Новата Тайна история

Сега всичко е разбито, даже прословутата легионерска дисциплина не може да удържи от разпадане Българския Демократически Форум, и той губи все повече от старите си членове, все повече измамници, случайни типове, търсещи лични облаги чрез партийна кариера се вливат в него. Все пак да кажем и няколко добри думи за Форума, той ги заслужава. Недостойно е да очерняме цяла една мощна и родолюбива /в миналото/ партия заради някакви си кщариеристчета и грандоманчета. Още повече като имаме предвид как започна.

Негов пръв председател стана Васил Иванов Златаров, убеден националист и антикомунист, с две политически присъди, дългогодишен политзатворник. Честен и принципен човек, внушаващ уважение и респект дори в редовете на противниците си. В редиците на БДФ влязоха такива легенди на противоболшевишката Съпротива като Васил Узунов от Чирпан, Иван Найденов - Байко от Камено Поле, Стефан Лудев от Габрово, д-р Никола Грозев от Поморие и много други. Но тези хора нямаха нито парите, нито опита на свръхпресъпниците от ДС. На Втория конгрес на БДФ, състоял се на 11 и 12 септември 1993 г. ченгетата спретнаха един вътрешен преврат, отстраниха Златаров и на негово място временно поставиха Дянко Марков. Помня думите на Никола М. Николов, изречени минути след като заговорниците го изгониха от зала “България”, където се провеждаше Конгреса: “Тази партия беше единствената, контролирана от българи. Вече не е.” После земеделците на Анастасия Г. Димитрова, носеща фамилията на своя съпруг - евреин Мозер нещо бяха недоволни от Златаров и той умря скоропостижно. Като Иван Дундаров, като Страхил Гичев... Най-неудобните политици умират набързо, а по-малко неудобните /като Дянко Марков/ само ги отстраняват, за да поставят в нужния момент на тяхно място по-удобни /като Муравей Радев/. Вече нищо не можеше да спре Форума от бързото му обезличаване и проваляне. Каква е равносметката днес?

СБНЛ се преобрази в БДФ. Основната цел на партията също претърпя промяна. някога Легионът се бореше за национално могъща и социално справедлива България. Сега Форумът иска България да бъде многонационално немощна и социално несправедлива. Еволюция на ценностите.

Особено подразделение на БДФ е БНФ, Българският национален фронт в изгнание със седалище в Чикаго, САЩ, и с почетен председател д-р Иван Дочев. Всъщност БНФ реално ръководи Форума. Десет години дейност на родна почва стигат, за да осъзнаем, че бившите легионери от БНФ се интересуват главно от две неща: от тяхното лично прославяне и обезсмъртяване, изразяващо се в хвърляне на луди пари за издаване на купища полуграмотни мемоарни книги, които никой, освен тях не чете; и от материалното благополучие на собственото им потомство. За да осигури покровителствено отношение от страна на криминалдемократите от СДС, Националният фронт - Чикаго финансира дейността на БДФ. Без задокеанската доларова помощ не би излизал нито централния легионерски вестник "Прелом", нито варненския "Народен будител". Само че защо ли излизат тези вестници? И ако главният редактор на "Народен будител" Димитър Боянов все пак се интересува от древна българска история, то Гергин Трънкаров се е специализирал в печатенето на хвалебствия към сините убийци на България. Угодничеството е доходен занаят, родата е голяма и трябва да се урежда със службички. А Българския род кучета го яли!

Чикагската централа издава свое списание – “Борба”, което от 1996 година се печата в София. И оттогава е със затихващи функции. Последните броеве, които ми попаднаха възхваляваха правителството на Симеон Сакскобурггота, когото продължаваха да титуловат като Негово Величество. Дали сега няма да прочетем възхвали към тройната коалиция, начело със Сергей Станишев? Защото такава е йерархията. Ченгетата ръководят “опозицията”. БСП ръководи ченгетата. МВФ /Международния валутен фонд/ ръководи БСП. По-нататък има още, но искам да видите колко сложна е веригата. Та след като ченгетата от ДС се оказват на пряко подчинение на МВФ, а значи и на ЦРУ, то едва ли БНФ е избегнал участта да им се подчини и той. Особено като знаем, че за самия д-р Иван Дочев съществуват основателни съмнения да се смята, че е агент на ЦРУ.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ще се спра подробно на отношенията на Иван Дочев с рода Сакскобурггота.

Днес малцина знаят, че СБНЛ преди 1944 година не е бил единна организация. Част от легионерите били под водачеството на Иван Дочев, а други – на ген. Христо Луков. Само че ген. Луков бил убит, както се твърди – от комунистите и така Дочев станал едноличен Водач на легиона. Дали обаче Луков е убит именно от комунистите?

Старият легионер Иван Найденов – Байко в своя статия твърди, че генерал Луков е убит от полицейски агенти по заповед на Цар Борис ІІІ. Още през 1938 г след едни военни маневри, Борис се обръща към Луков с думите: “Генерале, в България място за двама царе няма”. През 1942 г тръгват слухове, че ген. Луков с помощта на Херман Гьоринг се готвят да правят преврат и да отстранят Царя. На 13 февруари 1943 г Луков е убит. Разговарял съм с Байко и той бе достатъчно убедителен в защита на своята теза. А статията му не беше опровергана и от най-заклетите монархисти. Косвено потвърждение за тезата на Байко дава и бившият зам. Главен редактор на “Прелом”, Иван Раленков. След 1944 година той бил в една килия с ген. Иван Вълков. Генералът бил твърде негативно настроен към царската фамилия. Нарича го “страхливец и неблагодарник”, “изпечен демагог”. В частен разговор Раленков сподели, че ген. Вълков обвинявал Борис ІІІ за смъртта на Луков, но не посмял да спомене това в статията, тъй като сред членовете на Форума имало много монархисти. Но по всичко изглежда Борис наистина разчистил пътя пред Дочев, отстранявайки неговия най-голям съперник. Това обяснява и по-нататъшното отношение на Иван Дочев към наследника на Борис ІІІ.

Съгласно традицията, за да бъде провъзгласен официално за Цар, Симеон Сакскобурггота трябвало да прочете Прокламация към българския народ в деня на своето пълнолетие. Майка му, Царица Йоанна, известна с омразата си към българите не му позволявала. Дочев знаел тая работа и по телефона го подсещал. Симеон все отговарял, че “има време и работата ще стане”. Хубаво, ама Дочев се усетил, че “работата няма да стане току-така” и взел, че сам съставил текста на Прокламацията. И на 16 юни 1958 година Иван Дочев с делегация на БНФ пристига в Мадрид. Малко попритиснали Симеон и той ще-неще, прочел Прокламацията. Тази история Дочев разказал пред Анастас Цанев, син на Константин Цанев от Горна Оряховица, виден легионер, основател и първи редактор на вестник “Прелом” през 1990 г. А Наско беше телохранител на Дочев при първите му посещения в България след промените, когато още се опасявахме, че комунистите могат да посегнат на живота му. Та някои събития ще вземат да се окажат нещо твърде различно от онова, за което ги мислим.

Друга мътна страница в история на БНФ са събитията около промените. По онова време председател на Фронта е проф. Никола Алтънков от Калифорнийския университет. Дочев е почетен председател. Алтънков предлага Националният фронт да пренесе незабавно дейността си в България и в съюз с БДФ и с други националистически организации да спечелят изборите.освен с Форума, Алтънков поддържаше близки връзки с Илия Минев, с Иван Лазаров, председател на партията БНС “Нова демокрация”, с БНРП… Дори ги подпомагаше финансово. Демократическият форум тогава беше извън СДС. Дочев е на обратното мнение. БНФ следва да подпомага СДС, а Форумът да влезе в синята коалиция. Под негово ръководство правят Конгрес и Алтънков е снет от председателския пост. Резултата го знаем. Днес практически ги няма нито Форума, нито СДС.

