Днес 13 март се навършват 97 години от Одринската епопея.
Непревземаемата Одринска крепост падна под атаката на Българската армия. И почват да се изреждат военни специалисти от цял свят за да разгадаят как е станало това.
"Mобилизацията трябва да се извърши за 7 дни, стана за 6, с такава бързина, че броят на повиканите под знамената значително надмина предвидената цифра."
Когато от хода на преговорите за мир в Лондон се разбра, че турците са неотстъпчиви, нашето командване вече започна да замисля атаката и превземането на крепостта.
И така, само в 36 ч. под ударите на могъщия и добре управляван артилерийски огън и на стремителната атака на пехотата, падна в наши ръце тази крепост. За превземането й беше приложено такова изкуство, което направи действията на българите - обект на дълбоки проучвания от всички западни армии. Особено за използване огъня на артилерията бяха приложени методи, които нигде не бяха прилагани, а в световната война вече бяха възприети и от големите армии.
На 12 март, към разсъмване, на източния сектор приближилите се предварително в нощната тишина дружини се нахвърлиха без артилерийска подготовка право на юг и, като на много места изненадаха защитниците, завладяха предната позиция. На южния сектор тунджанци енергично атакуваха, а на западния - сърбите само отвличаха вниманието на защитниците. Веднъж започнатата атака, турската крепостна артилерия се нахвърля върху атакуващия и започна своето унищожително действие. И в няколко само часа, немлъкващата през цялата обсада турска артилерия, беше напълно сразена в избрания за атака участък на източния сектор. Атакуващите се приближиха добре до фортовата линия и построиха дълбок боен ред за повторение на удара, ако стане нужда. Щурмовите команди се готвеха да правят прелези през телената мрежа. Всичката артилерия продължаваше да стреля по фортовата линия и зад нея, за да пречи на турските поддръжки.
Към 2ч. през нощта 10 родопски полк завладя форта Хаджи-олу и с това нанесе сериозна рана в снагата на крепостта.пробива вече беше направен, равновесието се губеше и, още един натиск, всичко щеше да се свърши. Щом се разсъмна, на 13 март, действието продължи. Паднаха един след друг фортовете Айвазъ-баба на север и Кестенлик на юг от Хаджи-олу.
Пробива стана голям, крепостта беше смъртно наранена. А понеже бесните атаки на другите полкове от 8 тунджанска дивизия приковаваха резервите на южния сектор, то гарнизонът не можа да произведе контра-атаки. Тогава турците започнаха унищожението на всичките си запаси. Заредиха се експлозии и пожарища, бяха избити и голяма част от конете за да не попаднат в наши ръце, изгориха се и храните.
Поклон пред Героите. Всички обикновенни селяни, тръгнали най напред да защитават Родината и впосле да отмъстят на турските резаци за стореното по време на кланетата в България.
Това поне е бил мотива на моя прадядо Петко Савов, участвал при тази атака и върнал се с орден за храброст.
Това съобщение е редактирано от
Георги-НЗ на 14.3.2010, 1:26
