Още за регистрациите и уставите по-малките да четат внимателно!

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Българските професионални съюзи са масова, доброволна, самодейна и единна обществено-политическа организация на трудещите се от всички професии, които, водени от своите интереси, произтичащи от участието им в обществения труд, се обединяват без разлика на политическа принадлежност, националност, раса, пол и религиозни убеждения.
Те са достойни наследници и продължители на славните традиции на българското революционно профсъюзно движение.
Работят под политическото ръководство на Българската комунистическа партия. Програмата на партията за изграждане на развито социалистическо общество е програма и на професионалните сьюзи.
Професионалните съюзи са органична част от политическата система на социалистическото общество със специфичен характер, обособено място и нарастваща роля в обществено-политическия живот. Те имат право на законодателна инициатива и осъществяват своята дейност в съответствие с Конституцията на Народна република България, Кодекса на труда и другите закони на страната.
2. Българските професионални съюзи са масова обществена опора на партията а осъществяването на нейната социално-икономическа и научно-техническа политика, чиято главна цел е все по-пълното задоволяване на материалните, социалните и духовните потребности на трудещите се.
Ръководейки се от единството на обществените, колективните и личните интереси, те участвуват във формирането на тази политика, въвличат трудещите се в нейното провеждане, осъществяват обществен контрол и оказват въздействие за прилагане на принципите на социалната справедливост във всички сфери на обществените отношения.
3. Българските професионални сьюзи работят за осъществяване на стратегията на партията за качествено нов растеж, за превръщане на научно-техническата революция в дело на милионите и върху тази основа — за нарастване на темповете на развитие на икономиката и на жизнения стандарт на човека, за неговото благополучие, духовно развитие и социална сигурност.
4. Професионалните съюзи в Народна република България са важен обществен фактор за утвърждаването и развитието на самоуправлението, на новите форми и методи на стопанисване. В този процес те оказват помощ и съдействие на трудовите колективи, на органите на самоуправление в овладяването и реализирането на техните права, задължения и отговорности като стопани на предоставената им социалистическа собственост. Те спомагат за изграждане и регулиране на отношенията между собственика и стопанина на социалистическата собственост на икономическа и договорна основа.
5. Българските професионални съюзи полагат постоянни грижи за осигуряване на висока жизненост на нацията, за утвърждаване на здравословен начин на живот и на труд, за създаване на още по-благоприятни условия за израстване на социалистическата личност като творец, производител и потребител, за нейната многостранна изява. Във всички направления на социалното развитие на страната те имат специфични задачи и конкретни задължения, а на територията на самоуправляващите се организации заедно с техните органи носят съвместна отговорност за изпълнението на социалните програми и мероприятия.
6. Българските професионални съюзи осъществяват широка по обхват и богата по съдържание защитна функция. По въпросите на труда и трудовите отношения, жизненото равнище и социалното осигуряване те изразяват и защитават интересите на трудещите се и на трудовите колективи пред държавните и стопанските обществени органи и организации, както и пред органите на самоуправление. Те осъществяват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, включително и по безопасните и здравословни условия на труд във всички сфери и дейности на народното стопанство.
7. Българските професионални съюзи са масова школа за комунистическо възпитание на трудещите се в условията на научно-техническата революция и по-нататьшното развитие и усъвършенствуване на социалистическата демокрация. Те работят за изграждане у тях на марксистко-ленински мироглед, на любов и преданост към партията и родината, към великия Съветски съюз и световната социалистическа общност, за формирането на всестранно развити и обществено активни личности с ново отношение към труда и социалистическата собственост и с висока нравственост. Водят борба срещу чуждата идеология и морал, срещу отрицателните явления в нашия живот, срещу техните носители и условията, които ги пораждат.
8. Българските професионални съюзи са неразделна част от прогресивното международно профсъюзно движение, членуват и активно участвуват в дейността на Световната федерация на профсъюзите. Те съдействуват за развитието и сплотеността на социалистическата общност, постоянно задълбочават всестранното си сътрудничество със Съветските профсъюзи и с профсъюзите от другите братски социалистически страни.
Българските, профсъюзи активно подпомагат и дават своя принос в борбата на международната работническа класа, на трудещите се и техните профсъюзи против империализма и реакцията, за мир, разоръжаване и безядрен свят, за демокрация и социален прогрес, за укрепване на братството на трудовите хора от всички страни, за постигане на единство в действията на всички отряди на световното профсъюзно и работническо движение.
9. Българските професионални съюзи внасят организираност и дисциплина, единство във волята и действията на работническата класа, на всички трудещи се. Те се изграждат и функционират върху основата на принципа на демократическия централизъм. В условията на самоуправлението все по-пълно се разкрива тяхната демократична същност. Основните профсъюзни организации са автономни при решаването на местните въпроси.
Първичните и основните профсъюзни организации, профкомитетите и профсъветите, общинските и окръжните съвети, федералните и съюзните органи, като се съобразяват с общите цели и насоки за дейността на професионалните съюзи, с правата и задълженията на самоуправляващите се организации, самостоятелно определят своите задачи, форми и средства за работа.
