Човеко, стани!

Решавайки да разобличи една нацистка пропагандна лъжа, докторът прави редица проучвания. В Западен Берлин открива официално фотокопие на атестацията за службата на Хес през Първата световна война, където е отбелязано, че на 8 август 1917 г. той е бил ранен от куршум в белия дроб. Раняването е било сериозно, защото Рудолф Хес е прекарал три месеца в болница. Това сведение се потвърждава и от неговата съпруга Илзе Хес. В писмо, адресирано до д-р Томас, тя пише: “Рудолф имаше много белези от раняването си. Той, който беше голям спортист, вече не можеше да тича, защото много силно се задъхваше.”

За Хю Томас вече не съществува никакво съмнение, че човекът, който той е прегледал, не е бил Рудолф Хес. Силно заинтригуван, хирургът продължава започнатото разследване. На 10 май 1941 г. Хес трябвало да се добере до Шотландия и да се срещне с отговорни английски ръководители, настроени благосклонно за сключването на сепаративен мир с Германия. Томас открива адютанта на Рудолф Хес – Карлхайнц Пинч. Пинч е присъствал при излитането на Рудолф Хес на 10 май и дори е направил няколко снимки. Те са запазени. На тях може да се види номерът на самолета. Но машината, разбила се в Шотландия не носи нито върху мотора, нито върху корпуса си номерата на самолета, излетял от базата Аугсбург в Бавария. На самолета от военния музей в Дъксфорд, е изписано NJ+OQ, докато самолетът, излетял от Германия, е бил с номер NIC 11. Освен това, той не е имал допълнителни резервоари за гориво под крилата. А самолетът, долетял до Шотландия, е имал такива резервоари и единият от тях е бил открит на следващия ден в река Клайд.

“Междинно кацане за смяна на самолета е било изключено” – продължава Хю Томас. Пътят на самолета е бил внимателно проследен от радарните инсталации на германците чак до Северно море, след което той е прехванат от радарните постове на английския Кралски наблюдателен корпус.

Още един смущаващ факт. Непосредствено преди заминаването си, Хес не успява да намери подходящ летателен костюм. Той взема на заем костюма на приятеля си Хелмут Каден, който е доста по-едър от него. Името на Каден е било изписано от вътрешната страна на комбинезона, но човекът, задържан в Шотландия, бил облечен в костюм, който му е бил напълно по мярка и изобщо не е бил надписан. Освен това, този човек не е носел в себе си нито един документ, с който да бъде установена неговата самоличност. Идентифицирането му се извършва при малко странни обстоятелства. Във Великобритания имало няколко души, които се познавали много добре с Рудолф Хес, но именно те не били извикани. Той бил идентифициран от двама не твърде компетентни мъже: херцога на Хамилтън, който никога преди това не се е срещал с Хес, и сър Айвън Къркпатрик, бивш консул в Берлин, който познавал Хес съвсем бегло.

“Проучил съм всички протоколи от разпитите на този човек” – продължава Томас. “Защо той, изпратен с предложение за сключване на мир, държи пред англичаните напълно лишени от смисъл слова? За ръководител от ранга на Рудолф Хес, той проявява съществени пропуски, както до познанията, свързани със собствената му страна, така и до установени дипломатически порядки. Залавянето на такъв нацистки ръководител представлява значителен и неочакван пропаганден фактор за англичаните. Защо Чърчил е забранил пленникът да бъде фотографиран, и по този начин се е лишил от цялата пропагандна шумотевица, свързана със събитие от такъв огромен мащаб?”

До процеса в Нюрнберг, за Рудолф Хес повече никъде не се споменава. На самия процес неговото поведение е още по-странно. /За авторите на статията изобщо не е странно, че на подсъдимата скамейка бива изправен един човек, който дезертира в началото на една война с цел да предизвика нейното прекратяване. Но обвинението не е дезертьорство, а именно престъпленията му по време на войната, в която той не е участвал./ Той симулира амнезия, отказва се от показанията си. Националсоциалистическите водачи изобщо не могат да го познаят. Херман Гьоринг непрекъснато му се подиграва. В затвора в Нюрнберг Хес страни от останалите задържани, не участва в техните разговори. Вече в Шпандау, в същото време, когато другите затворници проявяват нетърпение да се видят със своите близки, Хес отказва такава среща чак до 1969 година. При тези обстоятелства каква доказателствена сила би могло да има твърдението на неговия син Волф Хес, че е разпознал баща си? През 1941 г. той е бил едва три годишен, а го е видял отново едва след 28 години.

