Човеко, стани!

Онази държава, която в епохата на отравянето на расите се посвети на делото за усъвършенстване на най-добрите расови елементи на земята, рано или късно ще завладее целия свят.

(В “свръхлибералните” Съединени щати това се върши на държавно ниво. Там продължават започнатите в Третия Райх генетични опити за създаване на „свръхчовек”. Вършили са го комунистите в бившия СССР. Вършат го и евреите. Същият принцип е залегнал и в българската народопсихология, но с използването единствено на естествени, на природни методи: “Да вземеш жена от сой”. Нищо ново. Само че защо, по дяволите съвременните властелини ни внушават, че в никакъв, ама в никакъв случай не бива да вършим онова, което самите те вършат? Та първата част от изречението е вярна. Обаче тя влиза в крещящо противоречие с втората част, където се говори за владеене на целия свят. Не е ли достатъчно всеки народ да владее себе си и никой да не бъде подвластен на чужда воля? Не говорехме ли някога за свобода и какво всъщност означава тази дума?)

***

Нека привържениците на нашето движение никога не забравят това. Пред лицето на тази велика цел никакви жертви няма да изглеждат прекалено големи.

(Понякога средството се оказва толкова чудовищно, че е в състояние да обезсмисли целта.)

***

ОТКЛОНЕНИЕ

Дотук с „Моята Борба”. Исках да покажа на читателите, че познавам достатъчно добре теорията и не говоря наизуст или от желание да се харесам някому. Исках също да покажа поне малка част от множеството противоречия в тази теория. Следва нещо от истинската основа. Преди това обаче се налага кратко отклонение. Малка спирка по пътя, за да се огледаме и да видим накъде вървим.

Някога из научно-популярната литература често се срещаха съобщения за дървета човекоядци в Африка. Да приемем, че такива дървета не съществуват, че са измислица. Но за миг си представете, че едно от тях е израснало във вашата градина. Ще го отсечете, нали? А после ще изкопаете корените му и ще ги изгорите, та нищо да не остане. Картинката би изглеждала точно така, ако приемем, че политическият и финансов „елит” представлява също такова дърво-човекоядец. Как го сечем ние? Като късаме някое и друго листенце и си въобразяваме, че дървото ще рухне. Само че докато късаме листенца, яките клони ни обхващат и дървото изпива цялата ни кръв. Малък пример за листенцата и корените, за да бъда ясен.

През 90-те години се наслушах на глупости. Какъв зъл гений бил Андрей Луканов и как всичко държал в свои ръце. Как Желю Желев се стремял към еднолична власт. Как Илия Павлов още малко и щял да глътне цялата държава... Хубаво, ама видяхме и се убедихме, че гореизброените не са всемогъщи. Убедихме се, че над тях стоят други, с по-голяма и с по-реална власт. Едноличният диктатор Тодор Живков плачеше как неговият началник Михаил Горбачов му устроил преврат и го свалил от власт. По-късно видяхме, че и Горбачов на свой ред е бил само нечия марионетка. Остана поуката, че извършващото се у нас и в съседни, та и в не толкова съседни страни е само част от един още по-всеобхватен план. Дали ще го наречем план, конспирация – това няма никакво значение. След всеки връх, смятан от нас за най-високият, се извисява друг, още по-висок. Затова нека не търсим обяснения единствено във фактите, стоящи непосредствено пред нашия поглед, а да се заровим надълбоко, в корените. Иначе как ще падне дървото-човекоядец?

Втълпяват ни, че всичко се прави само и единствено за власт и за пари. Да, онези, които виждаме, чиито имена знаем точно така постъпват. Те се интересуват само и единствено от власт и от пари. Обаче тези над тях...? Сещам се как някога трима приятели селяни се събрали и почнали да си мечтаят кой какво ще прави, ако стане цар. Първият рекъл: „Ще събера много, ама много сено и по цял ден ще си лежа на меко”. Втория се обадил: „Аз пък ще си направя един голям качамак с много масло и с много сирене и ще ям, ще ям...”. Третият изревал жалостиво: „Ей, ама вие взехте всичко, на мене нищо не оставихте”. Той не знаел, че царете си имат и други занимания, освен да се излежават на сеното и да ядат качамак. Над властта и над парите има друго, по-голямо. Време е да го потърсим. А сега да видим как един селянин, скромният ефрейтор от Браунау на Ин се превръща във Фюрер на най-могъщата тогава европейска държава, и как се озовава на крачка да постигне световно господство.

