За дишането

Искам да споделя няколко неща за дишането, които ги знам от личен опит.
Търсих нещо в нета и случайно попаднах на лекции на учителя Петър Дънов за дишането. Изключително добре написани, по много интересен и увличащ начин.
След като започнах да си го практикувам, което всъщност на практика си е вид лека медитация, нямам проблем със стреса, в първите дни на практикуването усетих, че все едно пада някаква желязна верига от мен, станах по-лек. Насочвам мислите си много по-лесно и т.н.
Искам да кажа на всички, които имат проблем със стреса, неспокойствието, притеснението и т.н. да прочетат някои неща за дишането в нета и да започнат да го практикуват като постепенно напредват. Тези техники са били познати от древността, а и важат до днес и ще продължават да важат.
По този начин много по-лесно пушачите ще откажат цигарите. Нека да опитат да дишат по-друг начин няколко седмици и ще забележат разликата. Всеки може да го прави. Не се изисква никаква подготовка, знания и т.н. Само бели дробове.

М-да, българският метод, на тази техника е много по-естествен. Качвате се над 1000 метра надморска височина, където отровните газове на градовете не ви тровят и се захващате да качите първата висока и остра барчина. Дишането след третото изкачване, ще ви стане перфектно, при първото ще видите малко зор, но пък, на върха можете да си изпраскате една супер медитацийка или както там да го наречем.

Аз искам да добавя, че пушенето на тютюн наистина вреди много на дишането, респективно на здравето. Ясно е че няма да живеем с орлите, но непушенето повишава качеството на резултата от дишането. Радвам се че вече не пуша и разбрах какво е да дишаш спокойно.

Абсолютно сългасен съм. Специално при доста голям брой от пушачите, мисля че го правят заради породения им навик като юноши. Другите може би го правят защото са нервни. Аз съм сигурен, че ако някой пушач, който все пак не е увредил толкова белите си дробове спре да пуши и само за няколко дни диша бавно и спокойно, да кажем с 5-6 вдишвания в минута, няма да иска повече да види цигара.

П.С. В този смисъл според мен в природата не можем да говорим за някакви "негативни" в пълния смисъл неща. Т.е. нещо не се бори като се нахвърлиш срещу него, с антимерки, а с положителни действия в друга посока и просто в един момент забравяш за него. Защото колкото повече му обръщаш внимание, то повече се засилва, т.е. изкушава те един вид, защото самият ти, подсъзнателно му даваш ценност и сила и то те побеждава. А в този случай няма как да бъдеш победен.

Има много общо между понятията дух и дъх (т.е. дишане). Всеки може сам да открие връзката благодарение на богатия и мъдър български език. Мисля, че едното е предпоставка за другото.

Един по-различен поглед върху дишането:

---

Сато се взираше в контейнера и се чудеше дали професор Лангдън има представа какво се е случило. Съмняваше се. В крайна сметка предназначението на тази технология се състоеше единствено в дезориентацията.

Резервоарите за ограничаване на сетивните възприятия съществуваха от петдесетте години и все още бяха популярно занимание за богати спиритуалисти експериментатори. „Плаването“, както го наричаха, представляваше трансцендентално преживяване, нещо като връщане в майчината утроба… медитативно средство, което успокояваше мозъчната дейност, като отстраняваше всякакви сетивни дразнения — светлина, звук, допир и дори земното притегляне. В традиционните резервоари човек плаваше по гръб в „изтласкващ“ солен разтвор, който поддържаше лицето над водата, за да може да се диша.

През последните години обаче тези резервоари бяха направили квантов скок.

Оксигенирани перфлуорокарбони.

Тази нова технология, известна като пълна вентилация с течност (ПВТ), до такава степен противоречеше на всички инстинкти, че малцина подозираха за съществуването й.

Дихателна течност.