Не бива да подминаваме и свързания със самата фамилия “Хес” въпрос, задаван от историята: “Той /Карл Маркс/ получава предложение за работа във вестник от Мозес Хес, син на еврейски богаташ, социалист и нихилист, който ще стане духовен наставник на Маркс. Всъщност той го прави комунист.” - Волен Сидеров, в-к “Монитор”, 15.I. 2001. „Изтребителят на еврейството” някак винаги се изхитря да се окаже в обкръжението на евреи. Защо ли? Как стават тези работи?

Заинтересувах се и от смъртта на Фюрера, в която не вярвах. Натъкнах се на любопитни факти, тях също прилагам. Бездруго досега не успях да ги публикувам никъде, поне да ги събера в една книга.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА АДОЛФ ХИТЛЕР

За пръв път върху този факт ми обърна внимание покойният вече Никола М. Николов, авторът на „Световната конспирация”. При един разговор той ме запита дали знам защо Хитлер не е сред осъдените на Нюрнбергския процес. Погледнах го учудено и той се засмя: „Ами защото е бил един от тях!”.От 12 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. в победената Германия се провежда т. нар. "Нюрнбергски процес". На смърт били осъдени 12 от ръководителите на Третия Райх. Адолф Хитлер не бил сред осъдените. "Да, защото той се е самоубил преди това!" - чувам. Ами защо тогава били осъдени мъртвите Гьобелс, Химлер и Гьоринг? Само че дали по време на процеса Хитлер наистина е бил мъртъв? Известно е, че Мартин Борман и д-р Йозеф Менгеле успяха да се скрият и да избягат. Кога в действителност умира този, с когото "антифашистите" оправдават своите безумни деяния вече половин век?

"Лондон, 9 юни /Ройтер/ Маршал Жуков казва на съюзническите дописници в главната си квартира в Берлин днес: "Два дни преди падането на Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун, филмова артистка." За изчезването на Хитлер, маршал Жуков каза: "Това е много загадъчно и аз не мога да кажа нищо определено за неговата съдба. Ние не сме намерили никакъв труп, който може да бъде установен като трупа на Хитлер. Той е могъл да избяга в последната минута, защото летището бе на негово разположение." Генерал - полковник Берзарин, началник на гарнизона и комендант на Берлин каза: "Ние намерихме няколко трупа, един от които би могъл да бъде на Хитлер, но не можем да установим още, че той е умрял. Моето мнение е, че Хитлер се е укрил и е някъде в Европа, може би при генерал Франко."

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И едно съвсем мъничко, скромничко, срамежливичко съобщенийце близо месец по-късно: "Лондон, 6 юли /Ройтер/ От 21-ва армейска група се съобщава, че Хитлер е бил намерен. Почернелото му и обгорено тяло е било едно от четирите тела, намерени в развалините на укрепените подземия под Райхсканцлерството в Берлин, твърди Джозеф Григ, дописник на съюзническия печат, придружил генерал Айзенхауер в германската столица. И четирите тела са отговаряли почти напълно на външните белези на Хитлер. Те са били много обгорени от огнепръскачките, използвани за прочистването на укрепеното скривалище."

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Браво, антифашисти! Търсете и ще намерите още трупове! Но да оставим шегата настрана. Още на пръв поглед личат разминаванията с днешната версия за края на Адолф Хитлер. Защо съобщението е дадено от Ройтер, а не от ТАСС /Телеграфна агенция на Съветския Съюз/? Нали уж руснаците го бяха намерили, нали именно те превзеха Берлин? Защо някой си Григ, а не самият генерал Айзенхауер съобщава новината? И защо тя е така лаконична? Вътре, в скривалището ли е било намерено тялото или отвън, край него, в специално изкопан трап, както се твърди днес? От какво е обгоряло - от "четири туби бензин" или от огнепръскачките? Пълна бъркотия.

Беше някъде през лятото на 1986 година. Намирах се в дома на мой познат от затвора. Позволете ми да му спестя името. За разлика от друг път, той не беше разговорлив. Все гледаше да си намери някаква работа и да остане сам.

- Не му се сърди - каза неговата съпруга - Хитлер е умрял, затова е така разстроен.