***

И ОТНОВО ХИТЛЕР

Можех да разкажа за езотериката на Третия Райх, но реших да не го правя. Едно, че не можем да говорим за единна езотерична система, а за механичен сбор от най различни вярвания и компилации. И второ – че тази езотерика всъщност е шарения, бутафория за невежи и наивници. Тук-там нещо истинско и много откровени измислици. Вместо това предпочитам да предложа малък разказ за Обществото „Туле”, макар според мен това Общество да е също само един инструмент в ръцете на много по-мощни сили. Откъсите са от „Утрото на маговете”, но пък поне три четвърти от „Утрото на маговете” представлява цитати от други автори. Все пак вярвам, че фактите са достоверни, макар да не споделям голяма част от изводите на Луи Повел и Жак Бержие:

„През 1920 година Дитрих Екарт и още един член на Обществото „Туле”, архитектът Алфред Розенберг /евреин по произход, бел. а./ се запознали с Хитлер. Първата среща с този многообещаващ човек се състояла във Вагнеровия дом в Байрайт. В течение на три години те старателно формирали дребния ефрейтор от запаса, ръководели мислите и постъпките му. Конрад Хайден пише, че Екарт се заел с духовното формиране на бъдещия Фюрер. Научил го писмено да излага своите мисли и да се изказва пред аудитория. Образованието на Хитлер вървяло в две посоки: пропагандна доктрина, храна за широките народни маси, нещо запалително, доста значително на вид, обаче в сравнение с главната, с тайната доктрина, приличащо по израза на Рет на „мътилка за бедняци”. За последното можем да добием представа по любопитната, останала тогава незабелязана брошура на Екарт „Болшевизмът от Мойсей до Ленин”. В нея той на втори план разказва за някои свои беседи с Хитлер. През юли 1923 година новият учител, Екарт ще стане един от седмината съучредители на Национал-социалистическата партия. Седем е свещено число. /Повел и Бержие изглежда не са знаели за по-важната причина съучредителите на НСДАП да бъдат именно седем. Това всъщност бил опит за изпълнение на древното предсказание. И този опит без малко щял да се окаже успешен. бел. а./ През есента на същата година, Екарт умирайки се обърнал към своите приятели: „Следвайте Хитлер! Той ще танцува, но музиката я поръчах аз. Ние го снабдихме със средство за връзка с Тях. Не скърбете за мен. Аз повлиях на Историята повече, отколкото който и да било друг германец…”

Кои са тези загадъчни „Те”? Дали не са същите, за които преди да бъде разстрелян говори Кръстьо Раковски, наричайки ги „Те, господарите на света, чието име не е прието да се споменава”? Същият Кръстьо Раковски, дръзнал да се опълчи срещу всемогъщия Сталин даже не посмял да изрече името им. Лично аз вярвам, те са същите. Само където не вярвам, че наистина „Те” са толкова всемогъщи. Още по-малко вярвам в реалното им господство. Не вярвам, че „Те” още дълго ще продължат да оказват влияние върху човешкия род и върху събитията на планетата Земя. Сега да продължим с „Утрото на маговете”:

„Вие нищо не знаете за мен. Моите партийни другари нямат ни най-малка представа за намеренията, които ме обземат, и за грандиозното здание, едва фундаментът на което ще бъде заложен преди моята смърт. Светът е пред решителен завой. Ние сме на прага на времето. На планетата й предстои сътресение, мащабите на което вие, не посветените не сте в състояние да проумеете… Извършва се нещо несравнимо по-голямо от раждането на нова религия…”

