Министерства,субсидии,обществени поръчки,назначени Конкурси,лицензи,държавни помощи,комисии

В случая имах друго предвид. Не за вражди по границите. С границите не може да се правят компромиси,а трябва твърдо да се пипа, за да има ефект. Там има само един интерес (българския) и няма поле за дълги дискусии и отстъпки. Даже прекалено много грешки от непознаване на конвенциите и директивите се допуснаха там и управляващите се подиграха на наивността на българина, добротата му, съчуствието му и желанието му да помага.

С вражди назовах разни дребни политически грешки или народни стереотипи от типа на италианците са такива, испанците - онакива и подобно. Те са каквто са, ние няма да успеем да ги променим, но това не трябва да пречи да се работи сериозно над проблема с бежанците заедно до крайното му окончателно решение на Балканите и Средиземноморието. Сериозна помощ от други ЕС-страни, няма да има, както излиза, а проблема ще остане да се решава от всяка членка, както може. Призивите от външни наблюдатели за добродетелност са лицемерни и грубо зашити. С гърците също няма смисъл да си играем на дребно и да си разменяме няколко стотин бежанци напред-назад. Такива игрички не решават коренно проблема, а забавят решението или го изместват от дневен ред, защото намесват неприязън между съседи. Щом предричат, че гърците ще са 11 милиона,а бежанците ще са 1 милион, следва и гърците да трябва сериозно да разгледат ситуацията сега и да работят с България.
Или да се ползват конвенциите и директивите, или ако е късно да се изготвят нови с кристално ясни формулировки за сегашната ситуация, за да няма възможност за съдебни дела. За новите директиви, помощ и съюз може да се търси само от потърпевши страни от ЕС. Защото явно другите смятат, че като омесят европейското население от граничните региони с африканско и азиатско, то европейците по-леко ще приемат падането на стандарта и просперитета. Така по-малко ще се консумира и по-малко ще се ползват ресурсите на планетата (вода, земя, пространство, енергия), които са ограничени. Африканците и арабите не били така образовани, но пък имали едно естествено усещане за естествените граници на природата, от която им зависел живота в родните места. Това особено усещане за границите на природата се явял и принса им към европейците от Средиземноморието.
В момента, ако Италия успее да издейства някакъв закон или директива, да се изготви и гласува в европейското пространство, за разселване на бежанците- веднага члена и параграфа да се ползва от България. И така за останалите Средиземноморски страни. Затова трябва всички страни налазени от бежанци, евроатлантически и неолиберални ценности да се съберат и заедно да търсят решения на проблема с бежанците, които се намират в този момент на териториите им. Нови не трябва да се допускат, в това няма спор. Важно е, бързо да се приложат законите за настоящите бежанци, за да се пресече потока, да се променят съветите в интернет от Арабския свят, които се раздават за щурм на България и да се спрат амбициите да заселват Средиземноморието с араби и африканци, защото населението все някога ще се примири и под теглото на грижите ще приеме бежанците нормално и мълчаливо в някой бъдещ ден. Днес още сме в ЕС и затова трябва да се намери бърз европейски път за справяне с бежанския проблем и да се търсят съюзници. След излизането от ЕС ще са други неща на дневен ред, но това не пречи сега да се реши бежанския проблем в рамките и оковите на ЕС, няма какво да се чака.

Народното събрание
По принцип Народното събрание е едно абстрактно, общо понятие в България и на хората не им е ясно, какво точно се случва там и колко и какво струва това мероприятие на данъкоплатеца. Не може да се упражни граждански контрол, дори и на шега, когато не е ясно на простия човек,как да се измери свършената единица работа. Няма прозрачност, не е ясно дали работата на Народното събрание и оценките му са независими или продиктувани от професионални лобисти. Медиите също изобщо не са допринесли за прозрачност и яснота по въпроса, защото търсят скандала. И така никой не извършва никакъв контрол и никой няма представа за нищо конкретно. В България има много безработни хора, умни ученици и студенти, дори способни възрастни хора, които разполагат с мисъл, време, компютър и интернет връзка. Не са доволни от дезинформацията в медийното и политическо пространство, затова всеки от тях може да си избере една тема и да я следи отблизо. Това следене отблизо е възможно само чрез колективна схватливост и прозорливост и способност за разбиране на взаимовръзки и е невъзможна задача за отделен индивид или индивиди. Сумата на мисълта и схватливостта, прозорливостта, проницателността и далновидността на отделните индивиди никога няма да даде сумата на колективната такава и така може да се постигне много, много повече в този единичен случай.