Аз вече имах сведения, че Германският Фюрер е избегнал смъртта през 1945 година. Знаех за огромната база на фирмата ОТРАГ /"Orbital transport und raketen AG"/ в Заир, вдигнала навремето доста шум със заплахите си за обстрелване на Москва. И с необичайните за една германска фирма китайски военни съветници. Обществото едва ли си спомня имената на Лютц Кайзер и Курт Дебус, но който трябва - помни. Знаех за колониите в Южна Америка. Знаех и за специалните връзки на Райха с България, за които никой не смееше да говори. Например за създадените от SS подземия, с които е осеяна страната ни. Такива има във Врачанския Балкан, в Родопите, под някои наши градове. Знаех за българските доброволци, сражавали се на Източния фронт с германски униформи и документи и под немски имена, разговарял съм с не един и двама от тях, даже имам писмени свидетелства. А за легионерите, достигнали до твърде високи постове в комунистическата йерархия знаем всички... Да вземем един Борис Велчев - член на ЦК на БКП - "другарите" прекрасно съзнавали кой е той - защо, по чие нареждане са го държали толкова години край себе си? Но само Велчев ли? - я погледнете днешните легионери от БДФ и техните синове - къде бяха те през време на 45 годишната болшевишка диктатура, защо не само не ги преследваха, но и ги покровителстваха? И защо им позволиха да заемат толкова високи постове? Аз ще ви кажа - защото знаеха твърде много, прекалено много, и защото имаха силни позиции сред още живите структури на Третия Райх. /Тук отварям скоби. Да, тези хора наистина знаеха много, но не знаеха истински голямата Тайна, поради което останаха живи. В противен случай нищо нямаше да ги спаси от смъртта./ И защото комунизъм, демокрация и хитлеризъм в крайна сметка се оказаха пипала на един и същ Октопод. Та погледнете само еднаквите им думи и изрази, с които описват бъдещето! Ще цитирам "Църковен вестник" от 26 февруари 1943 г.

"Ако се вслушаме днес в думите на някои от водачите на воюващите днес народи, начело на които стоят Хитлер и Мусолини, войната се води за създаване на нов ред в света /подчертаното мое, б. а./, при който ред да се радваме на траен мир и на по-добър живот на земята." От хитлеристите често взаимстват и твърдолинейните комуняги. През 1980 г. германската неонацистка групировка ANS, ръководена от Михаел Кюнен разпространява листовки с надпис: "NSDAP - jetzt!"/НСДП - сега!/, а също "Wir sind wieder da!" /Ние пак сме тук!/. Листовките бяха декорирани с огромни свастики. Десет години по-късно главният редактор на българския комунистически вестник "Дума" издигна за свой лозунг същата фраза "Ние пак сме тук!". Фразата бе украсена с нарисувано от писателя Йордан Радичков уродливо, наподобяващо проскубана гарга пиле. А СДС взе на въоръжение другата листовка - "Промени - сега!" Така е - историята се повтаря, но като фарс. Лозунгът, уплашил някога германците направи нашите новосоциалисти за смях пред Българите. Но думата ми беше за самия Хитлер.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

През следващата, 1997 г. във в-к "Литературная газета" се появи статия на Владимир Весенский, кореспондент на ТАСС в Буенос - Айрес, озаглавена "Зачем оживляют Фюрера?" /Защо съживяват Фюрера?/. Статията до този момент не е превеждана на български език, поради което си позволявам да представя част от нея на читателите: "Преди два месеца при мой познат бизнесмен дошъл някой си сеньор Агилера, който се интересувал дали руснаците не са склонни да купят информация за последните дни на Хитлер.

- Моят шеф Макс Грегоривич притежава сензационно досие и документи. Знаете ли, че Хитлер не се е самоубил на 30 април 1945 година, а е избягал от Берлин заедно с Ева Браун и е живял през всичките тези години в Северна Аржентина, възпитавайки своите осиновени деца. Той умря само преди четири месеца.

Бизнесменът посъветвал г-н Агилера да си търси глупаци на друго място. Той така и направил. След два месеца намерил "лековерни" /защо ли думата е поставена в кавички? - б. а./: английската фирма "Визнюс", снабдяваща с новини международни телевизионни агенции. За 50 секунди интервю Макс Грегоривич съобщил, че е готов да продаде на заинтересованите лица цялата информация за житието на Адолф Хитлер и Ева Браун в Аржентина, заедно със снимки и рисувани от Хитлер картини. Който купи информацията ще научи къде е погребан Хитлер и къде до ден-днешен живее Ева Браун...

- Колко искате за пакета? - попитали Грегоривич.

- 500 милиона долара. Ако купувачът докаже, че документите не са оригинални, ние ще върнем парите..."