Да научим нещо за учителите на Фюрера: „Карл Хаусхофер заемал катедра в Мюнхенския университет. Един от неговите асистенти, Хес, член на Обществото „Туле”, както и самият професор в нужния момент събрали своите пътища. Да, това бил именно Рудолф Хес, който по-късно избягал от Германия със самолет, извършвайки безумна авантюра, след като Хаусхофер му казал, че го видял на сън как лети към Англия. На Нюрнбергския процес, подсъдимият Рудолф Хес, последният останал жив от членовете на „Туле” в редките минути на просветление сред пристъпите на неговата необяснима болест дал показания, от които следвало, че Хаусхофер бил маг и таен учител.” Тук не съм съгласен с две от твърденията. Че на Нюрнбергския процес като подсъдим е бил изправен истинският Рудолф Хес; и че той е бил наистина последният от „Туле”. Пред вас е отрязък от писмо, пратено ми от Обществото „Туле”. Писмото носи дата 17 юли 2000 г. Такива писма получавах редовно в края на 90-те години на ХХ век и през първите години на ХХІ-ви. Не им отговарях и по едно време те спряха да ми пишат.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

„Туле” си съществуват, издават списания, книги, развиват търговска дейност… Последното е доста показателно за това кой всъщност ръководи „Туле” и какви са истинските цели на тази загадъчна на пръв поглед организация. Можете също да видите заглавието на съвременен вестник, издаван от НСДАП /Германската националсоциалистическа работническа партия/, както и корицата на едно от техните списания. За разлика от комунизма, чиято идея окончателно умря, някой упорито се опитва да съживи хитлеризма като го представя за нещо много по-различно от това, което всъщност той е представлявал.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ще спомена още едно берлинско тайно общество. Наричало се „Блестящата ложа” или „Общество Врил”: „Врил – това е огромна енергия, от която ние използваме едва нищожна част в своето всекидневие. Врил е мярка за нашите божествени възможности. Този, които стане господар на Врил, ще бъде господар на себе си, над другите и над целия свят. Повече не можем да искаме и към това ще бъдат насочени всичките наши усилия. Всичко друго се отнася към официалната психология, към морала или религията според обстоятелствата. Светът ще се промени. Властелините ще излязат из под земята. Ако не сме сключили съюз с тях, ако също не сме станали властелини, ние ще бъдем превърнати в роби, в тор за процъфтяването на новите градове.” Ще огорча германофилите като кажа, че идеята за „Врил” за пръв път се появява в произведенията на френския писател Жаколио, френски консул в Калкута по времето на Втората Империя. А пък идеята за живеещите под земята Висши Неизвестни намираме както при черните мистични учения от Изтока, така и при Хауърд Ловкрафт, известният черен сатанист. Някакъв посветен масон от ложата „Златна Зора” също беше писал за света на Злото, пълен с пещери и обитатели на Мрака, и където хората /разбирайте – „посветените” масони, бел. а./ общуват с Висшите неизвестни. Та изглежда със задачата за окултната просвета в Третия Райх били натоварени повече сили, отколкото е прието да се допуска. Тези сили не са преустановили дейността си и до днес. Което в никакъв случай не бива да ни кара да мислим, че всички езотерици и окултисти са слуги на Злото. Ще припомня един полунеизвестен случай.

