За Паметниците на "Дружбата"

Всяка нова дружба от "векове за векове" в България се ознаменува с паметници. Тъй се почва... Тъй се почва с белезите на колониалното господство, където една държава става колония, придатък на друга. Още по времето на Римската империя съсипването на старата ни държава на Балканите се е ознаменувала с паметници, сечене на монети с облика на победителя, основането на римски градове, върху руините на старите ни поселища, така е било и през турско - където джамиите никнат като гъби, а тюрбетата на убитите им военоначалници - като храсти.
Така беше и по времето на Съветската империя - "дружбата от векове за векове" бе ознаменувана с паметници, които дори все още се срещат из различните села на България, а и в някои градове стоят.
Е, съвсем нормално е, новата ни "дружба от векове за векове" или новият ни васалитет да бъде ознаменуван и с някой друг паметник.
Въпросът е до него дали ще отиват шествия за поклонения и ще се оставят цветя от българите.
В крайна сметка създаването на паметник на поробителя или на агресора в нашата страна е първом демонстративен и арогантен акт на изхрачване върху собствената си история и родоотстъпен акт на препикаване гроба на прадедите си. Второто е вече и акт на себеотричане, заличаване на собствената народностна идентичност, на отявлено чуждопоклоничество.
Днес тези актове, на отявлени национални предателства се наричат с меки дефиниции като "преосмисляне на историята в перспективата на членство на България в НАТО и ЕС", а като сме вече в НАТО и ЕС я преосмисляме според приоритетите на това членство.
В България това става изключително лесно, защото либералната доктрина много бързо намери тлъстата почва на говеждото овчедушие на телектората, наречен "народ", но за който би трябвало да се даде по-точен израз - "население".
Либерализма, една доктрина, клонка на интернационализма и глобализма или тяхна майка-хранилница заличава националната идентичност. Тя прави човека "гражданин на света". Но на чий свят? Защото и Вселената няма едно измерение, тя има своята многоизмерност. "На чий свят?" е незададен въпрос в българското етнокултурно пространство.
Едно е ясно - либерализма заличава белезите на българското етнокултурно пространство, онова, което те идентифицира не само като българин, но и като човек. Казват, либерализма решавал противоречията, конфликтите, давал възможност агнето и вълка да съжителстват заедно. Но на каква цена? И при какви условия? Това може да стане, само, ако вълкът е станал вегетарианец, или агнето е еволюирало във вълк, за да образуват заедно глутница.
Либерализма е доктрина на уравниловката, на Покрустовото ложе, тя е доктрина на уравниловката, както и комунизма, само че тази уравниловка е във финия - мисловен и духовен свят на човека и го прави много по-успешно от комунизма, на който възможностите достигнаха само до материалната част.
Трябва да сме наясно, обаче, че и двете идеологии много добре обслужиха империализма. Империализма винаги се обслужва от красиви и приемливи за човешкото съзнание идеологии, защото трябва да прикрие ужасяващото му лице на хищник и убиец. Жертвата няма право на съпротива, тя трябва да приеме безропотно своето изяждане и унищожение, да няма съзнанието, че е жертва! От това в дългосрочен аспект страда и хищникът, тъй, като той губи умението си да ловува. Загубата на това умение води до "залезът на империите".
От тях остават само паметниците, въз основа, на които после пишем историята. История, която, обаче е дълбоко неверна. В нея онова, което е било, не е онова, което е било. Резултатът от това е, че един народ напълно изчезва като биология, защото народностното му съзнание е изличено. С него, изчезва и държавата му.

