Какво ли не сполетя оскотелия български народ при управлението на поредното републиканско правителство, започнало своя бит с извънредни разходки до Израел и блъскане на главата в Стената на Плача. От това то не стана по-умно, нито по- проницателно в управлението на държавата, която е поело. Образът на великия силен мъж, мачото, твърдата ръка на генерала, която ще реши всички проблеми на бг-мамите, дечковците и прочее телекторат, гласували за него, се стопява с всеки изминал ден. Защото в първата година на управление, може да показваш мускули - още си в блясъка на славата си, можеш да демонстрираш физическа сила и никой да не обръща на вътрешната ти стойност като човек и политик. Но с всеки изминал ден, съдбата и държавата те изправят на изпитания, които изискват не напомпаните мускули и каратиските техники, а каква стойност си като човек и като държавник. Тогава се вижда, че един скелет виси на закачалката в гардероба, че планината мускули седи върху една дълбока и с нищо незапълнена вътрешна кухина, която всеки момент ще се пропука и срути под тежестта им.
Такива мисли ми навява, директивата от евреокомисарката Кристалина Георгиева, да приемем бежанци от Либия – сега и веднага. Това женище, веднага спечели личните ми антипатии, още когато видях изцъкления и поглед и зомбирана физиономия, украсена с изкуствена пластмасова усмивка. Вие искате тази жена да ви управлява? Гарантирам ви, това не е жената, която може да изправи България на крака, първом, защото не го вдига. Ако една жена не го вдига, горе-долу за нищо друго не става, освен за миячка на под. А куклата от секс шопа е единственото утешение за българския мъж, мълниеносно обхванат от стерилитет, при нейния безизразен поглед и пластмасова усмивка. Но нищо – няма да се раждат български деца, ще има повече место за либийците, които ще оплождат белите българки. Печели мултикултуралността, на която Георгиева е ярък проповедник. България изостава в този показател пред Англия, Франция и Германия, и нали е вече европейска държава, веднагически трябва тази грешка да се поправи, за да заприлича на такава. Колкото повече шоколади излязат от утробата на българката, толкова повече България ще стане ярък пример, как напълно провалилата се идея за мултикултурализма в европейските държави намира почва у нас и достига небивал разцвет. Не мислите ли, че това е исторически повтаряща се прокоба - всяка лоша и неработеща идея, в България цъфти и дава плод, който обаче стипчив и кисел, не храни, защото от него се умира. Още по-лошото е, че Кристалинка няма да даде личен принос по отношение мултикултурализма, нито пък арабския мъж е съблазнен пък от нейната лепост, за да се пожертва. Но виж, може би личен пример са дали българските медицински сестри? Кой знае какво са правили по либийските плажове... Е, ако е така, в името на светлото бъдеще на ЕС, ще преглътнем това, че Кадаифа ги затвори, измъчва ги и ги държа като затворници, а за освобождението им взе тлъска пачка пари. Както се казва: бой и ебане не се връщат. Та, така е и със стоящия начело мин. председател. Подчинявайки се на директивата на представителя на Световната банка, турнат за еврокомисар, той набързо забрави, че доскоро тези държави, които искат да споделим обща отговорност за бежанците от Либия не смятаха България готова за Шенгенското пространство, а днес със замах ни третират като Шенгенска територия, без дори да ни питат за това. Но кой ли пита една държава, чийто министър-председател е като ненастина нимфоманка, която когато чуе: “Конграчулейшън” и не слуша нататък. Това е нормално състояние за нимфоманките – след първия, бройките на останалите нямат значение, защото така или иначе не засищат сексуалния глад. Но нека бъдем обективни – вносът на чужденци, не е ново изобретение, а си е патент на износа на социализъм, вследствие, на който в България се внесоха негри и виетнамци. Вие знаете какво стана по-нататък и кой яде черните ланги. Идеята за внос на чужденци имахме и при правителството на Тройката, което искаше на мястото на уморените и прогонени от него електорални единици да си внесе китайци. Пролетарият няма националност, нито мирис, нито дори човешка отличителна черта, той е просто – пролетарий. Това пак е едно следствие от визията за браткия китайски народ, с който сме в дружба от векове за векове. Е, защо след като китайския народ ни е братски по социалистически, да не сме в дружба и със социалистическата Джамахирия на Кадаифа и с братския либийски народ. То онова с медицинските сестри е империалистическа постановка на буржоазните държави, вервайте го. Явно е, че след като сме намалели с 600 000 човека за 10 години е време тази бройка да бъде попълнена с каквото има под ръка или каквото случая предостави на сгода. Важното е, отговорността за случилото се в арабския свят, да я поемем ние. Няма да я поеме нито Израел, нито Англия, нито Франция, нито дори Америка. Те си правиха договорките и далаверите с Кадаифа и нефта. Днес са против него и ревът срещу него. А га ядохте кифтеята, не ревахте, а господа? Откъде, накъде, ние ще поемаме солидарно и мощно отговорно последствията от вашата външна политика на двуличие и лицемерие и собствен егоистичен интерес? Каквото сте посяли, това ще жънете. Не искайте ние да жънем на една нива с вас, плодовете на вашето безумие! Ние още помним как наричахте Балканите - “болния човек” , “барутния погреб”. Не ние нищо няма да кажем днес за това, кой е болен, и кой не. Щото явно, това не сме ние. И тъй, след като Кристалинка се изсра на метеното, а Тиквата ще се надупи за пореден път, тъй като трябва да върне жеста на Сарко за освободените български медици, ние все си мислим, че и в този случай мътните води на българското политическо блато, ще изхвърлят на брега поне два политически трупа – този на Кофтоф и Волен. Единия, ще ни напомни за себе си, поне с това, че не прие на българска територия бежанци от Косово, вторият, че това е последния му шанс да оцелее като политическа фигура и да го бъде и след тоя Парлама-мент. В знак на несъгласие с либизацията на България и превръщането и в Джамахирия на Балканите, той отегля подкрепата си за “правителството на малцинството” и то пада. Точно така би направил един истински милеещ за Родината си, родолюбец.
