествие на цигани от съседните ни страни, предимно от Румъния и Гърция. И ние като истински идиоти вместо да се захванем със собственото си спасение, подкрепяме антинационалната, антибългарска политика на управниците. Така нареченият "възродителен процес", докарал ни безброй беди, ние го характеризираме като националистически. Всъщност по своя характер той беше една вулгарна антинационална комунистическа проява. Извършена под диктовката на КГБ. И което е още по-интересно – идеята за така наречения “Възродителен процес” е била нашепвана дълго преди той да започне от западногерманския политик Франц Йозеф Щраус. А тукашните съветници на Тодор Живков при вземане на съдбовното решение са с небългарски имена. Странно единодействие между /уж/ заклети противници.
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Отново ще дам думата на субекта без националност - Ленин: "Въпросът за това, как да бъдат определяни държавните граници - временно, тъй като ние се стремим към пълното унищожение на държавните граници - този въпрос не е основен". Има ли по-голям повод за конфликт между две държави от граничните проблеми и териториалните претенции, когато такива съществуват?
Интернационалистите и космополитите сеят раздори между народите, за да ги поробят по-лесно.
Друг важен аспект на нашата идеология е борбата за съхранение на националните различия. Принципът е еднакъв с този за съхранението на човешката индивидуалност, в противовес на идеята за "отглеждания" казармен тип човек. Както ще бъде вредно в една държава хората да са напълно еднакви - по начин на мислене, по вкусове и предпочитания, така и за човешката цивилизация ще бъде гибелно сливането на нациите. Какво обаче говорят марксическите класици по този важен въпрос? Според тях чувството за национална принадлежност било предразсъдък, а особено опасно според тях било, когато една нация приеме, че има изключителни привилегии над своето държавно строителство. Но това е същото, както ако един стопанин заяви, че има право да подрежда и украсява собствения си дом както на него му харесва. Нека се разберем: според нас такова право има всеки народ, успял да създаде своя независима държава. А народите, намиращи се под чужда власт е справедливо да потърсят път към независимост. Всеобщата държава, разпростряла се над цял свят ще бъде едно огромно общежитие, там всички ще бъдат еднакво нещастни. Също както птиците и зверовете строят отделни гнезда и леговища, така и у човека е вложена потребността да си устрои свой собствен кът, където да приюти само най-близките си. Но не тук ги боли най-много комунягите. Те особено се възмущават срещу отказа от принципа на партийността при изграждането на отделните национални култури. Срещу съпротивата да бъде приета доброволно и безрезервно тяхната демонична власт. Нека не забравяме, че никоя партия, даже най-масовата не е целият народ. Партийната власт означава да се отнемат правата на останалите извън партията хора. Всъщност единствено националната държава, зачитаща специфичните особености на дадения народ може да гарантира оптималния път за развитие на същия този народ.
Често се спекулира, като се твърди, че теорията за унищожаването на отделни расови единици била националистически принцип. Че национализмът създавал предпоставки за геноцид и асимилация. Точно обратното! Именно чрез сегрегацията на слаборазвитите и слабокултурни народи възходът на развитите ще изпъкне по-ярко. Нали трябва да има база за сравнение? Ние казваме: Ако имаше един-единствен верен път, то защо на Земята трябваше да живеят толкова много и толкова различни хора? Не, съществуването на големия брой народи не е ничия приумица, а велик Божествен замисъл. Ние трябва да се съобразяваме с Небесната воля, а не да й се противопоставяме. Според нас, за всички на този свят има място, но днес разни разселени навсякъде безотечественици се опитват да се настанят на чуждо място. И се сърдят, когато им се отговаря, че мястото е чуждо, че то отдавна е заето.
Пътищата и вариантите за развитие на човешката цивилизация са безкрайно много. Космополитите и интернационалистите се стремят да наложат на цялото човечество избрания от тях единствен път, без да му оставят възможност за избор. А може би Божествения замисъл включва именно това: ако една отделна нация тръгне по гибелен път, тя ще загине. Но останалите, поучени от чуждата грешка - ще продължат. Човечеството като цяло ще оцелее.
Сега искам да кажа няколко думи конкретно за България. Преди 1944 година в страната ни са живели около 10 000 цигани. През време на комунистическото управление техният брой се е увеличил десетократно. При всичките им крясъци за расизъм и дискриминация не бива да забравяме, че най-дългогодишният комунистически управник на България - Тодор Живков беше циганин, при това влашки циганин. Често дискутирана тема е и етническата принадлежност на днешния министър-председател Иван Костов. При Живков циганите се ползваха с огромни привилегии. Самото им взривообразно увеличение е доказателство за покровителствената политика към тях от страна на комунистическата власт. Днес, в условията на уж демократично управление, упражнявано от "бивши" комунисти привилегиите останаха. Остана и механичното внасяне на цигани отвън. Затова към днешния ден /2006 година/ циганите вече наброяват към два милиона. При четири милиона етнически българи. Сравнете цифрите по години и ще видите към кого е насочен геноцида. Примиреното население вдига безпомощно рамене: "Какво да правим? Циганите превземат България без бой, правителствата ги защитават, а ние сме безсилни да направим каквото и да било." Вярно ли е? Наистина ли циганите превземат България без бой? А какво друго са всекидневните антибългарски изстъпления, обирите, изнасилванията, убийствата? Те ни бият и ни превземат, а ние не смеем да бием, за да се браним! За циганите се грижи цял рояк от "правозащитни" /сякаш извършването на престъпления, грабежите и убийствата са някакво етническо право!/ организации. На тях им се раздават помощи, съдейства им се, ако изявят желание /което иначе се случва твърде рядко/ да започнат някаква работа. Докато геноцидът над коренното население продължава с пълна сила. Защо е тази омраза към нас, българите?