Повече за откриването паметникът на новта "Българо-американска" дружба, тук

www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-s...nad-balgariya-snimki
===================================================
Ето малко и родолюбиви коментари

05 октомври 2010 22:21 (Българин)
Мисля, че падението ни достигна върха си, след като успяхме да открием паметник на онези, които целенасочено са пускали върху главите на нашите баби и дядовци своите бомби. Че и да му се радваме, че и депутати да присъстват и всякакви родоотстъпници там да надуват фанфари. Че и националната гвардейска част да отдава почести на тези хора. А къде са ни паметниците на Димитър Списаревски, на Стоян Стоянов, на Чудомир Топлодолски и на всички онези знайни и незнайни БЪЛГАРИ, които са излитали срещу същите тези, чиито паметник откриха вчера в Южния парк и съзнателно са правили тарани със своите самолети, само и само да спасят хората отдолу от американските бомби? Аз ще ви кажа къде има един такъв паметник...Той се намира на 30-ина метра вдясно от централния вход на Парламента....Ама малко хора го знаят, а пък депутатите - хич, защото те просто влизат от задния вход на Парламента. На този паметник няма цветя от депутати, няма национална гвардейска част, няма оркестри и тям подобни простотии.....Там само на 16 октомври има цветя (ако някой гражданин се сети). Ето това сме ние днес! Жалко подобие на нация и сбирщина от родоотстъпници! Заслужаваме си да ни бомбардират, но не заслужаваме някой да умира за нас! Не са виновни американците, че откриват паметник на своите летци, а сме виновни ние, че им разрешаваме....Че го и аплодираме! Дали те ще ни разрешат да открием във Вашингтон мемориал на Димитър Списаревски?! Дали, дали, ама надали!!

07 октомври 2010 21:49 (genmila )
Голям срам!Няма ли граници самоунижението ни? Защо приемаме подобни неща?Защо участваме в тях? Защо наши военни части, па макар и представителни, участват в подобни ритуали? Никой не ни е виновен, за съжаление...
Напълно съм съгласна с този, който се е подписал като БЪЛГАРИН.

05 октомври 2010 16:05 Момчил 4
Правим паметници на убийците,а пренебрегваме делото на предците си!С този жест се едно плюем в лицата на Списаревски и на всички български летци и граждани ,които са умрели при бомбардировките!
ПОЗОР!ДУПЕДАВЦИ!

04 октомври 2010 15:19 4711 2
КОГА ЩЕ ИМА ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРИТЕ, ЗАГИНАЛИ ОТ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ТЕЗИ НА КОИТО СЕГА СЕ ОТКРИВА ПАМЕТНИК? КОЛКО ДЪРЖАВИ ПОЗВОЛЯВАТ ДА СЕ ИЗДИГНЕ ПАМЕТНИК НА УБИИЦИТЕ НА СОБСТВЕНИЯ СИ НАРОД.

Някои хора се възмущават как нямало реакция от телектората. Ми телектората, нали е гласувал точно за тия, които позволяват издигането на паметници, т.е. той откровено е гласувал новата "дружба да пребъде от векове за векове".
Как мислите, защо не си отиде паметникът на Альоша? Ми защото е тачен, бе, господа, тачи го, телектората! Макар, че точно този паметник е съсипал старото ни светилище, на върха на Бунарджика и я отсякъл върха на пирамидата, която е образувало тепето, виждаща се на снимки от 1930 г!
С този акт на откриване на паметника на "българо-американската дружба", мога са мо да кажа: "честито на турците". Преди години те с еопитаха да построят няколко паметника на незнайния турски воин, но с този акт на американските им съюзници, определено вече ще успеят.

С този паметник на българоубийци СЕЩ директно искат да ни кажат, кой управлява задокеанская губерния.
По този повод, малко повече за един забравен български герой. Защитникът на българските Небеса, капитан от военновъздушните сили на Царство България. Димитър Списаревски - вечна памет на загиналите за България!
Лобното място

Пътят към Безсмъртието

Роден на 19 юли 1916 г. в Добрич. Потомък на известен с националното си самосъзнание и самочувствие, патриотизъм и доблест български род. Учи в софийската Втора мъжка гимназия и като участва в многобройните акции срещу несправедливите клаузи на Ньойския договор, израства и се самовъзпитава като най-откровен и безкомпромисен националист – той помита всичко, насочено срещу българщината и българското име. Приет безпроблемно в Авиационното училище, което завършва през 1941.

