Наблюдавах и аз като всички “жасминовите революции”, обхванали района на Северна Африка и другите части на арабският свят. Индоктринираният от медийните възгласи, обикновен човек би примрял от удоволствие от настъпващата “демокрация”, борбата срещу диктаторите, въодушевлението на тълпите. И желанието това да се пренесе и у нас.
Разбира се, на мен това не ми носи особена радост. Ние не сме въобще готови за въоръжено въстание срещу установения републикански строй. Нещо повече, не се вижда и предпоставка за това. Навикът да се живее в завареното положение, с което си навикнал от дете е естествен, когато не знаеш, какво е било преди теб, неудобен, когато знаеш, но нищо не можеш да направиш и се превръща в безизходица, когато не знаеш какво ще бъде бъдещето. И особено, когато не го виждаш. Виденията за бъдещето движат живота на просветления човек, на обикновения – движенията са към насъщния, който трябва и утре да сложи на масата. Защото децата са гладни. И защото самият той е гладен, но е гладен за бит, не е гладен за нов път. Конфликтите в живота на човека, конфликта в социума, в обществото възниква тогава, когато няма Видение, което да отвори вратата на Бъдещето, а прераства в противопоставяне, когато няма кой да го получи. Няма път, няма бъдеще, държавата бързо губи своя смисъл, така, както живота на човека се обезмисля от взелата връх безизходица. Ето защо аз не се радвам от ставащото в арабския свят. Революции срещу човек, в който е съсредоточена цялата власт много лесно се вдигат, защото знаеш срещу кого трябва да се бориш и вярваш, че като го премахнеш, автоматически идва светлото бъдеще. Но как да се бориш срещу цяла шайка от такива човеци, които накратко наричаме “диктатори”, когато чрез демокрацията овластиш всеки от тях с корона? Отговорността се размива в короните или в определени кръгове, в техните роди, в семействата на родите. В един миг, разбираш, че трябва да обърнеш оръжието срещу самия себе си. Демокрацията не предполага борба, тъй като не създава в личната си безотговорност обект, срещу когото да излееш пълноценно своя гняв. Затова при нея имаме стачки, брожения, метежи, някоя кратка гражданска война, ни никога няма да видим революция от типа “всички срещу един”. И радостта от сваления диктатор. Това много ми напомня схемата на Френската революция, където юдео-илюминатите проведоха своя първи пуч срещу монархията, демонизирайки недостатъците й за сметка на хиперболизираните предимства на републиките въплътени сред потоци от кръв и отрязаните глави на самите ръководители и участници в нея. “Френската революция” след това се превърна в матрица за промяна на държавното управление по цялата планета, без оглед на това дали тя е по-успешна от своя предшественик – монархията. А тя не е. Тя се превърна в безметежна кървава перверзия. Затова никак не ми бе смешно, когато оскотялата тълпа в Египет ревеше: “Не искаме повече фараони!” Египет отдавна не е Египет, защото в него отдавна няма фараони, нито египтяни, както България, отдавна не е България, защото в нея отдавна няма Канове/царе, а скоро няма да останат и българи. Ехото на илюминатския възглас от Париж към озверялата тълпа от бандити и главорези: “Убийте краля” днес е ехо на метежите в Кайро: “Не искаме повече фараони”. Чудно е това. Арабите няма как да знаят, що е то фараон, нито що е фараонска институция, тъй като те не са египтяни, а египтяните са изчезнали – внезапно и безследно. Къде са, никой не знае. Значи някой има полза от това посегателство на невежеството. Човек като се замисли, само един народ има полза от това – този, който беше роб в Египет, и който има за свой празник Пурим – “денят на омразата” . За разлика от нас, а и от други народи, юдеите имат дълга историческа памет. Те никога не прощават и никога не забравят. Те никога няма да забравят, че бяха роби в Египет, въпреки тяхната “богоизбраност”. Накърненото им честолюбие е огромно, въпреки, че втори след фараона на Египет, тогава, бе техният сънародник Йосиф, който те продадоха за двадесет сребърника. А той ги спаси от гладна смърт! Тогава каква ирония над “богоизбраността” са днешните викове по египетските улици: “Не искаме повече фараони” и въвеждането на арабите там в нищета, слагайки короната на глава, която не може да понесе нито тежеста й, нито блясъка, нито тръните. Защото огромна е разликата между диктатора и фараона. Фараонът е върховната жертва на Небето за човека, диктаторът е глава, на която някой друг е сложил короната и тя му тежи. А какво става, когато сложиш корони на 240 души в един парламент?!