Каква е истинската цел на антинационалистите?
Отговорът е елементарен. Българската нация е държавообразуваща нация. Две са създадените от българи държави в Източна Европа: България и Унгария. Но много повече са държавите с български корен в Руската империя: Чувашия, Татарстан и Башкирия край Волга. А още три са в Кавказ: Балкария, Северна Осетия и Ичкерия, позната повече като Чечня. Нямат ли руснаците основание да се страхуват от нас, нямат ли причини да искат нашето унищожение? Нямат ли основание западно-европейци да се страхуват от един мощен панбългарски съюз? И ето, чрез своите верни агенти те развъждат едно враждебно настроено, с изявена криминална проявеност малцинство с цел ликвидация на българското население. Но и това не им стига, та поощряват нашествие на цигани от съседните ни страни, предимно от Румъния и Гърция. И ние като истински идиоти вместо да се захванем със собственото си спасение, подкрепяме антинационалната, антибългарска политика на управниците. Така нареченият "възродителен процес", докарал ни безброй беди, ние го характеризираме като националистически. Всъщност по своя характер той беше една вулгарна антинационална комунистическа проява. Извършена под диктовката на КГБ. И което е още по-интересно – идеята за така наречения “Възродителен процес” е била нашепвана дълго преди той да започне от западногерманския политик Франц Йозеф Щраус. А тукашните съветници на Тодор Живков при вземане на съдбовното решение са с небългарски имена. Странно единодействие между /уж/ заклети противници.
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 17 години 1 месец
#36564
На отношенията ни с Турция и турците ние гледаме по-внимателно. И не забравяме един многозначителен факт: През 1941 г. Сталин предложил на Турция да й даде българското черноморско крайбрежие на юг от Бургас, но турското правителство отказало. Не, турците определено не заплашват съществуването на българската нация. Разбира се, не поставям в сметката Движението за привилегии и слободии /ДПС/, създадено от комунистическата Държавна сигурност. Тази организация е враг на всичко българско не защото е турска, а защото е комунистическа. Но нека се върнем към циганския проблем.
Под знамето на антинационализма, днешните "български" управници провеждат антинационална политика. Но да критикуваме действията само на един или друг управник, само на една или друга политическа сила е безсмислено Ние трябва да сринем самата система, позволяваща на случайни субекти и чужди слуги да навреждат на своя народ, възползвайки се от временните привилегии на властта. Тази човеконенавистна система, донесена върху остриетата на съветските щикове и продължаваща до ден-днешен безмилостната война срещу българската нация няма сама да се откаже от властта над никой, поробен от нея народ. Разберете - първоосновата е комунистическата идеология, циганите са средство за постигане на болшевишките цели. Замисляли ли сте се защо циганите виреят най-добре в страни, управлявани от комунистически режими? И защо именно в такива страни те се проявяват като кърлежи, преживяващи върху гърба на приютилия ги народ? Защото самият комунизъм е идеология на паразитизма и поощрява подобно поведение. С циганското нашествие ние можем да се справим сравнително лесно. Като спрем безконтролната имиграция, и като започнем безкомпромисна борба с престъпността. Но най-вече като обявим война на обществения паразитизъм. Защото въпреки българското трудолюбие, ще дойде моментът, когато работещите българи няма да са в състояние да изхранват циганските орди, препитаващи се от кражби и измами. И нека го кажем по друг начин, като си послужим с думите на един, който не може да бъде заподозрян в расизъм - писателя-фантаст, евреина Айзък Азимов: "Някой прекрасен ден, независимо от всички възможности, получаваните калории на глава от населението просто щяха да паднат под равнището, необходимо за поддържане на човешкия живот." Всеки народ е длъжен да бди над своята собствена участ. Ние нямаме друга възможност.
Примирим ли се - ще загинем.
***
А сега да разгледаме една от разновидностите на комунизма, явяваща ни се с блага маска - социалдемокрацията. Социалдемокрацията е авангардът на комунизма. И в България, и в Русия комунистическите партии се създадоха именно посредством и на базата на социалдемокрацията. Днес наблюдаваме обратния процес. Комунистите се "социалдемократизират" и някои побързаха да повярват, зарадвани, че нещата тръгват към добро. Не се заблуждавайте. Комунизация - социалдемокрация - това са обратими процеси. Това са метаморфозите на марксизма. Д-р Петър Дертлиев, предводителят на нашенските социалдемократи обича да се хвали какъв велик патриот е. Но избягва да ни осведоми на кого гостува толкова често и продължително в Канада. Аз ще ви кажа - на дъщеря си, женена там за канадски негър. Ами преговорите за коалиция с Ахмед Доган и неговите ченгета? Ами флиртовете с "Евророма"? Те, марксистите постоянно ви лъжат, постоянно ви заблуждават. Те пак ще ви сложат железния ярем, щом наберат достатъчно сила за това. Ето, затова сме длъжни да им отнемем силата. Нека силата бъде у народа, а не у неговите угнетители.
Изрод броди из България - изродът на комунизма.