По-нататък следват скучни разсъждения в типично комунистически стил, затова ще ги спестя. Пък и животът твърде скоро опроверга прогнозите на болшевишкото журналистче. Само след две седмици същият автор публикува нова статия със заглавие "Кадиллак без хазяина" /Кадилак без стопанин/, в която пееше вече друга песен. Ето извадки и от нея: "Преди две седмици аз писах за това, как публикувайки фалшива история за житието на Адолф Хитлер в Аржентина, западните информационни агенции започнаха мръсна антиаржентинска кампания /"ЛГ", 4 март/. Всичко вървеше към това, че лъжата, макар и очевидна, ще живее дълго на страниците на пресата. Но изведнъж, надутият от пресата сапунен мехур се спука... Неочаквано за всички, притежателят на "пакета информация", човекът, разчитал да получи половин милиард долара за историята Хитлер в Аржентина изчезна. Макс Грегоривич, или както сега го наричат Грегорчик - пропадна вдън земя. Неговият шикозен, единствен в Мендоса "Кадилак" бил намерен на три километра от града. Неговата многоетажна кантора е затворена, а телефоните не отговарят. Може би това е краят на обикновена латиноамериканска история? Грегорчик сега се крие някъде в Парагвай с куфарче, пълно с долари. На следващия ден след неговото изчезване от Ню Йорк в Буенос - Айрес пристигна жената на Грегорчик. Тя е вицепрезидент на неговата компания. Полицията задържа жената и засега не се кани да я пуска. Могъл ли е Григорчик да напусне своята жена и своето петмесечно бебе и да избяга? Вероятно. Но в Мендоса смятат, че са го изплашили."

Нататък става доста безинтересно. Авторът отново се оплита в своите антиимпериалистически разсъждения, а истината отново е съвсем обикновена, съвсем простичка. Пакетът с доказателства за следвоенният живот на Адолф Хитлер би разклатил из основи съвременната демо/но/крация, би я унищожил. Как ционските властелини ще позволят това да се случи? Нали ще рухне цялата им, грижливо изграждана със столетия фасада! На Григорчик му била обещана исканата сума, били му дадени доказателства, че сумата е налице, и когато той отишъл да си прибере плячката, те прибрали него.

Минаха години и се появиха нови публикации по въпроса. Прилагам откъс от една такава. Публикувана е на 27 август 2006 година. Като автор е посочен Василий Печко от руския вестник „Взгляд”.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

„Абел Басти е известен аржентински публицист, прославил се със сензационните си изследвания по история на нацизма. В своята последна книга той твърди, че Адолф Хитлер и неговата съпруга Ева Браун след май 1945 година се живели в Латинска Америка. Басти привежда свидетелства на очевидци, които са се срещали с Фюрера в различни точки на Аржентина, а също цитира секретен документ на ФБР, потвърждаващ тази версия. По данни на автора, Хитлер и съпровождащите го лица, общо седем души /отново това загадъчно седем!/ доплували с германска подводница до малкото пристанище Калета-де-лос-Лорос в провинция Рио-Негро. Подводницата, ескортирана от още две подводници била потопена след като пътниците слезли на брега. Фюрера бил наричан „Братовчедът”. Басти пише за проведени подводни изследвания, доказващи, че наистина близо до посоченото място са потопени три германски подводници, за които не се съобщава в никакъв архив. Според РИА „Новости”, Хитлер и Ева Браун следвали маршрут, разработен от друг известен нацистки водач – Мартин Борман. В операцията участвали също д-р Йозеф Менгеле, както и Адолф Айхман. Височайшите емигранти се ползвали с покровителството на тогавашния аржентински диктатор Хуан Перон. По-късно, поради променената обстановка заминали в Парагвай под крилото на друг диктатор – Алфредо Стреснер. Версията на Басти се поддържа от парагвайския историк Марияно Ляно, автор на книгата „Хитлер, нацистите в Парагвай”.

В смъртта на Хитлер се съмняват и в Русия. През 2003 година Леон Арбатский в книгата си „Последната тайна на Райха” твърди, че вместо тялото на Фюрера, от бункера било изнесено тялото на негов двойник. Бившият премиер-министър на Англия твърдял същото още на Потсдамската конференция през юни 1945 година.” Хитлер ще се окаже нещо като Бин Ладен. Уж го търсят, уж е умрял, а човекът си пътува необезпокояван из цял свят. За какви заслуги? И защо почнаха да пишат, че не се е самоубил през 1945 година едва след действителната му смърт? Дали един ден няма да се окаже, че Саддам Хюсеин също е жив, и че са обесили негов двойник? Дали покровителите на тези хора не са всъщност господари на техните врагове? Тази схема обяснява как така изведнъж през 90-те години на ХХ век Западът се съюзи със заклетите си врагове – комунистите, а нас, враговете на комунизма ни хвърли за храна на кучетата. Един по един фактите могат все някак да бъдат обяснени, но като ги събереш, картинката се променя. Много се променя. И в тази променена картинка много ясно се вижда защо уж непримиримите едно към друго американско ЦРУ и руско ГРУ така чудесно си сътрудничат в областта на психотрониката, за което писах в „Невидимата атака”.