10. В организационния строеж на Българските професионални съюзи едновременно и съчетано се прилагат производствено-професионалният и териториалният признак. Профсъюзните членове от един първичен трудов колектив участвуват в една първична профсъюзна организация. Първичните организации в основния трудов колектив образуват основна профсъюзна организация.
Изхождайки от общите си интереси, основните профсъюзни организации от сферата на материалното производство, съобразно участието на съответните самоуправляващи се организации в икономически групировки и сдружения, могат да създават профсъюзни федерации.
Основните профсъюзни организации от извън производствената сфера образуват съответни професионални или професионално-творчески съюзи.
По териториален признак основните профсъюзни организации от материалното производство и извън производствената сфера се обединяват и образуват свои ръководни органи в общините и в окръзите за постигане на единни цели и задачи.
11. Висшите ръководни органи на Българските професионални съюзи се формират на делегатски начала.
Първичните профсъюзни организации избират делегати за делегатските събрания на основните организации с постоянен мандат за срок от две-три години. Основните организации избират делегати за членове на общинските съвети, профсъветите и федералните съвети с постоянен мандат за срок от пет години. Те и някои профсъвети избират делегати за окръжните, за съответните федерални и съюзни конференции. Окръжните конференции избират делегати за конгреса на Българските професионални съюзи.
Окръжните, федералните и съюзните конференции избират с тайно гласуване и обикновено мнозинство съответно окръжни, федерални и съюзни съвети, а конгресът - Централен съвет на Българските професионални съюзи, за срок от пет години. Изпълнителните профсъюзни органи и техните председатели се избират с пряко и тайно гласуване и с мнозинство, не по-малко от половината от членовете на съответните органи, които ги избират.
Делегатите на профсъюзните организации изпълняват възложените им поръчения и се отчитат пред тях за своето участие в ръководните профсъюзни органи. Профсъюзните организации могат по всяко време да отзовават делегатите, които не изпълняват задълженията си или когато това се налага по други основателни причини, и на тяхно място да избират други делегати.
По искане най-малко на ¼ от членовете на съответните висши органи могат да се провеждат нови избори за ръководни и изпълнителни органи и за техни членове, преди да е изтекъл изборният им мандат.
12. Профсъюзната дейност се извършва на обществена основа с помощта на широк профсъюзен актив, като се засилват индивидуалната работа с човека, деловитостта и конкретността и решително се отстраняват всякакви прояви на бюрократизъм.
Към профсъюзните органи могат да се създават на обществени начала постоянни или временни комисии, съвети и други помощни органи по отделни направления или особено важни проблеми на профсъюзната работа. Решения за тяхното създаване самостоятелно приемат: събранията на профсъюзните организации и профкомитетите, профсъветите, федералните и съюзните съвети, общинските (районните) и окръжните съвети и ЦС на БПС.
Профсъюзните органи прилагат колективния метод в своята работа. Те редовно се отчитат пред профсъюзните организации и членове, осигуряват широка публичност и гласност за своите действия и за резултатите от тях, разгръщат критиката и самокритиката.
13. Българските професионални съюзи като единна и всеобхватна организация на трудещите се непрекъснато се самоусъвършенствуват и развиват, постоянно изучават мненията, предложенията и критичните бележки на трудещите се, повишават качеството на профсъюзната работа.
Със своята цялостна дейност профсъюзите все по-пълно се изявяват като школа за самоуправление, школа за комунизъм.
II. ПРОФСЪЮЗНИ ЧЛЕНОВЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
14. За член на Българските професионални съюзи може да бъде приет всеки работник, селскостопански труженик, служител и кооператор, който се намира в трудово правоотношение с предприятие, учреждение, организация или -кооперация или участвува чрез други форми в общественополезен труд.
15. Всеки член на Българските професионални съюзи има следните права: а) да избира и да бъде избиран във всеки профсъюзен орган;
б) да бъде редовно информиран за дейността на профсъюзните органи и организации и да иска отчет за взетите от тях решения и за резултатите от изпълнението им;
в) да обсъжда свободно на профсъюзни събрания, конференции и конгреси, на заседания на профсъюзни ръководства, в печата и другите средства за масова информация дейността на профсъюзите, да критикува слабостите и грешките в тяхната работа и в работата на органите на самоуправление, на държавните и стопанските органи, организации и техните дейци;
г) да бъде предстатвляван от профсъюзите в защита на законните му права и интереси, да се обръща с всякакви въпроси, предложения и с лични молби към която и да е профсъюзна инстанция, включително към Централния съвет на БПС и конгреса. В законоустановения срок да получава отговор на поставяните от него въпроси;
л) да участвува лично, когато се взема решение за неговата дейност и поведение като член на професионалните съюзи;
е) да получава безплатна юридическа консултация от профсъюзните органи във връзка с труда, трудовите отношения и социалното осигуряване;
ж) да ползуват лично той и членовете на семейството му профсъюзните почивни домове, санаториуми, пионерски лагери, културни учреждения, спортни съоръжения и друга материална база съгласно с установения ред;
з) да получава материална помощ от професионалните съюзи при определени условия;
и) да получава морални и материални награди от профсъюзните органи за активна профсъюзна дейност;
к) да членува във взаимоспомагателна каса на профсъюзна организация.

