Културно,обществени,художествени,творчeски прояви Сънят и бездействието на интелигенцията

Когато интелигенцията не спи, има различни начини за изразяване на наболели обществено –социални проблеми и заостряне на вниманието на широкото общество към тях. С това се буди интерес, запознаване на ситуацията ,дебат, дискусия и търсене на възможни решения и изходи.
Интересен френски филм за проблемите и съдбите на над 400 000 нелегални емигранти във Франция: - Samba (2014 film) en.wikipedia.org/wiki/Samba_(2014_film) , трейлър в ютуб и руски
В случая не е толкова важна режисьорската и актьорската работа по филма „Самба“, а че е възможно със средствата на изкуството, при желание да се обърне внимание и злободневните пълнокръвни теми от ежедневието за тези,за който не се приказва, а се мълчи, но те присъстват в европейското общество като невидимо-видими призраци. Тези, невидимите може да са както африканци, така и роми, българи, румънци, словаци, поляци ... – все нежелани и все невидими.Когато стане време да се обърне внимание на някой от невидимите, то често е късно и вниманието е свързано с негативно явление, криминалност, престъпление, нарушение...Естетсвено за бежанците в последно време се говори доста, но това се отнася за новите бежанци...а за старите икономически мигранти все се мълчи...
Такъв филм за българските емигранти от преди 2007 (влизането в ЕС) и 2007 -2014, когато хиляди българи, можеха да работят в ЕС само срещу разрешителни за работата, зависещи от някоя бюрократична централа) и филм след 2014 (когато наивни българи без познания по език стават лесни жертви в чужбина на алчни, некоректни работодатели). Един подобен филм на „Самба“ за съдбите и теглото на българските емигранти. Филм, които да ги показва като човеци, а не негативни заглавия по вестниците, такъв филм трябва отдавна да се направи. Тук не става въпрос за пари, а за желание на българските културни дейци да вършат истинска злободневна работа, а не някаква работа, абстрактно-субсидирана от данъци и програми, без никаква стойност . Не че няма български филми последните години, но те са сюжетно и игрално под всякаква критика.Пропилени пари таланат. Всяка години излизат масово от академиите и университе -художници, артисти, режисьори, журналисти... Филмовата индустрия има огромен капацитетни инструменти, които трябва да се ползват. Има множествено възможности да се редуцира финансовата част по създаването на стойностен филм. Българските културни и филмови дейци не трябва да си затварят удобно очите, а напротив сами да търсят злободневните теми и да ги разработват художествено-критично-сатирично. Такива филми и театрални постановки може да се направят и за геноцида в здравеопазването, корупцията в администрацията и управлението, филм за новите инвеститори в България и поробването на наетите от тях работници, филм за новия морал в отношението работодател-работник, филм за болестите, които не се лекуват в България, а се събират пари за лечения в чужбина, филм за съдбите на пострадали от наводненията, филм със сюжет за хората без български документи, филм за невидимите в България, за безработните, за работещи, но не можещи да си покрият сметките, филм за проблемите с парното, с енергото, за живота в изоставените села, за българите в Банат, Бесарабия,бежанците и прочие. Това е начин на изразяване и заостряне на вниманието на европейското общество към даден незабелязан проблем. Да не се прави нищо от българска страна, не е решение.Само като прочетеш програмата на даден театър в България и ти става тъжно и неудовлетворено. Днес хората не четат книги, а гледат филми. Филмът е инструмент, който може да разкаже човешки истории.Има плачевни режисьорски опити последните 5г, но те не са достъчни, не са достатъчно пълнокръвни и злободневни. Движат се по повърхността.Почти им липсва критиката в сценария и историята.Български филми се създават на килограм, но те са за фестивалите, а не за зрителя и повечето не достигат до публиката, защото тя, нито има време да пътува от фестивал на фестивал, нито има пари да гледа всички филми на фестивала и да отсее житото от плявата.И така до следващия фестивал и до следващите десетки български филми, тъкмо създадени и обречени почти на забрава след фестивала. Иначе България харчи милиони за културни ценрове, както на територията на РБ, така и по цял свят, с отбрани партийни ръководители . Но тези културни центрове харчат пари, без да има съществена полза от тях.
Може много повече и много по-добре. Повече сложност, повече актуалност в сюжетите, злободневност, острота, широта на развитие, докосване до реалността. Показване в изкуството на израждането в обществото, бездушието и минимизацията до 2 класи в обществото, с едно богато многопластово изображение на действителността.
Българската интелигенция обича да похапва и попийва по коктейли и културни събития,да се осланя на връзки, роднинство, корупция, но не и да свърши нещо смислено или нещо безплатно, нещо доброволно..

Мексико и изразяване на проблемите в злободневна насока от местни творци, а не партита и коктейли.
В България имаше проблеми 90-те години, когато масово се отвличаха хора за донорство на органи или млади момичета и момчета за проституция в Европа. Българските творци мълчаха,защото това не беше техен проблем. Те мълчаха тогава, мълчат и сега.
Пример от Мексико, как творците не живеят в собствен защитетен,стъклен свят,а преживяват обществените проблеми и говорят и творят открито в тази насока, дори в страх от санкции, не мълчат, не подлизурстват.
Песен за изчезналите студенти в Мексико на рапъра Lengualerta - "For those" - . Освен това 200 !! мексикански художници се включват в акция и създават портрети на изчезналите, за да не бъдат те забравени и заради съпричастност. Портретите се пращат и препращат постоянно до органите на властта, за да не забравят обещанията си. Тук се виждат портретите: seen.co/event/mexico-city-protest-mexico...5172/highlight/41807
Време е отдавна и българските творци и интелигенция (не 200, а и 20 ще стигнат) да напуснат състоянието на удобно вцепенено мълчание, а създават истистинско злободневно изкуство. Иначе трябва да признаят, че не са творци, а лапачи на сусидии и да си подадат всичките оставките из различните институции,за да не се заблуждаваме , че има изкуство и творци.
В България изчезват хора и днес – тихо, скришом, тайно. Никой не се интересува истински, никой не се занимава с тези съдби.От време на време кратко медиите зашумяват, подгонени от собствени егоистични интереси. Иначе няма правосъдие, съд и прокуратура. Семействата са оставени да се борят сами и ако нямат пари, са загубени.
Всяко вършенене на нещо, дори и грешно, е по-добро от удобно вцепенение и подлизурство.
Къде са българските творци да нарисуват портрети на умиращите от немарливо здравеопазване, на раково болните, на болните от хепатит, на българите нямащи пари за зъби, на безследно изчезналите, на криминално убитите невинни, на масово самоубиващите се, на безработните, на гладните български емигранти по приютитите и гарите в чужбина, на умиращите от глад, болест и студ българи в България, на работещите до изнемога за жълти стотинки, на децата без бъдеще с бедни родители и т н. Къде са тези български творци и фотографи последните 25г ? Ще излязат ли някога от дупките под земята, но този път сериозно и истински? Ще напуснат ли сигурността на мълчанието и удобството на повърхностното вършене на изкуство?
Дори и да няма енергия за създаване на нещо собствено и оригинално, на първо време едно копиране би свършило работа.