Космически тройки Варвара, Сава и Никола

Св. Варвара (4 декември), Св. Сава (5 декември) и Св. Никола 6 декември - зимен Никулден) образуват една от най-важните космически тройки от кръговрата на древния ни Плеяден календар.
Целта на отбелязването на привидно християнските празници е именно за това, да снемем тяхната дреха, да премахнем онова, което забулва тяхната най-древна същност.
Пътят към тази триада започва от Архенгеловден, от дена, в който започва възхода на Плеядите до техния зенит в края на ноември( в нашето съвремие), преминава през Вълчите празници, започващи от св. Мина и завършващи с зенита на Плеядите.
Този период неминуемо е свързан с легендата за Соракта, където заради отнемането на жертвените дарове, човекът става подвластен на подземните сили и за тяхното омилостивяване е задължен да се превръща във вълк. Така тази борба с подземното, с овладяването на нашето подсъзнание е оставила белег в нашата народност , във всички обредни практики съпътствуващи този период, образа на Вълка, който трябва да бъде омилостивен, овладян и след това култивиран, за да се превърне в Куче Водач.
Тази битка е свещена, най-вече с това, че ние я водим, за да овладеем вълчето у нас. Тя е част от двубоя на Воина със себе си, част от пътя на себепобедата. Някои казват, че това не е Тенгрианство. Аз пък съм на мнение, че то е. Затова няма да правя повече анализи за същността на тези три дни, ще публикувам една легенда, разказана във Попол Вух.

След Потопа на Земята живяло страшно същество на име Ву-Куб-Какиш. Неговото тяло се състояло от злато, сребро и скъпоценни камъни. Ву-Куб-Какиш бил много надменен и непочтителен. Затова той ядосал и разсърдил боговете, които пратили на земята Хун-Ахпу и Шбаланке, които да се разправят с Ву-Куб-Какиш и неговото семейство.

Ву-Куб-Какиш притежавал прекрасното плодово дърво “тапал”, чиито плодове се явявали неговата главна храна.
Веднъж младите герои нападнали Ву-Куб-Какиш, когато се катерил на това дърво,з а да събере от плодовете му
Хун-Ахпу мигновенно поднесъл към устата си своята тръбичка за духане и стрелял в него.
Ранения в устата Ву-Куб-Какиш паднал от дървото и Хун-Ахпу се нахвърлил върху него. В последвалата борба Ву-Куб-Какиш, откъснал на своя противник ръката, прекратил борбата и избягал вкъщи. Там той сложил откъснатата ръка на Хун-Ахпу над огъня и започнал да я суши, а жена му Чимал-мат, произнасяла магически заклинанния.
За да върнат ръката на Хун-Ахпу, близнаците се присъединили към двама страци-жреци, бродещи по пътищата. Те променили облика на момците и четвиримата заедно отишли към дома на Ву-Куб-Какиш като се представили за зъболекари. Когато те предложили на ранения гигант, да излекуват повредената му уста, той с радост се съгласил на това предложение. “Единствената възможност да те избавим от мъчителните болки, казали те, е да ти извадим всички зъби”. По време на операцията вълшебниците заменили зъбите на Ву-Куб-Какиш с царевични зърна и отделили скъпоценната обвивка от неговото око. направили така, че той не забелязал размяната със своето око. Така Ву-Куб-Какиш умрял, а Хун-Ахпу бил излекуван и близнаците се заели с двата сина на Ву-Куб-Какиш – Сипачна и Кабракан, които били богове на земетресенията.
Четиристотинте младежи по предложение на Хун-Ахпу и Шбаланке започнали да си строят къща.Когато влачели огромен ствол от дърво, за да го направят на центрялна греда (балку), към него се приближил Сипакна и предложил помощта си. Те изровили много дълбока яма и помолили великана да се спусне в нея, за да продължи работата. Сипакна се спуснал в ямата, и юношите се опитали да го убият, като хвърлили в ямата огромна греда (дърво, ствол). Но великанът избегнал смъртта, като си изровил убежище в стената на ямата. За отмъщение, Сипакна стоварил върху главите им построения дом, след което убитите юноши се превърнали в съзвездието Плеяди.
Тогава Хун-Ахпу и Шбаланке успели да подмамят Сипакна в долината около планината Меаван, и там стоварили върху него сводовете на пещерата. Така загинал Сипакна.
След това близнаците победили и втория син на Вукуб-Какиш. Те го нагостили с печеа птица, на която гърбът бил натъркан с тебешир. Като я изял, Кабракан загубил силата си и бил погребан от юношите. С този епизод завършва първата част на «Попол-Вух».

