98 години от падането на Одрин

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИН УДАРИ ШАМАР НА ЕВРОПА

МИНАЛОТО

Българските пълководци и войници оборват корифеите и променят представите за водене на военни действия

В ранната пролет на 1913 г. българският войник се покрива с неувяхваща слава. Тогава, по време на Балканската война, българската армия овладява смятаната за непревземаема Одринска крепост. Всички видни военни теоретици и специалисти смятали, че тази крепост може да падне само след продължителна неколкомесечна обсада, а българите я превземат за две нощи с ускорена атака.

Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последван скоро и от войските на Южния сектор. Към 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети. Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор.
На 13 март в 3,20 ч. започва последният щурм на главната фортова линия. Ударът е нанесен в Източния сектор от нашата пехота. На разсъмване 10-и родопски форт превзема форта Аджийолу, а шипченци – Айвазбаба. Това е краят. Фортовете започват да падат един след друг. В 10 ч. българските полкове нахлуват в Одрин и турците искат прекратяване на огъня. Хиляди български кавалеристи обкръжават форта Хадерлък, където командващият одринския гарнизон Шукри паша се предава на полк. Генко Мархолев.
По време на щурма българите губят 1298 убити и 6655 ранени войници и офицери. Сърбите – 274 убити и 1173 ранени войници и офицери.
Същият ден (11 март) е атакувана и укрепената линия при Чаталджа, където 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия, без да знаят, че щурмът им е замислен само като демонстративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариград е открит.
Най-куриозното се случва на третия фронт – Галиполския. Там българското командване не предвижда дори демонстративни действия. Вестта за падането на Одрин предизвиква мощно “ура” в българските позиции. Сметнали бойния вик за начало на атака, турските войски панически напускат предните си позиции и побягват към фортовете.
Победите при Одрин и Чаталджа принуждават Османската империя да проси мир. Тези военни успехи довеждат до подновяването на прекъснатите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. Албания е провъзгласена за независима държава. Договорът отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно население. За съжаление само след няколко месеца некадърността на българските политици ще зачертае радостта от военните победи.

ПОДВИГЪТ В ЦИФРИ
Под бойните си знамена България свиква 600 000 души, които изнасят основната тежест на войната. Българската армия е равна по численост на останалите три балкански армии – гръцка, сръбска и черногорска.

В щурма на Одрин участват 120 000 български войници и офицери с над 400 оръдия. Сърбия изпраща 40 000 и 100 оръдия.

Българската войска е в състав три армии – Първа начело с ген. Васил Кутинчев, Втора начело с ген. Никола Николов и Трета, командвана от ген. Радко Димитриев.

Общото ръководство осъществяват ген. Михаил Савов, помощник-главнокомандващ, и ген. Иван Фичев, началник-щаб на войската.

Създадено е и Македоно-одринско опълчение, водено от ген. Никола Генев. В тима на турската армия действат повече от 50 чети, извършващи диверсионни и разузнавателни действия, както и за закрила на местното християнско население. Водачи им стават изтъкнатите комити и войводи Яне Сандански, Христо Чернопеев, Михаил Герджиков, Христо Силянов и др.

ОТЗВУКЪТ
След падането на Одрин от цял свят идват военни експерти и кореспонденти, за да проучат военното чудо.

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае. – Това изрича германският генерал Фог още преди атаката на крепостта, след като вижда как нашите войски превземат Лозенград.

Внезапността на артилерийската буря и бесният устрем на пехотата лишиха гарнизона от сила. Те създадоха у защитниците паника, каквато вече изпитаха техните събратя по оръжие в Лозенград и Люлебургаз – мнение на кореспондента на френското сп. “Журнал” Людовик Надо.

Как българите успяха да преминат през препятствията от телени мрежи? Това е мистерия! – възкликва пратеникът на италианския в. “Кориере дела сера” Барцини. Защото телените заграждения са с дълбочина 6-9 м, отделно има няколко пръстени стени – укрепления от камъни и пръст с ширина 5-7 м и високи 3 м. И ровове, пълни с вода.
В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удържат. – коментар на английския в. “Таймс”.