А някои измежду нашите решиха, че е допустимо да се съюзят с червените изроди. Дори заговориха, че благодарение на половинвековното си властване комунягите се били превърнали в нещо като аристокрация. Хайде-де! На червените много им се иска да минат за аристократи, но винаги ще си останат плебеи, защото аристократизмът е състояние на духа, а в тях дух няма. Аристократизмът няма пряка връзка с материалното положение. В противен случай всичките смотани буржоа, всичките забогатели бакали биха станали аристократи. Аристократизмът блести и през дрипите, а бакалщината и плебейщината личат и в най-изисканата обстановка.
Няма да се уморя да повтарям: марксизмът е интернационалистическа идеология, във всичките си разновидности и превъплъщения той носи само и единствено зло на народите. Марксистът не е и не може да бъде нито аристократ, нито националист, нито даже нормален почтен човек. Абсолютно същото се отнася до либерализма.
***
Комунягите и демократите /националист се изписа самият Иван Костов!/ направиха всичко възможно да ни наподобят, да ни дублират, като същевременно подложиха на жестоки репресии малцината истински националисти, които бяха наясно с принципите и особеностите на своята идеология. Примерът на Илия Минев, антикомунист № 1 на България, оставен да умре от глад и мизерия, без пенсия, без никакви доходи е достатъчен. Но за терора срещу антикомунисти в уж свободната ни преса няма и дума да прочетете. Генерал Атанас Атанасов е издал заповед нищо добро, нищо съчувствено да не се пише за "фашистите". Приемникът му ген. Иван Чобанов разреши извършването на преки терористични действия срещу нас и нашите семейства. Помислете само: Чобанов разреши извършването на терористични действия, взривове и палежи срещу домове, в които спят деца! Наемам се да го докажа с конкретни факти. Оправданието е, че сме били против демокрацията. Истината е, че сме против такава изродена, криминална, терористична демокрация, но май е по-добре да им отговоря с думите на един от тях, така те няма да са в състояние да ми възразят:
"Щом министър-председателят казва, че демокрацията е мръсна дума, трябва да се откаже от тази демокрация, която проповядва." - Тодор Живков пред в-к "Труд", август 1997 година.
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Под знамето на антинационализма, днешните "български" управници провеждат антинационална политика. Но да критикуваме действията само на един или друг управник, само на една или друга политическа сила е безсмислено Ние трябва да сринем самата система, позволяваща на случайни субекти и чужди слуги да навреждат на своя народ, възползвайки се от временните привилегии на властта. Тази човеконенавистна система, донесена върху остриетата на съветските щикове и продължаваща до ден-днешен безмилостната война срещу българската нация няма сама да се откаже от властта над никой, поробен от нея народ. Разберете - първоосновата е комунистическата идеология, циганите са средство за постигане на болшевишките цели. Замисляли ли сте се защо циганите виреят най-добре в страни, управлявани от комунистически режими? И защо именно в такива страни те се проявяват като кърлежи, преживяващи върху гърба на приютилия ги народ? Защото самият комунизъм е идеология на паразитизма и поощрява подобно поведение. С циганското нашествие ние можем да се справим сравнително лесно. Като спрем безконтролната имиграция, и като започнем безкомпромисна борба с престъпността. Но най-вече като обявим война на обществения паразитизъм. Защото въпреки българското трудолюбие, ще дойде моментът, когато работещите българи няма да са в състояние да изхранват циганските орди, препитаващи се от кражби и измами. И нека го кажем по друг начин, като си послужим с думите на един, който не може да бъде заподозрян в расизъм - писателя-фантаст, евреина Айзък Азимов: "Някой прекрасен ден, независимо от всички възможности, получаваните калории на глава от населението просто щяха да паднат под равнището, необходимо за поддържане на човешкия живот." Всеки народ е длъжен да бди над своята собствена участ. Ние нямаме друга възможност.
Примирим ли се - ще загинем.
***
А сега да разгледаме една от разновидностите на комунизма, явяваща ни се с блага маска - социалдемокрацията. Социалдемокрацията е авангардът на комунизма. И в България, и в Русия комунистическите партии се създадоха именно посредством и на базата на социалдемокрацията. Днес наблюдаваме обратния процес. Комунистите се "социалдемократизират" и някои побързаха да повярват, зарадвани, че нещата тръгват към добро. Не се заблуждавайте. Комунизация - социалдемокрация - това са обратими процеси. Това са метаморфозите на марксизма. Д-р Петър Дертлиев, предводителят на нашенските социалдемократи обича да се хвали какъв велик патриот е. Но избягва да ни осведоми на кого гостува толкова често и продължително в Канада. Аз ще ви кажа - на дъщеря си, женена там за канадски негър. Ами преговорите за коалиция с Ахмед Доган и неговите ченгета? Ами флиртовете с "Евророма"? Те, марксистите постоянно ви лъжат, постоянно ви заблуждават. Те пак ще ви сложат железния ярем, щом наберат достатъчно сила за това. Ето, затова сме длъжни да им отнемем силата. Нека силата бъде у народа, а не у неговите угнетители.
Изрод броди из България - изродът на комунизма.
А някои измежду нашите решиха, че е допустимо да се съюзят с червените изроди. Дори заговориха, че благодарение на половинвековното си властване комунягите се били превърнали в нещо като аристокрация. Хайде-де! На червените много им се иска да минат за аристократи, но винаги ще си останат плебеи, защото аристократизмът е състояние на духа, а в тях дух няма. Аристократизмът няма пряка връзка с материалното положение. В противен случай всичките смотани буржоа, всичките забогатели бакали биха станали аристократи. Аристократизмът блести и през дрипите, а бакалщината и плебейщината личат и в най-изисканата обстановка.
