Оплакваме се, че нямаме съюзници. Оплакваме се, че сме сами в борбата. Оплакваме се, че никой не ни забелязва. Така ли е? Така е.
Защо е така?
Защото и ние сякаш не забелязваме никого и гледаме само ние да сме добре. Само че на този свят има и други, които страдат. Има и други, които водят своята борба. Има други, на които даже им е по-трудно, отколкото на нас.
Искаме ли тези други да бъдат наши приятели? Искаме ли да видим в тяхно лице съюзници? Искаме ли заедно с тях да водим войната срещу общия враг? Ако искаме, ако наистина искаме, то нека подкрепим поне морално тяхната борба. Прочетете само колко обикновено, по човешки го казват: "В предвид на това, че е добре за човек да осъди комунизма, ние бихме искали да Ви поканим да призовете приятели и познати да направят това на страниците на ЕВ, което е добре за тяхното бъдеще, и същевременно може да насърчи и други хора да направят същото." Подробности ще намерите тук:
ottegljane.epochtimes-bg.com/