Възгласите “Не искаме повече фараони” се въплътиха в конкретни действия – някой е влезнал в отдела за древна история на Националния музей в Кайро и е унищожил две мумии на египетски фараони. Някой иска да заличи и историческата памет за тях! Каква огромна злоба таи, тази черна душа.
Затова, когато в България настане времето за въоръжено въстание, пазете музеите! Една дълга, костелива ръка ще премине през техните стени, за да ограби и без това оскъдната ни историческа памет.
А когато нямаш историческа памет, много лесно след това се сменят диктаторите, много лесно е след това да смениш Мубарак с Барадей. Революция вътре в страната – внос на нов управленец отвън. Това е формулата, която превръща всяка държава в бананова република. Тълпата, която изнася революцията на плещите си, никога не излъчва свой водач или свой управленец. Тя не носи градивна държавнотворческа енергия, защото е водена от инстинктите си. Тя е пълно въплъщение на “общественото животно, на човека-звяр”- отрицание на самия себе си. Управленецът се внася отвън и оглавява протестите. След като вземе властта, той внася ред – нарежда всички овце в една линия на хранилката и ги обезглавява. Затова след обещания изход на арабите през Червеното море чрез Барадей, ги чака дългото 40 годишно въртене из пустинята без изход. Това е времето на безвремието, наречено простичко “демокрация” . Важното е с египетският национализъм да бъде приключено, либералите да вземат властта, златото обезпечавало валутата на националната държава да бъде изцоцано от МВФ и после да бъде върнато под формата на пожизнен заем с големи лихви, което фактически ще превърне всички нейни жители и бъдещите поколения в пожизнени роби. Подобен тип революции, които имат за цел да ликвидират национализма в една държава и да наложат либерален тип управление винаги са се стремяли към това, което национализмът е създал – националните богатства, най-голяма стойност, от които има златото в държавната хазна. Затова, когато диктаторът на Тунис избяга, той взе златото със себе си, съвсем наясно, каква е целта на илюминати подкладили бунта. А масата злобее, че са и отнели златото, което трябвало да ги нахрани. Те още не знаят, че то никога няма да бъде тяхно притежание, нито храна. Те още не знаят, че, когато Англия им прати за лидер радикален ислямист,. а в Египет властта вземат без да искат “Мюсюлмански братя” се готви почвата за управлението на техните държави и техният живот по един съвсем друг начин. Потвърждава се, че тероризмът, който радикалния ислям създава е под давление на европейските държави, които никога няма да се отрекат от своята колониална политика. Затова дълбоко се усъмнявам, че “революциите” в Тунис и Египет са противоамерикански и противоизраелски. Бившите диктатори, които САЩ и Израел са поддържали, днес трябва да бъдат сменени с нови, отговарящи на новите виждания на тази една държава с две лица за световната политика. Един нестабилен и слаб арабски свят е добре дошъл попътен вятър за държавата Израел и нейното съществуване, за вземането на целия Йерусалим и преместването на столицата им от Тел Авив в него. Там, където не можеш да победиш или не е изгодно да пратиш армия, промени държавното устройство на съответните държави като ги завладееш отвътре. Накарай ги да вярват, че с новия ред ще имат Бъдеще!
Само времето ще покаже кога и как всичко ще стане. 
)) Юдейското лицемерие е в пълна сила.