Няма да се уморя да повтарям: марксизмът е интернационалистическа идеология, във всичките си разновидности и превъплъщения той носи само и единствено зло на народите. Марксистът не е и не може да бъде нито аристократ, нито националист, нито даже нормален почтен човек. Абсолютно същото се отнася до либерализма.
***
Комунягите и демократите /националист се изписа самият Иван Костов!/ направиха всичко възможно да ни наподобят, да ни дублират, като същевременно подложиха на жестоки репресии малцината истински националисти, които бяха наясно с принципите и особеностите на своята идеология. Примерът на Илия Минев, антикомунист № 1 на България, оставен да умре от глад и мизерия, без пенсия, без никакви доходи е достатъчен. Но за терора срещу антикомунисти в уж свободната ни преса няма и дума да прочетете. Генерал Атанас Атанасов е издал заповед нищо добро, нищо съчувствено да не се пише за "фашистите". Приемникът му ген. Иван Чобанов разреши извършването на преки терористични действия срещу нас и нашите семейства. Помислете само: Чобанов разреши извършването на терористични действия, взривове и палежи срещу домове, в които спят деца! Наемам се да го докажа с конкретни факти. Оправданието е, че сме били против демокрацията. Истината е, че сме против такава изродена, криминална, терористична демокрация, но май е по-добре да им отговоря с думите на един от тях, така те няма да са в състояние да ми възразят:
"Щом министър-председателят казва, че демокрацията е мръсна дума, трябва да се откаже от тази демокрация, която проповядва." - Тодор Живков пред в-к "Труд", август 1997 година.
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 17 години 1 месец
#36565
Комунистите хвърлиха огромни усилия да придадат уродлив, отблъскващ вид на благородната идея. И уви, до голяма степен успяха. Днес от устата на мнозина ще чуете, че национализмът бил последният окоп на комунизма. Казвам ви - никой не прави по-голяма услуга на червените сатрапи от повтарящите тази гнусна лъжа! Нашите цели са противоположни, нашите идеологии са несъвместими, ние изпитваме непоносимост едни към други, ние нямаме нито една допирна точка - как изобщо може да се мисли за сътрудничество между тях и нас?
Темата е изключително обширна. Тук мога да разкажа за основаването на ДПС, на ОМО "Илинден", на ТДП /Турска демократическа партия, известна повече като партията на Адем Кенан/ с подкрепата на Андрей Луканов и Александър Лилов, за финансовите противобългарски машинации на сталинистите, за разбиването на българската икономика и селско стопанство... Наивно е да обвиняваме единствено чужденците, че протегнаха ръце и заграбиха България. Те трябваше да са луди, за да изпуснат апетитния залък, предложен им от най-противобългарската сила - марксистите-ленинци. Такива бяха договореностите между американския президент Роналд Рейган и водача на световния комунизъм Михаил Горбачов. Не, България не беше заграбена. Тя бе поднесена на тепсия на чуждите сили от комунистите. България бе продадена от онези, които се опитват да ни излъжат, че милеят за нея. България бе продадена за огромната сума от 75 милиарда долара. Не вярвате ли?
Огледайте се и ще видите светкавично забогателите комунистически чиновници и техните "демократични" ортаци от създаденото в секретните лаборатории на ДС СДС. Погледнете как с лека ръка БСП подари на Симеон Сакскобурггота имоти за стотици милиони. Докато вие и вашите деца гладувате. България е разорена. Ние вече не говорим за социален минимум, нито за праг на бедност. В ход влезе думата "оцеляване". Опасността от физическо изчезване на българския народ стана съвсем реална. В условията на хронично недохранване расте едно хилаво, болно, неспособно да осигури своето бъдеще поколение. А за неплатежоспособните редови българи вече и здравеопазване не съществува. На нас ни отнеха всичко, което можеше да ни се отнеме. Кой мислите, че е причината за създаденото трагично положение? Те, слугите на Звяра осъществяват на дело противобългарски геноцид... а твърдят, че са националисти и родолюбци.
Не им вярвайте, българи!
Не им вярвайте, ако искате и утре да ви има.
***
Нека припомня: един народ изгражда своята държава, за да осигури своето съществуване и развитие. Гражданите се задължават да укрепват държавните институции, а институциите са длъжни да способстват за нормалното съществуване на гражданското общество. Над всички стои законът, уреждащ правата и задълженията на двете страни. Тези принципи са останали непроменени още от древността: "Законите заповядват на длъжностните лица, а длъжностните лица - на народа. Може да се каже, че правителството е говорещ закон, а законът - нямо правителство." /Марк Тулий Цицерон/ У нас /все още, даже и в условията на "демокрация"/ социалната функция на закона, изразяваща се в грижа за съхранение на народността се представя като... особена социалистическа добродетел. Няма народ, няма нация, има някакви си социални групи и прослойки. Законът е лишен от своя изначален смисъл, той е престанал да работи за създалия го народ, а е заставен да слугува на тяснопартийните болшевишки интереси.
- Законът е мъртъв!
- Да живее Закона на Джунглата!
