Какво знае Сноуден?

Наложиха такива противоестествени правила, че не мога да ги коментирам. Щастливи кокошки и играчки за прасетата. А за агнетата нещо да кажат? Помня как когато някоя овца се оягнеше, внасяхме в едно коше агнето в кухнята на първия етаж. Да му е топло. И после пускахме овцата да го кърми. Те ли ще ми кажат, че ние, българите не знаем как да се грижим за животинчетата си? Ами къде ми отиде кокурузния хлеб, който баба ми разбъркваше с масло и сирене? Защо и с какво право евреите ми го взеха? Мамицата им гадна еврейска! Налагат ни техната си кошерна "храна", а ни отнеха правото на нормално съществуване. Затова като видите евреин, със сабя да го помилвате и с куршум да го поздравите.

Вярно, докъде стигнех да отсрещния край на браздата целият се изприщвах. После с волската кола карахме реколтата. Карахме и сеното за добичетата. Ама не сме гладували. Имаше и печени тикви, и всякакви лакомства, а не сурогати като сегашните. Кой отне моя ми свят? Кой е тоя? Искам да знам неговото име, за да го убия.
Някога евреинът Димитър Радев ме нарече тъп селянин. Да, селянин съм. Но не се срамувам, а си си спомням с умиление за своите детски селски години. Изкарвахме си хляба с честен труд. И знаехме своя Род. Колко граждани могат да разкажат за себе си същото?

Блаженно време е било на село. Азъ не съмъ го изпитала, защото като съмъ се родила, вече сатаноизбраните са ни го били взели. Но сърцето ми е въ това балаженно време. И на физическо ниво каквото мога парвя да си го върнемъ. Блаженно е хлябътъ вместо да се купува да се меси. Брашното ако и да не е много истинско пакъ друго си е като го омеся. А азъ вярвамъ че следъ като си хапналъ кроосанъ, ще можешъ и хлябъ да ядешъ. Дай Боже да ти омеся.

Онова беше истински хляб. Житото беше от нашата нива. Половината оставяхме за кокошките, а другата половина карахме на воденицата. Селска воденица, задвижвана с вода от реката. Брашното го складирахме в нощвите, в една от стаите, която ни служеше за маза. Нямахме истинска маза, защото мястото беше влажно и нямаше как да се дълбае надолу, избликваше вода. Баба ми палеше огнището и заравяше подниците в жарта. Така го печеше. С такъв хляб и пръстите да си изядеш.
Забравихме естествения си начин на живот, възприехме еврейското животоподобие и от там ни идват всичките беди. Всеки иска да е модерен, съвременен, но нима това е естествено?
Тоя път ще има Промяна. Хората ще са по-малко на брой, но ще живеят истински живот. И аз го видях, и Зенд Бурджан го видя. Остават по-малко от две години. Миналата година написах, че през декември 2012 няма нищо да се случи, а Промяната ще почне през средата на февруари 2013-та. Промяната почна. Сега остава да се избавим от еврейската и от циганската сган и да заживеем нашия си Български живот. Прочистването ще трае около две години. Ще се случат много събития. Но не се поддавайте на истерията, която ще нагнетяват медиите. Това прочистване трябва да се извърши. И то ще се извърши. А после, ако съм жив, ще се радвам, Ванина да ми изпечеш един истински хляб. От истинско брашно, изпечен в истинска жар от дърва.

Още един спомен ме изби. През лятото баба ми печеше поне две кокошки на седмица. Ама ние, хлапетата от улицата предпочитахме да ходим на реката. Пастърва, кленове, мренки, дамички (едни дребни пъстроцветни рибки ), гулежи, вид дребни змийорки.... Ловехме ги с ръце. Въобще нашата река гъмжеше от риба. Имаше и раци, в съседната рекичка. Носихме си сол и си печахме там, край реката. После дойдоха някакви концесии и сега в реката ни Рударка няма никаква риба.
Кой ни отне стария наш живот, кой ни отне естественото ни съществуване? Кой отнема живота от нашата Земя?

