ТТази вечер вероятно ще ми спрат Интернета, а искам това, което ще пусна сега да се знае. Направо копирам мои писма до един човек. Кой е той, няма никакво значение. Приемете, че писмата ми са отправени до всеки, който се е опитвал да ми надумва заради едно или друго. Вероятно има още какво да добавя, но сега не ми се пише.
Това вероятно ми е последното писмо. Довечера или най-късно утре вечер ще ми спрат нета и толкова. Къде се получи неразбирането? Всъщност гадните интриги започнаха много отдавна. Ама нали все прощавах и гледах никого да не засегна. Още през 2007 година, когато варналии идваха, те поискаха да ги заведа до Гурково, за да се убедят с очите си, че не е циганско село. Да, в това село няма нито един циганин, нито един! Тогава се направих на тапа, и че нищо не разбирам, а не трябваше. Защото се получава следната картинка. Не знам някой дали си дава сметка какво огромно напрежение за изисква от мен, за да върша всичко. И това на фона на един все по-засилващ се натиск. Натиск във всяко едно отношение. От известно време Ваня ходи да спи на село, че тук не се издържа. Теснотия и гладия. Съвсем естествено е в един момент човек да рухне. А помощ не приех и не искам да приема, защото толкова пъти ми се натякваше и то гадно. Стига толкова. Ако имах условия за работа бих могъл много да направя. Но при тези условия просто няма как. Особено като гледам как толкова много хора се огънаха при един много по-слаб натиск. Не мечтая нито за аудитория, нито за слава. Онова, което исках, бяха едни елементарни условия, за да мога да работя. Интересуваше ме единствено резултатът от моята работа. Уви, така и си останах неразбран. А пък като си пийна, ми идва война да подпаля, така ми се е събрало. Само погледни клеветите, които до един момент опровергавах. Виж само "Парад на измяната", дори и тази книга е достатъчна. Ама като виждам, че моите факти и доказателства не се вземат под внимание, а тайните писъмца и ЛС продължават да вливат отрова, какво повече да направя? Мисля, че веднъж ти го писах и изобщо не се шегувам. Вечер като си легна, си мечтая да умра по време на сън. Поне в смъртта да не се мъча. Казваш за Дубай, че си поканил. Да, така е. Но нима тези десет дена могат да компенсират всичките жестоки удари, които получих заради своето писане?
Достатъчно е да спомена само палежа и заболяването на Ваня. Пак ти казвам, много хора са рухвали след много по-малки и по-леки удари. Има и още, но за какво да приказвам. Лошото е, че сега нямам никакви планове. Често казано, разчитах на някакъв резултат след онези пет сайта. Това е многомесечен денонощен труд. Слагам и подготвителната работа, която изобщо не беше малка. Накрая виждам една кръгла нула, пълен провал. Как да не се отчаям и как да накрая и аз да не клекна?
Ами това е. Ще си бъда вкъщи, но нещо не ми се пише. По-късно ще погледна за последно пощата и за после не знам. И бездруго от месеци съм станал нещо като доброволен затворник. Все по-рядко излизам, а няма и къде да отида. Не ми стигнаха силите и това е единственото, в което приемам да бъда упрекнат. Но пък който вярва, че има повече сили, нека опита.
Мисля, че накрая съм длъжен да спомена и нещо, което прекалено дълго премълчавах. За "материалното ми облагодетелстване". Да, пращани са ми пари, не отричам. Дали обаче аз нищо не съм давал срещу тези пари? Да оставим труда, видях, че той не се цени. Ти знаеш ли каква уникална библиотека имах? На Севар например съм дал всичките книги на Никола Николов и на Петър Добрев с автографи. Оригиналните писма на Свинтила също. На Тачо му дадох интервюто на Николов, написано собственоръчно от него. Ами колко книги от 19 век съм раздал, знаеше ли го? Колко антични предмети, монети и какво ли не. И сега ще ми се натяква за някакви мизерни суми, с които едва успявах да си платя Интернета и да си купя малко храна и цигари. Ето, затова нищо не искам и нищо няма да приема. И ще се изненадаш като ти кажа кой беше моят най-голям материален разход. Тези над 300 тетрадки с подбран архив, тези всичките изрезки и снимки. В продължение на десет години по бай тошово време аз събирах архива си с мисълта, че ще потрябва. Давал съм на година над 200 лв за абонамент. За да имам всичко наготово, когато потрябва. Настрана колко съм купувал и откъде съм се изхитрял да се снабдявам с редки и ценни издания. Сега нищо от това го няма. И на Бел съм давал пълни чанти с тетрадки. Хубаво, някакви си тетрадки. Но това бяха изрезки на стотина години. Много от тях ги няма и в Народната библиотека. Например комунистическия "Работнически вестник". Други пък са страхотна рядкост. Е, това не струва ли пари? Ако можех, щях да си върна всичко получено, до последната стотинка. Проблемът е, че няма откъде. Няма и вече какво да продам.
