То се видя, че ДС няма никакво намерение да разкрива своите агенти. Нито БСП ще позволи да навредим на нейната най-вярна маша, нито “антикомунистическите” партии ще позволят да тръгнем срещу техния създател. Вероятно ще съставят някаква комисия по досиетата, ще назначат подставени лица или в най-добрия случай разни наивници, които не знаят кое какво е. Ще ни подхвърлят поредната лъжа и със закон ще ни заповядат да я приемем за истина. Нещо като истината за холокоста. Който отказва да повярва отива в затвора. Положението е безнадеждно. Дали наистина е безнадеждно? Не вярвам.
Темата за ченгетата и за досиетата тръгна още през 1990 година. Обещаваха, залъгваха, докато накрая потулиха всичко. А можеше да не е така. Въпреки ДС, въпреки упоритата съпротива на всички политически лица и безличия, на всички политически сили и безсилия. Ето какво предложих тогава от страниците на в-к “Християндемокрация”.
Колкото и да се пазят в тайна, имената на доносниците в края на краищата стават известни. Вместо да потъваме в безкрайни интриги, по-добре е всеки да назове имената на известните му подлеци. Хората, минали през затвора знаят, че в края на следствието, на подследствения му дават да прочете своето следствено дело. В моето дело например прочетох, че съм арестуван по донос, написан от Януш Иванов Бенчев. В архивите на ДС тази информация вероятно минава за поверителна, обаче аз я знам. И такива като мен, които са си чели следствените дела са хиляди. Доносниците се знаят и в затвора. В крайна сметка заедно с тези хора си 24 часа в денонощието, години наред. Не вярвам някой доносник в затвора да е останал неизвестен за своите съзатворници. Ако е по-хитър, такъв може известно време да остане скрит. Може и да навреди. Обаче шило в торба не стои и накрая истината лъсва. Ние знаем имената на подлеците и предателите. Знаем имената на внедрените агенти. Знаем имената на палачите и садистите. Вярно, преди 17 години такива, които знаехме и помнехме бяхме много повече, но и сега ще се намерят достатъчно.
В отговор на терора, упражняван от НСС, наследник на ДС срещу мен, в последно време излязох с редица публикации в Интернет. Публикувах имена на агенти – агенти на ДС и агенти на чужди разузнавания. Публикувах снимки на част от тези агенти. Публикувах снимки на служители от ДС – НСС, участвали в политически мотивирани репресии. Посочих конкретни престъпления, извършени от офицери от Службите. Публикувах имена и снимки на техни началници. Без намеци, без уговорки. Кратко, ясно и категорично. Ето как тайното става явно и без да чакаме благоволението на престъпниците за отваряне на престъпните им архиви.
Следва нещо много важно. Писал съм неведнъж. В ДС работеха не само изроди. Същите думи съм чувал и от устата на Илия Минев. Последното е за фанатиците, които не признават цветове и сенки, за които всичко е или черно или бяло. Та важното е, че ако се доверим само на архивите, ние никога няма да научим кой е бил звяр, изрод, садист, предател, и кой просто си е изпълнявал служебните задължения. Не е морално, ако станем причина заради виновните да страдат и невинни.
Архивите, истинските архиви ние никога няма да видим. Ще ни подхвърлят нещо, може и фалшификати да ни подхвърлят, но истината няма да ни кажат. Защото истината ще им отнеме властта над тази територия, в която вече няма държава, а това те няма да допуснат. Ами щом те няма да ни отворят техните архиви, тогава ние да създадем наши архиви. Такива архиви, които са създадени не от палачите, а от жертвите. Пък да видим дали истината няма да излезе наяве. Това е методът против агенти, който предлагам. Да видим сега кой ще се присъедини към идеята. Да видим кой има интерес истината да излезе на бял свят и кой е заинтересован от нейното укриване.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