Трябва просто най-после да се знае, кое, как е устроено в България,защо, кой, какво работи от държавните пари и какъв е резултата накрая. После може да се отсъди, дали това или онова е разточителство и дали е нужно. Всеки сам може да намери отговори, няма нужда да се чака да дойде готова информация от някъде, още повече, че тя може да е замърсена.
-Как работи Народното събрание и какви са функциите на българското Народно събрание: www.parliament.bg/bg/assemblywork
- Как един законопроект става закон: www.parliament.bg/bg/billbecomeact
Законопроекти www.parliament.bg/bg/bills
Решения www.parliament.bg/bg/desision
Закони www.parliament.bg/bg/laws
Декларации www.parliament.bg/bg/declaration

В Народното събрание се провежда парламентарен контрол.
Питания от парламентарния контрол www.parliament.bg/bg/enquiry
Въпроси www.parliament.bg/bg/topical_nature
Изслушвания: www.parliament.bg/bg/hearing
Програма по месец www.parliament.bg/bg/parliamentarycontrol
В графата Европейски съюз има всякаква полезна информация www.parliament.bg/bg/europeanunion
Особено важни да се знае и следи са:
-Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз - eur-lex.europa.eu/JOHtml.do?uri=OJ:C:2008:115:SOM:BG:HTML
- Годишна работна програма на Народното събрание - www.parliament.bg/bg/annualworkingprogram
-Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове добива образ, до всяко лице има имформация за работата - www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2085
-Членове на Европейския парламент от Република България
КОСАК - от красиви и умни, по-красиви и умни лица www.europarl.europa.eu/meps/bg/search.html?country=BG

-Междупарламентарна обмяна на информация за ЕС (IPEX) - www.parliament.bg/bg/IPEX
-Документи на Европейската комисия - четене, четене за запознаване с естеството на работа на комисията - www.parliament.bg/bg/eudocs
-Документи на Съвета на ЕС - пак четене с разбиране www.parliament.bg/bg/ceudocs
-Бюлетин Евровести по месец www.parliament.bg/bg/eunews
-Програма за междупарламентарно сътрудничество с Гърция от 2013- www.parliament.bg/pub/Mejduparlamentarno_satrudnichestvo.pdf

При "Профил на купувача" лъсват обществените поръчки - www.parliament.bg/bg/publicprocurement Изключително трябва да се разгледат.
Много, много поучителен е раздела "Публичен регистър на нещатни сътрудници" - www.parliament.bg/bg/parliamentaryregister . Като се кликне на имената се научва повече за нещатните сътрудници и с каква дейност или внесени законопроект могат да се похвалят. За жалост не е ясно колко са получили за тази оскъдна работа по внесените законопроекти и в какъв период е свършена работата. Някой са внасяли повече други по-малко. Също темите на един законопроект нямат нищо общо със следващия и излиза, че тези сътрудници ги бива по ВСИЧКИ теми и са всичколози. Не е ясно за четящия и как е разпределено,кой какъв законопроект да подготви точно или се влияе от лобито и разни временни приятелства.
ЛИПСВАТ сътрудници като млекари, земеделци, животновъди, електромонтьори и всякакви нормални хора, които имат лични впечатления, как се живее долу, извън София и знаят точно с какви проблеми се сблъскват всекидневно. Точно техния опит и впечатления са много важни, защото всичките префърцунени и притенциозни законопроекти са за тях - народа на България. Не е нормално управляващата класа и сътрудниците й да са изключително само висшисти, юристи, прависти, икономисти, научни, университетски всичкоразбирачи и подобни. Тяхното число трябва да се ограничи на поне 80 процента. Но едно 60% на 40% би било много по-честно.Не трябва да има опасение за компетентността на невисшистите, защото има цял отбор от сътрудници на разположение така или иначе. Те ще помагат и няма да служат само за украшение. Важни са идеите на различните прослойки и опита им.