16. Всеки член на профсъюзите е длъжен:
а) да признава и спазва Устава на Българските професионални съюзи;
б) да участвува активно в живота на първичната профсъюзна организация, да посещава редовно събранията й, да изпълнява своевременно и качествено нейните решения и възложените му задачи ;
в) редовно да плаща членския си внос;
г) да спазва строго условията по трудовия си договор, честно, съзнателно и качествено да изпълнява трудовите си задължения; да проявява инициатива и творчество в работата за постигане на най-добри резултати;
д) активно да участвува в самоуправлението на трудовия колектив, в неговото утвърждаване като заинтересован и отговорен стопанин на социалистическата собственост; да съблюдава единството между права, задължения и отговорности;
е) грижливо да пази и умножава социалистическото имущество, да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които са му предоставени за изпълнение на трудовите задължения;
ж) активно да участвува в разработването и внедряването на съвременни научно-технически и технологични постижения, в усъвършенствуването на социалистическата организация на труда, в разгръщането на социалистическото съревнование; да изучава, прилага и разпространява челния опит;
з) да участвува активно в борбата за високо качество на продукциятa и извършваните услуги;
и) постоянно да поддържа и повишава професионалната си квалификация съобразно с изискванията на изпълняваната работа;
к) строго и съзнателно да спазва социалистическата законност, правилата за безопасни и здравословни условия на труд, трудовата, производствената, технологичната, договорната и финансовата дисциплина и да противодействува на нейните нарушители;
л) да повишава постоянно своята политическа подготовка, общообразователното и културното си равнище, активно да се бори срещу отрицателните явления, за утвърждаване на социалистическия начин на живот
17. Приемането на профсъюзния член става индивидуално по негова лична молба, с решение на първичната профсъюзна организация. Членуването в профсъюзите се удостоверява с членска книжка по единен образец. При преминаването от една първична организация в друга профсъюзният член се зачислява в нея само с членската си книжка.
18. Профсъюзни членове, които са се пенсионирали по здравословни причини или по възраст, по свое желание и в същата организация могат да продължат членството си в професионалните съюзи с всички произтичащи от това права.
19. Профсъюзното членство може да се прекратява по писмена молба на профсъюзния член от профкомитета на първичната профсъюзна организация, където предава членската си книжка. Ако профсъюзният член желае, молбата му се разглежда от първичната профсъюзна организация, която взема съответно решение. Това може да стане и по инициатива на профкомитета.

20. За нарушаване на Устава на Българските професионални съюзи, включително за не плащане на членския си внос за повече от 3 месеца по неуважителни причини, към профсъюзните членове се прилагат мерки с възпитателно въздействие: другарска критика, обръщане на внимание и предупреждение, както и следните наказания: бележка, мъмрене, порицание и като крайна мярка — изключване от профсъюзите.
21. Изключването от Българските професионални съюзи се извършва с решение на събранието на първичната организация, в която профсъюзният член членува. Решението се взема с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от членовете на организацията. На изключения профсъюзен член се отнема профсъюзната членска книжка.

