Много ме жегна, че той се е отказълъ отъ личната си карта. Правъ е, ужасно е правъ. Като се размислихъ... не мога си кривя душата, ужасно е правъ. На времето се е считало за ненормално да се номериратъ хората като животни, катъ затворници, а днесъ приспани приехме егн-то и не искаме, не смеемъ, страхъ ни е да мислимъ. Предразположихме се къмъ следващите стъпки на ненормалностъ и извращение. Освенъ номерътъ си, приехме да носимъ винаги съ себе си и трите шестици, както и чипчето вградено въ личната карта. Целта на демоните е да свикнемъ съ номерът на звяра и чипчето, и въ следващъ етапъ да го приемемъ безобидно вградено на тялото си. Изборътъ е: или приемашъ да бъдешъ робъ зависимъ отъ това ти картонче и въ последствие отъ печатътъ на тялото си, или избирашъ Свободата като заплащашъ, за нея цената. Ако си хроничноболенъ лишавашъ се отъ лекарствата си, лишавашъ се отъ заплатата си за която работишъ, не можешъ да купувашъ и продавашъ и... разделяшъ се съ телесниятъ си домъ-храмъ. Айде, съ тялото да се разделишъ пакъ е по лесно, но тези дето иматъ семейство и деца... противоречие е голямо. Но... Ахъ, Свободата! Ахъ, Свободата, за нея всичко се оставя!
За да участвате в разговора, използвайте Вход или Регистрация.