Дори прехвалените им избори - и те не са това, което би трябвало да бъдат. Те, нашите палачи и грабители, лъжедемократите избират местата, които ще заемат, карат ни да гласуваме, за да ги заемат и наричат това "демокрация" и "изборност". А то не е нито едното, нито другото.
Комунистите си възвърнаха един по един всички временно изтървани лостове за управление. Ние, антикомунистите не успяхме да се разберем помежду си, а през това време нацията се превърна в съвкупност от поединично спасяващи се полухора. Народът вече го няма, жалките остатъци от великото някога Българско племе не могат да се нарекат народ - те са сган, паплач, тълпа, лумпени или хлебарки. Във всеки случай именно така нарекоха по разни поводи своя народ "народните водачи", а той - народът търпеше и дума не смееше да обели. И с цел да спестя евентуалните опити за опровержение, нека си позволя малък пример: "Аз не смея да протестирам срещу техническия си ръководител на обекта, а ти искаш да протестирам срещу полицейския произвол." В. И. 1999 г.
Във всеки случай едно е вярно - няма я вярата в традиционните национални и религиозни ценности, убито е чувството за народностна общност.
Семейството е придобило стойност единствено като проява на семейственост, т. е. на мафиозка клановост. Тук моля сицилианската мафия за извинение: в сравнение с нейните закони на честта, червените мафиози са морални деграданти. И ако някой посмее да оспори, да заяви, че комунистите стоят по-високо от животните, ще му посоча за пример другарката Елена Колонтай с нейната теория за чашата вода. Парите се съсредоточават в ръцете на нищожна по численост групичка партийни вождове. За основната част от българското население частната собственост е сведена до лична такава - като четката за зъби и бельото. Партийните другари отново правят изключение. Да продължавам ли?
Разните неправителствени организации - и те не изпълняват основното си предназначение, и те се подчиняват на невидим противобългарски господар. Комитети, комисии, дружества, лиги - все по човешките права. "Емнисти интернейшънъл", "Хелзинкски наблюдател" - и те бранят правата на човека. Правата на доволния човек, на оня, чийто права никога не са били нарушавани. Бранят също правата на малцинствата, а отказват да бранят правата на някой българин с единствения мотив, че е българин. Бранят доволните крадци и грабители, бранят разсипниците на България. Другите, недоволните - тях нека ги ядат кучетата на Екогласност и Зелената партия. Някой брани нечии права. Демокрация. В България всичко е наред.
Докато те са тук, опасност ще съществува. Затова ние, националистите също ще бъдем тук.
Под знака на Звяра бе сътворено марксическото учение. Измамно е миролюбието на социалистите, измамна е загрижеността им за обществото, измамна е демократичността на създадените в лабораториите на ДС и КГБ партии. С каквито имена и да се наричат, те ще продължават да служат на Злото. Надутите и високомерни политици, изричащи празни многословия не са нищо друго, освен политически манекени. Но знаете ли кой е техният Моделиер? Знаете ли каква програма изпълняват представителите на т. нар. "политическа класа"? Лъжедемократичният "мирен преход" е процес, при който народът ще бъде умъртвен не с проливане на кръв, а с по-фини методи и средства. Постоянното недояждане, непрекъснатият страх, неизвестното бъдеще - нима тези оръжия не избиха у нас повече хора, отколкото бомбите и танковете в Сърбия, Косово и Босна? Нима друго, освен мизерия, студ и глад получихме от комунистическия тип демокрация? Нима за десет години разноцветните лъжци не доказаха единствено своето неумение да управляват? Защо трябва повече да им вярваме?
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Темата е изключително обширна. Тук мога да разкажа за основаването на ДПС, на ОМО "Илинден", на ТДП /Турска демократическа партия, известна повече като партията на Адем Кенан/ с подкрепата на Андрей Луканов и Александър Лилов, за финансовите противобългарски машинации на сталинистите, за разбиването на българската икономика и селско стопанство... Наивно е да обвиняваме единствено чужденците, че протегнаха ръце и заграбиха България. Те трябваше да са луди, за да изпуснат апетитния залък, предложен им от най-противобългарската сила - марксистите-ленинци. Такива бяха договореностите между американския президент Роналд Рейган и водача на световния комунизъм Михаил Горбачов. Не, България не беше заграбена. Тя бе поднесена на тепсия на чуждите сили от комунистите. България бе продадена от онези, които се опитват да ни излъжат, че милеят за нея. България бе продадена за огромната сума от 75 милиарда долара. Не вярвате ли?
Огледайте се и ще видите светкавично забогателите комунистически чиновници и техните "демократични" ортаци от създаденото в секретните лаборатории на ДС СДС. Погледнете как с лека ръка БСП подари на Симеон Сакскобурггота имоти за стотици милиони. Докато вие и вашите деца гладувате. България е разорена. Ние вече не говорим за социален минимум, нито за праг на бедност. В ход влезе думата "оцеляване". Опасността от физическо изчезване на българския народ стана съвсем реална. В условията на хронично недохранване расте едно хилаво, болно, неспособно да осигури своето бъдеще поколение. А за неплатежоспособните редови българи вече и здравеопазване не съществува. На нас ни отнеха всичко, което можеше да ни се отнеме. Кой мислите, че е причината за създаденото трагично положение? Те, слугите на Звяра осъществяват на дело противобългарски геноцид... а твърдят, че са националисти и родолюбци.
Не им вярвайте, българи!
Не им вярвайте, ако искате и утре да ви има.