Самият Алтънков малко по-късно се пенсионира, върна се в България и се опита да осъществи своите планове. Основа Български национален фронт на родна почва, почна издаването на бюлетина “Нова Борба”, потърси стари съмишленици, започна контакти с извънпарламентарната опозиция и с хора от БДФ, споделящи неговите виждания. Само че беше късно, твърде късно. Прекалено късно.

И за последно още един факт, засягащ личността на Иван Дочев. През май 2002 година на Мадара основахме Съвет на патриотичните организации в България. Ето какво съм записал тогава: “ "Създаден е Съюз на патриотичните организации в България" - писаха вестниците на следващия ден. Вестниците всъщност преувеличаваха, като за пръв път се опитваха да ни изкарат по-големи, отколкото бяхме всъщност. Около хижата край Мадара нямаше тълпа, а само няколко малочислени групички. Д-р Дориян Александров от Историческо дружество “Българска Орда”, Светослав Бързанов, представител на студентска организация и още двама-трима образуваха ядрото. Здравко Даскалов, Стефан Серафимов, Росен Минев, Елена Ребърковска и Станимир Жеков, представител на капанците бяха дошли самостоятелно. От БНС "Еделвайс" присъстваха трима, но не от ръководството, а второстепенни лица, като наблюдатели. Скинхедс се представляваха от Андрей Стоянов, любопитен младеж, живеещ в Ловеч, роден в Русия, чиято майка бе рускиня, а баща му - германец. В жилите на Андрей не течеше нито капка българска кръв, но се чувстваше български националист. Бе тръгнал с надеждата да се срещне със свои съмишленици - скинове. Остана разочарован, други освен него нямаше. Антон Рачев не бе посмял да дойде лично, от негово име и от името на Общество "Дуло" се пъчеше Иван Митев. Общата численост не превишаваше 50-60 човека.“ В записките съм пощадил Цветомир Йолов от Враца, който тогава вече живееше във Варна. Бе дошъл заедно с приятелката си Албена. Той обичаше да дава интервюта за вестници и да се титулова “Председател на Движение “Воини на Тангра”. Поседя малко на събранието и като видя, че вместо него, присъстващите припознават мен за реален представител на Движението, излезе и се прибра в стаята. Ние стояхме докъм два часа през нощта и успяхме да постигнем съгласие по основните въпроси. По-късно и това чудесно начало бе опорочено от кариеристи, но това е отделна история.

Тъй като мероприятието бе обявено предварително, някаква журналистка от местен шуменски вестник отишла при Дочев, който вече се бе върнал окончателно в родния си град и го запитала какво мисли. Големият легионерски водач д-р Иван Дочев, човекът с две смъртни присъди за “фашистка дейност” отвърнал, че в България няма място за фашистки организации. Само се питам дали д-р Иван Дочев е написал това свое твърдение на старата си пишеща машина, личен подарък от Адолф Хитлер.

***

Има още една порода легионери - същинските. Такъв бе Константин Часовникаров, но човекът взе та умря скоропостижно, по което можем да съдим, че не е бил фалшив. Сега легионери са хората на Иван Григоров от Бургас. Ходих на учредяването на тяхната партия с трима от моите съмишленици. На излизане единият ми заяви: "Тия, старите изглежда са повредени". Не, не са повредени. Но не служат за нищо друго, освен да задоволяват своята носталгия по отдавна загубената младост. Григоров, който хем е водач на СБНЛ, хем не напуска БДФ, едновременно е в СДС, но иначе е против СДС. Според случая и изгодата. На всичко отгоре сам си вярва, че е честен и убеден националист. Нима от него и такива като него ще чакаме да спасяват Майка България! Колкото до все по-оредяващите искрени родолюбци и просто обикновени, порядъчни хора в БДФ, то тяхната присъда е прочетена, тях вече никой за нищо не ги пита. Генералите оставиха своите редници да умрат като кучета. На тях, на ветераните са посветени следващите редове.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ НАС

“Обичам социализма, защото ми позволява да крада!” - рече веднъж един криминален тип. Беше искрен. Социализмът е враг на собствеността. Социализмът възпитава почит към кражбата и измамата. Припомням: свободата е немислима без собственост - честно спечелена и законно защитавана. Социализмът покровителства насилието над личността. Свободата е немислима без неприкосновеност на човешката личност. Социализмът е враг на Свободата. Социализмът е робство, а робството е смърт.

Опълчихме се срещу социализма!

Победихме!

Наистина ли победихме?

През 1990 г. СДС водеше борба за право на стачка, за право на протест, за право на свободна преса. През 1997 г. СДС дойде на власт. Стачниците са уволнявани, протестиращите са бити, а вестниците направо са взривявани, като за взривовете арестуват други, също неудобни. На журналистите пък им плискат киселина в лицето. И след всичко случило се, безсрамно заявяват, че така било при демокрацията, че ситуацията била нормална. Създадоха от Българския Дом пустиня, а после започнаха да обявяват за оазис и най-нищожното буренче. Хората не виждат най-ясния критерий за успешното или неуспешно управление на правителството: имущественото състояние на по-голямата част от народа и правото да отстояваш своите убеждения. Днес мнозинството бързо обеднява за сметка на няколкото хиляди свръхбогаташи. А някои имат наглостта да говорят за успехи!

О, времена, о борби!

Трябва ли да се учудваме, като знаем кой командва парада?

През 1937 г. правителството на САЩ насъска войската и полицията и ги хвърли срещу протестиращите гладни и бездомни ветерани от Първата световна война. По същото време в СССР Йосиф Сталин избиваше ветераните на болшевишката революция. През 1998 г. отношението към ветераните на противоболшевишката съпротива в България не е по-различно. Цялата политическа власт на СДС и цялата икономическа власт на комунистите - всичко е против тях, против храбреците, отстоявали с цената на съсипания си живот Българската независимост и Българската гордост. На невиждан терор отново бяхме подложени отново ние, малцината, съхранили Българската чест. Полицията не се държи към нас като полиция. Тя не се интересува дали спазваме законите или не. Тя не ни защитава, когато имаме нужда от нейната защита. На полицията е наредено да ни преследва, само защото сме Ние. Българската полиция се е превърнала в противобългарска сила. Такава е повелята на нейните днешни господари. В България няма институция, която да брани народа от произвола на овластените. Днес българинът е беззащитен, а е отвикнал сам да се защитава.

Ще я има ли България и утре? В наш или в чужд свят ще живеят децата ни?

“Народ, престанал да усеща своята националност е обречен на израждане. Изгубвайки чувството на национална гордост и увереност в своето историческо предназначение, той се лишава от одушевяваща цел, като заедно с това губи самия смисъл на своето съществуване. Отсега неговата съдба е робство, разтваряне и изчезване.” - В-к “Русское слово”, бр. 5-6, 1993 г.

Нима не можем да проумеем онова, което дори руснаците отдавна вече проумяват? Има ли политическа сила, решена да поведе Българите към по-добър живот, към щастие и справедливост?

Казват, че сред управляващите партии, такава била БДФ, Българският демократически форум, наследник и правоприемник на Съюза на българските национални легиони. Дали наистина е така? Днешните остатъци от страшния някога Легион не позволяват атаки срещу паразитите - цигани. Циганите били гласоподаватели. Пък и министър-председателят е циганин. Да бъдеш против циганите и паразитизма не било разумно. Сигурно и да си българин не е разумно. Наследниците на противоеврейската СБНЛ днес не позволяват атаки срещу евреи. Евреите ни били помагали. Изпращали ни били помощи във вид на дрехи втора и трета употреба и на лекарства с изтекъл срок на годност. Пък и правителството било пълно с евреи. А на всичкото отгоре това племе ни се падало нещо като далечен роднина. Дали не ни бяха роднини и негрите от Ангола и Мозамбик, та им дарихме толкова милиарди долари навремето? Бившите легионери от БДФ постоянно, безспирно търсят одобрението на една или друга чужда сила. Националистите от БДФ ни демонстрират интернационализъм в действие. Претендиращи за големи антикомунисти, те не позволяват атаки срещу негодната да се справи с комунистическата чума върхушка на СДС. Легионерите спряха да се държат като бранители на българската нация.

