Шест века робство и още се зовем българи и още като българи се осъзнаваме.Това не е заради надеждата,не е заради православието,нито пък заради случайността.Това е,защото българите сме изключително силни същества.Не надеждата за бъдещето ни създава този факт,а този факт поражда надеждата.Да кажеш,че "българите са обречени" или че "за българите няма надежда" е безсмислица,също като да смяташ,че в космичното пространство няма никой друг.
Най-вече историята говори за това.Който е престанал да се страхува от българите,който е престанал да ги има предвид - преминал е.Българите са факторът на Земята,който е писан да пребъде и който ги отписва от сцената,сам губи представата за действителността и предначертаното.
В най-голяма опастност е винаги този,който твърде дълго е седял в безопастност.Българските държави не възникват по човешко желание,те винаги са огряни от съдбата и от Вселенското писание.Винаги,когато българите царуват,съдбата е на рамото им.Толкова е близо вече ерата на нашата съдба,че всеки предусеща промяната.Времето с бодра и заплашителна за враговете ни крачка се приближава.Още не е тук,но ходът му не може да бъде спрян.
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
Автор на темата