***
Нека припомня: един народ изгражда своята държава, за да осигури своето съществуване и развитие. Гражданите се задължават да укрепват държавните институции, а институциите са длъжни да способстват за нормалното съществуване на гражданското общество. Над всички стои законът, уреждащ правата и задълженията на двете страни. Тези принципи са останали непроменени още от древността: "Законите заповядват на длъжностните лица, а длъжностните лица - на народа. Може да се каже, че правителството е говорещ закон, а законът - нямо правителство." /Марк Тулий Цицерон/ У нас /все още, даже и в условията на "демокрация"/ социалната функция на закона, изразяваща се в грижа за съхранение на народността се представя като... особена социалистическа добродетел. Няма народ, няма нация, има някакви си социални групи и прослойки. Законът е лишен от своя изначален смисъл, той е престанал да работи за създалия го народ, а е заставен да слугува на тяснопартийните болшевишки интереси.
- Законът е мъртъв!
- Да живее Закона на Джунглата!
Дори прехвалените им избори - и те не са това, което би трябвало да бъдат. Те, нашите палачи и грабители, лъжедемократите избират местата, които ще заемат, карат ни да гласуваме, за да ги заемат и наричат това "демокрация" и "изборност". А то не е нито едното, нито другото.
Комунистите си възвърнаха един по един всички временно изтървани лостове за управление. Ние, антикомунистите не успяхме да се разберем помежду си, а през това време нацията се превърна в съвкупност от поединично спасяващи се полухора. Народът вече го няма, жалките остатъци от великото някога Българско племе не могат да се нарекат народ - те са сган, паплач, тълпа, лумпени или хлебарки. Във всеки случай именно така нарекоха по разни поводи своя народ "народните водачи", а той - народът търпеше и дума не смееше да обели. И с цел да спестя евентуалните опити за опровержение, нека си позволя малък пример: "Аз не смея да протестирам срещу техническия си ръководител на обекта, а ти искаш да протестирам срещу полицейския произвол." В. И. 1999 г.
Във всеки случай едно е вярно - няма я вярата в традиционните национални и религиозни ценности, убито е чувството за народностна общност.
Семейството е придобило стойност единствено като проява на семейственост, т. е. на мафиозка клановост. Тук моля сицилианската мафия за извинение: в сравнение с нейните закони на честта, червените мафиози са морални деграданти. И ако някой посмее да оспори, да заяви, че комунистите стоят по-високо от животните, ще му посоча за пример другарката Елена Колонтай с нейната теория за чашата вода. Парите се съсредоточават в ръцете на нищожна по численост групичка партийни вождове. За основната част от българското население частната собственост е сведена до лична такава - като четката за зъби и бельото. Партийните другари отново правят изключение. Да продължавам ли?
Разните неправителствени организации - и те не изпълняват основното си предназначение, и те се подчиняват на невидим противобългарски господар. Комитети, комисии, дружества, лиги - все по човешките права. "Емнисти интернейшънъл", "Хелзинкски наблюдател" - и те бранят правата на човека. Правата на доволния човек, на оня, чийто права никога не са били нарушавани. Бранят също правата на малцинствата, а отказват да бранят правата на някой българин с единствения мотив, че е българин. Бранят доволните крадци и грабители, бранят разсипниците на България. Другите, недоволните - тях нека ги ядат кучетата на Екогласност и Зелената партия. Някой брани нечии права. Демокрация. В България всичко е наред.
Докато те са тук, опасност ще съществува. Затова ние, националистите също ще бъдем тук.
Под знака на Звяра бе сътворено марксическото учение. Измамно е миролюбието на социалистите, измамна е загрижеността им за обществото, измамна е демократичността на създадените в лабораториите на ДС и КГБ партии. С каквито имена и да се наричат, те ще продължават да служат на Злото. Надутите и високомерни политици, изричащи празни многословия не са нищо друго, освен политически манекени. Но знаете ли кой е техният Моделиер? Знаете ли каква програма изпълняват представителите на т. нар. "политическа класа"? Лъжедемократичният "мирен преход" е процес, при който народът ще бъде умъртвен не с проливане на кръв, а с по-фини методи и средства. Постоянното недояждане, непрекъснатият страх, неизвестното бъдеще - нима тези оръжия не избиха у нас повече хора, отколкото бомбите и танковете в Сърбия, Косово и Босна? Нима друго, освен мизерия, студ и глад получихме от комунистическия тип демокрация? Нима за десет години разноцветните лъжци не доказаха единствено своето неумение да управляват? Защо трябва повече да им вярваме?
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
преди 17 години 1 месец
#36566
Скъпи мои объркани сънародници, вие живеете зле, защото живеете с Лъжата и тя краде вашите доходи. Но как искате Лъжата да не е с вас, когато преследват Истината, а вие мълчите. Свивате се страхливо и си въобразявате, че преследванията не ви засягат. Нима се залъгвате, че това, което живеете, е истински живот? Не искате ли да знаете кой открадна живота ви, хора? Безпаметни мои сънародници, припомнете си манталитета, начина на живот и методите, с които създадохме своята Държава! Припомнете си всяващата ужас Българска конница, прекосила степите на Евразия и поставила на колене великата Византия! Припомнете си силата, позволила ни да отстоим земята, върху която живеем и до днес!
"Безнадеждно е!" - тръбят пораженците. "Те са силните сега, те командват всичко, нищо не можем да направим!". Наистина ли не можем?
Ако престанем да им вярваме, значи наполовина сме ги победили!