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи Б-24 Либърейтър /"Освободител"/ се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите“ преди да достигнат града.

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Орлякът има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелните П-38 Лайтнинги, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва към група от 16 Либърейтъра и без да спре стрелбата се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.
Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците.

Лейтенант Джон Грегъри Мюрхед, военен № 0751023, 25-годишен, командир на В-17, свален на 23.06.1944 г. изпратен в лагера в Шумен на 27.06.1944 г.
"Ние бяхме сигурни при всеки полет над България, че ще изпълним задачите си, тъй като превишавахме десеторно вашите изтребители. Но след саможертвата на поручик Списаревски, при всеки следващ полет над България, всеки от нас се страхуваше за себе си, ако български изтребител устремно се приближаваше към него..."

От разказа на неговия съкурсник Богдан Илиев по време на обучението на Димитър Писаревски в Вернойхен, Германия

“ Бяхме обхванати от дълбока скръб за нашите нелепо загинали колеги/двама българи загиват при обучението/.От пет души , определени за изтребители останахме трима.Немското командване на летището не показваше особено съжаление за случая към нас.Обратно , убеждаваха ни , че те също давали жертви при обученията.Веднаж при лошо време загинали 6 тяхни летци и ни убеждаваха , че щом те дават жертви и ние ще дадеме...
За повдигане на духа ни и донякъде да замажат грешката си /неосигурен истински метеорологичен бюлетин от ръководството на полетите/ ни устроиха офицерска вечеря. Ние обаче не се поддадохме на тяхното настроение защото в нас нещо кипеше.Бяхме особено огорчени и когато видяхме как няколко немски офицери , заедно с капитана -ръководител полети, виновен най-вече за катастрофата, се отделиха от останалите летци-немци и българи и се затвориха в отделна стая. Там при изгасена лампа и запалена свещ те насядаха на пода по стар пруски обичай и започнаха да пеят стари немски шовинистични песни.
В този момент Списаревски, който търсеше отдушник на мъката си по изгубените другари и с неговия темперамент и накърнено честолюбие на българин решава нещо, за което е необходима смелост. Влезе в стаята на немските офицери , където звучаха хвалби за смелостта и победите на немския народ!!. Може би и виното да си е казало думата, но Списаревски е почувствал , че в случая това се прави преднамерено и затова е решил да защити честта на българите като казва, че и българския народ е храбър, честен и трудолюбив…
Тогава немският капитан отвръща подигравателно с обида ,че “Вашият народ е цигански и е едно г...о. /шайзе/! "
При тези думи на капитана, Списаревски грабва една бутилка и удря с нея крака, който капитана е вдигнал нагоре за да се защити, с удара раздира ботуша и наранява крака му.От това свещта пада и изгасва ,в тъмнината настъпва бой, който привършва едва когато някой запалва лампата. На пода лежали няколко души, други уплашено се били прилепили към стените, а Списаревски стоял настръхнал и бил готов за нова атака, макар и с окървавена ръка от случайно засегната стъклена витрина ….

На следващата сутрин всички знаеха за произшествието, включително и началника на школата подполковник Остеркамп. От немците някои настояваха за арест на Списаревски и да се повдигне веднага дипломатически въпрос, но Остеркамп реши въпроса по един съвсем друг начин , казвайки:
- Щом един немски офицер –капитан се е оставил да го бие един подпоручик, то няма за какво да се повдига някакъв въпрос!