22. Наложените наказания могат да се обжалват в тримесечен срок пред всички по-горни профсъюзни органи, включително и пред ЦС на БПС, чието решение е окончателно.
III. ПЪРВИЧНИ И ОСНОВНИ ПРОФСЪЮЗНИ ОРГАНИЗАЦИИ
23. Първичните профсъюзни организации са основа на Българските професионални съюзи. В тях се осъществява профсъюзното членство и се упражняват непосредствено правата и задълженията на профсъюзните членове. Те се изграждат в първичните трудови колективи — бригади, участъци, технологични звена, програмни колективи, творчески групи, секции, сектори, отдели, служби и други производствено-стопански, научноизследователски, учебни, здравни, административни и други обособени единици на предприятията, учрежденията, институтите и организациите.
В първичните профсъюзни организации могат да се изграждат прбфгрупи, които избират с явно гласуване и обикновено мнозинство профсъюзен организатор (профгрупорг).
24. Висш ръководен орган на първичната профсъюзна организация е профсъюзното събрание. То се свиква според необходимостта по инициатива на профкомитета или по искане на не по-малко от 1/4 от профсъюзните членове. То е редовно, ако присъствуват повече от половината от членовете на профорганизацията, и взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на присъствуващите.
25. Събранието на първичната профсъюзна организация определя числения състав на своя изпълнителен орган
профкомитета, и избира неговия председател и членовете, както и делегати за делегатското събрание на основната организация.

26. В трудовите колективи, където има повече от една първична организация, се образува основна профсъюзна организация.
В основните трудови колективи, където не са обособени първични трудови колективи и не са създадени първични профсъюзни организации, се образува само основна организация.
27. Висш ръководен орган на основната профсъюзна организация е общото или делегатското събрание. Делегатското събрание се състои от председателите на профкомитетите на първичните организации и от избраните други делегати.
Общото или делегатското събрание се свиква според необходимостта по решение на профкомитета или по искане най-малко на ¼ от профсъюзните членове или делегати. То е редовно, ако присъствуват повече от половината от неговите членове, и взема решение с обикновено мнозинство от гласовете на присъствуващите.
28. Общото или делегатското събрание определя числения състав на своя изпълнителен орган — профкомитета на основната профсъюзна организация, избира неговия председател и при необходимост и секретар, както и членове, за срок от 5 години.
29. Първичните профсъюзни организации и техните профкомитети се ръководят от решенията на общото или делегатското събрание на основната организация и нейния профкомитет, работят за изпълнението им и се отчитат пред тях. Профкомитетът на основната организация създава всички необходими условия за укрепване на самодейността и инициативата на първичните профсъюзни организации и се отчита за своята работа пред тях.
30. Профкомитетите на първичните и на основните профсъюзни организации ръководят работата между общите или делегатските събрания, организират и контролират изпълнението на решенията им и се отчитат за своята дейност пред тях.
31. Първичните и основните профсъюзни организации осъществяват в конкретните условия на съответните трудови колективи общите цели, функции и задачи, правата и отговорностите на Българските професионални съюзи и решенията на по-горните профсъюзни органи. Те самостоятелно определят конкретните насоки, съдържанието, формите и средствата на своята работа.
Първичните и основните организации и техните профкомитети:
а) оказват помощ и съдействие на органите на самоуправление за тяхното редовно, активно и ефективно функциониране, за формиране на колективен и демократичен стил и методи на работа, за овладяване и осъществяване на правата, задълженията и отговорностите на трудовите колективи като стопани на социалистическата собственост, за подготовката и вземането на колективни решения, участвуват в тяхното разясняване и контрола за изпълнението им; полагат постоянни грижи за подготовката на всеки труженик, на трудовите колективи като цяло за активно и компетентно участие в самоуправлението ;
б) оказват съдействие при подготовката, обсъждането и изпълнението на договорите за стопанисване;
в) участвуват в подготовката, приемането и прилагането на всички вътрешни правилници и наредби в предприятието, учреждението или организацията, които се отнасят до труда, трудовите отношения, социалното осигуряване и жизненото равнище, и упражняват контрол по спазването им;
г) създават обществени условия за заинтересовано, широко и активно включване на трудещите се в технологичното превъоръжаване и структурното преустройство на производството; работят за разгръщане на масово технологично, техническо, организационно и управленско творчество, за усвояване и внедряване на постиженията на науката и техниката, на челния наш и чуждестранен опит, за превръщане на новаторството в сърцевина на стопанската дейност и в основа на плана, във важен ресурс на обновлението на производството и издигането на неговата ефективност; осъществяват защита на новаторската дейност на колектива и на творческата личност;
д) работят за последователно прилагане на икономическия подход, на новите методи и форми на стопанисване, на стопанската сметка, самоиздръжката и самофинансирането, на икономическите лостове и регулатори, за пълна изява на вътрешните сили и източници на саморазвитието на трудовите колективи, за разгръщане на инициативата и активността на трудещите се в подготовката и изпълнението на плановете на самоуправляващите се организации, в разкриването и използването на резервите за икономия на материални, трудови и финансови ресурси и повишаване качеството на продукцията, за постигане на високи темпове на нарастване на обществената производителност на труда и на националния доход;
е) спомагат за издигане равнището на социалистическата организация на труда, на образованието, професионалната квалификация и преквалификация на трудещите се, за укрепване ла реда и дисциплината в трудовите колективи;
ж) върху основата на новите методи и форми на стопанисване разгръщат социалистическото съревнование и повишават неговия принос в осъществяването на стратегията на партията;
з) полагат постоянни грижи за постигане на ново качество в социалното развитие на трудовите колективи; за все по-пълно задоволяване на социалните и духовните им потребности предимно със собствени сили и средства; за подобряване на производствените и социално-битовите условия, за опазване на здравето и работоспособността на трудещите се; за повишаване на ефективността на мероприятията по охраната на труда, за намаляване на ръчния, тежкия физически и вредния труд, за развитие на почивното дело, работническото здравеопазване, спорта и туризма; за социалното осигуряване и подпомагане;
и) осъществяват контрол за спазване на трудовото законодателство, на правилата и нормите за безопасен и здравословен труд, на разпоредбите по вътрешния трудов ред, организацията, нормирането и заплащането на труда; за справедливост в разпределението според личния принос за постигнатите резултати;
к) работят за повишаване на идейното и културното равнище на трудещите се, на тяхната политическа съзнателност, за възпитаване на ново отношение към труда и обществената собственост; за създаване на ведър социалнопсихологически климат в колективите, на чувство за отговорност, другарство и взаимопомощ; за развитие на революционните и трудовите традиции на работническата класа.
32. Образуването, реорганизирането и прекратяването на първичните профсъюзни организации се извършват по решение на профкомитета на основната организация, а за основните профсъюзни организации - на общинския съвет на профсъюзите и на съответния профсъвет на федерацията или съюза.
IV. ПРОФСЪЮЗНИ ФЕДЕРАЦИИ,
ПРОФЕСИОНАЛНИ ИЛИ
ПРОФЕСИОНАЛНО-ТВОРЧЕСКИ
СЪЮЗИ

