Янга писа: А не са ли доброто и злото относителни понятия?
Да Янга така е.
Както е казал някой (не знам кой) :Всичко е относително, само нищото е абсолютно.
И понеже доброто и злото са относителни, НИЕ ще си ги отнасяме към нашата българската ценностна система. Чрез нея ще преценяме. Със поуките за морал на ДРУГИТЕ няма да се съобразяваме. Благодарим им за поуките, много са любезни, но нека си ги запазят за себе си.
Това означава толерантноста към циганите (само например) да е не по-голяма от тази към бездомните кучета. И когато глутницата е нарастнала неимоверно, та чак заплашва живота на гражданите и дори реда в града - иде ред да се редуцира. Но когато е малка и не пречи на никого - нека си съществува там някъде на сметището.
Относителноста на добро-зло мога и с друг пример да подкрепа:
Примерно лихваря Моше от години стриже наивни и изпаднали хора в нужда, но когато действията му от алчност са заплашили или дори отнели живота на невинен - иде ред да му се резне тиквата по българския закон. Бързо и сръчно за да не се мъчи - понеже не е целта да се мъчи. От тук следва че за семейството му се е случило голямо зло, но за обществото пък едно голямо избавящо добро. Понеже тук се преследва справедливоста - нарушение на вселенските закони НЯМА, а се е получило малко сътресение за възтържествуване на нарушения от Моше ред.
