Дервенджийски села Свободни територии в поробена България

През 5-те века мракобесие, когато цяла България е стенела под турския ятаган се оказва, че е имало няколко анклава, свободни територии, където са действали други закони. Обикновено тези селца са били в планината или до планината, близо до някои проходи. Оригиналната функция на дервенджиите е била да поддържа проходите - от паднали камъни, натрупан сняг или да ги пазят от разбойници. Това поне е било за пред турския султан. Както знаем, семитските религии са особено чувствителни към планините и планинските Сили, концентрирани в тях. За разлига от българската Вяра, при която Планината е играела централна роля. Турците идват от места, отдавна оголени и обезлесени и дори сега тях ги е страх да замръкнат в тъмни гори. Страх ги е от природните Сили, които те наричат джинове. Точно затова подлагат на масивно помъчване българското население в Родопите. За да си създадат свой пояс за сигурност. Защото това е единствената планина в България, която е разтлана на голяма терирория.
По останалите планини са използвали местни българи да поддържат пътищата, наречени дервенджии. За тази си дейност, те биват освобождавани от данъци, както и тези села въобще са били оставяни намира. Местно самоуправление, като никой не се е бъркал на "дервенджиите" в живота им.

Такъв дервенджийски център е бил Габрово. Едно село обаче запазва до чипровското въстание името си - с. Колоброво. Старо павликянско село според историята, в полите на Централния Балкан, охраняващ Русалийския проход. Какво е било отношението към павликяните от братята Асеневци е добре документирано. Защо е било такова - също се знае. Тези местни старейшини обаче в годините на робството успяват да "убедят" турските власти, че е най-добре да ги оставят намира. Подобни села имаме и на други места из България - Ургари(Българи) и Граматиково в Странджа, Славейно в Родопите, сегашното Априлци (от северната страна на Русалийския проход) и още много такива, обикновено в планини до манастири или древни светилища. Именно там са се съхранявали българските артефакти и Духовност, а жителите им са се радвали на една необяснима свобода. Именно и в тези райони след време пламва искрата на Въстанието и бъдещото Трето българско царство.