Течното дишане беше реалност от 1966-а, след успешния експеримент на Лиланд Кларк, при който мишка останала жива няколко часа, потопена в оксигениран перфлуорокарбон. През 1989-а използваха ПВТ технологията във филма „Бездната“, макар малцина зрители да разбраха, че става дума за научен факт.

Пълната вентилация с течност беше рожба на опитите на модерната медицина да помогне на преждевременно родени бебета да дишат, като ги върне в течна среда, подобна на утробата. Прекарали там девет месеца, човешките бели дробове познаваха тази среда. Отначало перфлуорокарбоните бяха прекалено плътни, за да стават за дишане, но в резултат на съвременните открития бяха създадени дихателни течности с консистенция, близка до тази на водата.

В Научно-техническата служба на ЦРУ — Магьосниците от Лангли, както ги наричаха в разузнавателната система, — широко използваха оксигенирани перфлуорокарбони, за да разработват технологии за въоръжените сили на САЩ. Елитните океански водолази от флота бяха установили, че дишането на оксигенирана течност вместо обичайните хелиокс и тримикс им позволява да се гмуркат на много по-голяма дълбочина без опасност от кесонна болест. В НАСА и военновъздушните сили бяха открили, че пилотите с дихателни апарати с течност вместо с традиционния кислород издържат на много по-голямо ускорение от обикновено, защото течността разпределя ускорението по-равномерно по вътрешните органи, отколкото газът.

Сато беше чувала, че съществуват „лаборатории за екстремни преживявания“, в които човек можел да опита тези ПВТ резервоари или „медитационни машини“, както ги наричаха. Резервоарът, пред който стоеше в момента, сигурно бе инсталиран за личните експерименти на собственика си, макар допълнителните тежки ключалки да не оставяха у нея никакво съмнение, че той се използва и за по-тъмни цели… метод за водене на разпит, добре познат на ЦРУ.

Злополучно известният метод за водене на разпит „уотърбординг“, симулиращ удавяне на разпитвания, се оказваше изключително резултатен, защото жертвата наистина вярваше, че се дави. Сато знаеше за няколко секретни операции, при които са използвани резервоари за ограничаване на сетивните възприятия с цел подсилване на тази илюзия до ужасяваща степен. Жертвата, потопена в дихателна течност, можеше да бъде буквално „удавена“. Паниката, свързана с давенето, обикновено не й позволяваше да осъзнае, че течността, която диша, е малко по-плътна от вода. Когато тя се влееше в дробовете на човек, той най-често припадаше от страх и после се свестяваше в абсолютната „тъмница“.

С топлата оксигенирана течност се смесваха локални вцепеняващи средства, парализиращи препарати и халюциногени, за да предизвикат у затворника усещането, че е напълно отделен от тялото си. Когато умът му пращаше на крайниците команди да се движат, те не реагираха. Тази „смърт“ сама по себе си беше ужасяваща, но истинската дезориентация идваше от процеса на „прераждане“, който с помощта на ярки светлини, студен въздух и оглушителен шум можеше да е извънредно травмиращ и мъчителен. След няколко прераждания и нови удавяния жертвата се дезориентираше дотолкова, че нямаше представа дали е жива, или мъртва… и признаваше на разпитващите я абсолютно всичко.

---

Из книгата на Сам Браун "Изгубеният символ".

Според мен, докато човек диша дълбоко и през носа, а не през устата няма шанс да настине или поне този шанс е малък. От няколко месеца целенасочено дишам само през носа (както си е правилният начи всъщност) и съм стоял на студено, но иобщо не съм настивал. Дори сега мога да стоя на по-ниски температури. Вие как мислите?

Astronomer писа: Искам да споделя няколко неща за дишането, които ги знам от личен опит.
Търсих нещо в нета и случайно попаднах на лекции на учителя Петър Дънов за дишането. Изключително добре написани, по много интересен и увличащ начин.

Къде са тези лекции? Може ли линк?

Книгата се казва "Лечение чрез дишане"