Елтимир писа: Днес пихме по бира за Бог да прости Генчо с Петко Проданов. И той сподели, че е болен от същото. И че му остават само няколко месеца. Такива работи... А някои тук злобеят. Ами злобейте, копелета гадни! И до вас ще дойде, не се безспокойте.
Господи, удостой ме да съм оръдие
на Твоя мир!
Да нося вярата там, където се съмняват,
Надеждата, където се отчайват,
Радостта, където страдат,
Любов, където ненавиждат.
Да нося истината там, където се заблуждават,
Светлина – в тъмнината.
Господи, удостой ме!
Да утешавам, а не да очаквам утешение,
да разбирам, а не да очаквам разбиране,
да обичам, а не да очаквам любов.
Защото който дава, той получава.
Който забравя себе си, той получава.
Който прощава, ще му бъде простено.
Който умира, този ще се събуди за вечен живот.
Амин
Това-за починалите...
А за тебе Паниковски,това:
Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората.
Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Особеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен.
Горкият донор! В началото изпитва раздразнение, след това опустошение и изтощение и накрая непреодолимо желание да преустанови всякакъв контакт с вампира. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с този човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.
Като правило вампирът мисли само за себе си. Въпросите, които не му дават мира и се въртят в главата му, са: “… ами аз…”. “… а за мен…” “… а на мен…”. Всичко останало в неговото поведение е театър – скроена и коварно изиграна пиеса.
Върховен стремеж на вампира е желанието му да бъде в центъра на вниманието на хората. Ако не успее да извоюва този статут за себе си, настроението му рязко пада, а той става още по-агресивен и още по-лош.
Вампирът не желае да слуша другите. Затова пък се упоява от собствения си глас и възможността да бъде чут. Вампирът обича да разказва истории и свои преживявания, като в същото време изпитва чувство на превъзходство и отегчение към проблемите на другите.
Убедеността му, че освен неговите емоции всичко останало е незначимо, прави от вампира нетолерантен човек.