Изключително важен е и бюджет на Народното събрание - www.parliament.bg/bg/parliamentarybudget и изисква също специално внимание, документ по документ. Някой графи ще Ви изумят.

Поучителен е и раздела за парламентарните комисии: www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees . Някой комисии са абстрактни, други учудващи. Например - "Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове" Какво ли е контролирала тази комисия по тези европейски фондове толкова години, като постоянно излизат грешки в ползването на фондовете, а европейските въпроси са страшно абстрактно понятие. ТЕ не са ясни на българина и до днес. Друга пикантна комисия е Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Само може да се гадае какво е вършила и къде е била всичките години от създаването си.

Вижда се също, че Народното ни събрание има богата администрация www.parliament.bg/bg/parliamentaryadministration . Пита се това не води ли до тромавост и едната ръка няма да знае, какво прави другата. Много постове много нещо. Все едно не сме 7 милиона само, а 700 милиона.

Пленарните заседания, програмите за работата на Народното събрание и парламенарния контрол, както и стенограмите също заслужават поглед: www.parliament.bg/bg/plenarysittings
Много, много информация, която трябва да се отсява.+

Стенограма за октомври www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/51/ID/5307 четем , че са задържали на границата с Турция 84 лица от Мианмар???? Как те са разбрали за либералната бежанска система в България? Явно вече навсякъде по света знаят за либерализма и България и границите ще са изложени на повече атаки. Тези стенограми трябва да се четат и следят, има доста информация.

Едно много непрозрачно, скъпо, негъвкаво и потайно министерство - Министерството на ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА....
www.mon.bg/?
Трябва да следи изкъсо, защото това, че една идея на българин, която не намери финансиране днес, не означава, че утре тя няма да е иновативна и да промени света. Примери от историята много (примерно Тесла, синтеза на Фишер-Тропш и мн. мн. др.) За всичко му идва времето, но поради непрозрачност, кандидатстват само некадърници и роднини по проектите и ги одобряват, защото има квоти и трябва да има одобрени от България.
Новини и събития - www.mon.bg/?go=page&pageId=4&subpageId=377
Да взмемем от тук например "Награди, отпускани за приснос в развитието и пропагандирането на хинди по света" - . Последните страници изобщо не се четат. Секретарките не можаха да попитат на английски за по добър екземпляр. Цялата работа в министерството е такава половинчата.
Други интересни новини са Японското общество за насърчаване на науката (JSPS) с нова програма за обмен,Конфедерацията на индийската индустрия организира Форум KnowledgeExpо 2014, Информационна система позволява на научните институции в България да осъществят контакт с 250 български учени в чужбина ( www.experts.scival.com/mes/ ) и др.
Няма отзвук на тези информации.Всичко остава тайно.
При Често задавани въпроси в Административни услуги виждаме само 2 www.mon.bg/?go=page&pageId=6&subpageId=564 1. Каква е процедурата по издаване на удостоверение Апостил (APOSTILLE)? и 2. Как се легализират документи за завършено образование и обучение в училище на чужда държава? Само това им хрумна да напишат или само това им се задава като въпроси? Ако е така, какво направиха за да се промени това? Така или иначе - духовно обедняване и трябва повече да се изисква от едно министерство нарекло се Министерството на ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА.
Koнкурси www.mon.bg/?go=page&pageId=4&subpageId=51
Стратегически документи: www.mon.bg/?go=page&pageId=74&subpageId=143 като Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2015-2020 г,Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г, Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри и мн. др.

