Във връзка с девет години от кончината на апостола на българския национализъм Илия Минев, ЦР на БНРП организира Възпоменание, което ще се състои на 06. 01. 2009 г. (вторник) от 11 ч. пред паметната плоча на Илия Минев.
Сборен пункт-паметника (параклис) на жертвите на комунизма до НДК, от 10 ч. и 30 м.
Кой е Илия Минев :
Илия Минев е роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември). През 1930 г. учи в гимназията в Пазарджик. Като легионер се обявява срещу разпространяваната от ремсистите комунистическа идея. По този повод е пребит жестоко от съучениците си ремсисти. След като излиза от болницата, баща му го изпраща да учи във Френския колеж в Пловдив, а след това да следва в Тулуза. Там завършва индустриална химия.
На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите – “оказва системна съпротива на комунистическата партия”. Държаваният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се “разминава” с 25 години затвор.
През 1975 г. по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8. Този период е прекарал във всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. 1860 дни е бил в единочка (карцер), 460 дни е правил гладни стачки.
Освобождават го. Живее в гр. Септември под домашен арест.
През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявава гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в гр. Септември. На 11 януари 1988 г. в дома си в гр. Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ). Правят се нови опити на ДС да го пречупи…
На 15 септември 1988 г. обявява гладна стачка (продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов.
През 1993 г. пише остро писмо на тогавашния президент Жельо Желев, критикувайки водената от него политика. Умира на 6 януари 2000 г. в мизерия и самота.
Източник:
Altermedia България 