Защото поне половината им сила идва от нашето доверие към тях.
Два дни и две нощи продължило въстанието на доведените до отчаяние негри от Майями през 1980 година. Две нощи и два дни градът горял, и Националната гвардия на САЩ избила хиляди недоволни, докато го превземе. Тогава антифашистите и преследвачите на расизма ги нямаше никъде, но думата ми беше за самите нас. Ние по-малко горди ли сме от негрите? По-малко храбри ли сме, по-малко свободолюбиви ли сме от тях? Един народ не може да бъде победен, освен ако сам не пожелае това. Българинът реши, че вече са го победили. Той сам поиска да бъде победен. Поискаха го неговите управници, но управниците са временни, а народът е вечен. Нас, българите още ни има, което значи: войната още не е завършила, победата на враговете ни все още нищо не значи.
***
Те се провалиха. Останахме ние, гонените, преследваните. Властващите партии са против нас, защото единствено ние ги разпознаваме под всичките им маски. Защото знаем къде са най-уязвими. Защото разбираме какво трябва да направим, за да спрем грабежа. Ние единствени умеем да воюваме с тях и да ги побеждаваме. Ние единствени от всички можем да спрем грабежа!
Кажете ми: им ли при така наречената "демокрация" държавна институция, която да защити гражданина от произвола на самозабравилите се властници? Има ли закон, който да спасява народа от беззаконието на облечените с власт? Нима си въобразявате, че хаосът пред очите ни наистина има нещо общо с демокрацията? Управниците непрекъснато нарушават законите. Ние протестираме, те обявяват протестите ни за тежко държавно престъпление, тайните служби ни арестуват, а техните “хуманни” и “демократични” партии демократично мълчат. Сега положението е по-тежко дори от времето на открита комунистическа диктатура. Не вярвате ли? На 22 октомври 1999 година касиерката на Окръжната следствена служба ми върна парите от внесената преди десет месеца гаранция и ме запита: "Каква е разликата между преди и сега?" - и сама си отговори: "Преди само да посмееш да писнеш, и те арестуват. Сега колкото и да пищиш - никой не те чува." Четвъртата власт, пресата също дума не обелва, не взема страна, даже не изпълнява функцията си да осведомява за извършващото се, тя пази неутралитет. В България всичко е спокойно.
Не, не е спокойно! Осъдените на бавна смърт не искат да умират. Обречените на безправие не се примиряват с участта си на роби. Народът започна да мечтае за своята пролет. Нещо повече - той започна да се готви за нея! Народът спря да вярва на лъжците и измамниците. Народът се насити на празни обещания, той вече знае: някъде живеят добре. Някъде се радват на живота. Някъде хората са щастливи. Някои държави осигуряват достоен живот на своите граждани. Но забележете - за своите. Там ние сме чужди и никога няма да станем свои. Затова нека не мечтаем за чужди страни. Нека осигурим щастието си тук, в нашата страна. Животът ни днес е една непрекъсната мъка, но от нас зависи дали ще го променим. Видяхме докъде я докарахме, като позволихме на други да правят нашите промени. Дошло е време за недоверие. Дошло е време да започнем самите ние.
По-добрите закони ние ще ги създадем, защото ние сме въплътеният закон. Защото сме изпълнени със съзнанието, че законът трябва да служи на народа, а не народът на закона. Сигурността ще я доведем пак ние. Никой няма да ни брани, ако ние себе си не браним. И грабителите ние ще спрем. Нашето за другите е чуждо, а кой милее за чуждото? Ще изобличим и лъжците. Кой друг го е грижа, че нас ни лъжат? Кой го е грижа, че ни убиват, че ни разоряват? Кой го е грижа за нас, та да му вярваме? напразни ще бъдат всичките ни надежди и упования в някаква си "Европейска общност", ако самите ние не си помогнем. Напразни ще бъдат всичките ни усилия, ако продължим да служим на чужди идоли, като си въобразяваме, че те ще послужат някой ден на нас. Последни глупаци сме, ако си въобразяваме, че някой мисли първо за нас, а е два после за себе си. Те, другите даже няма да подкрепят нашия български възход, той би бил пречка за техния собствен. Ние, и само ние трябва да положим началото му. Уредбата на нашия дом си е наша работа. Да започнем! Време е! Да започнем ние, защото ако позволим друг да го започне, той ще го направи за себе си, не за нас.
Половин век живяхме под знака на Звяра. Стига толкова! Заради бъдещето на България, заради нас, за нашите деца и близки, за целия ни изстрадал народ! Ние имаме право да оцелеем и ще оцелеем. Ние имаме право на гордо, достойно съществуване и ще го постигнем.
И Бог ще бъде с нас!
ПОСЛЕПИС
И това не е цялата истина. Цялата неподправена истина е толкова отвратителна, че днес наистина не бива да излиза на бял свят. От друга страна истината не бива да остава вечно скрита. Затова написах специално приложение към “Новата тайна история”, което ще излезе най-малко 50 години след смъртта ми. То ще хвърли светлина върху много загадки. Но вече без лични пристрастия, без злоба и отмъстителност. Специалното приложение ще послужи като поука на следващите български поколения. Ако дотогава са останали такива, разбира се.
Ангел Грънчаров - Елтимир
ноември 2000 година
март 2001 година
октомври 2006 година
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
"Безнадеждно е!" - тръбят пораженците. "Те са силните сега, те командват всичко, нищо не можем да направим!". Наистина ли не можем?
