За нашествието на тиквите в Тиквостана, Николай Слатински
Няма как да не си правим равносметка – докъде стигнахме в това летене по пързалката надолу. Летене, което протрива потурите на националното ни дередже и под тях лъсва голият задник на разпадащата се българска държавност.
Искам да говоря именно за тиквите. За тиквите, които ни съсипват живота, които ни отнемат нормалното самочувствие, за тиквите които ни управляват.
Тиквите във властта на са от вчера, винаги по някоя тиква е имало във всяко правителство, тиква се е случвало да бъде и кмет на София.
Но такова нашествие на тикви, на дилетанти, на лаици, на аматьори, на любители, на нескопосаници по всички етажи на властта – правителство, областни и общински администрации, агенции, съвети, комисии – не е било.
Навсякъде виждаме мултипликационният ефект – възпроизвеждането с жизнерадост и вдъхновение, с единство, творчество и красота - на тиквите.
Когато тиква е начело на управлението в една било то страна, било то организация, било то семейство, под нея всичко се отиквява.
И започва разгул на профаните, на незнаещите и неможещите, които именно затова, защото са незнаещи и неможещи, не се съмняват в нищо. Те пърхат из страната неудържимо и отиквяват всичко – и нейната национална сигурност, и нейната енергетика, и нейната култура, и нейния спорт, естествено.
Тиквите са производители на евтини като тиквени семки новини – да ги посдъвкаш между зъбите и да ги изплюеш ненужни.
Тиквите непрекъснато произвеждат вампири и мощи. Плодят имагинерност, примитивизъм и пошлост.
Тиквите не четат. Те знаят, че с четене никой не е прокопсал.
Тиквите в работното време разцъкват тенис, ма’ат белот, дигат щанги във фитнеса. Те са най-видните наследници на болшевишката стратегическа мисъл – Сила есть, ума не надо...
Тиквите не пречупват гръбнака на организираната престъпност, а прехващат каналите й. Те не противодействат на терористи. А post factum и след дъжд качулка обещават да ги изловят един по един и до един. Тиквите се познават най-вече по обещанията, които дават.
Тиквите знаят, че най-важното при избор на тиквата е външният вид. Нищо, че отвътре може да се окаже куха.
Тиквите си устройват мачлета с любителския си любим тим на националния стадион и под националния химн.
Че какво да им се сърдим на управляващите у нас тикви – народ, който мисли не с глави, а с тикви, не може да бъде управляван от други, освен от тикви.
Ето защо и в националната сигурност, и в енергетиката, и в културата, и в спорта, единственото, което отсега нататък ще печелим са тиквeните медали.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.