Ето какво казва офицера от запаса полковник Петър Петров:
"Спомням си, веднъж бяхме дежурна двойка с Никола Бонев, когато видяхме, че от гарата идва запъхтян Спайч, атака накратко се обръщаха към Списаревски приятелите му. Изкарайте още един AVIA B-534 наричана от българските летци "Доган", вика, ще летим. Излетяхме тримата и той ни отведе над Пловдив, където започна циркуси, фигури, атаки, слизаше ниско между тепетата... А ние плътно след него. Долу се събра народ да ни гледа...
Летим и не знаем какво става, защо нашият командир прави тази въздушна демонстрация над града? Чак като кацнахме, Спаича се засмя радостно и разкри тайната: "Днес, бако, се освободи моят роден край! Добрич отново е български! Днес аз черпя!" И ни отведе в селската кръчмичка, която се казваше "Летец"...

Поручик от ВВС на Царство България Неделчо Бончев.

От август 1943 г. е командир на ято във 2/6 изтребителен орляк. Участва в боевете за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-1944 г. На 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач, а на 30 март 1944 г. сваля една летяща крепост Боинг Б-17.

На 17 април 1944 г. атакува една летяща крепост Боинг Б-17. По собствените му разкази, старае се да стреля от максимална близост, за най-добри попадения, но приближава прекалено и не успява да се размине с бомбардировача. Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Бончев се свестява след свободно падане от няколко хиляди метра заедно с бронираната пилотска седалка. Успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си. Приземява се в една дълбока преспа до село Студена, Пернишко, без ботуши, загубени по време на падането. Признати са му 8 въздушни победи.

От престоя в снега Бончев развива бронхопневмония и се налага лечение, което продължава през цялото лято на 1944, съпроводено с лекарска забрана за летене.

Из разкази на очевидци;

Това беше четвъртото нападение на София. Предният ден бе Никулден и всички се бяхме събрали в квартирата на поручик Николай Йорданов.Часовете минаваха бързо и приятно, по-добре от колкото при дежурството...
Разбира се, че по-приятно: печката весело бумти, виното е карловски мискет домашно производство, то само се разлива по жилите и прави живота разбираем и желан.
Малки авиаторски радост. Животът на тези млади мъже постоянно е на косъм. И при сгода както те казват, си дават “свободно-поправи се!”, тоест премини в другия свят, където няма тревоги и “летящи крепости”.
Поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев са седнали върху голям походен сандък в дъното на стаята, до стената.
Списаревски е прихванал с лявата си ръка Кюмюрджиев-Пилето му викат, през раменете.
Поручик Стоянов е строг към себе си. Лети-не лети на другия ден, спи му се- не му се спи, стане ли десет нула нула- търси го в леглото.
Тъй и сега. Тръгва си. Списаревси тупа приятеля си Пилето по рамото и усмихнат му казва:
-Кажи бе Пиле, нали ние с теб ще си продължим тук, нищо че поручик Стоянов ни оставя?
Така ще ги запомни Стоянов двамата - прегърнати .
Георги Кюмюрджиев. Едва на 22 годишен. Със стройна спортна фигура. Прекомерно стеснителен.
Димитър Списаревски. Буен, честен, храбър български патриот, пропит от силна омраза към въздушните терористи.

Този ден в бой с 6 "Лайтнинга" загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев ("Пилето").

Равносметката от битката за Небето на Царство България.

Убити и открити трупове на 175 въздушни терористи. Пленени - 329.
Свалени 117 самолета на англо-американската авиация.

При въздушното нападение от 17.04.1944;
Загиват шестима български летци:
1.поручик Любен Кондаков-Ме-109Г-6
2.поручик Димитър Попов-Ме-109Г-6
3.поручик Веселин Рачев-Ме-109-Г-6
4.поручик Христо Арнаудов-Ме-109-Г-6
5.фелдфебел Иван Стефанов-Ме-109-Г-6
6.подофицер Атанас Кръстев-Ме-109-Г-6

Генерал Стоян Стоянов

10.01.44г- сваля Лайтнинг
26.08.44г. сваля Лайтнинг-с.Пафла Врачанско

Летец-изтребител командир на 3/6 орляк Чудомир Топлодолски

20.12.43г. сваля Лайтнинг над гр. Радомир област Пернишка
10.01.44г сваля Лайтнинг над село Хераково

Поклон на Героите!