Рене Генон пише за Теософското общество, че зад него стоят могъщи и страшни ръководители, за които самите теософи почти нищо не знаят, и чиито слепи оръдия са те. Според Рудолф Щайнер теософите и някои други общества, прикрити зад така нареченото „новоезичество” произлизат от великия подземен свят на Злото и възвестяват настъпването на демоническата ера. Дотук нищо странно. Не всички биват слепи, някои проглеждат. Странното се случва, когато още в самото начало нацистите обявяват Рудолф Щайнер за свой враг №1. Техните щурмови отряди разгонвали събранията на неговите последователи, заплашвали ги със смърт, а него самия го принудили да напусне Германия. През 1924 година подпалват сградата, построена от Щайнер в Швейцария. Целият му архив изгорял. Той не бил в състояние да продължи своята работа и само след година умрял от мъка по огромната загуба. Какво е истински интересното? Това, че нацистите още дума не са казали против евреите, а за комунисти и социалисти самият Хитлер в речите си твърди, че иска да ги привлече на своя страна. Докато към безобидният антропософ Щайнер биват предприети най-жестоки репресии. И тези репресии го застигат чак в Швейцария, където мнозина намират убежище и никой не ги преследва. В самата Германия предстои подпалването на Райхстага, предстои паленето на синагоги през „Кристалната нощ”, предстоят още много пожари. Лично за мен е интересен и фактът, че днешните либералнодемократични хитлеристи от комунистическо-пролетарски прогресивен произход също много обичат да си служат с палежи срещу свои идейни противници. Особено онези от либералнодемократичното ни Гестапо с многото имена – ДС, НСЗК, НСС, а сега ДАНС. Да ви съобщя ли името на един от подпалвачите? Това е генерал Иван Чобанов, бивш Директор на НСС и съветник на либералния президент Георги Първанов.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Нещата не са чак толкова променени, колкото си мислят наивниците. Изкушавам се да покажа още три корици на списания. Първата принадлежи на издаваното през 90-години в Русия нацистко списание „Наш марш”. Издавано с благословията на либералните демократи от обкръжението на президента Борис Елцин. И на руските олигарси ционисти с еврейско самосъзнание. Имам още снимки на други подобни руски вестници и списания, издавани безпрепятствено в Русия след падането на комунистическия режим там. Второто е сп. „Нова Европа”, в което поне аз виждам пропагандна на идеята за днешния Европейски съюз. Доста екземпляри от това списание съм прочел, така че мога да го твърдя с увереност. Именно там срещнах за пръв път идеята за обща държава на всички европейски народи. Под ръководството на гениалния Адолф Хитлер, разбира се!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Такива списания получавах по пощата от Германия. Без да съм ги поръчвал.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

А тоя до Хитлер е таткото на един виден демокраД, коалиционен съюзник на антифашистите от БСП. Хайде сега кажете, че нещата са такива, каквито ни ги представят.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Списанието е официално издание на Третия Райх. Заедно със сп. „Сигнал” са издавани на много езици, но докато „Сигнал” е било предназначено за очите с многото си снимки, включително цветни, то „Нова Европа” е представлявала тежката артилерия на гьобелсовата пропаганда, тя била насочена към мозъците. Като слушам цвиленията на разни наши политици и политички, си спомням, че същите думи много отдавна съм чел някъде. Е, има и малки разлики, но те са най-вече в стилистиката и в употребата на определени изразни средства. Идеята обаче е същата. Следващата корица е на списание, издадено от Общество „Туле” през 2001 година. Същото „Туле”, което според големите специалисти престанало да съществува през 1945 година. Можете също да се насладите на корица от германско списание, върху която виждаме таткото на днешния виден „български” либерален демократ Симеон Сакскобурггота, заедно с Фюрера на Хилядолетния Германски Райх, самият Адолф Хитлер. „Най-големият враг на евреите” рамо до рамо с потомък на еврейския род Кохари, преименуван на Кобург. Всъщност като вземем Алфред Розенберг, като вземем Адолф Айхман – ще видим, че Фюрерът изобщо не се е гнусял от еврейските компании. Също както майка му не се е гнусяла от компанията на някой си Ротшилд. Поне така говорят хората и така пишат по вестниците. Не че много им вярвам, но същата версия я чух още през август 1978 година, когато ме бяха затворили в една килия, в следствения отдел на ДС на ул. „Развигор” № 1 с германче от Дрезден, на име Андреас Волфганг. Бяха го затворили за опит за бягство през границата. Дълго не вярвах, после лека-полека се убедих, че Андреас не ме е лъгал. А вие още ли не вярвате в тяхното приятелство? Още ли не виждате, че всички тях ги ръководи един и същ невидим Център? А може би, както пише Дейвид Айк, Хитлер произлиза от еврейския род Ротшилд и така много събития получават своето логично обяснение? Същата версия бе повторена от множество руски Интернет издания, а също отпечатана в българския вестник „Строго секретно”. Едва ли щяха така смело да пишат, ако нямаше нищо вярно. Да продължим с „Туле” от началото на ХХ век.