Като извадеше подницата от жарта, баба ми вадеше хляба и го завиваше в ленено платно. Да обиколи нивата - така казваше. Това беше някакъв ритуал, за който сме забравили. Сега не знам дали вече изобщо се отглежда лен. И конопа ни забраниха гадовете гадни. На никой не му идваше и на ум да го пуши, отглеждахме си тютюн. Ама от конопа правехме какво ли не. Здрави върви и здрави чували. Стопанските постройки в двора ги привързвахме с канап. Сега всичко е изкуствено, пластмасово. И животът ни е изкуствен. Преди малко писах на Гришата Симов, че ми е е прияло от неговото домашно сирене. Това от магазините няма никакъв вкус. Дори и пари да имаш, пак ще ядеш пластмаса. Нищо вече не е истинско. А помня как в Дубай ти разсичат ананаса на две и изтискват сока пред теб. С ръчно устройство, никакво електричество, никаква химия. И как купувахме риба от рибния пазар на плажа, току-що наловена от морето. Там бяха по-истински от нас. С нас какво се случи?
Къде ми отидоха малините и ягодите? Кой ми взе черницата, черешата, джанките и сините сливи? Къде са ми печените тикви? Модерният начин на мислене и необузданата, насаждана от евреите алчност. Не се ли преборим с тях, губим всичко.

Данчо написа нещо изключително тревожно. За окупацията на българските планини. С Гришата Симов преди време си говорехме за разоряването на българските села с помощта на циганската паплач. Сега и до планините стигнаха гадовете гадни от рода на Гад. Днес научих още подробности. За "ловци", въоръжени с Калашников. Ей, това не може да бъде, само където е вярно. На никой истински ловец не се разрешава да носи автоматично оръжие ама тези носят. За циганите мръсни, които секат горите ни няма ограничения, ама българите ще ги проверяват и ще ги спират, защото решили да се изкачат на своите си български планини! Безумие, за което нямам думи. Какво се случва в нашата доскоро България?

Имам обаче и добра новина. Ериг Кан от доста време е разярен. Спусна се и Небесната Майка Умай. Това не се е случвало от хилядолетия. Следват тежките стъпки на Татко Улген. Ще има много смърт, но България ще пребъде. Само че много се иска и от нас. Никаква съпричастност към делата на Системата. И прекъсване на всякакви връзки на българи с цигани, с евреи и с всякаква сган. Връзките с такива означават смърт. Забравете за изгодата, за авантата и просто не се свързвайте с такива по никакъв повод. Никакъв бизнес, никакви далавери. Просто изолирайте сганта от себе си. Сганта е зараза, носеща само смърт. Забравете за материалните придобивки, важното е българският народ да пребъде. Не се продавайте за късче хляб и парче салам. Може да погладуваме, но по-важно е децата ни да живеят. Засега това мога да кажа. Вярвам, че през следващите дни ще мога да кажа и още. Очакват ни дни на изпитания и ние трябва, длъжни сме да преодолеем изпитанията. Заради нашите деца и внуци. Друг избор нямаме.

Нещата странно съвпадат с внезапната ескалация в Сирия и предсказанието на Ванга. Че Сирия ке падне, това е ясно. Но дали "международната общност" или чудовищния НСР ще победи, това е друг въпрос.

Никаква съпричастност към делата на Системата

Време разделно е. И каквото ви казва Системата, не и вярвайте. Да повярвате на тези чудовища - това е равносилно да приемете номера на Звяра.

Никаква съпричастность... Днесъ си мислихъ, че ако съмъ знаела въ онези години, че образователната система е контролирана отъ евреите, нямаше да стъпя въ училище. Щяхъ да избягамъ на село и да искамъ там възрастните хора да ме учатъ. Ама не знаехме. И привидно изглеждаше добро, че и здължително, да се ходи на училище. Цялата култура още отъ Ренесанса върви въ упадъкъ. Азъ съмъ закърмена съ класическа оперна музика. ще каже някой, няма лошо, напротивъ... Лошото е че не съмъ закърмена съ музиката на дедите ми. Последните две поколения граждани нишката е прекъсната. Сега правя анализ на опреното изкуство. Да хубави музики има, но като сила и въздействие не се сравняват с нашата жива музика. Операта "Набуко" отъ Верди прокарва идеята за евейско надмощие. В повечето опери циганите се възхваляватъ. Опрети съ вариатетна музика... Не е ли това съвсем целенасочено прокарано за прекаъсване на Корените ни?