151 години от обесването на Васил Левски

НА ЛЕВСКИ

Ако ни гледаш днес -
не ни презирай,
че свободата си
за хляб продаваме.
Че давим съвестта си в грях
и в бира,
и че безволието си прощаваме.

Не ни презирай.
Само съжали ни.
Самоубили сме се от презиране...
ТИ СИ ЖИВЯЛ.
И днес живееш, сине.
А ние
още в люлките умираме.

© Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)Всички права запазени.

Много е точно казано. Но ние май и съжаление не заслужаваме. Отдавна никой не е писал нещо толкова истинско,посветено на Левски.

От известно време на сам, все по-често се замислям за датите на важни за историята ни събития. Значи, знае се точната дата на историческото събитие по стар стил /стария календар/ и на тази база се изчислява на коя дата съответства по новия календар, но не рядко пъти се измисля някаква трета дата, която не съответства на нищо и не кореспондира с никаква логика. В конкретният случай с обесването на Васил Левски, датата е именно от този трети измислен вид.
Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873год. и след изчисляване и приравняване на датата по новия календар, датата би следвало да е 18 февруари, а не както е прието, незнайно защо-19 февруари.

Днес се навършват 135 години от обесването на Апостола.

Васил Левски

Там край София, Левски увисна,
на бесилото за Свобода.
Февруарска виелица писна,
над една умъртвена душа.

През дълбоките нощи той бродел
ту свещенник, ту ”прост” въглищар.
За възстание готвел народа.
За Свободна Държава без цар.

В едно с гордото име България,
днеска името Левски звучи.
Виждам образа му легендарен
с двете орлови сини очи.

Днес застанал смирено на Левски,
пред старинната остра кама.
Клетва давам да служа аз честно
На теб моя Свещенна Земя!

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Малко за най-великия Българин, който новата ни история знае. Да надникнем в личния му бележник, там толкова ясно е показано що за човек е бил той.
Писмо до майка си;
"Искам, мамо, да те видя и вси мили у дома, но знамето ме не оставя. До кога ли ще мога, до кога?"

Знамето не го оставя. Левски е знаел, че ще загине, но въпреки това го е правил - в името на България.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Току що се яви зората в един прекрасний майский ден. Излязох аз из одаята душевно много сокрушен. Но где,към кого аз да тръгна? Кой може да ме утеши? Към кой мъдрец да се обърна със съвет да ми се яви? И тъй си мислех с нетърпение и много, много] аз мълчах. По сърдечното си влечение към Трапезица аз тръгнах. Навред там тихи ветрец вее..."

Ето и още, където си водел счетоводството

"По „Св. Васил" дойдоха да ми честитят народни деца, на сирота жена, при
която намирам прибежище в зъл случай, пък сирота няма отде- - - - - - - 105.10 "

"Дал и малко пари, за които съм сигурен, че после е гладувал. Същото нещо
"В тайна къща за мен, за в противен случай там държа и народни работи,
сиротинска къща е
16 февруари 1872 давам - - - - - - - - - гр. 91 "

А ето го и най-силното.
НАРОДЕ???
Какво ли е искал да ни каже Апостола?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

„Аз Васил Лъвский в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щех да съм турсий и никакъв роб

същото да гледам и на милия си род

станах и отидох в Стара планина...”

Това е написал сам Васил Левски в единствения си автобиографичен стихотворен опи

www.vbox7.com/play:b05f1f7e

www.zazz.bg/play:b129c74e

10 дена от как съм си закачил на стената срещу леглото, знамето дето си го бях поръчал от ателие Брънзови по интернет - с везани цитати от Левски на зелен фон и лика му в средата и се чувствам прекрасно като го гледам и му се радвам!

... В Българско не ще има цар, а “народно управление” и “всекиму своето”. Секи ще си служи по вярата и законно, ще се съди както българинът, така и турчинът и пр. “ Свобода и чиста република”.

---

Аз пък ще събера кураж и ще поставя въпроса за някои идейни грешки на Апостола. Според мене това е една от тези грешки, която и исторически не се осъществи. След Освобождението никой не тръгна да прави "народно управление", а се тръгна из чужбина да се търси цар и да се връща идеята за Царството.
Днес, дори ние, говорим за Българския Саракт, защото исторически изпитахме на гърба си "народно управление" и разбрахме, че това е една утопия.
Което означава, че не всичко от идеите, които е заложил в Наредата за политическата форма на управление на България се е приемало от народа, а е имало и други позиции.

§3) Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система “ демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.
========================================================
По тая точка, неумолимо показва, че трябва да бъдат разстреляни всички партии, намиращи се в Парламента.