В чест на Втори юни

В чест и на Ботев. И на онези, които днес имат наглостта да го честват. Да видим самият той какво казва за такива измамници, които първо си убиват героите, а после устройват тържества в тяхна памет:

ПАТРИОТ
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И е добар христиенин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

Тези подлеци не осъзнават колко пророчески ще се окажат думите на Ботев. Защото безмерната им лакомия хвърли България под ново турско робство, но накрая това ще изяде плътта им. И плътта от тяхната плът. И ще бъде справедливо.

Ето и още един пророчески стих, в който Поетът предсказва собстената си участ;
"Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат."

От написаното е повече от ясно, че е имал контакти с колобър. С кой по-точно също няма да уточняваме. Но явно и самия Ботев е имал такива способности. Той е знаел много добре, че отива на гибел. Но и е съзнавал, че да загинеш за свободата на България в бой е най-великата саможертва. При която душата директно отива нагоре, към Балк(х)ария (или Валхала, както северните народи за заимствали)

Където и да се намират духовете на нашите предци, те ще ни закрилят само, ако следваме заветите им. Един предател и лицемер като Параванов, например може да получи само и единствено проклятие.

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

---

Този текст,стоеше изрисуван на входнота врата на първата ми кръчма.В най-турската махала-"Аше маале",и то в къщата на ходжата,която бях купил.Затуй не можаха да ми простят.Дали е бил колобър или е имал връзка не знам.Знам само,че аз съм роден на 2-ри януари,а той-на 6-ти.И двамата сме Козирози.
Затуй,и аз СИЛНО ЛЮБЯ И МРАЗЯ,като него...

Каква нечувана тревога –
задава се борба за власт!...
И страст кипи до изнемога –
началникът живее в нас...

И кой - за служба, кой – за хляба,
реди псувни и дълги листи...
Да се гласува все пак трябва –
пред съвестта си да сме чисти!...

Тук няма мило, няма драго –
Бай Ганьо си е още жив!...
Къде – с пари, къде – с тояга, -
пейзаж и роден, и красив!...

И няма го Кубрат – да каже
къде е грешката ни днес...
На части всеки ще ни смаже –
безпаметно и без адрес…

А жабите от всяка локва
припяват имена на глас.
Докато Бог е тъй високо,
продажното живее в нас...

Ванилин ГАВРАИЛОВ