„Карл Хаусхофер е роден през 1869 година. Нееднократно е посещавал Индия и Далечния Изток. Бидейки командирован в Япония, научил японски език, а също получил посвещение в едно от най-влиятелните тайни будистки общества, където се задължил в случай на провал на неговата мисия, да извърши ритуално самоубийство. За Хаусхофер люлка на германския народ била Централна Азия, тъй като именно от ариите – индоевропейци зависят най-добрите качества, величието и благородството на човечеството.” Нацистите прилагат думата „недочовек” към всички, намиращи се извън техния тесен кръг. На мен пък ми хрумва думата „недоевропеец”. Веднъж имах случай да кажа, че за мен индоевропеец е бившият български премиер Иван Костов. Той е европеец, прадедите на който са дошли от Индия. Ние, българите обаче не сме индоевропейци, ние сме си жители на континента Европа и принадлежим към групата народи, водещи своето начало именно от този континент. Хаусхофер явно е притежавал редки умения, явно са му били поверени тайни знания. Наред с това му е била показана погрешна линия на мислене, което в крайна сметка предопределило провала на неговата мисия.

„По време на войната /1914-1918 г/ младият, според мерките на пруската армия генерал Хаусхофер правел впечатление с изключителната си дарба да предвижда: часът, в който ще започне атаката на противника, местата, където ще паднат най-тежките снаряди, промените в климата. Потвърдили се и неговите предсказания за политическите промени в стана на противниците на Германия. Същите качества по-късно проявявал и Хитлер. Дали не му е подсказвал Хаусхофер? Например, когато било взето решение за окупацията на Рейнска област, всички експерти на Европа, включително германските били убедени, че Франция и Англия ще се възпротивят. Хитлер обаче бил уверен в обратното и не сгрешил. Той предсказал точната дата, на която войските му ще влязат в Париж, времето, когато ще бъде разкъсана блокадата в Бордо, а също денят, в който ще умре Рузвелт…”

Ако повярваме на пропагандната версия, че хитлеризмът е дело на група истерични психопати, трябва да сме малоумни. Ако приемем, че всичко е било само икономика и цифри, значи нищо да не разберем. Събитията са били замислени и направлявани от сили, притежаващи неизмеримо по-големи възможности /И способности!/ от нещастните еврейски банкери, финансирали Адолф Хитлер и помогнали му да се изкачи до върховете на политическата власт. Планът включвал нещо много повече от създаването на един огромен Германски Райх, който да властва над останалите народи.

„Легендата, с която Хаусхофер се запознал някъде около 1905 година, както е преразказана от Рене Генон разказва: „След гобийската катастрофа, учителите на високата цивилизация, владетелите на знания, синовете на Външния разум /Ето я думичката!, бел. а./, се заселили в огромната система от пещери под Хималаите. В сърцето на тези пещери те се разделили на два „пътя”, на дясна и лява ръка. „Първият път” нарекъл себе си Агарта и се отдал на съзерцание. „Вторият път” основал Шамбала, център на могъщество, който управлява стихиите, човешките маси и ускорява човечеството, насочвайки го към „Вратата на Времето”. Маговете – водачи на народи могат да сключват договори с Шамбала, като дават клетви и принасят жертви.”