Когато стана пожара през 1992 година имах доста сребро, може би над 2 килограма. Във вид на монети и старинни накити. Сега няма и един грам. Имах доста голяма колекция от римски и византийски монети, и тях вече ги няма. Сигурно няма да се сетя за всичко. Но искам да знаеш, че и аз съм давал, когато съм могъл. Само че сега моите врагове са се усетили, че съм особено уязвим в материално отношение и удрят там. Въпреки, че от есента категорично отказвам да приема и една стотинка. Преди 1989 година получавах добра заплата като ел. монтьор, а работех частно и фотография, та си докарвах добри доходи. Да съм забогатял с тях? Знае ли някой къде са потъвали всичките тези доходи? Жена ми понякога още ми споменава за тях, как съм лишавал семейството си заради Идеята, а накрая Идеята се оказала една илюзия. Не знам, наистина не знам какво повече да добавя. Не знам дори и един ден дали ще бъде оценено всичко, което направих. И още един аспект от дейността ми. Преди 1989 година, а и в първите години след това бях завързал огромен брой познанства. С далеч неслучайни хора. Всичкото това би могло да се превърне в един огромен духовен и интелектуален капитал. Уви, някои се постараха да погубят всичко. Навсякъде подлост, интриги, клевети. Толкова пъти ги разобличавах методично и с доказателства. И какво? Все едно нищо. Кой и какво може да иска повече от мен? Толкова пъти рухвах, после се съвземах, изправях се и продължавах. Пак нищо. А от онези, с които тръгнахме в началото не остана никой. Не издържаха. С част от тях още сме си приятели, но те не искат повече с нищо да се занимават. Гледат си живота и толкова. През 1998-9 година на следствието защитих всички, поех всичко върху себе си. И какво? Също както през 1978 година, и тогава постъпих по същия начин. А сега разни вчерашни като Тачо се чудят как да ме удавят в капка вода.
Ако искаш пусни писмата ми в сайта. Напълно трезвен съм и заставам зад всяка своя дума. Дълго стисках зъби и не говорех за тези неща, не мислех, че е достойно да ги кажа. Все пак стигнах до извода, че е по-добре да се знаят. Защото виждам каква изкривена и невярна представа се изгражда за мен.
Ще добавя и за вестника. Някой знае ли как се прави вестник с „бюджет” от 100-150 лева? Как се прави, как се печата и после се разпраща до десетки хора. Как за всеки брой съм се чудел откъде да намеря някой допълнителен лев, за да си покрия разходите. И дори съм давал за тоя вестник от мизерната си заплата, която тогава беше 84 лв. Сега я няма и тази заплата. Да не си мислят, че съм забогатял. Също и с книгите. Продажбите дори не покриха производствените разходи. Честно казано, имах планове да издам следващи книги с приходите, обаче приходи почти нямаше. За втората книга „Невидимата атака” Бел, която иначе много знае да приказва си задели 250 бройки. Уж щеше да ги продава, а накрая нищо не излезе. Всеки получава за своя труд някаква сума, с която поне да живее. Някой дали ме пита аз как съм живял през тези години? Преди 1989 година имах възможност и правех големи разходи в името на Идеята. Плащал съм на онези цени по 240 лв телефонни разговори. Заради обажданията ми до Радио „Свободна Европа”, заради което бях и арестуван. Какво знаете всички вие? Знаете ли как сме си отделяли и последните стотинки да обикалям хората и да върша дейност, която днес е напълно забравена. И сега, когато вече няма откъде и как, следват надумванията. Може да не е приятно, може и на мен да не ми е приятно, но преди да се оттегля ще кажа и аз какво съм дал от себе си.
.