Ако престанем да им вярваме, значи наполовина сме ги победили!
Защото поне половината им сила идва от нашето доверие към тях.
Два дни и две нощи продължило въстанието на доведените до отчаяние негри от Майями през 1980 година. Две нощи и два дни градът горял, и Националната гвардия на САЩ избила хиляди недоволни, докато го превземе. Тогава антифашистите и преследвачите на расизма ги нямаше никъде, но думата ми беше за самите нас. Ние по-малко горди ли сме от негрите? По-малко храбри ли сме, по-малко свободолюбиви ли сме от тях? Един народ не може да бъде победен, освен ако сам не пожелае това. Българинът реши, че вече са го победили. Той сам поиска да бъде победен. Поискаха го неговите управници, но управниците са временни, а народът е вечен. Нас, българите още ни има, което значи: войната още не е завършила, победата на враговете ни все още нищо не значи.
***
Те се провалиха. Останахме ние, гонените, преследваните. Властващите партии са против нас, защото единствено ние ги разпознаваме под всичките им маски. Защото знаем къде са най-уязвими. Защото разбираме какво трябва да направим, за да спрем грабежа. Ние единствени умеем да воюваме с тях и да ги побеждаваме. Ние единствени от всички можем да спрем грабежа!
Кажете ми: им ли при така наречената "демокрация" държавна институция, която да защити гражданина от произвола на самозабравилите се властници? Има ли закон, който да спасява народа от беззаконието на облечените с власт? Нима си въобразявате, че хаосът пред очите ни наистина има нещо общо с демокрацията? Управниците непрекъснато нарушават законите. Ние протестираме, те обявяват протестите ни за тежко държавно престъпление, тайните служби ни арестуват, а техните “хуманни” и “демократични” партии демократично мълчат. Сега положението е по-тежко дори от времето на открита комунистическа диктатура. Не вярвате ли? На 22 октомври 1999 година касиерката на Окръжната следствена служба ми върна парите от внесената преди десет месеца гаранция и ме запита: "Каква е разликата между преди и сега?" - и сама си отговори: "Преди само да посмееш да писнеш, и те арестуват. Сега колкото и да пищиш - никой не те чува." Четвъртата власт, пресата също дума не обелва, не взема страна, даже не изпълнява функцията си да осведомява за извършващото се, тя пази неутралитет. В България всичко е спокойно.
Не, не е спокойно! Осъдените на бавна смърт не искат да умират. Обречените на безправие не се примиряват с участта си на роби. Народът започна да мечтае за своята пролет. Нещо повече - той започна да се готви за нея! Народът спря да вярва на лъжците и измамниците. Народът се насити на празни обещания, той вече знае: някъде живеят добре. Някъде се радват на живота. Някъде хората са щастливи. Някои държави осигуряват достоен живот на своите граждани. Но забележете - за своите. Там ние сме чужди и никога няма да станем свои. Затова нека не мечтаем за чужди страни. Нека осигурим щастието си тук, в нашата страна. Животът ни днес е една непрекъсната мъка, но от нас зависи дали ще го променим. Видяхме докъде я докарахме, като позволихме на други да правят нашите промени. Дошло е време за недоверие. Дошло е време да започнем самите ние.
По-добрите закони ние ще ги създадем, защото ние сме въплътеният закон. Защото сме изпълнени със съзнанието, че законът трябва да служи на народа, а не народът на закона. Сигурността ще я доведем пак ние. Никой няма да ни брани, ако ние себе си не браним. И грабителите ние ще спрем. Нашето за другите е чуждо, а кой милее за чуждото? Ще изобличим и лъжците. Кой друг го е грижа, че нас ни лъжат? Кой го е грижа, че ни убиват, че ни разоряват? Кой го е грижа за нас, та да му вярваме? напразни ще бъдат всичките ни надежди и упования в някаква си "Европейска общност", ако самите ние не си помогнем. Напразни ще бъдат всичките ни усилия, ако продължим да служим на чужди идоли, като си въобразяваме, че те ще послужат някой ден на нас. Последни глупаци сме, ако си въобразяваме, че някой мисли първо за нас, а е два после за себе си. Те, другите даже няма да подкрепят нашия български възход, той би бил пречка за техния собствен. Ние, и само ние трябва да положим началото му. Уредбата на нашия дом си е наша работа. Да започнем! Време е! Да започнем ние, защото ако позволим друг да го започне, той ще го направи за себе си, не за нас.
Половин век живяхме под знака на Звяра. Стига толкова! Заради бъдещето на България, заради нас, за нашите деца и близки, за целия ни изстрадал народ! Ние имаме право да оцелеем и ще оцелеем. Ние имаме право на гордо, достойно съществуване и ще го постигнем.
И Бог ще бъде с нас!
ПОСЛЕПИС
И това не е цялата истина. Цялата неподправена истина е толкова отвратителна, че днес наистина не бива да излиза на бял свят. От друга страна истината не бива да остава вечно скрита. Затова написах специално приложение към “Новата тайна история”, което ще излезе най-малко 50 години след смъртта ми. То ще хвърли светлина върху много загадки. Но вече без лични пристрастия, без злоба и отмъстителност. Специалното приложение ще послужи като поука на следващите български поколения. Ако дотогава са останали такива, разбира се.
Ангел Грънчаров - Елтимир
ноември 2000 година
март 2001 година
октомври 2006 година
Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.