33. В големите предприятия, комбинати, аграрно-промишлени комплекси, научни, учебни, здравни и други институти и организации, в които са обособени няколко основни трудови колектива и има повече от една основна профсъюзна организация, те се обединяват за координиране на дейността чрез изграждане на профсъюзен съвет (профсъвет).
34. В стопанските обединения основните профсъюзни организации могат да създават профсъвети за съвместна и координирана работа по осъществяване на общи цели, интереси и задачи и за взаимодействие със стопанските съвети при подготовката и изпълнението на съвместни решения.За някои сфери на дейност, чиято организация има обособен териториален характер образование, култура, здравеопазване, селско стопанство и други, могат да се изграждат профсъвети по окръзи. Профсъветите са органи на федерациите, професионалните и професионално-творческите съюзи.
35. Основните профсъюзни организации от предприятия, комбинати, институти и други организационни структури в сферата на материалното производство, участвуващи в група обединения, в асоциации и сдружения, могат да се обединяват в профсъюзни федерации за осъществяване на общи цели, интереси и задачи и за взаимодействие със съответните органи на самоуправляващите се организации. Висши ръководни органи на федерациите съобразно с техния обхват и специфика са федералният съвет или федералната конференция.
Федералният съвет се състои от делегати на основните организации. Той разглежда основни въпроси на профсъюзната дейност, избира според необходимостта постоянни и временни изпълнителни и помощни органи.
Федералната конференция се състои от делегати на основните организации или на профсъветите. Тя се свиква веднъж на пет години, разглежда основни въпроси на профсъюзната дейност, избира федерален съвет и ревизионна комисия или само постоянни и временни изпълнителни и помощни органи.
В изпълнителните органи се включват като равноправни членове и представители на други органи и организации, определени от техните ръководства, с които федерациите взаимодей-ствуват.
Изпълнителните органи осъществяват решенията на федералните съвети, отчитат се пред тях за своята работа и ги представляват пред съответните държавни и обществени органи, асоциации, стопански обединения и сдружения при подготовката, приемането и изпълнението на съвместни решения и по други въпроси, уредени със закони и други нормативни актове.
36. Основните профсъюзни организации от сферата на науката, образованието, културата, здравеопазването и други извънпроизводствени дейности според характера и управленската обособеност на отраслите и дейностите се обединяват в съответен професионален или професионално-творчески съюз.
Висш ръководен орган на професионалния и на професионално-творчес-кия съюз е съюзната конференция, която се свиква веднъж на пет години. Тя се състои от делегати, избрани от основните организации или от профсъве-тите.
Конференцията разглежда основни въпроси на профсъюзната работа, конкретизира общите цели и задачи на Българските професионални съюзи съобразно спецификата на дейността на съюза, обсъжда и приема отчета на съюзния съвет и ревизионната комисия и избира съюзен съвет и ревизионна комисия.
В съюзния съвет като равноправни членове се включват представители на министерства, други ведомства и организации, определяни от техните ръководства, с които съюзът взаимодействува.
Съюзният съвет избира постоянни и временни изпълнинтелни и помощни органи. Те изпълняват решенията на съюзния съвет, отчитат се пред него за своята работа и го представляват пред съответните държавни, стопански, държавно-обществени, обществени и други органи и организации при координиране на дейността, подготовката, приемането и изпълнението на съвместни решения и по други въпроси, уредени със закони и други нормативни актове.
37. Основните организации сами решават в коя профсъюзна федерация, професионален или професионално-творчески съюз да участвуват. Това решение се приема от техните общи или делегатски събрания. То може да бъде изменено от Централния съвет на Българските професионални съюзи, след като се вземе мнението на съответните федерални или съюзни съвети.