ПРИНОС КЪМ ВОЕННОТО ДЕЛО
Българската артилерия за първи път прилага използваните и досега прийоми като непрекъсната огнева поддръжка на пехотата, огневия вал, извършва нощна артилерийска подготовка и поддръжка на настъпващите войски. Огънят й се насочва от проникнал в Одрин български офицер разузнавач, който от минарето на една от джамиите докладва къде са турските цели и коригира стрелбата.
Неслучайно 11 март става Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия, определен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. На този ден преди 92 години в 13 ч. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на Одринската крепост.

Проявява се и аеропланното отделение. Поручиците Продан Таракчиев, Радул Милков и Христо Топракчиев за пръв път във военната история използват самолета за разузнаване и бомбардиране на противниковите позиции. Също за пръв път на наш боен самолет лети и милосърдната сестра Райна Касабова, която пуска позиви над обсадения Одрин.

В края на октомври 1912 г. своя принос във войната дава и младият български черноморски флот. Торпедоносци, командвани от капитан втори ранг Димитър Добрев, атакуват големия турски броненосец “Хамидие”. Взривен от торпедото на катера “Дръзки”, противниковият кораб на буксир с мъка се добира до Босфора и на практика излиза от войната.

ФАТАЛНАТА РАЗВРЪЗКА
Три месеца по-късно, на 16 юни 1913 г., е може би най-фаталната дата в новата история на България. Тогава приключва славното време на Българското възраждане и краткият възход на Третата българска държава.

Причина за това е заповедта на българския цар Фердинанд Сакскобургготски армията ни да започне военни действия срещу довчерашните си съюзници в Балканската война – Гърция и Сърбия. В разпалената Междусъюзническа война България се оказва сама срещу всичките си съседи, а с последвалото поражение буквално за дни е изпепелен националният идеал. Само половин година по-рано той изглежда почти осъществен след внушителните победи на българската армия, освободила територия приблизително равна на границите на Санстефанска България. Тогава, едва три седмици след началото на Балканската война, Турция предлага примирие, но Фердинанд го отхвърля, обладан от фикс идеята си да влезе като победител в града на градовете – Цариград.
След поражението антимонархическите настроения в страната са заглушени, за да се стигне само две години по-късно до още по-страшна катастрофа – предопределения разгром на България в Първата световна война. Вследствие на непомерните амбиции на Фердинанд само за период от три години България губи почти половината от своите етнически територии, стратегическия излаз на Бяло море и понася тежки икономически санкции от победителите.
Заедно със смъртта на 150 000 български синове на бойните полета умира завинаги и надеждата за националното ни обединение.

(Такааааа. Отново намесата на дългата ръка на Синедриона решава извоюваното в битка с много кръв - да бъде харизано ей така. И днес е така в името на "демокрацията" - унищожиха ни армията , промишленоста и селото. )

За годишнината от това събитие съм длъжен да обявя, тъй като съм много горд от участието на моя прадядо Петко в тази битка. Оцелял е, въпреки че е бил тежко ранен и дълго лекуван след това.

Ето няколко материала по темата:
Клип

Клип


Генерал-лейтенант Никола Иванов, командващ Втора българска армия на брега на река Марица, преди превземането на Одрин.


Българската пехота преминава мост над река Марица на път за Одрин, 1912 г.


Генерал Георги Вазов и пленения Шукри паша, Одрин 1913 г.


Българската пехота преди атака в близост до Одрин


Триумфалната арка в Одрин, издигната по случай завземането на града от българската войска


На превзетите позиции край Одрин


Разбитата и завзета турска артилерийска позиция при форта Айвазбаба, Одрин, март 1913 г.

На последната снимка се вижда 400 милиметровото оръдие Круп с което са стреляли по нашите позиции.

По разказа на моя прадядо - след попадане на такъв снаряд в наш оръдеен разчет - нямало никаква следа нито от войниците, нито от оръдието. Всичко било пулверизирано и разпръснато в околноста.

Това е и причината при Одринската епопея да има толкова много безследно изчезнали.

