Това истина ли е?

Приветствие на д-р Тошо Пейков,

ръководител на Българската делегация,
към участниците в заседанието на
Бюрото
на Парламентарната асамблея на ОССЕ
(05.12.2004)

Уважаеми господин Председател, скъпи колеги,

България е щастлива да Ви приветства с “Добре дошли!” в своята столица – София, Сердика, Средец – град с безброй исторически имена, град с хилядолетна история.

Заседанието на Бюротo на Парламентарната асамблея на ОССЕ е само един ден преди Срещата на министрите. С тази важна среща завършва едногодишното българско председателство. По време на председателството ние – членовете на делегацията на българското Народно събрание, оказвахме пълно съдействие на действащия председател г-н Солoмон Паси в нелеката му мисия, независимо от партийната си принадлежност. Защото мъдър колега парламентарист ни беше казал още преди година – “по-добре без председателство, отколкото с лошо председателство”.

Утре министрите ще дадат своята оценка. Надявам се оценка да напише и Бюрото на Парламентарната асамблея.

В края на нашето председателство искам да поставя един исторически въпрос, който ние с г-н Соломон Паси не успяхме да решим. Затова ми се ще да разчитам на вашата помощ. Все още са живи политически затворници на комунистическия режим в България. Същите, които пишеха и промушваха с риск на живота си през високите дувари на комунистическите лагери и зандани обръщения, петиции, послания, декларации и писма до първата и най-голяма правозащитна организация на стария континент - Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). Нейната наследница – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа днес е правоприемник не само на славата, но и на задълженията.

Само преди пет години, на 30 октомври 1999 г., група политически затворници изпрати открито обръщение до свободните граждани на Западния свят. Ще си позволя да цитирам: “Към вас се обръщат все още живите мъченици на комунистическия режим. Ние, затворниците от българския “Гулаг”, бяхме главни съюзници на вашите правителства във времената на Студената война. Текстове на наши декларации срещу потисническия режим кънтяха от трибуните на правозащитни форуми, организирани от западни политици в Белград, във Виена и в Париж. Имената ни не слизаха от страниците на демократичните вестници. Гласовете ни се чуваха по радиостанциите на Свободния свят. Нарушените ни права натежаха в изобретената от мъдри стратези “трета кошница”. Не съжаляваме, че нашите страдания бяха използвани за дипломатически натиск срещу диктаторите в Източния блок под мотото “да защитим човешките права!”. Но години след падането на Берлинската стена нашият живот и нашите права са отново застрашени. Застрашено от мизерия е съществуването на най-близките ни същества…”

Обръщението е подписано от Илия Минев, Петър Гогов, Григор Симов, Ангел Грънчаров, Георги Константинов, Стефан Вълков, Румен Панков. Защо ги изброявам? Защото един по един те си отиват от този свят - мъченикът Илия Минев се спомина през януари 2000 г., но останалите са все още живи и живеят забравени от новите герои. Наш дълг е да преоткрием и да разкажем тяхната история. От 1999 година насам, за пет години, нещата за тези хора малко са се променили. Преди дни почина един от последните “кореспонденти” на Хелзинкския форум – Христо Цачев от Велико Търново.

Затова, в качеството си на ръководител на българската делегация, аз се обръщам към Вас с молба да издирите в архива на ОССЕ обръщения, петиции, послания, декларации и писма на български граждани, изпратени с вик за помощ от затвора до правозащитната ни организация, както и копия от отговори и политически реакции на дейци от същата епоха, с цел да ги огласим пред българската и европейската общественост.

Надеждата ми е във вас - членовете на Бюрото и към вас се обръщам с молба на политик-изследовател. С този акт ще отдадем необходимата и на нас самите почит към борците за свобода и демокрация. И в други страни – не само в България.

Уважаеми господин Председател, колежки и колеги,

Бюротo на ПА на ОССЕ е важен представителен орган, избран от членовете на Асамблеята. Бюрото осъществява връзката между парламентарното и правителственото измерение на ОССЕ. С това мое обръщение аз ви моля да осъществите връзка между миналото и бъдещето на ОССЕ.

Пожелавам успех на заседанието на Бюрото на Парламентарната асамблея и на Срещата на министрите на ОССЕ в България, в София.

С уважение: Тошо Пейков

www.parliament.bg/?page=news&lng=bg&SType=show&id=462

Това и аз не го знаех.Бате Тошко е скрил едно асо в ръкава...за по-късно.

Тоя може и наистина да е мислил, че влизайки в парламента, ще прави българска политика. Има такива наивници, които наред с идеалисти, кариеристи и най-вече малоумници съставят парламентите по света.
Познавам го като велик блюдолизец (гъзолизец). Предполагам, ако не е бил такъв по времето, когато е писал горното, то такъв е станал след като е разбрал, че се намира в парламента за масовка. Е, щом е масовка, си рекъл, нека поне да продължи по-дълго. И така започва якото близане. Но все пак и това си има оптимум, защото в един момент от много близане, на гъза на Кобурга му излезе пришка! Амм-махаа.

Истина е, само че е писано през 1999 година. Ако някой е обърнал внимание, през 2004 г. Илия Минев е нямало как да подпише Декларацията. Тогава Тошо беше безработен, преследван и минаваше за един от нашите. Помня, че тоя текст ни го донесе на конференцията, посветена на т. нар. "Речник на дисидентите". А после с Григор Симов отидоха до град Септември, за да го подпише и бай Илия. Обаче хората се променят. След време същият Тошо Пейков напусна лагера на преследваните заради Истината и мина в лагера на преследвачите. Сега е шеф на някаква Фондация и не му е нито до Декларации, нито до Истина.

Аха, разбирам. Сега Тошо Пейков работи само за властта и парите и държи за "демонокрацията"!

Този чук е от Ловеч. Брат му държеше до скоро едно барче в Търговията на Бабаковец. Може още да е там, не съм ходил скоро.

Ама така става с "извисените", може до оня ден да е ходил бос в тръните на кабата да пасе овцете. Ама днеска вече е "голям човек" - извадил си е всички тръни от табаните, обул е ябанджийски каревли и е невъзможно да се срещнеш с него по народни работи защото много е зает.
Ама много работа има и не приема прости хора като нас.

Не бях се сещал досега да ползвам търсачката в сайта. Имало е материали пуснати за него тук. Нямаше да се налага да питам като новобранец да му се невиди...
Още за изверга:
Някъде през Март, из някакви кулоари
Измяна
Монархокомунизъм
С/писъци с коментар
Към национална съпротива

Бях писал някъде и преди - ако ви трябва дадена информация от сайта, ползвайте търсачката. Тя е много добра и преравя всичко намиращо се на сайта. Понякога и google не индексира някои подстраници, но нашата индексира всичко.

Ама така става с "извисените", може до оня ден да е ходил бос в тръните на кабата да пасе овцете. Ама днеска вече е "голям човек" - извадил си е всички тръни от табаните, обул е ябанджийски каревли и е невъзможно да се срещнеш с него по народни работи защото много е зает.

Преди време се беше подочуло, че дядо му навремето бил крал овце. Тъй че е по-зле даже и от твоето описание.