Елтимир напусна средния свят

ВЪЗПОМЕНАНИЕ
Днес, 03.01.2014 или алтомъ 12-и, 6782 по българското летоброене Елтимир си отиде от средния свят. Отиде си тихо, без много шум и фанфари. На гроба му присъстваха само няколцина близки и съседи. Брат му, майка му и баща му ги нямаше, което не ме учудва, тъй като той самият приживе не искаше да стъпват там. Дойде поп, прочете кратка заупокойна литургия, после освети стаичката в апартамента, където Елтимир прекарваше повечето от времето си и където рано сутринта на 25-и ноември предаде богу дух. Доколкото можа жена му, с помощта на майка си (неговата тъща) направиха малък помен в ресторантчето до тях. Там приживе Елтимир обичаше да сяда. През цялото време нещо ме бе стегнало за гърлото, нямах апетит, но най-вече ми беше криво. Криво, защото никой от приятелите му не дойде.

Никой от движението, което създаде някога с надеждата да промени системата, не дойде. Съзнавам, че в разкапващата се бандитска република парите са кът, че помена е в делничен ден, че всеки се е заврял в черупката си докато Злото вършее над родината ни. Ясно ми е това, но горчивината си остава. Времето също беше такова - мъгливо и тягостно.

Ако някой, някога има желание да навести гроба му, тялото му е погребано в най-крайната югоизточна част от гробището в кв. Васил Левски, недалеч от дома му и на 10 мин отбивка с кола от магистрала Хемус (разклона за Ботевград). Влиза се от западната страна, третия вход (до полето). Уикимапия

Имах и време да си поговоря с Ваня за кончината му преди 40 дни. Още ден преди това вече е бил спрял да е храни и дори да пуши. Искал е само да отиде последно до компютъра, за да изтрие нещо. Не е успял, не са му стигнали силите. Починал е рано сутринта, когато обичайно минава Елериг с косата. Жена му се е обадила на бърза помощ, които както винаги отказали да дойдат. На тях не им е за първи път, особено ако е здравно неосигурен от български произход. Както и да е, те ще си заминат и никой няма да си спомня имената им. А името на Елтимир ще остане. На сутринта извикали един негов приятел, доктор който му е помагал и преди без пари, за да напише диагнозата за смъртта. Без нея няма как да се извади смъртен акт. На погребението родителите му не дошли, а от съратниците и приятелите му имало само едно момче от Ботевград. Така или иначе, станало е внезапно и хората не знаеха, с изключение на двама човека, на които жена му е звъннала.

През тия 40 дни Ваня го сънувала че иска цигари. Една отворена бутилка вино без повод се гътнала от масата и разляла на пода. Което иде да каже, че той още е бил в дома си.

Ами това е! Добър или лош, от нашия материален свят си отиде един българин. Мразен или обичан, с грешките и пороците си, но човек който ще остане в историята. Безспорно Елтимир е един от най-добрите писатели в съвременната ни история. Автор на уникални книги, проводник на безсмъртни идеи и знания. Близкото бъдеще ще покаже, доколко важни са те за България. Ако победи Саракта, името му ще влезне в учебниците по история. Ако ли не, ще е без значение, защото самата България няма да я има.
Оттук нататък той ще е част от Небесната конница. И ако може, ще помага.

На Светилище му преливамъ вино и днесъ, и свещъ паля. И го моля да ни помага. И го питамъ какво да правя, за да ни има. Той сякашъ каза че зная въ сърцето. За да Бъдемь, за да го има Царставото какъ е на Небето, тъй и на Земята... Да се раждатъ Българи и по Духъ и въ Плъть. Птички прелетяха надъ Светилището, бе знакъ отговоръ...

Ние всички ще си отидем така. Дори близките ни няма да дойдат на гробовете, защото те са нашите врагове. Изключително верна е фразата на Христос: "и врагове на човека са неговите домашни". Вярна е. По силата на колелото на прераждането е така. Относно, останалото, относно приятелите приятелят се доказва не на маса, а на дело. Още повече, че и обществената ни пирамида е обърната - значимите ни личности не се почитат, просто защото в тази "пирамида" те не са значими за обществото, за ниската маса.
Аз лично, имам скорошен опит, понеже след дълга кома, след автомобилна катастрофа, почина братовчед ми, фен на ФК "Ботев". Как мислиш? Кой беше на погребението му? Едно от 500 до 1000 човека. По-голямата част от агитката на Ботев, колеги от работата, тоя, оня, във вестник "Марица" дори писаха за него.
Той бе просто един фен на Ботев а получи погребение като на държавен глава. Това искам да кажа - ценностите са тотално изместени и днешните герои не са герои на идеите, перото, борбата и духа, те са други, съвсем други. Затова България е обречена. "България загива, не виждате ли, спите ли..." Е, как да видят, слепецът как да види?

България не е загивала, не загива и няма да загине. Жената вече се показа! Пророчествата се сбъдват едно подир друго. Писано ни е да Бъдем.

Bogatir писа: България не е загивала, не загива и няма да загине. Жената вече се показа! Пророчествата се сбъдват едно подир друго. Писано ни е да Бъдем.

Дорде не дойдем ние на власт, нема ви Бъде, откровено ви го казвам