(снимките са взети от следния САЙТ

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 13.3.2011, 20:35

Причина за това е заповедта на българския цар Фердинанд Сакскобургготски армията ни да започне военни действия срещу довчерашните си съюзници в Балканската война – Гърция и Сърбия. В разпалената Междусъюзническа война България се оказва сама срещу всичките си съседи, а с последвалото поражение буквално за дни е изпепелен националният идеал. Само половин година по-рано той изглежда почти осъществен след внушителните победи на българската армия, освободила територия приблизително равна на границите на Санстефанска България. Тогава, едва три седмици след началото на Балканската война, Турция предлага примирие, но Фердинанд го отхвърля, обладан от фикс идеята си да влезе като победител в града на градовете – Цариград.
===============================================
Този откъс е взет от комунистическите учебници по история.Точно така ги учехме навремето. Принципно комунистическата доктрина фърляше цялата вина върху монархическото тяло, че воювало срещу съюзниците. Какви съюзници ни беха сърбите, ние видяхме през 1885 г., какви гърците - историята преди това го беше показала, а какви съюзници могат да ни бъдат румънците, разбрахме през 1913 г.
И каква "братушка родна" е Русия, ни го показа пак през 1913 г., пращайки ни румънците в гръб, когато "съюзниците" - гърци и сърби едновременно са разгромени. Именно тези действия на Русия, оголиха Одринския фронт и позволиха клането на Източнотракийските българи, част, от които оцеляха благодарение на хайдушките чети на войводата Маджаров.
И така, трябвало ли е Фердинанд да издаде заповед за атака на съюзниците? И аз бих постъпил така. Тъй като така наречените "съюзници" не искаха да отстъпят Македония и Беломорска Тракия. Тогава за какъв осъществен идеал говорят комунистическите пропагандатори в комунистическите учебници по история, визирайки този случай?
==============================================
Тогава, едва три седмици след началото на Балканската война, Турция предлага примирие, но Фердинанд го отхвърля, обладан от фикс идеята си да влезе като победител в града на градовете – Цариград.
================================================
Аз съм на мнение, че е трябвало дори да превземе Цариград и да изтласка турците чак в Анадола. Като целта на Фердинанд не е Цариград, а Троя.

Как българите успяха да преминат през препятствията от телени мрежи? Това е мистерия! – възкликва пратеникът на италианския в. “Кориере дела сера” Барцини. Защото телените заграждения са с дълбочина 6-9 м, отделно има няколко пръстени стени – укрепления от камъни и пръст с ширина 5-7 м и високи 3 м. И ровове, пълни с вода.
В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удържат. – коментар на английския в. “Таймс”.

Относно телените мрежи - изрязани са били със следния инструмент:

На снимката горе са клещите на моя прадядо, донесени за спомен от войната.

И така, трябвало ли е Фердинанд да издаде заповед за атака на съюзниците? И аз бих постъпил така. Тъй като така наречените "съюзници" не искаха да отстъпят Македония и Беломорска Тракия.

То никой не дава доброволно територия - така и съюзниците.
Въпросът е в това , че е по-добре да бяхме спечелили на първо време Одрин, Чаталджа и Люлебургаз , а и да ги имахме и днес като изконно наши територии, отколкото да се полакомим за всички наши земи и в крайна сметка да имаме толкова, колкото днес имаме.

Ако не беше тоз чифут Сакскобургота да прати войската да се бие със съюзниците, нямаше да загубим спечеленото при Одрин.
А целта е била такава - под благородния повод да си върнем всички наши земи - сме се обрекли на губещи всичко!
То и това е бил плана на Синедриона - да се въвлече България във фаталната война и в крайна сметка да загуби още територии, като се занулят воените блестящи победи. И така и става - губим и западните покрайнини.
А проводник на този план си е бил дядото на днешното цареподобие - онуй мадридско недоразумение дето реве да му дават да сече български гори.

ОДРИН ПАДНА!
Честита годишнина (99 години) на всички Българи!

Нека си спомним за саможертвата на нашите деди в този паметен ден - одринската епопея е един ясен знак на Българския Бог, че българския дух е жив и Българския Бог ни обича и чака на нас да си овладеем бъдещето - БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИТЕ.

Днес обаче Одрин е само символ, че за нас непревземаема крепост не съществува.

Одрин и Шипка - това са жалоните за които трябва да си спомняме и да не губим нито за миг надежда.

Други са времената днес и отново сме под робство, още по страшно от турското , ЧАФУТСКО!
И отново има срещу нас една крепост "непревземаема", подобно на одринската - крепоста на ПРЕСТЪПНИЯ ЦИОНИСТКО-ФАШИСТКИ РЕЖИМ в София. Режим проклет, подмолен, мазен и безжалостно убиващ нашата душевност и физика едновременно.