Началото на втората част разказва за живота и смъртта на бащата и чичото на близнаците—Хун-Хун-Ахпу и Вукуб-Хун-Ахпу. Техни родители били Шпийакок и Шмукане.
Хун-Хун-Ахпу и Вукуб-Хун-Ахпу много обичали да играят на топка и се занимавали с това по цели дни. Със своя шум братята привлекли вниманието на владетелите на Шибалба—царството на мъртвите. Господарите на тази страна предизвилали братята на игра-съревнование. Героите приели предизвикателството, но още преди началото на играта им се наложило да се подложат на много изпитания. Когато пресякли реката от кръв и влезли в двореца на владетелите на Шибалба, те видели две седящи фигури. Братята почтително ги приветствали, защото ги помислили за стопаните на двореца но не получили отговор, защото това били дървени кукли. Самите господари се били скрили наблизо и започнали да се подиграват и издевателстват на братята които били направили грешката. След това на Хун-Хун-Ахпу и Вукуб-Хун-Ахпу предложили да седнат, но каменната скамейка на която ги поканили се оказала нагрята до червено. След това братята били отведени в Дома на мрака, където не издържали приготвеното за тях изпитание и били принесени в жертва. Главата на Хун-Хун-Ахпу била закачена на безплодно тиквено дърво, което обаче след това неочаквано се покрило с плодове, сред които било невъзможно да се види главата на убития.
Като чула за това чудо, дъщерята на повелителя на мъртвите Шкик решила да разгледа дървото с удивителните тикви. Когато се приближила към него, главата на Хун-Хун-Ахпу плюла в дланта и, и девойката забременяла. Заради това, господарите на Шибалба я осъдили на смърт, но Шкик се спасила и избягала в страната на живите, при майката на Хун-Хун-Ахпу и Вукуб-Хун-Ахпу. Тук тя родила близнаците, за чиито дела се разказва в първата част. Хун-Ахпу и Шбаланке като млади много ловували птици. Техните доведени братя, Хун-Бац и Хун-Чоуен, изобщо не работели а само свирели на флейта и пеели. Близнаците, ядосани от мързела и грубото отношение на братята си, ги превърнали в маймуни. След това те? помагали на майката и бабата да обработват земята и много играели на топка.
Случайно Хун-Ахпу и Шбаланке разбрали за пътешествието на баща си и чичо си в Шибалаба и за страшния им край, и затова когато господарите на страната на мъртвите ги поканили на игра на топка, се приготвили за най-лошото. Сбогували се с майката и бабата и тръгнали на далечен път. Пресекли реката от кръв на своите духащи тръбички и се приближили до кръстовището на четирите пътя. Тук те изпратили на разузнаване един комар, въоръжен с косъмче от крака на Хун-Ахпу. Той трябвало да разбере къде са дървените кукли и как се казват господарите на Шибалаба. Когато комарът ухапвал някой от тях, останалите го назовавали по име и го питали какво му се е случило. Така комарът Шан научил всичко и го съобщил на близнаците. Благодарение на получените сведения братята за голямо огорчение на господарите на мъртвите избегнали дървените кукли и нагорещената каменна скамейка. След това ги изпратили да донесат цветя, които били строго охранявани, близнаците използвали мравките, които незаблязано от стражата отрязали цветята и ги доставили на Хун-Ахпу и Шбаланке. Също така успешно те преминали и през други места на изпитания, които им били приготвили господарите на Шибалба: Домът на студа, Домът на ягуарите и Домът на пламъка, като навсякъде в случай на грешка ги очаквала смърт.
В Дома на прилепите все пак неуспехът ги застигнал. Трябвало да прекарат там нощта стоейки без да се движат. Братята се скрили вътре в своите духателни тръбички и заспали. Почти цялата нощ преминала благополучно; но вече на зазоряване Хун-Ахпу поискал да разбере кое време е и показал главата си навън. Тогава гигантски прилеп се нахвърлил отгоре и с един удар на крилото отрязал главата на героя.
С помощта на боговете, на раменете на Хун-Ахпу вместо глава била поставена костенурка, закачена от господарите на Шибалба в зданието за гира на топка. Празнувайки отрано победата, господарите предизвикали братята на нова игра на топка. Само Шбаланке можел да играе. В най-напечения момент противниците на близнаците по погрешка се втурнали след едно зайче изскочило от потайно място като го помислили за топка. Докато ги нямало, Шбаланке заменил костенурката с истинската глава на брат си и така Хун-Ахпу бил върнат към живот и братята отново били заедно.
След този нов неуспех господарите на Шибалба решили да унищожат близнаците с огън. Била построена огромна подземна пещ, и в нея бил запален огън. господарите на Шибалба предложили на братята да полетят над огъня, но те не се поддали на лъжата. Те казали на своите противници, че им е известно за предстоящата им смърт, след това Хун-Ахпу и Шбаланке се прегърнали и смело скочили върху разпалените въглища. Така загинали тези герои.
Всички обитатели на Шибалба били много радостни. За да не възкръснат/да не се възродят по някакъв начин младежите, по съвет на двама пророци Шулу и Пакам, техните кости били смляни между камъни, както се мелят царевични зърна били хвърлени в река. Но победителите не знаели, че Шулу и Пакам им казали това, което им било заповядано от братята.
На пeтия ден Хун-Ахпу и Шбаланке се появили отново, първо във вид на хора-риби, а след това като двама старци-фокусници. След като показали различни чудеса, братята подред се убили и съживили един друг. Това представление събудило любопитството на господарите на Шибалба, които също пожелали изпитат усещанията на смъртта и възраждането. Близнаците се съгласили да удовлетворят желанието им и принесли в жертва двамата главни господари на Шибалба, но, разбира се, след това не ги съживили. Тогава Хун-Ахпу и Шбаланке обявили своите имена и произход. Това бил и краят на битката между братята и повелителите на мъртвите. Обитателите на Шибалба, напълно усмирени, се подчини на своите победители. Било им забранено да играят на любимата си игра на топка; единственото занятие на победените отсега нататък щяло да бъде приготвянето на глинени съдове.
Братята посетили мястото на погребението на своя баща и му съобщили за случилото се.. След това те напуснали Шибалба и се възнесли на небето, където станали слънце и луна; убитите от Сипакна четиристотин юноши, превърнали се в съзвездието Плеяди, станали техни другари. С това събитие завършва втората част на «Попол-Вух».

Космичните тройки, формирали се в периода от 30 ноември - 1 декември