38. Федералните съвети и префсъветите от сферата на материалното производство осъществяват общите задачи на Българските професионални съюзи в производствено-икономическата и социалната област и по охраната на труда, а съюзните съвети и профсъветите от извън производствената сфера — освен тях, и по духовното развитие и общественото обслужване, съобразно със специфичните особености на професията и конкретните условия на труд и бит в различните икономически и други формирования на народното стопанство. Те:
а) обсъждат и решават профсъюзни проблеми, които са извън възможностите на основните профсъюзни организации, имат общо значение или изискват обединяване на средствата и усилията;
б) отговарят за своевременното поставяне и решаване от съответните органи на въпросите, повдигнати от основните организации, и за извършеното се отчитат пред тях;
в) участвуват в работата на колективните органи на съответните министерства, други ведомства, асоциации, стопански обединения и сдружения и по въпросите, свързани с труда, социалното осигуряване и жизненото равнище, изразяват и защитават интересите на трудовите колективи и на отделни категории трудещи се;
г) осъществяват взаимодействие с тези органи, за да се прилагат последователно икономическите методи и форми на стопанисване и управление, стопанската сметка, диалогът и договорите, икономическите и други условия, нормативи и регулатори; да се осъществяват взаимоотношенията върху принципите на самоуправлението;
д) обобщават положителния опит в профсъюзната работа и приемат препоръка за неговото масово приложение;
е) участвуват в отрасловите международни профсъюзни обединения и осъществяват сътрудничество със сродните им организации от социалистическите и другите страни.
39. Конкретните въпроси, свързани с изграждането на федерациите, на професионалните и професионално-творческите съюзи, с особеностите на техния характер и организационен строеж, със състава, начина на избиране и функциониране на техните постоянни и временни ръководни, изпълнителни и помощни органи, се уреждат със специална инструкция на Централния съвет на Българските професионални съюзи.
V. ТЕРИТОРИАЛНИ ПРОФСЪЮЗНИ ОРГАНИ
40. В общините (районите) първичните профсъюзни организации от сферата на образованието, от науката, от културата, от здравеопазването, от търговията, услугите и кооперациите, от учрежденията и други могат да образуват съответно по една, а при определени условия и повече основни профсъюзни организации. Тяхното организационно устройство и задачи, както и взаимоотношенията със съставляващите ги първични организации са аналогични на тези от материалното производство.

41. В общините (районите) на делегатски начала се създават общински (районни) съвети на Българстите професионални съюзи. Техни членове са делегати от основните организации, избрани от общите или делетагските събрания за срок от 5 години. В тях се включват и придставители на държавните органи и другите обществени организации от общината (района), определени от техните ръководства.
Общинският (районният) съвет на Българските професионални съюзи избира постоянни и временни изпълнителни и помощни органи. Те изпълняват решенията на общинския (районния) съвет и се отчитат за своята работа пред него.