Дали имената /Агарта и Шамбала/ са същите, дали няма никаква спекулация, не се наемам да твърдя. По-скоро съм склонен да мисля, че има или объркване, или смесване на имената. „Шамбала”, подкрепила първо „махатма” Ленин, а по-късно „махатма” Хитлер ми прилича много на някаква песоглавска, ликантропска конспирация. Докато за една друга Шамбала съм чел, че там имало погребения, които не мога да определя иначе, освен като марсиански. Три до пет метрови гиганти, покрити с тънък метален /твърди се, че е златен/ слой, повтарящ в подробности формите на телата. Но пък марсианите не могат да искат отваряне на Вратата, те прекрасно знаят, че това е безумна постъпка с катастрофални последици и за тяхната планета. Марсианите не си падат и по жертвоприношенията на хора. Те по-скоро биха се отказали от всякакъв контакт със същества, извършващи такива жертвоприношения. Към Вратата биха посегнали само песоглавците, по-безумна раса от тяхната едва ли съществува в цялата Галактика. Както и да е, този въпрос не е чак толкова важен. Приемаме определението „Външен разум” и толкова. Не се наемам и да твърдя, че разделението „ляво-дясно” и „синьо-червено” също е подсказано от тях. Но пък иначе е казано толкова конкретно и ясно, че се чудя след цялата информация, излязла през последните години как е възможно още някой да не разбира! Някои, които се занимават с жертвоприношения, подтиквани от Външен разум, се насочват към Вратата на Времето. Или Бялата Врата, както я наричаме ние. В руския текст, откъдето преведох тези редове бе написано „шарнир”, панта на Времето. Което още повече подтиква към мисълта за някакъв конкретен, реално съществуващ механизъм, а не за дата, период или нещо малко или много абстрактно. Тези „някои” изглежда си давали сметка, или поне им е било подсказано за могъществото на Силите, пазещи Вратата. Затова и подготовката към нейното завладяване била изключително грижлива. Не искам и не бива да казвам всичко, не сега. Но ще вмъкна загадките с нежеланието, с упорития отказ на Хитлер да посети България, а също с необяснимото пристрастяване на Цар Борис ІІІ, а по-късно и на неговия син Симеон, дядото на Хасан към иманярството в българските земи. Погледнете изрезката, която прилагам и ми кажете наистина ли всичко е ясно? Наистина ли няма никакви загадки?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ето какво открих в моите записки: „16 септември 2002 г. Сред иманярите се носи слух, че Царят търсел някъде край Арабаконак заровената корона на баща си. Според тях той се интересувал само от намирането на короната, след което щял да си замине за Испания.” Работата се оказа малко по-различна, само където ни трябваше време, за да го разберем. А искате ли да знаете кой в съвременна България беше и все още е главният инструмент на „Външния разум”? Това е Александър Петровски – Лилов, вътрешна фигура в окултната група на покойната вече Людмила Живкова. Впрочем за нея също се говори, че била пристраснена към иманярството, към нелегалните разкопки в търсене на нещо, което тя самата не знаела точно как изглежда. Едни и същи схеми се прилагат векове, а хората не забелязват. Сега да видим как върви подготовката за издигането на Хитлер.

„В Австрия през 1928 година групата „Еделвайс” обявила за раждането на нов месия. В Англия сър Мосли и ученият Белами обявили, че „светлината” докоснала Германия. В САЩ се появили „Сребърните ризи” на подполковник Балард…”

Голяма подготовка, наистина. Като прибавим милионите, давани на НСДАП от световните банкери-ционисти, можем да си представим мащабите на операцията. Дали тази подготовка е била по силите на малкото затворено Общество „Туле”? Не вярвам. Особено като вземем под внимание краят на неговите тогавашни ръководители.

„На 14 март 1946 година седемдесет годишният Карл Хаусхофер убил своята съпруга Марта, а след това в изпълнение на клетвата и съгласно японската традиция, си направил харакири. Никакъв кръст, никакъв камък, никакъв знак няма на неговия гроб. Но не общи, а лични мотиви напомнили на Хаусхофер за клетвата. Той с голямо закъснение научил, че в затвора Моабит бил екзекутиран неговия син Алберт. Алберт бил затворен там заедно с организаторите на заговора против Хитлер и несполучливото покушение от 20 юли 1944 година. В джоба на окървавената дреха, носена от сина на великия маг намерили ръкопис на поема: „С моя баща говореше съдбата. Отново и отново от него зависеше – да бъде ли тласнат Дявола в тъмницата му. Но моят баща счупи печата. Той не усети миризмата на Ада и пусна Дявола на воля…”

Той /Хитлер/ танцуваше, но музиката не бе написана от него. До 1934 година можеше да се смята за отличен „танцьор”. Но сбърка ритъма, въобразявайки си, че по-нататък той единствен може да управлява Могъществата. Сбърка. Могъществата не биват управлявани. На тях им служат. Това е значението или поне едно от значенията на коренния прелом, случил се по време и веднага след „партийната чистка” от 1934 година. От този ден Движението, замислено според Хитлер като национално и социалистическо, все повече се превръщаше в такова, каквото го замислиха хората /и техните господари – нехора, бел. а./, завъртели машината – според израза на Тайната доктрина…”