А България се нуждае от бранители!

Българските деца се нуждаят от някой, който да ги закриля. Възрастните Българи се нуждаят от някой, който да им осигури достойни старини. Българските трудолюбиви ръце се нуждаят от някой, който да им осигури препитание, вместо унизителна социална помощ. Българските улици се нуждаят от безкомпромисна сила, която да ги превърне в безопасни за разходка места. Хората не искат да слушат защо ще става по-зле. На тях им омръзна да слушат за причините, породили един или друг провал. Те, нормалните, честните, страдащите българи искат да знаят как може да стане по-добре! Беше през юни 1999 г. Финансовият министър Муравей Радев заяви че, държавата не бива да субсидира каквото и да било и когото и да било. Вероятно Радев е прав. Сигурно е прав, щом е министър. Но в такъв случай аз питам защо гражданите трябва да плащат данъци? Кой малоумник ще вземе доброволно да субсидира една такава държава? Оставихме се други да ни изведат от блатото на комунизма, и те ни натикаха в нова безизходица.

Нека поставим под наблюдение комунягите. И червените, и сините. Да ги следим, да записваме и документираме техните престъпни деяния, за да не ни се оправдават с професионализъм, когато поискаме тяхното осъждане. До ума и сърцето на всеки трябва да стигне истината, че досега сме били свидетели на борби между отделни комунистически котерии. Битката между комунисти и антикомунисти още не се е състояла. Как могат да твърдят, че тази битка е спечелена или загубена? От ляво и от дясно са единодушни, че сме тръгнали в най-опасната посока. А ние вървим право напред. И ще вървим, докато не достигнем набелязаната цел!

Погледнете властващите политически формации, сврени на топло в така наречения "Парламент" - коя от тях наистина е антикомунистическа и антиграбителска? Коя от тях ще се справи с многото задачи?

Такава няма!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Националисти претендират да бъдат и ВМРО. Само че тази партия май няма нищо общо със старата ВМРО на Ванче Михайлов и Тодор Александров. Пълната с ченгета търговско-печалбарска организация заслужава по-скоро да бъде наречена МВРО. Ако се опитат да ми възразят, готов съм да представя справка за част от кандидат кметовете им по време на общинските избори през 1999 година. Не става дума за Александър Долев от Пловдив, те набедиха сина на един антикомунист, - политзатворник /Иван Илиев Долев, съден веднъж като легионер през 1946 г. и отново през 1977 г. в процеса на Васил Златаров/ в несъществуващи грехове, но пропуснаха неприкрити служители на зловещата ДС, участвали в репресии и убийства. Иначе момченцата на Красимир Каракачанов много добре са си направили сметката. Тези уж патриоти се съюзяват единствено поради съображения за личната им изгода, тях нито Македония ги интересува, нито България. Не вярвате ли? На общинските избори през 1999 година ВМРО влиза в коалиция както следва:

Община Белово - с циганската партия “Свободна (от българи и закони) България” на “цар” Киро; Община Левски - с ДПС; Община Велинград - със “синьото” ДПС. Нужен ли е специален коментар? Знаете ли кой управлява България? MBP и коалиция!

"Нация, която се спотайва, докато нейните служители на реда садистично умъртвяват невинни деца не може да съществува. Някой трябва да проговори." - 13 април 1995 г. - из писмото ми до вестника на анархистите "Свободна мисъл" по повод убийството на 18 годишния Христо Христов в полицейския арест. В бр. 5 от същата година вестникът публикува моя статия за случая. /Никое друго печатно издание не посмя!/ Не е изненадващо, че по-късно, през 1998-ма колеги на ченгетата убийци ме обявиха за фашист. А служителите на реда продължиха да убиват невинни, без да чуят и най-плахия упрек. Какви националисти може да има в България, щом като от нацията май нищо не е останало?

Националисти са БНРП, Българската национално-радикална партия на д-р Иван Георгиев. Обаче от тази, някога доста могъща партия днес наблюдаваме само жалки останки. На събранията им присъстват шепа привърженици, като количеството им намалява всеки месец прогресивно. А някога клубът не побираше желаещите да влязат. Митинги вече не свикват, защото никой не ходи на тях.

Ами финансирането на партията? През 1992 г. стана ясно, че Българската християндемократическа партия - център на Георги Гелеменов е получавала пари от брата на Красимир Премянов. На негова издръжка бил и в-к "Християндемокрация", който проведе предизборната агитация в полза на БНРП през същата година. Нека разгледаме въпроса по-подробно.

През 1991 г. редакторът на "Християндемокрация" Петко Каменарски открадна над 300 000 $ от Георги Вилхелмов Гелеменов и забегна в Рио де Жанейро заедно с любовницата си Ваня Кайнакчийска и със своя колега от редакцията на "Християндемокрация" Димитър Лазаров, по прякор Баба Корейка. За произхода на парите Каменарски обяснил, че са от фирмите на бившия шеф на научно-техническото разузнаване Георги Манчев и от сметките на Дилян Дорон. След кражбата, останал без средства, Гелеменов се обръща към Александър Лилов. Фирма "Синон", ръководена от бившо ченге и занимаваща се с петролен бизнес му отпуска значителна сума. Следващите постъпления вече са от Николай Премянов, брат на червения вожд Красимир Премянов, за когото в родния му град пееха песни: "Премянов е прасе, агент на КаГеБе". А фирма "Синон" /звучи почти като Сион!/ се заема с финансирането на БНРП. Поне такова е писменото твърдение на бившия главен редактор на в-к “Християндемокрация” Любомир Захариев, зет на Владимир Свинтила.

И така, с парите на Премянови Гелеменов започна издаването на в-к "Антикомунист", от когото излязоха само девет броя. После главният редактор на "Антикомунист" Валентин Маринов, един изключително трудолюбив и съвестен журналист бе подложен на всякакви удари, докато накрая го бяха видели като просяк на Централна гара. Нерадостна съдба постигна и "Християндемокрация". Шефовете на Гелеменов му бяха обещали, че ще започнат да печатат вестника на офсет, ако той отстрани главния редактор Любомир Захариев и мен. Махнаха Любо, махнаха и мен, вестникът излезе на офсет още няколко броя и спря окончателно. А самият Георги Гелеменов изпадна до положение, че едва да изхранва семейството си. Комунистите вече нямаха нужда от краен антикомунизъм.

А толкова добре тръгнаха нещата в началото! През 1990 година преди, по време и след изборите за Велико народно събрание БНРП огромни маси хора, недоволни от създаването на ДПС и от турското настъпление. Когато депутатите трябваше да влязат за своето първо заседание, около Народното събрание направихме жива верига и част от турците имаха големи проблеми с влизането в сградата. Вестникът на БНРП “Български глас” набра популярност. През есента на 1991 г, когато бяха насрочени нови избори, БНРП в съюз с партията /или по-точно с вестниците/ на Гелеменов реално трябваше да има депутати. Според Константин Събчев, който тогава работеше в “Християндемокрация”, вечерта след изборите доцент Драгомир Драганов чул как някаква служителка от ЦИК да възкликва: “Какво да ги правим тея нацисти, те вече минаха четирите процента!”. Обаче нали знаете, че не е важно как е гласувано, а кой брои гласовете. БНРП нямаше представители в ЦИК, изборният резултат бе фалшифициран и партията тръгна надолу. Самият д-р Иван Георгиев е един несъмнен ерудит. Син на академик Емил Георгиев и племенник на академик Владимир Георгиев. Великолепен оратор, умее да общува с хората, притежава една от най-богатите частни библиотеки в България. Готов на жертви и компромиси в името на Идеята. Питал съм се колко лидери на партии са готови да превърнат домовете си в партийни щабове и да заседават там до зори. Само че Доктора е пример как личностните качества да Водача са недостатъчни да компенсират могъществото на огромната репресивна машина.