Фонд научни изследвания към Министерството на образованието и науката : www.fni.bg/ Малко невзрачен сайт, зле направен,но информацията там представлява важна част от научното бъдеще на страната и онагледява проблемите и вечната борба фундаментално срещу приложно изследване (в нормалната икономика липсва борбата).
Важна е стратегията на този Фонд за научните изследвания - www.fni.bg/?q=node/20
Обявите на Фонда www.fni.bg/?q=fnititlenotice . Първата от 07.04 и 26.11 малко съвпадат по заглавие(?)
Важни за четене с разбиране са и протоколите с приложенията fni.bg/?q=node/84 Те съдържат различни решения, класирания и некласирания, самото финансиране на проектите и естествено най-важното самите фундаментални проекти, над които учените в България работят (Енергийна ефективност и транспорт, Развитие на зелени и екотехнологии; Здраве и качество на живота, Биотехнологии и екологично чисти храни; Нови материали и технологии; Културно-историческо наследство; Информационни и комуникационни технологии).
Това е важно огледало за състоянието на научния свят в България, който беше и е пренебрегван последните години на демокрацията.
Как хората с идеи да започнат заедно да работят над идеите си без да мислят за пари и без глупаво съперничество на петли и гордост? Къде може да се създаде такава среда и да се закупи техника. Научните кадри трябва да спрат да финасират от заплатите си поправката на техника, уреди или закупуване на консумативи. Трябва да е все едно е кой е доктор или обикновен човек, всеки може да има гениална идея и да я разработи даже и в гараж в някой случаи. И всичко това далеко от връзкарство и роднинство.
Първа вноска за финансиране на научна работа може да се ползват пари конфискувани по митниците и печалби от продажби на конфискувани стоки, ако не се раздадат на бедните.
Обаче в Протокол 48 на Фонда четем в първа точка единодушно щели да редуцират парите за научни периодични издания и т н. С една точка се илюстрира цялата ситуация.
Може да се направи някакъв фонд, където "хоби" учени да подават "декларации" за дребни финансирания до 5 хил лв, какви уреди или консумативи са им нужни за каква работа или реализиране на дадена идея, а не дали е във фундаментална или приложна насока.
В самия Фонд за научни изследвания се борят от години с роднинство, приятелство,некадърност, безпардонност, неспазване на европейските и българските държавни закони и корупция. До сега почти неуспешно.Което е жалко и отчайващо.
Не е кристално ясно, какво прави фонда за учените и обществото. Какви заплати взема ръководството и не може ли да извършва работата безплатно, в името на науката, защото те си имат и други работни места. Ако се спестят заплатите им, ще има повече за наука. Иначе може да вземат като се събират дребни възнаграждения, но не цели заплати.Все пак парите са на данъкоплатците и не трябва да се пилеят.

При Оценки и анализи от страницата на Министерството на науката и образовнието виждаме www.mon.bg/?go=page&pageId=74&subpageId=144 1.Оценка на въздействието на националната стратегия за учене през целия живот за периода 2008-2013 г; 2.Тематични анализи на резултатите на българските ученици при четене в PISA 2009г; 3. Анализ на системата за осигуряване на качество на професионалното образование и обучение в България
Хм. PISA 2009г, обаче анализирана чак 2011г и липсва PISA 2012г.Спали ли са в министерството? Или анализа 2012 ще излезе чак 2015г.
Тук тайно са събирали коментари и предложения във връзка с прегледа на стратегията „Европа 2020“ и нейното по-нататъшно развитие www.mon.bg/?go=page&pageId=74&subpageId=722 Колкото по-прикрито, толкова по-малко хора ще си пратят коментарите.
Проекти смислени и беЗсмислени: www.mon.bg/?go=page&pageId=381&subpageId=63
При харта на клиента са поработили до 2009,2010,2011 и от тогава нищо www.mon.bg/?go=page&pageId=6&subpageId=154

Следва от Министерството на науката и образовнието ...

Министерството на финансите

Бюджетна процедура 2015 www.minfin.bg/bg/page/851 с файл за Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Дата на публикуване е 26.11.2014 г., а събщават, че становища за проекта може да изпращат на адрес: budget@minfin.bg до 28.11.2014 г. Тоест само 2 дена. Някой трябва да си вземе отпуска да прегледа файла и да изложи становище. Само за 2 дена! Явно изобщо не са очаквали становища...
Трябва внимателно да се прочете сравни с дргуги години и други държави.
Аболютно задължително четиво ред по ред за всеки гражданин на България. Но като липсват информации, как са образувани числата и от къде са взети всичко е почти спекулативно, защото всеки може да вземе едни числа и да ги вкара в един Excel.
Някой от Excel-приложенията на страницата за бюджетната процедура от септември са публикувани дори празни....