42. Общинският (районният) съвет на Българстите професионални съюзи е обществен фактор за превръщането на общините в самоуправляващи се единици, свързва и обединява усилията на трудовите колективи за тяхното комплексно икономическо, социално и културно развитие. Той:
а) работи за осъществяване на функциите и задачите на Българските професионални съюзи и на решенията на по-горните профсъюзни органи на територията на общината, като подпомага основните организации, взема решения по въпроси на тяхната дейност и от общоселищен (общорайонен) мащаб ;
б) отговаря за организационното и кадровото състояние на профсъюзните организации;
в) организира и подпомага провеждането на идейновъзпитателната и културно-масовата работа;
г) съдействува за интегриране на силите и средствата на трудовите колективи за изграждане на съвременна инфраструктура на селищните системи
на училища, жилища, общежития, детски заведения, на обща материална база за отдих, култура, спорт, туризъм, здравеопазване, транспортно, търговско, комунално-битово и друго обслужване;
д) осъществява контрол по спазването на трудовото законодателство, включително и по безопасните и здравословните условия на труд, и търси отговорност за тяхното нарушаване; разрешава полагането на извънреден труд; произнася се по недействителността на трудовите договори и по други въпроси съобразно с предоставените му със закон или с друг нормативен акт правомощия; осигурява безплатни трудовоправни консултации.
43. Висш ръководен орган на Българските професионални съюзи на територията на окръга е окръжната делегатска конференция. Тя се свиква един път на 5 години с делегати от основните профсъюзни организации, избрани от техните общи или делегатски събрания.
Окръжната делегатска конференция обсъжда отчетите на окръжния съвет и ревизионната комисия и приема решения по тях; разглежда при необходимост и други въпроси на профсъюзната работа в окръга; избира окръжен съвет, ревизионна комисия и делегати за конгреса на Българските професионални съюзи.
В София се избира Градски съвет на БПС.
В окръжния съвет се включват представители на държавни органи и други обществени организации от окръга, определени от техните ръководства.
44. Окръжният съвет на БПС избира изпълнително бюро в състав: председател, секретари и членове. То изпълнява решенията на окръжния съвет и се отчита пред него за своята работа.
Ревизионната комисия избира от своя състав председател и секретар.
45. Окръжният съвет на БПС осъществява единодействие в работата на профсъюзните органи и организации на територията на окръга в осъществяването на общите цели, задачи и решения на Българските професионални съюзи. Той:
а) ръководи, координира и подпомага дейността на общинските (районните) съвети на профсъюзите, полага грижи за организационното и кадровото им укрепване и за издигане на тяхното място и роля в превръщането на селищните системи в самоуправляващи се единици;
б) организира изпълнението на общите за профсъюзните организации от окръга задачи, обобщава и разпространява положителния опит в профсъюзната работа;
в) участвува в работата на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет и другите държавни органи и обществени организации, изразява и защитава интересите на трудовите колективи и на отделните категории трудещи се от предприятията и организациите, чието ръководство се осъществява по териториална линия;
г) осъществява контрол по спазване на трудовото законодателство, включително и по безопасните и здравословните условия на труд, в предприятията и организациите на територията на окръга и търси отговорност за неговото нарушаване; организира развитието на почивното дело, спорта, туризма и работническото здравеопазване и на профсъюзните културни учреждения.
VI. ВИСШИ ОРГАНИ НА
БЪЛГАРСКИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ

46. Върховен орган на Българските професионални съюзи е конгресът, който се свиква веднъж на 5 години. Свикването и предложението за дневен ред на конгреса се обявяват най-малко два месеца преди провеждането му.
Нормите за представителство на делегатите на конгреса и начинът на избирането им се определят от Централния съвет на БПС.
47. Конгресът на Българските професионални съюзи: а) обсъжда отчет на Централния съвет и отчет на Централната ревизионна комисия и приема решения по тях; б) приема, допълва и изменя Устава на Българските професионални съюзи;
в) определя основните задачи и очертава работната платформа на професионалните съюзи за осъществяване на социално-икономическата и научно-техническата стратегия на Българската комунистическа партия;
г) избира с пряко и тайно гласуване и обикновено мнозинство Централен съвет и Централна ревизионна комисия.
48. Централният съвет на Българските професионални съюзи;
а) избира Бюро за ръководене на дейността между пленумите в състав: председател, секретари и членове, както и Секретариат за текущата работа от организационно-изпълнителен характер ;
б) конкретизира решенията на конгреса на Българските професионални съюзи, осъществява ръководство и контрол за тяхното изпълнение и за резултатите се отчита пред него;
в) разработва и взема решения по нововъзникващи проблеми на профсъюзната дейност през междуконгресния период;
г) утвърждава щата и бюджета на Българските професионални съюзи, условията и нормативите за тяхното прилагане;
д) упражнява законодателна инициатива и осъществява взаимодействие с Министерския съвет на НРБ и неговите органи за изпълнение на предоставените на централното ръководство на професионалните съюзи правомощия със закони и други нормативни актове по въпросите на труда и трудовите отношения, жизненото равнище и социалното осигуряване;
е) организира разработването и прилагането на системи за подбор, издигане и обучение на профсъюзните кадри информационно обслужване на профсъюзните органи и организации; изучаване на общественото мнение, свързано с дейността на профсъюзите; наблюдение на важни тенденции в жизненото равнище и други;
ж) организира проучвания, анализи и приема съответни решения за разгръщането на практическата работа по изпълнението на основните задачи във всички направления на профсъюзната дейност; обобщава положителния опит и подпомага профсъюзните органи и организации.
49. При осъществяването на своите функции и с оглед на все по-пълно отчитане на специфичните особености на труда в отделните народностопански сфери, дейности и видове професии Централният съвет на Българските професионални съюзи се опира на профсъюзните федерации и съюзи като важни звена на профсъюзната система за конкретен и диференциран подход в профсъюзната работа.
Централният съвет на Българските професионални съюзи полага грижи за организационно-кадровото укрепване на федералните и съюзните ръководни и изпълнителни органи, подпомага тяхната работа, създава условия за засилване на самостоятелността им, работи за решаването на поставените пред него въпроси и за резултатите се отчита пред тях.
VII.РЕВИЗИОННИ КОМИСИИ
50. Централната ревизионна комисия на БПС избира Бюро в състав: председател, заместник-председател и членове.
Председателят на Централната ревизионна комисия участвува в работата на Бюрото и Секретариата на ЦС на БПС с право на съвещателен глас.
Централната ревизионна комисия оказва методическа помощ на ревизионните комисии в системата на Българските професионални съюзи.
51. Ревизионните комисии на основните профсъюзни организации се избират с тайно гласуване, обикновено мнозинство и за срок от пет години от общите или делегатските събрания и се отчитат за работата си пред тях. Ревизионните комисии избират от своя състав с явно гласуване председател и секретар.
Първичните профсъюзни организации при необходимост избират постоянни ревизионни комисии или временни комисии за проверка на финансовото състояние, които докладват резултатите пред събранието.
Федералните и общинските (районните) съвети на Българските професионални съюзи определят основните организации, които излъчват свои представители за съответната федерална и общинска ревизионна комисия. Тя избира от своя състав с явно гласуване председател и секретар.
Председателите на ревизионните комисии участвуват с право на съвещателен глас в работата на съответните изпълнителни профсъюзни органи.
52. Ревизионните комисии упражняват предварителен, текущ и последващ контрол върху:
а) дейността на съответните профсъюзни органи и техните звена и поделения на пряк отчет за целесъобразното и ефективното изразходване на профсъюзните средства; правилното планиране и отчитане на профсъюзния членски внос; спазването на щатната и бюджетната дисциплина; разходите и състоянието на финансово-счетоводната отчетност; стопанисването и използуването на профсъюзното имущество;
б) състоянието на деловодната работа и дейността на профсъюзните органи с предложенията, сигналите, жалбите и молбите на трудещите се и критичните материали в средствата за масова информация;
в) осигуряването на отдиха и курортното лечение на трудещите се.
VIII. ПРАВА НА
ПРОФСЪЮЗНИТЕ ОРГАНИ И
ОРГАНИЗАЦИИ КАТО
ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,
ПАРИЧНИ СРЕДСТВА

53. Българските професионални съюзи, профсъюзните федерации, професионалните и професионално-творческите съюзи, териториалните профсъюзни органи и основните профорганизации са юридически лица. В качеството им на юридически лица те се представляват от председателите на техните изпълнителни органи, а когато отсъствуват — от техни заместници. Те имат печат и щемпел по утвърден образец.
Други поделения на професионалните съюзи придобиват качеството на юридическо лице по решение на Бюрото на ЦС на БПС.
54. Профсъюзните органи по искане на трудещи се и трудови колективи могат да ги представляват като пълномощници пред съда и комисиите за трудовите спорове.

55. Средствата на професионалните съюзи се формират от членски внос, от приходи от трудови, културно-про-светни и спортни прояви и други постъпления.
Размерите на членския внос, начините за неговото събиране и разпределение се уреждат с инструкция на ЦС на БПС.

Дадена за набор на 16.VI. 1987 г.
Формат 64/70/100
Печатни коли 4
Издателски коли 1.30
Тираж 150 000
Издателски №72(1072)
Подписана за печат м. юли 1987 г.
Излязла от печат м. август 1987 г.
Цена 0,15 лв
Профиздат — София.
бул. „Дондуков” 82
Печат ДП „Дунав” - Русе

Запознат, каква ти е идеята?

Май тук имаше един друг проект за Устав, който изглежда е преписван от този. Вече е ясно кои са вдъхновителите. Оня Устав беше подписан, ако не ме лъже паметта с името Цветомир Георгиев Йолов. Някои от вас са го виждали във Варна, в компанията на четири мутри-бодигадове.

Този устав го сравни с другия, който Цветомир Йолов е предложил за да се регистрира Движение "Воини на Тангра" официално.

Целта му била да обвърже движението с този сатанински устав, да се сложат прангите на радетелите, да се изолират, и начело да застанат едни до болка познати нам подобия на хора, след което бавно и сигурно да се закрие движението и всички да си помислят, че няма смисъл да се застава зад някаква идея, понеже тя се срутва. За националната идея става дума!