После се направи поредният опит за реанимиране на БНРП посредством Историческо дружество "Българска Орда". От Ордата се отстраняват проседесарски настроените Милка Станишева - Шварц, дъщеря на писателя Николай Станишев и доц. Пламен Цветков, за когото се писа, че бил син на генерал от ДС. Вместо тях начело излиза д-р Дориан Александров, активист на БНРП още от самото нейно начало. На практика само се получи разцепление в ИД "Българска Орда", а БНРП вече няма нужния кадрови потенциал, за да се възползва. Последно действие на пиесата е назначаването на изгонения от партия “Атака” депутат Павел Чернев за председател на Национал-радикалите. Май следващо действие няма да има.

БББ? Той може да е блок, може да е бизнес, но най-малкото е български. Националистическата истерика на Жорж Ганчев /Защо ли се отказа от рожденното си име Георги Петрушев?/ не може да скрие откровено противонационалните действия. Нека припомня само два случая: Нансен Бехар /Само колко по български звучи!/ бе начело на кампанията срещу "Воини на Тангра", същият Бехар застана начело и на кампанията, целяща влошаване на отношенията между България и Израел; и Георги Дилков - Лорда /Защо ли не се е нарекъл Багатура, Боила или Багаина, а му е по-приятно да го наричат Лорда?/, който се превърна в най-яростния закрилник на бандита с циганско самосъзнание Цветелин Кънчев. Партия 666 /БББ/ се изяви като най-антинационалистическата формация с приравняването на родолюбието към расизма. Небезинтересно е да се спомене, че докато от трибуната на Парламента Бехар искаше "най-строго наказание" заради две антиправителствени листовки, политическите сили, главният прокурор Филчев, Военна прокуратура /в лицето на някой си полк. Бонев/ и министерството на вътрешните работи се обявиха в защита на наркотрафика. Майор Петър Петров от Националната служба за сигурност - Ботевград, започнал оперативната разработка срещу Воините на Тангра се оказа замесен в преминаването на един от хероиновите канали през България. Отправихме навсякъде сигнали, придружени със съответните доказателства. Гореспоменатите институции и лица защитиха и него, и съучастниците му. Даже "свръхдекомунизаторът" Лъчезар Тошев не се впечатли от факта, че Петров като служител на нетолкова бившата ДС е пряк участник в репресиите срещу противници на Живковия режим. Стъписването на овластените пред няколко провинциални ченгета доведе дотам, днес Ботевград да е наводнен с употребяващи хероин младежи. А Воините на Тангра трябваше да бъдат заклеймени като расисти, защото били непримирими противници на наркоманията. Гадната роля да подклажда огъня на борбата с расизма, антисемитизма и родолюбието се падна именно на БББ. Нансен го разбирам - при Бехарови антибългаризмът е родова черта. Пред мен стои полицейска справка от 1930 година /Преди някой в България изобщо да е чувал за Адолф Хитлер, нали така!/ за търсени от Дирекция на полицията лица, извършили тежки противодържавни престъпления. Там виждам имената на Израел Бехар, Лазар Бехар и Сами Бехар. Та нека оставим Бехар, но нима Жорж Ганчев не се усеща какви ги върши неговата "дясна ръка"? Естествено под благовидния предлог за борба против расизма, фашизма, национализма и българизма... Под същия предлог дон Цеци и Лорда внесоха законопрект за наказателна отговорност срещу всеки, осмелил се да назове етническата, расова или верска принадлежност на един или друг престъпник. Време е да кажа няколко думи и за самия расизъм.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

През 1964 г. гръмва скандалът с негъра Джеймс Финли от Кливленд. Черньото се лекувал от язва, но вследствие на лечението, кожата му от черна, взела та побеляла. Побеляла и косата, побелели и мустаците. Негърът се превърнал в алабинос, в бял. И същите негри, които постоянно пищят, че искат равенство с белите хора, подложили на терор своя сънародник само заради цвета на неговата кожа. Съседите не искали вече да разговарят с белия негър, приятелите му го гледали накриво. Финли бил принуден да се пресели в Чикаго, съпругата му го напуснала. Нещастникът бил принуден да заведе съдебно дело срещу лекарите. И още един пример, този път по-значим, при това от Африка:

22 април 2000 г. По CNN постоянно показват сцени на черен расизъм. Негрите в Родезия тероризират бялото население, разграбват имуществото му, издевателстват над живота и честта на невинни хора. Юдеоамериканската пропаганда най-сетне благоволи да види какво се случва, когато бял попадне във въоръжените с власт ръцете на черен. Ционистката машина за всеобщо оглупяване най-сетне призна, че расизмът може да бъде и с обратен знак. Кога ли нашите поамериканчени дърдорковци ще забележат, че в България има расизъм, но това е черният расизъм, осъществяван от циганското малцинство спрямо коренното население на държавата? И тъй като все пак във в-к "Монитор" се появи статия по този въпрос, си мисля дали някой евреин, взет по погрешка за българин не е станал жертва на мургавите разбойнически набези? И ако ще се говори за правата на циганите, нека си го кажем без увъртане: борбата, водена от българските цигани не е национално, а криминалноосвободителна. Те ни колят и грабят сега, когато все още сме мнозинство. По всякакъв начин се гаврят с нашето национално достойнство, макар че сме повече и по-силни от тях. Какво ще се случи утре, когато мнозинството бъдат те? Когато те ще са по-силните? Ще споделим съдбата на християните - маронити в Ливан, на гърците в Северен Кипър, на сърбите в Косово. Така ще бъде, ако допуснем да ни отнемат земята без бой. Те се борят за правото си да грабят, да насилват и да убиват. Тук, в България циганите искат много и специални права. Не е зле да им се напомни с какви права се ползват сикхите от Халистан в тяхната родина - Индия.

Националисти бяха ХРП, Християн-радикалната партия. Само че репресиите на властите и измяната на бившия Цар на практика унищожиха и тази партия. Смея да твърдя, че в страната ни националисти вече няма.

Но не само отказът от съпротива срещу злото ми дава основание да мисля, че "официалните" не са националисти. Известният родолюбец Пламен Василев стана главен редактор на издаваното от BMPO списание "НИЕ", но партийната върхушка не позволява системното и целенасочено разработване на една завършена националистическа идеология. Нещо повече - "НИЕ" публикува статии, обясняващи идейните основи на европейските, азиатските и зимбабвийските националисти, но за българските десни това не се отнася. Отново се оказа, че подобни идейни разработки имаме единствено ние, Воините на Тангра. Те бяха писани през 90-те години на ХХ век, когато понятията ляво-дясно все още не бяха напълно лишени от смисъл. Оттогава насам положението много се промени. И все пак си мисля, че по много от важните въпроси бяхме прави. Ако днес бих поправил нещо, то е да заменя “десни” с “националисти” и нещата в общи линии ще си дойдат на мястото. Предлагам на вашето внимание един от текстовете, пък вие съдете.

***

НОВИТЕ ДЕСНИ

Българската национална Десница - това сме ние. Ние сме Десницата и бъдещето е наше!

Какво ни отличава от останалите и защо сме уверени в победата?