Както по-горе споменах, още в началото на 80-те години притежавах неизвестни за широката публика знания, засягащи Третия Райх. Част от тях бяха потвърдени. Галериите на SS в София се превърнаха в места за събиране на наркомани и всякаква измет. Затова страната е наводнена от евтини /десетки пъти по-евтини, отколкото в самата Германия!/ кортици, значки, знамена и какви ли не предмети, принадлежали на бившите есесовци. Част от тях можете да видите по стадионите на футболни мачове, а веднъж ми се случи да отседна в заведение, цялото декорирано с такива знамена. За "летящите чинии на Хитлер" писаха не един и два вестника. Само където забравиха да споменат OTRAG, но то е поради опасността при прекаленото задълбаване на темата. А съюзът между хитлеристи /бивши!/ и комунисти /бивши!/ е неоспорим факт. Потвърди се и договореното ликвидиране на комунистическата система, предвидено да се извърши през годините 1985 - 1995. Защо тогава, по дяволите всички продължават да заклеймяват хитлеризма?

Защото Хитлеризмът им е нужен! Защото те без него не могат. Защото и комуняги и пишмандемократи намират в хитлеризма оправдание за собственото си съществуване. Защото без Хитлер и без хитлеризма, цялата картонена кула от лъжи и заблуди би се разпаднала веднага!

Аз вярвам, че един ден народите ще осъзнаят реалностите, ще видят, че страшното плашило всъщност е една мъртва кукла, напълнена с мръсни парцали. Но защо ние, които знаем нещичко не помогнем за отваряне на човешките очи още днес? Доколкото мога да преценя, измежду хората, получили опасните знания в края на 70-те и началото на 80-те години, аз останах единственият жив и в България. Останалите или са мъртви, или са в чужбина. Трябва, длъжен съм да кажа каквото зная, защото друг след мен няма да има. Аз реших да проговоря, каквото и да ми струва това! Е, хората все един ден ще открият истината, но защо е необходимо преоткриването на велосипеда?

***

Сега малко за загадъчния идеал на Хитлер – Свръхчовека. Отново ще приведа откъс от интервюто на Александър Проханов. Може би Господарите на света, или по-скоро за претендентите да бъдат господари на целия свят разчитат на това: „Америка разполага със загадъчен, тайнствен, странен и страшен комплекс за нахлуване в човешката молекула. Тя, Америка стои на пътя към създаване на друг човек. Хората вече няма да се раждат, а ще бъдат създавани по образец в секретни лаборатории.” Звучи като откъс от филма „Матрицата”, само където се говори за реални технологии. До 1945 година, до мнимия си край, Хитлер не го беше разбрал. Съществуват основания да се мисли, че известно време след това е упорствал в заблудата си. Със сигурност може да се каже, че на преклонна възраст в Аржентина Хитлер осъзнавал невъзможността по изкуствен път да бъде създаден някакъв „свръхчовек”. Руснаците вече го бяха осъзнали и прекратиха своите експерименти. Предстои да го осъзнаят и в САЩ. Само че колко ли скъпо ще струват на невинните жители на Северна Америка заблудите на техните видиотени ръководители? Ще изпреваря събитията като кажа, че творението не може да бъде променено без съгласието на Твореца. А поне досега няма данни Той да се е съгласил на промяна по изкуствен път. Точно обратното. Десетки и стотици пъти е говорено и писано за промяната, която ще настъпи спонтанно, естествено, без машинарии, без целенасочена човешка намеса, ама кой да чува? Скоро ще им се наложи да чуят. Лошото е, че от онова, което ще чуят има опасност да им се спукат тъпанчетата. И тъпанчетата на стоящите близо до тях… Както искате, така го разбирайте.

***

Какви технологии бяха извадени на бял свят благодарение на нацистите? Кой и с каква цел ги доразработи? Кой и с каква цел ги използва днес? Когато тези въпроси получат отговор, ще стане ясно какво всъщност е представлявал хитлеровия вариант на нацизма. Дотогава заблудата ще е пълна. Не е зле още малко факти за умишлените провали в технологичните разработки. Може би така ще стане още по-ясно на кого всъщност е служил Хитлер.

