Не го вярвам, а го знам. През 1996 година преживях тежка операция на язвата. По време на операцията видях себе си отдолу. Видях още много неща. Опериращ лекар беше един мой добър приятел, д-р Борис Корманов. След време седнахме на чашка и той ми казва, че действително за няколко минути сърцето ми спряло и той се уплашил, че са ме изпуснали. После изведнъж съм се съживил. Питам го защо тялото ми е било цялото овързано с каиши, а той отговаря, че при подобни операции понякога се получават конвулсии трябва всичко да се обезопаси. Но не се учуди на разказа ми. И други негови пациенти имали същите преживявания. Та оттогава знам, че смърт няма. Има преминаване от едно състояние в друго. Душата е частица от Бога и тя е безсмъртна. Тялото е временно, после идва друго тяло. Затова искам на гроба ми да няма нито дата на раждане, нито дата на смърт. Не знаем кога действително сме дошли и колко пъти още ще идваме. Искам да пише само Елтимир и нищо повече. Името ми по документи не ме интересува. Превеждат името Елтимир като Желязна ръка, но то има и друг превод. Божествено желязо. И то е, защото ние, Българите сме първият народ в света добили и обработили желязо. Също както един друг род край Варна за пръв път е обработил злато. Аз съм Елтимир от рода на Тертерите и византийските имена не ме интересуват. Посветен съм от духовните наследници на киевския Княз Георгий Глош. Държа си на своето. И ако някой дойде на гроба ми и види нещо написано в повече, да го разруши. Това е моето завещание и не знам какво повече да кажа.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