Битката предстои -време не остава, стягайте се.

Честита годишнина! Нека винаги помним величието на Българската армия. Армията превзела непревземаемата Одринска крепост. Армията накарала Османската империя да проси мир.
Горд съм да заявя, че в превземането на Одрин е участвал и моя прадядо Петко Петков!

Днес по случай стогодишнината от превземането на Одринската крепост публикувам разказ за един малко известен епизод от Първата Световна война. Става дума за подвига на един герой от село Богданлия, Софийско. Воюва в състава на Първа пехотна софийска дивизия / Желязната Софийска дивизия / прославила се и по време на Балканската война . Загива по време на Първата Световна война в боевете срещу руснаци и румънци при Коман-Букурещ, като картечар, прикривайки оттеглянето на другарите си, макар и ранен, ликвидира над триста вражески войници.

Ето какво пише за него Георги Ст. Георгиев в спомените си "Един от първа дивизия":
"На 30 ноември 1916г., Първи полк настъпва към Коман-Букурещ. Той е на десният фланг на дивизията. Пратените патрули не могат да влязат във връзка с частите в дясно. Дяснофланговата рота е излязла много напред. Патрулите и донасят за гъсти руски маси които настъпват. Върху ротата се изсипва смъртоносна градушка. В мрачният ден оттекват зловещо пръскащите се в гората снаряди.

Патрулите докладват, че руснаците са натъкнали щиковете си. Славният командир на Първи полк подполковник Велизар Лазаров от София заповядва ротата да се оттегли на общата полкова линия.
Оттеглят се войниците. Оттеглят се подофицерите и офицерите. Оттегля се и една картечница. Само другарката и остава. До нея е застанал подофицер Сава Геров- шоп от село Богданлия.
- Хайде, господин старши - подемат войниците.
- Хайде, Сава- заповядват офицерите.
Но старшията Сава не мърда. Макар и ранен не се отдръпна по-рано. Не се отдръпва и сега.
- Вие вървете аз ще остана!

Прегърнал картечницата той натиска спусъка. Под мощното и прикритие нашите се изтеглят. Зад тях се чува непрекъснатото злокобно тракане. Може би това са последните минути на картечницата. Но тя все още трака. Звука отслабва. Тракането разредява. Звука отмира. Денят отмира.
Когато на другият ден полкът и дивизията се понасят победоносно напред и ротата достига познатите места, намират и Сава и картечницата. Пред тях триста руски трупа. До картечницата нито един патрон.
Но до нея като верен страж лежи падналият защитник.
За всички картината е ясна - дал и последният си изстрел не е направил и опит да се спаси. Дочакал е руснаците, които са го заобиколили от всички страни и са го вдигнали на щиковете си!
Сава Геров е гордост не само за Първи полк!
Той е гордост и за всички полкове от Първа дивизия!
Защото Сава Геров е самата Първа дивизия!

Vineh писа: Горд съм да заявя, че в превземането на Одрин е участвал и моя прадядо Петко Петков!

Поздравления.
И моят прадядо се е казвал така - Петко Савов Станев.
По време на боевете през Руско-Турската война в еленския Балкан пре един от многото опити на турците да минат билото - един турски офицер отсича главата на дядо Станьо със сабя и запалва къщата. Та по тази причина неговия внук и мой прадядо е доброволец в Одринската епопея , поради силната "любов" към турците.
Бил е в Румъния на гурбет кога България обявява война на Турция и за малко да изпусне веселбата - научава за това от вестниците и хуква към България. Обаче неговото поделение( Търновско) вече е било заминало на марш пеша към Турция преди дни. Успява да го настигне чак след ямболско някъде преди да стигне границата. Намира си оръдейния разчет и си заема мястото в екипа. Преди да падне Одрин е много тежко ранен от турски снаряд и изкарва много време в болница... после участва до края на войните.

Снимката дето съм качил горе на секачките за телени мрежи е личната такава на моя прадядо - сега семейна реликва.

Пазя е - знам ли, пак може да се наложи да се режат одрински заграждения. Пък тази е изпитана марка.

Честита победа на всички Българи!

Примера го имаме - а сега крепостта за превземане е тъмния силует на някакъв си Плевник.

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 13.3.2013, 11:15