„Германските инженери, чиито работи способствали за създаването на ракетите, издигнали в небето първите изкуствени спътници закъснели със създаването на „Фау-2” по вина на нацистките вождове. Генерал Валтер Дорнбергер ръководел изпитанията в Пенемюнде, където се родили първите управляеми снаряди. Тези изпитания били спрени, за да могат да представят за разглеждане доклада на генерала от апостолите на нацистката космогония. Въпросът бил как ще реагират космическите пространства, „вечните ледове” и дали насилието над стратосферата няма да предизвика някакво бедствие на Земята. В своите мемоари Дорнбергер разказва, че по-късно работата била спряна за още два месеца. Фюрерът имал видение, че „Фау-2” няма „да заработят” или пък, че Небето ще си отмъсти. Видението се случило по време на дълбок транс и в очите на нацисткото ръководство придобило по-голямо значение от мнението на инженерите специалисти.” Аз пък си мисля, че както и в много други подобни случаи, Адолф Хитлер умишлено е блокирал работите на германските учени и инженери, за да осигури бъдещия разгром на Вермахта. Трудно е да се повярва, само че фактите говорят именно това. Ще ми обясни ли някой как така в Третия Райх са били произведени стотици хиляди тонове бойни отровни вещества, като например „Иприт”, а нито веднъж не са били използвани. Вместо това ни навират в очите препарата за морене на въшки „Циклон-Б”, с който уж били задушавани хора в газовите камери на концлагерите. След войната контейнерите с „Иприт” били потопени в Балтийско море, та днес някои си скубят косите от последиците. Като се съберат фактите и се подредят ще се види, че Върховният Главнокомандващ, Великият Фюрер Адолф Шикългрубер – Хитлер съвсем съзнателно и целенасочено е тласкал своите огромни армии към сигурно поражение. Обещах и дадох достатъчно сериозни примери. Ако е нужно, ще дам още. Както вече заявих, нямам намерение да говоря наизуст. Не че нямам какво да кажа, но предпочитам да боравя с достатъчно доказателства.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

За експедицията на адмирал Ричард Бърд в Антарктида се писа много пъти. Само че следните редове звучат меко казано неестествено: „Карел Лагерфелд разказвал, че върналия се адмирал Бърд давал дълги обяснения на засекретено заседание на президентската спец комисия във Вашингтон и резюмето било такова – корабите и самолетите на Четвъртата антарктическа експедиция са отвърнали на нападението на странни летящи чинии, които излизали из под вода, движещи се с огромна скорост и са нанесли на експедицията големи поражения. По мнението на самият адмирал Бърд, тези удивителни летателни апарати били произведени на замаскирани в антарктическия лед самолетостроителни заводи на нацистите, конструкторите на които са овладели някаква непозната енергия, използвана в двигателите на апаратите.”

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Следва обяснението, че нацистките бази били атакувани с ядрено оръжие от съвместна американско-съветска експедиция и така били унищожени. Възниква естествения въпрос как бавните американски и съветски бомбардировачи са успели да се справят със свръхбързите нацистки летящи дискове, които и до днес нямат аналог. Възниква и другият въпрос – защо нацистите не са използвали същите дискове, за да спечелят войната? Отговорите са простички. Летящите дискове съвсем не са се намирали под нацистки контрол. А техният разгром не е дело на земните жители. И не е използвано ядрено оръжие, то би оставило следи, които щяха да личат до ден-днешен. Такива следи липсват. Ако пък сочат някакви следи от въздействието на високи температури, то защо няма кратери? Защо няма радиация? По-скоро се сещам за високата температура, разтопила камъните върху оня хълм в Родопите. Нямах апарат, не успях да го снимам. Затова пък давам снимка на парченце от онези разтопени камъни, което успях да отчупя. И отново стигам до мисълта за цивилизации, имащи твърде малко общо с човека.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Въпросът с Антарктида обаче е сериозен и го поставям отново. Какво се е случило в действителност? Че ни лъжат – лъжат ни, това е ясно. Също както ни лъжат, че не са стъпвали на Луната, за да не ги питаме какво са видели там и защо сега не ги пускат да припарят до нея. Също както ни лъжат, че Михаил Горбачов е бил предател, за да не признаят, че разпадането на СССР и Социалистическия лагер е било предварително договорено, вероятно още по времето на Сталин. Макар с голяма доза вероятност е възможно разпадането след изтичане на определен период или след постигането на определени резултати да е било уговорено в самото начало, когато на Владимир Бланк-Улянов-Ленин ционистите му дали пари и му помогнали да свали с преврат властта в Руската Империя. Та за Южния полюс – имало ли е война между „нацистите” и обединените американско-съветски сили? Война е имало, но разпределението на силите е било съвсем различно. Да сме наясно. На Антарктида нацисти не е имало. Имало е песоглавци, използващи германски роби. Имало е летателни и други апарати, използващи нацистка символика. Защо американците отначало отишли сами да преговарят, защо после са били принудени да повикат руснаците, кой ги е разпердушинил и с какво оръжие? – това вече са основателни въпроси. Някой ми подметна, че трябва да перифразирам наопаки една мисъл на Хитлер, за да стане ясно: „Не може отчаяният вик на шепа жадни за власт хора да се превърне в зов на цяла една планета”. Да не излезе накрая, че през 50-те години на ХХ век от Антарктида е трябвало да тръгне поробване за цялото човечество? Да не излезе, че ръководителите на САЩ и СССР са били съгласни с плановете за поробване, защото си въобразявали, че по този начин и те ще получат „парче от баницата”? Нали са „елит”! Либерално-марксически „елит”, сътворен от болни талмудически мозъци… Да не излезе, че други, неземни сили са се намесили, за да спасят нашата планета от чуждо нашествие? Да не излезе, че на десетки милиони километра оттук се търкалят остатъци от подобни дискове и остатъци от скелети на песоглавци? Поне така твърдят едни униформени момчета, които се върнаха от много дълго пътешествие някъде през 1991 година, ако не ме лъже паметта. Говоря за завърналия се след десетилетия „нацистки” космически кораб, около който после бе наложена цензура. Ако това излезе, ще излезе също, че и сега ние, хората съвсем не сме така безпомощни и беззащитни. Ще излезе, че ние притежаваме нещо, заради което други ще ни помогнат да се измъкнем от ямата. А че в момента се намираме в яма, и че вече хвърлят пръст отгоре ни, готвейки се да ни погребат, тук спор няма.