Десетилетия наред Българинът бе подлаган на всякакви експериментални реформи и революции, на опити и промени. В името на една или друга идея. Общият признак на всичките безумия бяха гръмко рекламираните обещания и лозунги - паравани, с които се искаше защитата на някой социален слой. Вместо всенародно благоденствие, резултатът бе винаги един и същ - разширяване спектъра на социално слабите, както и стесняване кръга на разполагащите с националните богатства. Хилядите бедняци станаха милиони и тяхната мизерия се задълбочаваше. Десетките хиляди заможни хора намаляха до стотици свръхбогаташи.

Накрая се стигна дотам, една полуанонимна група да се разпорежда по свое усмотрение с цялата държава. Само за броени години марксистите превърнаха целия български народ в огромен социално слаб слой. При това да не забравяме, че социално слабите Българи обитават една от най-богатите територии в Европа.

Днешното трагично положение не бе създадено единствено от комунистите. Коалиция от партии, обединени от идеите на интернационализма подготви и осигури условията, нужни за налагане на болшевишката диктатура. Днес същите тези партии, без които настъплението на червените нямаше да се осъществи осигуряват преобразяването на комунистите в демократи и капиталисти. Защо ли не кажат открито, че това са същите леви партии от познатия Отечествен фронт, ами залъгват Българите с някакви си Евролеви, центристи и прочее измишльотини?

През 1990 г. нацията се изправи пред избора: да продължим ли по пътя на революционните промени, на опитите и експериментите, пораждащи все нови и нови социално слаби или да тръгнем към въстановяване на типичното Българско народно стопанство? Това стопанство не само не отслабваше народа, но се грижеше да няма мизерстващи и бедни Българи. Стопанство, при което отпадаше нуждата от демо-социалистическа и социалдемократическа уредба на Държавата. Българите бяха излъгани и под маската на борба против комунизма избраха властта на стария болшевишки грабител. Десницата, раздирана от вътрешни боричкания тогава не успя да излезе на политическата сцена.

Така България бе поставена пред прага на разпадането. Така Българската нация бе поставена пред прага на изчезването.

Защо левите ни докараха до това отчайващо положение? Защо искат да ни унищожат? И като нация, и като Държава.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Отговорът се съдържа в най-скриваната тайна на левицата. А тайната е, че всяка лява партия или организация получава своята идеология, своята стратегия, своята програма отвън. Левите сили като цяло се командват от един световен паразитен Център. Каквото Центърът реши - това ще извърши партията. Народът тук няма никакво значение. За справка - изповедите на Кръстьо Раковски. Доказателствата са многобройни и тях ще разгледаме отделно, а сега нека продължим започнатата тема.

Десницата ратува за възстановяване на онзи тип уникална Българска Държавност, стопанство, обществен живот и собственост, които бяха ликвидирани от веригата леви партии, обитаващи и днес Народното събрание. Тези партии, говорещи отново за “грижа към народа” всъщност се грижат само за едно - създаване на условия, при които социалната слабост на Българската нация постоянно да се увеличава. Левицата се грижи Българинът да се прекланя пред някаква чужда сила - СССР, САЩ или Обединена Европа. Десницата се бори да върне достойнството на Българина. Десницата иска Българинът да има самочувствие именно на Българин, а не да се чувства като нищожна единица в някаква международна /интернационална/ система.

Интересите на левите партии съвпадат със заповедите на техния господар. Тези партии не могат да съществуват, ако не паразитират върху гърба на изкуствено създадените за тази цел социално слаби. Ние, десните изразяваме убеждението, че социално силна Държава и нация не могат да бъдат политическа цел на никоя партия, имаща за своя основа интернационализма или космополитизма. /Длъжен съм да поясня. Интернационалисти са марксистите: комунисти, социалисти, социалдемократи. Либерали и демократи са космополити. На практика няма никаква разлика./ Създаването на силна Държава, населявана от заможни поданици автоматично води до изчезването на онзи гласоподавателски състав, на който такива партии разчитат. А ние знаем, че тяхна единствена цел е властта.

Ние, десните предупреждаваме: независимо какво твърдят в Парламента и в средствата за всеобщо осведомяване, левите партии само ще разширяват кръга на социалната бедност и мизерия.

Те системно ще полагат усилия да запазят онова съотношение на силите, при което всяка от тях да оправдава преднамерено ограничените си успехи със своето ограничено мнозинство в законодателния орган. И в друго ни обвиняват: че сме искали да разрушим тяхната демокрация и на нейно място да създадем една система, в която ще царува узаконеното неравенство. Нека се разберем: неравенството пред закона съществува и днес. Но то е неравенство единствено в правата. Ние ще въведем неравенство и в отговорностите. На всяко право ще съответства съответното задължение.

Ние ще доведем Справедливостта.

Десницата ратува за премахване на революционните поражения, нанесени на нашата Родина. За премахване язвата на социализма и социалистическите идеи. Десницата не търпи също и плутокрация - властта на забогателите от власт.

Десницата не търпи паразити!

Десницата е непримирима към комунизма, социализма и опиращите се върху учението на марксизма идеи.

Десницата е непримирима към свръхбогаташите и международния финансов капитал, към чуждата опека и небългарското управление над измъченото ни Отечество. Десницата е непримирима към несправедливостта във всичките й форми!

Какво виждаме в днешна България?

Децата гладуват. Младежите са лишени от бъдеще. Трудолюбивите Българи са лишени от възможността да се трудят или в най-добрия случай получават за труда си нищожна заплата, с която едва се изхранват. Пенсионерите ровят в кофите за боклук. Числеността на Българския народ намалява постоянно за сметка на взривообразно увеличаващото се число небългари. България се обезбългарява, престава да бъде Българска. Към какво се стремим ние? Целта ни е да неутрализираме цялото крадливо и паразитиращо малцинство, без оглед на етническа, расова или верска принадлежност на неговите съставни части. Принадлежащият към това малцинство българин не е българин, не е негър, не е китаец. Той е същество без националност и вяра. Той е кърлеж, когото ние трябва да изтръгнем от своята плът, да го оставим да умре без храна.

Ние, десните искаме да видим една България, осигуряваща достоен живот на своите поданици. Една България, чието население няма да се нуждае от социална защита. Ние се борим не за нещо измислено, а за Българския народ, който трябва да бъде достатъчно силен, за да поеме своите съдбини в собствените си ръце.

Без съветници, без опекуни и настойници.

Десницата се бори!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

***

Лошото е само, че както се оказа, понятията ляво и дясно си отидоха заедно с ХХ век. Вероятно затова нито ние можахме да създадем нещо дясно, нито комунар-либералите съумяха да отстоят лявото.

Да, появи се и някакъв Съюз на репресираните, на редресираните, на депресираните или нещо такова. Един съюз, който въобще не се интересуваше от жертвите на комунистическия терор в България. Ще ви спестя анализ за дейността на този "съюз". Той е организация със затихващи функции, а докато настоящият текст види бял свят, почти сигурно е изобщо да прекрати съществуването си. Те и днес не смеят да обелят дума против довчерашните си инквизитори. Ченгетата били знаели много! - така ни уверяват. Ченгетата били знаели много, поради което те можели да манипулират политиците. Ами в такъв случай защо политиците постоянно пращат ченгета срещу нас, за да не кажем онова, което ние знаем за ченгетата? И още: някак срамежливо се подминава огромната разлика между милиция /сега полиция/ и Държавна сигурност /сега НСС/. Генерал А. Атанасов на няколко пъти подметна в пресата, че функциите на НСС не са полицейски, но не уточни какви са. Аз ще ви кажа - работа на полицията е да отървава обществото от престъпниците, а работата на НСС е да отървава политиците от техните неудобни противници. Но изглежда от СР не се смятат за неудобни, за да се вълнуват от подобни теми. За функциите на HCC откровено се изказа самият мургав Командир. На 17 август 2000 в интервю за "Хоризонт" Иван Костов заяви, че МВР е структура, чиято цел е да защитава авторитета на властта. Безопасността на гражданите, спазването на законите, зачитането на обществени ред, редът и сигурността - всичко това губи смисъл пред авторитета на синята власт. Така кръгът се затвори и отново се върнахме към времената отпреди 1989 година, когато цялата милиция бе само едно подчинено на ДС звено. А работата на ДС бе да се бори с народното недоволство.

