Престъплението, наречено избори

Някой изчислил ли е колко струва една предизборна кампания? Ако включим всички разходи на партиите, ще получим сума от стотици милиони. Плакати, билбордове, диплянки, радио и телевизионни реклами, обиколки… Ами парите, давани за подкупи и за купуване на гласове? Тях никой не отчита. Накрая може да се окаже, че изборите през лятото ще струват над един милиард. На кого ще струват? На партиите и на политиците. Ами те откъде са взели парите? От нас, разбира се. И какво излиза? Излиза, че политиците вземат от нас огромни суми, за да ни лъжат.
Хубаво, предизборна реклама си трябва. Отделният човек трябва да знае кого избира и защо го избира. Само че разходите са някак неоправдано високи. И още. България е в криза. Нещо повече. България се намира в състояние на катастрофа, най-вече национална. Та въпросът опира и да морала на така наречените политици. Толкова българи нямат пари за хляб. Толкова българи нямат пари да си платят сметките. Включително сметките за ток, които са надписвани, за да се покрият загубите от циганските кражби и циганското неплащане. При така създалата се ситуация някой политик да хвърля милиони за собствения си избор е престъпление. Такова харчене на пари в един толкова тежък за страната и народа момент говори за липса на всякакъв морал. Говори за липса на всякаква мисъл към измиращия български народ. Тогава?
Ами тогава излиза, че изборите не са някаква демократична проява, а са едно много грозно престъпление. Кой извършва престъплението? Знаем. Ликовете на престъпниците са разлепени навсякъде, из цялата страна. Как би следвало да се постъпи с едни такива свръх престъпници? Ясно е как. Да бъдат осъдени и наказани. Кой ще го извърши?
Ето, тук е цялата сложност на въпроса. Ама то не се знае знае ли се. Защото наближават събития, за които политиците ни не подозират. Събития, за които никой от целия ни така наречен политически елит не е информиран.А после какво следва? Е, като дойде после, ще стане безпощадно ясно какво следва. Засега трябва да ни е ясно едно – изборите са престъпление, в което ние не бива да участваме. Освен, ако не искаме сами върху себе си да си лепнем клеймото на престъпници.

Няколко култови мисли за политиката и политиците.

„Мислехме, че политиците са сърдечната и дихателна система на държавата. Пък те се оказаха отделителната..." - Борис Димовски

„Ако можеше да се инжектира истина в политиците, те отдавна щяха да изчезнат като вид." - Уил Роджърс

„Политиката е втората най-стара професия. И мисля, че е твърде близка до първата..." - Роналд Рейгън

„Полити¬ката похабява повече хора, отколкото медицината" - китайският мъдрец Су Шу

Цитат от книга за Слава Севрюкова- пророчицата от Овча Купел, отнасящ се за българските управници, и кога ще се появят читавите хора в управлението.
Незнам как ще ви прозвучи, дали песимистично или напротив, но все пак се вижда светлина в тунела, всеки ще го приеме индивидуално, според своите си разбирания и вярвания в тези свръхестествени способности на тази жена- Леля Слава, както са я наричали близките й.

"Пророчицата сочи пръстите на ръцете си: „Два пъти по ей толкова правителства ще се сменят, докато се яви човек, който да не мисли единстве¬но и само за собствения джоб..."

Ако й повярваме, това ще означава, че още дълго време българският народ ще си съществува и ще устоява трудностите и изпитанията - поне докато се сменят 20 правителства.

П.П. А досега, колко КРИвителства се смениха от началото на промените?