***

Време е за нещо като формула. Какво е общото между демокрация, либерализъм, хитлеризъм, ционизъм и марксизъм? Защо мисля, че това са многото лица на един и същ звяр? Защото тяхната цел е една, и защото те служат на един и същ господар. Днешният свят е двуполюсен. Но това не са САЩ и Русия, или Китай. Изобщо не говоря за различни държави. Нито за правителства, нито за идеологии, обозначени с определени думички. Спомнете си, че дори Адолф Хитлер минаваше и все още минава за националист. Говоря за двата различни пътя, към които водят двата полюса. Единият път е на глобализацията. Дали това ще е демократична, марксическа, либерална, хитлеристка, маоистка или каквато и да било глобализация – няма никакво значение. Крайният резултат е еднакъв. Един свят, подчиняващ се на един закон, с единна финансова система и накрая с едно правителство и с един водач. В действителност този водач на човешкото стадо на свой ред ще се подчинява на друг господар, но това е отделен въпрос. Светът, към който всичките тези елитни безличия се стремят, е свят, в който всеки „упълномощен” чете твоята кореспонденция, наднича в твоята тенджера на печката, завира се под завивките ти. Свят на пълен контрол и на пълно отсъствие на свобода. Свят на роби, които съвсем скоро ще разберат, че са излишни, и че трябва да умрат, за да освободят тази Земя за друг. В този свят хората нямат приятели, нито съседи, нито даже събеседници. Никой не общува с роби, особено когато тези роби са лоялни към своя господар. Вторият полюс са отрицателите на робството и контрола. Тези, които се стремят към свят, в който всеки живее по свой закон в собствения си дом. Свят, в който никой не се намесва в чуждите дела и не позволява да се намесват в неговите. Когато се наложи, хората от този свят се събират, за да решат общ проблем, после всеки се прибира вкъщи и никой не поглежда под завивката на съседа. Разбира се, там има пирове и свади, там има добри и лоши съседи, там има приятелства и вражди. Но там има правила. Там всеки знае къде свършва неговото и откъде започва чуждото. Нататък можете да продължите сами. Казах достатъчно.

***

Дали в близко бъдеще ни очакват коренни, невиждани досега промени? По всяка вероятност ни очакват. Според Рей Бредбъри в мига, когато нашата цивилизация престане да бъде човешка и се превърне в космическа, всичко на Земята ще се промени. Опасявам се, че от тази промяна ни делят броени години. Може би нещата изобщо да не стоят по тоя начин. Може причината за всичко да си е наша, земна и човешка. И все пак обяснение за днешния ни нечовешки живот, за ускорената ни деградация трябва да има. Търся го и се опитвам да го намеря. Може би не съм прав, може би греша. Ами ако не греша? Тези дни ме извикаха, за да ми кажат, че на Щатите са отпуснати още три години, през които години тази държава трябва да се откъсне от пътя на песоглавците и да тръгне по човешкия път. Изразих скептицизъм, според мен до разпада на САЩ остават 15-20 години. Но като знам кой е източникът, нямам основание да се съмнявам в казаното. Затова го пиша. Америка има на разположение цели три години да се промени. Уверявам ви, „елитът” на тази страна няма намерение да се променя. Значи…? Значи ние имаме само още три години трудности, на нас ни е нужно да издържим само още три години? Ще издържим ли?