Колко еднаквости, колко съвпадения, колко знаци! Третият Райх не бе държава на германската нация, също както СССР не бе руска държава. Чии бяха тези държави? И в Германия, и в СССР най-потърпевши бяха основните народи – германци и руснаци. Кой спечели от страданието им? Вече могат да се видят контурите на глобалния експеримент, извършван едновременно в Германия и СССР и продължаван днес в САЩ. И тази свръхдържава не принадлежи на своето население, и в САЩ най-потърпевши се редовите американци, които от ден на ден живеят все по-зле, и които биват връщани от Афганистан, от Ирак, от всички кътчета на света с ковчези в родината си. Ще изпреваря събитията като кажа, че такъв експеримент не може да завърши с успех. По никакъв начин не може. Защо – то е отделен въпрос. Но не предполагам, а знам, че по-скоро Земята ще престане да съществува, ще се превърне в астероиден пояс между Венера и Марс, отколкото кучеглавите да постигнат целта си. Не ние, други няма да го допуснат. Онова, което наистина зависи от нас, е да запазим себе си и своя дом – планетата Земя. Сещам се за едно определение на Системата, което прочетох: „Съвременният живот – това е неформулиран договор на имащите, действителен до деня, когато ще бъде сключен нов, а на тях ще им съдерат кожите…” Дали пък времето за дране на кожи не е наближило? В същата книга прочетох още една, да я наречем прогноза: „Цивилизацията ще съществува дотогава, докато нейните противници не научат от самата нея най-истинското значение на Машината. /Има се предвид Системата, бел. а./ Договорът ще бъде в сила дотогава, докато съществува анти-договор.” Ще ми се да вярвам, че тази книга, която пиша сега, ще бъде началото на края за анти-договора. А оттам – и за самия Договор. Съзнавам, че подобна задача не е по силите само на един човек. Аз само започвам, а други ще довършат. Важно е да се започне, нали така?

***

Още преди години осъзнах, че хитлеризмът, наричан още „фашизъм” е нужен най-вече на „антифашистите”, за да оправдават с него безумните си деяния. И макар тогава да не подозирах колко е дълбока всъщност „заешката дупка”, се заех да изследвам част от загадките, съпътствали управлението на Адолф Хитлер. Тя е свързана с човека, придружавал бъдещия Фюрер в първите му стъпки към властта. Позволих си да приложа своето непубликувано досега изследване към своята книга.

РУДОЛФ ХЕС – ТАЙНАТА ОСТАВА

Истинската история на нацизма е много по-различна както от демократическата, така и от самата нацистка пропаганда. Следващите редове, преразказ на материал от едно френско списание нямат претенции за изчерпателност, но ще послужат като храна за размисъл на онези наши български сънародници, които уж се смятат за български националисти, уж се стремят към Тенгрианството, пък честват годишнините от смъртта на Рудолф Хес. Чия именно смърт честват, това знаят единствено британските архиви. Те трябваше да бъдат разсекретени през 1972 г., но това бе отложено за 2002-ра. Според нас, разсекретяването отново ще се отложи. Но да преминем по същество.

На 25 септември 1973 г. Хю Томас, по това време хирург в английската военна болница на тогавашния Западен Берлин преглежда последния затворник на затвора-крепост Шпандау – Рудолф Хес. Лекарят е бил осведомен, че през Първата световна война Хес е бил ранен тежко в левия бял дроб. Но върху тялото на стоящия пред него пациент липсва белег. Рентгеновите снимки също не показват следи от раняване. Д-р Томас е един от най-големите експерти по огнестрелни рани. Той знае, че такива рани оставят характерен белег и предизвикват увреждане на заобикалящата белодробна тъкан за цял живот. “Тогава реших, че историята с раняването на Рудолф Хес е била просто измислена” – разказва по-късно д-р Томас.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)