Ето и как комунистическите изроди се отблагодаряват на героите защитници на България след деветосептемврийския преврат.

13.03.1945 г. пилот - подпор. Жельо Неделчев Желев - осъден от Народния съд
1. 13.03.1945 г. пилот - капитан Марин Грозев Петров - осъден от Народния съд
2. 13.03.1945 г. пилот - поручик Васил Пантев Шишков - осъден от Народния съд
3. 13.03.1945 г. пилот - полк. Васил Петров Вълков - осъден от Народния съд
4. 13.03.1945 г. пилот - капитан Никола Милошев Виденов - осъден от Народния съд
5 1945 г. пилот - поручик Борислав Маринов Семов - осъден от Народния съд
пилот - полк. Тодор Йорданов Роге - осъден от Народния съд
6. пилот - капитан Васил Стрезов - осъден от Народния съд
7. пилот - майор Христо Вълев Илиев - осъден от Народния съд
8. пилот - капитан Борис Костов Теофилов - (неизв.)
9. 16.08.1948 г. пилот - о.з. майор Никола Стоянов Бошнаков - при фиктивно преминаване на държавната граница
10. 16.08.1948 г. пилот - о.з. подпор. Йордан Георгиев Йорданов - при фиктивно преминаване на държавната граница
11. 16.08.1948 г. пилот - о.з. капитан Руси Иванов Русев - при фиктивно преминаване на държавната граница

Ако поручик Димитър Писаревски беше останал жив, той също щеше да бъде сред разтреляните от "народния" съд. Заради участието му като ротен командир в обезвреждането на мандраджии-терористи в района на летище Карлово на 26.06.1943г.

30.3.1944 - Българио, за тебе те умряха

На 30.3.1944 г, е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 "Митчел" и Хендли Пейдж „Халифакс", които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг".

В отбранителните боеве вземат участие 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири - капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски.

1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин"-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета - 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатeн"-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6.
От Изтребителната школа в Долна Митрополия излита една четворка от учебно-бойни изтребители „Авиа" Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.

На този ден българските летци изтребители свалят 4 бомбардировача. Особено се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща до нея. Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов. Повредени са 9 бомбардировача. Свалени са и 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг" - от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров. Повредени са 3 противникови изтребителя.

Загиват поручик Иван Бояджиев (Dewoitine D.520 с. Жабокрек, Кочериново) и фелдфебелите Йордан Кубадинов (с. Асен, Казанлък) и Христо Цанков (Ме 109 G6 “Стрела” с. Гълъбник, Радомирско).

Поклон пред героите!

статията

Повече инфо

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Днес е 10 януари. На този ден през 1944г са извършени две от най-кръвопролитните бомбардировки над София. Втората е извършена часове след първата, когато не е имало електрозахранване за обявяване на тревога, когато са протичали операции по търсене на оцели, когато хората са напуснали убежищата.
Ето какво казва британския премиер:
“Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засеят картофи.” (Уинстън Чърчил)

На 10 януари 1944 г., една американска въздушна дивизия в състав от 2 бомбардировъчни полка от по 60 “Флаинг фортрес” (летящи крепости) и един изтребителен полк самолети “Лайтнинг” излита със задача да извърши терористично нападение над българската столица. Хвърлени бяха около 1400 бомби от по 250 кг в центъра на столицата. Свалени са две летящи крепости и два американски изтребителя при въздушен бой над Радомир, при който бяха свалени и два германски изтребителя.
Жертви и разрушения от дневното и нощно нападения: убити 750 души, ранени около 700. Разрушени сгради около 600. Засегнати сгради и направени необитаеми поради изпочупване на прозорци и врати на голяма част от жилищата в София.

Целият материал: www.pan.bg/view_article-6-20931-70-godin...Sofiq-snimki%29.html