***

Нека не си въобразяваме, че знаем всичко за уж добре познатия ни „наш” свят. Най-старите следи от живот върху Земята са открити на остров Гренландия и възрастта им се определя на 3,5 милиарда години. Най-старите артефакти, предмети, произведени от разумни ръце са на възраст два милиарда и 800 милиона години и са открити в Южна Африка. Съществуват неоспорими доказателства за внезапни катастрофи, при които климатът рязко, за часове и минути се променял и милиарди същества са загивали. Съществуват доказателства, и че през определени периоди земната суша е била ничия земя. Съществуват факти, които ние с нашите познания никак не можем да обясним. Някой нещо да каже за „авторитета” на Библията и за сътворението на човека преди 6000 години? Преди нас тук е имало други разумни същества. Следи от тях и от тяхната разумна дейност откриваме във всички геологични пластове. Сега, редом с нас тук пак идват и си отиват живи, разумни същества от непознати биологични видове. Понякога си сътрудничат и помагат, понякога враждуват, дори водят малки войни помежду си. Ако ние си отидем, пак ще дойдат други. Но защо трябва да отстъпваме своето, когато имаме възможност да го съхраним?

Сред хората винаги са разпространявани учения, създадени, за да ни лъжат. Да ни държат в невежество, за да ни управляват по-лесно. Такива учения в основата си съдържат много истини, иначе как ще им повярват. Но истините биват изкривявани и вместо в правилната посока, към освобождение и развитие, те повеждат към задънената улица на безпомощността. Ще дам пример: Из “Активната страна на безкрайността”от Карлос Кастанеда: „- Какво е това, дон Хуан? - понитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.

- А, това е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.

- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.

- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем...

- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.

- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.

- Магьосниците от древно Мексико - каза той - виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек...

- Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на Човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни...”

Кастанеда смесва няколко съвършено различни типове същества и техните цели, за да внуши, че те са всесилни. Че е безсмислено да се борим срещу тях. Следвайки такива като Карлос Кастанеда, човек почва да се чувства безпомощен. Което е напълно невярно. Човекът има могъщи врагове, но има и не по-малко могъщи съюзници. Човекът притежава скрита мощ, за която не подозира. И най-вече – човекът поне засега притежава правата над сушата от планетата Земя. Знайте, че съвременните лъжци, мошениците на нашето време заменят съдържанието с форма и като главно свое постижение смятат начините за нейното подаване на „тълпите”. Тоест на теб и на мен. Кастанеда обаче е прав поне в едно – състоянието на нашите мечти. Когато човекът съумее да си върне Мечтата, той ще се устреми към нейното постигане и накрая ще я постигне. Помощник ще му бъде самото Небе.

Земята е кръстопът на светове. Към планетата ни имат претенции асурите-инсектиди, напуснали я в много, много дълбока древност. След войната, при която пада първата ни Луна, първият и естествен земен спътник. Втората ни, сегашната Луна е с два милиарда години по-стара от Земята, което напълно изключва възможността да бъде наша. А следите от падането на първия ни спътник са твърде отчетливи, не можем нито да ги пренебрегнем, нито да ги скрием. Към планетата протягат ръце рептилидите, махнали се оттук след катастрофата на Таемат, при която климатът станал непригоден за тях. Към Земята проявяват аспирации и същества, нямащи нищо общо не само с нея, но и с цялата Слънчева система. Най-скромни са дълбинните жители, те си искат само Океана, сушата са готови да отстъпят на всеки, съгласен с техните условия. Темата за тях е дълга и изисква специално изследване. Само ще ви кажа, че аз не вярвам в тяхното съществуване. Аз знам, че те съществуват. Дори ми се случи да видя един от техните въздушни кораби. Нямах при себе си фотоапарат и не успях да го снимам. После дълго търсих из Интернет снимка на онова, което видях тогава, през юни 2006 година в Дубай. Съжалявам за качеството, но все пак дава някаква представа. Това само за илюстрация колко сложно е времето, в което ни се налага да живеем. Невидимият фронт е много по-невидим, отколкото сме свикнали да мислим.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Още една снимка на небесна "медуза".

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)