Следват Движенията. През 1990 г. бе създадено първото такова - Движението за права и свободи, и ние още тогава с нагледни примери доказахме кой е неговият идеен баща - Адолф Хитлер. Хитлер наричал своята NSDAP (National sozialistische deutsche arbeite Partai), /Национал-социалистическа германска работническа партия/ не другояче, а именно "Движението". Имаше още многобройни съвпадения, но нека се въздържим от подробен анализ на миналото. Всъщност ДПС се изроди в Движение за привилегии и слободии, турците все повече се отдръпват от него и то започна все повече да се циганизира.

Движение "Гражданска инициатива", продължител на Комитет 273, творение на Любомир Собаджиев от Русе и Славомир Цанков от Плевен. Отначало Движението имаше някакви реални шансове. Революционният дух на двамата лидери увличаха жадните за решителни действия тълпи. Нека си спомним, че именно от Комитет 273 първи издигнаха лозунга "Желю - президент!" и "Долу БКП!", заради което тогава ги обявиха за екстремисти. Любомир Собаджиев, моряк по професия и анархист по убеждения бе осъждан два пъти за противодържавна дейност и бе лежал в затвора, откъдето се познавахме. Каквото и да говорят за него, той бе искрен и убеден противник на комунистическата власт. Смел, честен и жертвоготовен. Само че Любо успя много бързо да се самозабрави, започна да проявява надменност към предишните си съратници, обгради се с нови, "по-издигнати". Мога спокойно да кажа, че у него започна да се проявява една нескрита мания за величие. Вживя се в ролята си на велик вожд. Макар да отказа депутатското място, по едно време заемаше поста шеф на "Национална координация" в СДС. Финалът не е труден за предсказване. Седесарите го употребиха, след което набързо го разболяха. Сега Любо Собаджиев лежи в апартамента си на ул. "Пиер Дегейтър" напълно парализиран. Пие вода със сламка и едва движи главата си. Викат го отвреме на време да присъства на поредното мероприятие като екзотично животно - и толкова. През останалото време за него се грижи съпругата му Пенка, проявяваща непозната за нашето време вярност и преданост към болния си съпруг. Желю и компания напълно забравиха ветерана - инвалид. Никому не пожелавам подобна съдба. А не беше човек за изхвърляне.

Умря на 29 юли 2002 година.

Едва ли някой някога ще признае, че Любомир Собаджиев беше един от основателите на НДЗПЧ през 1988 г. Истината за раздялата му с Дружеството е ето каква: През 1986 г. Илия Минев, Григор Симов и още няколко души от нашите изпратиха открито писмо-апел до Виенската среща по човешки права. По този повод Любо ми писа: "Чух на 6 и 9 /декември 1986 година/ т. м. съобщението на BBC /Радио Би Би Си, бел. а./ за "шестимата български дисиденти". Явлението може да е неочаквано за западните наблюдатели, които отдавна са ни отписали като граждани на ХХ век, но е закономерно. Аз лично го очаквах, а и бях подочул нещичко. Една неприятна страна има тази работа: изкуфели фашисти като И. Минев се поставят начело." Две години по-късно показах писмото на Иван Василев Янков от Кърджали, който беше "комбина" с Любо в Старозагорския затвор: "Ванчо, не стига, че комунягите са впрегнали всичките си сили срещу нас, а и ние взехме да се плюваме помежду си." Иван уж се съгласи с мен, но когато Собаджиев му отишъл на свиждане в Априлци, където бяха изселени Иван и Златка Янкови, той му рекъл: "Любо, ти си написал едно писмо до Ангел, а той го показал на Илия Минев." На Минев пък съобщил: "Чичо Илия, Любо Собаджиев написал така и така за теб до Ангел, а Ангел си мълчи, той споделя мнението на Любо." Резултатът беше разрив /временен, слава Богу!/ и с двамата. Само че разцеплението и враждата между довчерашни приятели изиграха своята зловеща роля. Този и подобни случаи станаха причина българските антикомунисти да не намерят път един към друг след ноември 1989 г. Държавна сигурност можеше спокойно да вкара в играта своите протежета.

ДГИ не изпълни поставените цели, сега тя се оглавява от някой си проф. Сепетлиев, довчерашен блюдолизец на Тодор Живков и днешен приближен на Ахмед Доган, но не всички участници в Съпротивата се примириха.

После, през 1998 г. се създаде Движение "Воини на Тангра". Срещу нас, Воините бяха извършени невиждани в най-новата ни история политически мотивирани репресии: побоища, изземвания на лично имущество, дори имитации на опити за убийства за сплашване, но уж независимите средства за всеобщо осведомяване /макар, че ще бъде по-правилно ако кажем видиотяване/ и дума не обелиха. Все пак, информация изглежда е изтекла, тъй като само година по-късно започнаха да се появяват следващите Движения - вече с благи лица, послушни, фризирани, гримирани, напудрени... Гергьоден, Свети Георги... /Остана да доживеем съдаването на Движение "Гошо Тъпото"/ Оглавявани от ченгенца, от комсомолски секретарчета и агент-провокаторчета. От хитреци-сметкаджии с големи уста и дребни продажни душици. /За повече подробности проучете материалите по скандала между Димитър Луджев и Любен Дилов - син/ Само където нямат нищо общо със същността на думата "Движение", но това е вече отделен въпрос. Нека заявя без заобикалки и увъртания: Каквато и опозиционна сила да се създаде, щом злото и завистта владеят нейните лидери, то тя не може да бъде истинска опозиция, а ще е едно цяло с управляващите.

край на I част

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

НОВАТА ТАЙНА ИСТОРИЯ

ЧАСТ II

Седем години бяха нужни на демокрацията да ликвидира всички остатъци от Съпротивата срещу комунистическата диктатура. Седем години бяха нужни на демокрацията да се отърве от личностите, доказали, че реално могат да я застрашат. Най-добрите хора се преселиха в по-добрия свят. Кой остана тук? Остана боклука. Боклук, ама демократичен боклук! Останалите живи измежду нашите или се бяха пречупили и предали, или мълчаха. Този факт бе една от главните причини да пристъпя към създаване на Движението. Не исках делото на живота ми да пропада. Не можех да се примиря, че всичко е било напразно. Така го мислех тогава, така бе на теория. Практиката се оказа различна.

Воините на Тангра се обединиха на базата на родолюбивия ентусиазъм. Момчетата не се ръководеха от тънки сметчици и мисли за лично облагодетелстване. Дори в самото начало ние нямахме нито програма, нито ясна, завършена идеология. Нямахме нищо, освен разбирането, че няма кой друг да работи за България. А, да - с Исидор Иванов бяхме съставили една страничка, отпечатана на принтер и съдържаща конкретни инструкции. Сега тази страничка се намира в Окръжната прокуратура - София като "веществено доказателство". Според българската/!/ прокуратура и според българската/!/ национална/!/ служба за сигурност, загрижеността за съдбата на България е тежко противодържавно престъпление.

Едва доста по-късно се роди нещо като Манифест, където макар и в леко завоалиран вид се разглеждаха перспективите за развитие на Движението. Този текст го има в поредния, трети Интернет сайт на Движението, затова няма да го цитирам.

