Имам предвид целите и задачите на Движение „Воини на Тангра”. Интересът ми към това Движение е оправдан и разбираем. Все пак моята скромна личност стои в основата му. Независимо дали на някого се харесва или не, фактът си остава факт. Да, интересно ми е как вървят нещата без мен. Какво виждам?
Вчера, например се случи нещо удивително. Нещо изумително. Вчера се случи прецедент в световната история. Видният ционист и изсраелски шпионин, българоубиецът Соломон Исак Паси поканил на гости своя добър приятел и съратник Агим Чеку. Обаче тук, в изсраелско-турско-американската провинция Мангалистан взели, че го арестували. При това обвинението не е случайно, ами е обвинение в геноцид. Обвинение в извършването на холокост, както обичат да казват изсраелтяните. Ами сега?
Ами сега може да се спретне нещо такова, че на изсраелтяните не само в Мангалистан, ами и в самия Изсраел да им се стъжни животеца кошерен. С малко повече усилия една добре организирана група можеше да разкаже игричката майчина на изсраелтяните. Да, ама не!
Партиите и регистрираните организации си ги знаем. От тях нищо не може да се очаква. Самодейните изпълнения са вятър работа, нищо няма да излезе. Ами Движение „Воини на Тангра”? Какво направиха неговите активисти и съмишленици? Ами плюеха срещу мен. Плюеха срещу основата на Движението.
Ако сте забелязали, аз се оттеглих още през есента. На няколко пъти ме подтикнаха да се включа в живота на форума, за да помагам. Което и се опитвах да правя според силите си. Обаче след поредната порция плюнки нямаше как да продължавам. Човек трябва да запази достойнство. Не отговарях на нападките, а просто се оттеглях и продължавах да си пиша в моите си сайтове, в блога си, а също да продължавам сътрудничеството с такива като мен, вълци-единаци. Нещо нередно?
На пръв поглен нищо нередно. Ама само на пръв поглед. Защото е достатъчно името ми да се появи, и форумът се изпълва с дива, неистова злоба. С изпепеляваща ненавист. Не знам да съм направил на някого чак толкова лошо, та да ме мрази така. Спомням си когато получих упреци, че не жаля за смъртта на Цветомир Йолов. Да, не жаля, и сега не жаля. Защото Йолов наистина ми причини злини, при това доста големи злини. Аз на кого съм причинил и една стотна от онова, което причини Йолов на мен? Да, ама за Йолов имаше ред сълзи, ред сополи, докато към мен има само злоба. Плюнките и сополите са си ваша работа, там не се меся. Злобата обаче ме засяга. Точно заради тази злоба престанах да пускам качествени материали – мои и на мои приятели във форума. Само че има още нещо. И то е най-важното.
Когато създавах Движението, аз си въобразявах, че то ще има други цели и задачи, освен войната срещу своя идеолог и създател. Оказа се, че не е така. Или нещо греша?
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
