Канатица писа: Аз си мисля така : "И прекаления светец богу не е мил". Съвсем без правене на любов (може да е остаряло понятие, но не ми харесва чуждицата) не може - все пак трябва да се създава поколение. Друг е въпросът с преекспонирането на секса в днешния свят. Бих перефразирал - "Сексът е като шегата - с мярка". От трета страна ( където съм особено бос) - правенето на любов с партньор е донякъде задължително спрямо правилата на Природата. При един такъв акт става обмен на фини енергии - между мъжа и жената. Точно така, само между мъж и жена, всичко друго е против законите на Природата ( Вселената). И докато в юношеските години самозадоволяването е малко или много по-малката от двете злини, то в зрелия живот трябва да се избягва. Давайки енергия, човек не получава нищо насреща.
За фините енергии предполагам някой от по-запознатите ще изрази мнение.
Ето това е точното мнение. Защото става въпрос, наистина за обмяна на фини енергии. Но това не става без любов. Иначе секса сам по себе си, без любов е задоволяване на инстинкти, но с любов е обмяна на фини енергии.
По отношение въпроса на Астрономер, вероятно е чел за Оджас и свързаната с него брахмачария. Според мене, първом човек, сам за себе си трябва да се определи, за какво се е родил на този свят, т.е. трябва да познае себе си, собственото си предназначение. За какво се е родил, за какво е дошъл на този свят. Без да се разбере това, няма смисъл да се отправя към височини, които никога няма да изкачи.
В крайна сметка, за да управляваш най-висшата енергия - сексуалната, трябва да си готов за това, но това не става с отказ от секс. Но брахмачарията говори за секс, който се прави само, за да се правят деца. При дедите ни, това е било съвсем естествено състояние, за което свидетелствува многолюдната челяд в семействата по онова време, т.е. това можеш да си го практикуваш съвсем спокойно, без дори да ти е нужен, кой знае какъв духовен опит, въпреки, че съвременната градска среда е твърде рестриктивна към този тип практика.