През декември 1998 г. /противо/-Националната служба за /не/сигурност извърши многобройни арести заради една разлепена листовка. Последваха разпити на местно ниво - в Ботевград, Враца, Бяла Слатина, Русе, Варна, Бургас, Долни Дъбник, Стара Загора, Свиленград, Ловеч и т. н. Исидор Иванов и Тодор Йорданов били задържани в районното полицейско управление - Ботевград без всякакъв повод. Двамата седнали да пият по бира и още преди да си допият първата чаша, дошли полицаи, извършили им лично претърсване и ги отвели, само защото преди това те идвали у дома да ме търсят. Шефът на НСС подполковник Петър Петров дори нанесъл побой над Исидор. Заповед за задържане и протокол за иззетите лични вещи естествено не им били представени. През юни 1999 г. по-голямата част от момчетата бяха викани в Специализираната следствена служба - София за даване на показания. Част от тях дадоха показания срещу мен. Хайде, нека не опетнявам имената им, те просто се уплашиха. До началото на септември същата година, когато следствието приключи с мнение за прекратяване на наказателното производство, повечето от тях се бяха вече отказали от възвишените си идеали. А през следващата година практически нямаше никой, решен да продължи започнатото Дело. Безизходицата се отрази пагубно дори за групата в Ботевград. Момчетата /с малки изключения/ не се отрекоха от Идеята, цели две години опитвахме нови и нови методи, но уви - без резултат. След като преките полицейски репресии не постигнаха целите си, нашите врагове с икономически средства ни доведоха до невъзможност да вършим каквото и да било. За справка привеждам текста на последната листовка на Движението, останала неразпространена поради липса на средства за нейното размножаване:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Ние, народът на България

Всекидневно сме подложени на нечувани изстъпления. Престъпни банди безнаказано кръстосват страната ни. Невинни хора са грабени, насилвани, пребивани, без да има кой да ги защити. Вече не са сигурни нито улиците, по които вървим, нито домовете, в които живеем. Средствата за дезинформация и масово оглупяване, нарекли се гръмко "масмедии" самодоволно регистрират насилието. Безпристрастно и с насмешка. Държавната власт и полицията безсилно вдигат рамене. Съдебната власт, и тя не гарантира закрила.

Но разнесат ли се призиви за слагане край на хаоса и грабежа, за ред и справедливост - следват обвинения във фашизъм. Поиска ли се проява на загриженост не към кредитния милионер, а към редовия гражданин - това било клевета срещу демокрацията, престъпление по чл. 108 от НК.

"Търговец бе екзекутиран в магазина му; Чупят ръцете и крак на длъжник; 27-годишен уби майка си на Коледа; Цигани нападнаха къща след запой; Бомбен атентат срещу шефка на кооперация; Намериха 2 трупа на бебета в контейнер; Старица бе пребита за 45 лева; Три деца загинаха при пожар; Циганка измами 100 стопани; Безработна се хвърли от 12-ия етаж..." Това са малка част от заглавия в милиционерската многотиражка "Труд" за декември 1999 г. Какво още трябва да ви се случи, сънародници? Какво още чакате, та не вземете своята безопасност в собствените си ръце? Не виждате ли, че никой не го е грижа за вас, не усещате ли, че управници и политици само ви се подиграват? И ако днес те отмениха смъртното наказание за убийци на деца, утре ще отпадне всякаква наказателна отговорност за извършено престъпление. За полицията и НСС ще остане да арестува единствено недоволните.

Празна илюзия е, че ще се спасите. Грешите, ако си въобразявате, че ще оцелеете поединично. Проумейте най-сетне: срещу нас, българите се извършва геноцид. Пощада не е предвидена. Вижте разрастващите се гробища и преценете сами.

Нека си признаем: тези, на които мнозинството от народа повярва и гласува за тях, те ни донесоха само глад и мизерия. И към пълно унищожение ще ни поведат, ако все така им вярваме и гласуваме за тях.

Грабители и грабени, лъжци и излъгани - такова е политическото разделение в България. Няма никаква демокрация - има залъгалка за наивници. Няма партии - има престъпни групи по интереси. Затова като начало нека оттеглим своето доверие от тях. Нека се самоорганизираме за отпор, за взаимна защита. И тогава, когато се наредим под победните Български трицветни знамена, никоя престъпна сила няма да ни устои! - Движение "Воини на Тангра", януари 2000 г."

Идеалите не успяха да стигнат до основната част от населението, нови съмишленици не успяхме да привлечем, а от практическите идеи се възползваха разни шоуполитици, съзрели в пародийната им реализация възможност за лично преуспяване. Все пак, няма да е честно към момчетата, понесли страдания заедно с мен, ако не отбележа, че на властите бяха нужни цели две години, за да ни съсипят. Други, по-многобройни и финансово значително по-мощни сили бяха унищожавани за доста по-кратко време. Причина за нашата устойчивост намирам във факта, че за разлика от другите политически сили, ние имахме идеология и светоглед. Имахме Вяра и свещени цели. И аз вярвам, че ще дойде денят, когато онова, което днес наричаме "Глобален национализъм" ще завладее умовете и сърцата на хората по цял свят. Защото народите искат да видят алтернатива на т. нар. Нов световен ред, при който шепа финансови паразити се разпореждат със съдбата на цялото човечество.

Единствената отломка на Движение "Воини на Тангра" извън Ботевградската група, продължила самостоятелното си съществуване бе тази на Цветомир Йолов от Враца. Йолов посмя да направи страница в Интернет с името на организацията, където проповядваше нашите идеи. После изглежда в него заговори търгашеската кръв на неговия род от кръчмари и Йолов измени, при това по много отвратителен начин. Подробности изнасям във втората част на биографичната си книга. По онова време обаче в него имаше останки от някакви идеи и идеали. В страницата влязоха както голяма част от моите идеологически разработки, така и преводни материали от Емил Коларов – Зент Бурджан, а също текстове, изпратени от братята Петър и Юрий Хаджидимитрови от Берн, Швейцария. Братя Хаджидимитрови навремето организираха и финансираха експедициите до връх Тенгри Кан в Средна Азия, но към Воините се отнесоха твърде скъпернически, което не позволи на организацията да разгърне пълноценно своята дейност. Единствената "помощ", която получихме от тях, бяха преводите на западни историци - ревизионисти, опровергаващи мита за т. нар. холокост. Само че е една такава помощ твърде малко можеше да ни помогне в ужасните условия на борба, при които бяхме принудени да действаме. Имаше, разбира се обвинение, че проповядваме фашизъм, но ние излязохме със следния текст:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

КРАЯТ НА АНТИФАШИЗМА

В България винаги се е спекулирало с понятието "фашизъм". За фашисти бяха обявявани кои ли не - от националистите, през монархистите, та чак до несъгласните с БКП социалдемократи. Пълна каша! По отношение на "антифашистите" обаче нещата са пределно ясни. С тази титла се кичат комунистите, при това най-ортодоксалната и фанатизирана част от тях. Макар че гореспоменатите социалдемократи, заедно със земеделците и разни други партии и партийки също по едно време да бяха антифашисти. Само където комунягите набързо забравиха за антифашизма на своите бивши съюзници. Дотук - нищо особено. Можехме да се усмихнем и да махнем с ръка, ако не беше едно важно обстоятелство.

В Наказателния кодекс се мъдри натрапеният ни от Йосиф Сталин и Андрей Жданов чл. 108, според който проповядването на фашистка и друга антидемократична идеология се наказва с лишаване от свобода до три години. Какво означава това? Че под ударите на този закон може да попадне всеки монархист. Спомнете си "монархофашизма"! После доживяхме антифашистите да докарат в страната самия монарх-“фашист”, за да спасят политическата си система. При това не го обвиниха във фашизъм. Обаче привържениците на монархията продължиха да са фашисти. Лудост някаква. В затвора може да отиде всеки вегетарианец - Хитлер също е бил такъв. Или всеки, осмелил се да критикува политиката на действащото правителство. Точно такава бе практиката до 1989 г., а по най-нови сведения същата практика се възражда и днес. Лично аз, например бях следствен по този член десет месеца през 1999 година. Ще възразите, че все пак нали не са ме осъдили, че справедливостта е възтържествувала. След някое справедливо съдебно решение /което иначе не се случва особено често/ казват, че справедливостта е възтържествувала. Никой обаче не пита: а защо изобщо е трябвало да страда? И каква справедливост очаква онези, накарали я да страда? Като прибавим факта, че старите кадри в Прокуратурата и НСС не правят разлика между фашизъм и антикомунизъм, става ясно, че нещо не е така, както трябва да бъде. Да вземем тайните служби. Какво се случи с най-страшната противобългарска служба - ДС? Вътрешният министър Виктор Михайлов навремето уволни около 5000 служители на Държавна сигурност. Уволнените садистични убийци получиха по 12 брутни заплати накуп, по чифт "обмундирование", след което по-голямата част от тях бяха преназначени на други длъжности в преименуваното старо ведомство. Тоест те бяха върнати на старите си постове, даже кабинетите не се наложи да сменят, но вече службите им се водеха под други имена. Чиновете и привилегиите, разбира се, се запазваха. Така бе "ликвидирана" ДС.

Можем ли да бъдем спокойни, когато нашите права се охраняват от старите комунистически престъпници - офицери-палачи от ДС, полицейски началници, започнали своята кариера в противонародната червена милиция, следователи, изтезавали недоволни от болшевишкия режим, съдии и прокурори, пращали на смърт или за много петилетки зад решетките невинни българи? През май 1994 г. бившата прокурорка от бившата ГДР Гудрун Бенсер бе осъдена на три години затвор заради "работата" си в политическия отдел на източноберлинската прокуратура. У нас подобни прояви на справедливост не се случват. Поне засега. Можем ли да бъдем спокойни за стадото, щом сме оставили вълкът да го пази?

Ние, от българската Десница се борим за правото на контрол над нашия собствен живот. Те наричат устрема ни към свобода "фашизъм". Те наричат отказа от робство "фашизъм". За тях диктатурата е антифашизъм. Антифашизъм са масовите убийства, властническият произвол и безнаказаността на кръвопийците-антифашисти. Антифашизъм е разграбването на държавата и унищожението на собствения ти народ в името на печалбата. В такъв случай какво, по дяволите представлява фашизмът?

Но най-лошото е, че не само отявлените комуняги, при СДС идейните насоки май също не са избистрени. СДС негодува, когато някой друг работи за разгрома на комунизма. Тогава антикомунизмът се превръща във фашизъм и демократите забравят набързо всичките си приказки за свобода на убежденията. От своя страна БСП е доволна, когато тайните служби насочват своите удари срещу критици на СДС. А на пръв поглед някой може да си помисли, че двете политически сили воюват помежду си. Ще си позволя да припомня фрагмент от едно интервю: "Имаме ли според Вас нов Ярослав Радев, мрачната фигура, която дърпаше конците в законодателството по Тодор Живково време? Отговор: Не е нужно да имаме нов, защото си действа старият Ярослав Радев. Неговите кадри си шестват и в момента като най-видни фигури на СДС. Чрез Снежана Ботушарова, Стоян Ганев и Васил Гоцев, Ярослав Радев действа и сега." - Янко Янков, в-к "Стандарт", 1994 г.

Можем ли нещо да направим, и какво?

Появи се инициативата на Антон Рачев от Русе за отменяне на чл. 108. /Според наши съидейници инициативата не е нищо повече от обикновена провокация. За властите е важно да знаят кои българи биха се заели с борба против прословутия антифашистки член от НК, та да ги държат под око. Нямам конкретни доказателства в полза на хипотезата, но самият факт, че Рачев не отправи до Парламента своите искания говори, че намеренията му са различни от обявените./ Нищо няма да излезе. Нашите противници ще отговорят, че подобни наказателни текстове ги има в законодателството на повечето европейски държави. Не, каквото и да предприемем, ние няма да успеем да премахнем чл. 108. Той е нужен на "антифашистите", без него те не биха имали достатъчно основания за съществуването си. Без своя измислен фашизъм, нашите комунистически лъжедемократи ще загубят смисъла на своя живот. Няма да премахнем чл. 108, затова нека се опитаме да го допълним, да го направим цивилизован.

Нужна е точна и ясна формулировка на понятието "фашизъм". Дали то включва единствено учението на Бенито Мусолини, дали германският национал-социализъм също е фашизъм и конкретно какво може да представлява обект на съдебно преследване. Съдебната практика показва, че опитът за обективно изучаване на историята, без задължителната болшевишка истерика може да прати някого зад решетките. Защото Адолф Хитлер някога започнал кариерата си не с концлагери и агресия срещу чужди страни, не с масов терор и преследвания на евреи, а с война срещу инфлацията и безработицата. Със стопанското възстановяване на Германия. С една перфектна социална политика, която накарала народът да му повярва и да тръгне след него. Подпомагането на многодетни семейства също ли е фашизъм?

Тук според мен е интересно да дам пример за отношението на обикновените хора към фашизма. Както споменах, бях следствен по обвинение в проповядване на фашизъм. Някакъв си "доброжелател" срещнал един от моите приятели и му рекъл: "Пази се от Ангел, научих, че той е антифашист!" Не, не съм антифашист, нито фашист. Но ми стана особено весело, че хората не правят разлика между двете понятия. И нека тази весела случка бъде встъпление към следващото ми предложение. Но преди това много ми се иска да дам думата на ненадминатия Владимир Свинтила, едва ли друг би направил по-добър анализ от неговия: /Из статията "Антифашизмът", написана в отговор на някой си Бернард Мунтян, публикувал в сп. "София" пасквил против "фашистите"./

"Няколко десетки хиляди българска интелигенция бе изклана от комунягите, защото бе "фашистка" и "реакционна".

Какво бе антифашизмът на Изток? Като фашисти бяха убити с пистолетен изстрел полските офицери в Катин. И още десет хиляди полски офицери бяха убити по концлагерите. Терминът "белополяци" премина в термина "полски фашисти".

В Полша, Чехия, особено в Словакия, в Румъния, в Хърватско и в България бяха избити милиони хора затова, че не приемат "светлите хоризонти" на комунизма. Тези хора бяха унищожени под предлог, че са фашисти.

Чии са тези престъпления? На комунистите ли? Това са престъпления на българския антифашизъм. По тоя въпрос е крайно време да се каже истината. Българските антифашисти извършиха масовите убийства, геноцида през 1944 - 1945 г.

Кога и кой е свирепял като антифашистите на Изток? Какво стана с войниците от армия Крайова? Какво стана с партизаните на Бандера, които се биха и против немците? Какво стана с хората от Фронта на орачите в Румъния? Навсякъде бяха унищожени традиционните среди, стопанските деятели, интелигенцията, елитното работничество, елитното селячество. Всичко това е дело на антифашизма на Изток.

Наистина, драма е, че под ударите попаднаха и самите антифашисти - пладненци и леви социалдемократи. Видяхме се с тях в лагерите. Отначало те и там ни наричаха фашисти. Докато стана смешно.

Терминът фашизъм има способността да се разширява. Който им е неприятел е фашист, в най-добрия случай реакционер.

Убийците и зверовете сте вие, хората от българската левица, вие, антифашистите, вие, интернационалистите, вие, агентите на КГБ, агентите на съветска Русия, предателите, вие, героите на геноцида.

Антифашизмът на Изток е кървав - той се нарича сталинизъм. Няма друго име и няма други функции в историята."

И ако ми разрешите, една сериозна шега:

- Режимът преди 9 септември 1944 година беше фашистки - рече ми един комунист. - Вкарваха ни в затвора само защото пресрещахме фашисти и конфискувахме имуществото им.

- А по какво различавахте фашистите от останалите хора?

- Фашистите носеха у себе си пари!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)