След като политиците на съществуващата вече 66 години република, ги е хванал "германския синдром" и си скриват виновато главите, правейки се, че Национален Въпрос няма, то едни наши не толкова далечни съседи ребром им го напомниха. Това са албанците от "Македония", които искат нейната кантонизация. Те използват нещо много интересно, използват нашата фраза: "България е единствената държава на Балканите, която граничи сама със себе си". И я преформулират: "Албания граничи със себе си". Те дори не се обръщат към нас, за да ни питат за авторски права над идеологемата. Съвсем наясно са за дупедавността и безхаберието на животното наречено "български политик", чието ежедневно занятие е предателство на Родината и отказ от национални идеали, особено, когато зашумят финикийските знаци. Тази фраза, съвсем безпроблемно бе хвърлена на бунището от седерастичния президент Пешо Коня, който каза, че България, нямала никакви териториални претенции към съседите си. Но бъдещето, показва друго. То показва, че, когато лековато отхвърлиш териториалните претенции към съседите си, те нагло преместват своя плет един метър навътре в твоя двор и започват да казват, че дворът, не е твой. Това правят албанците с искането да се кантонизира Македония. Те съвсем забравят, че Македония е наречена България на Охридското езеро. Това, правят и някои гърцизиращи се жители на Ивайловград, когато искат общината да се присъедини към Гърция. Дали не трябва да им напомним, че Северна Гърция, това е наречената България до Солун? Налице са явни центробежни процеси в републиката, породени вследствие тоталния разпад на държавността, и републиканско-либералните разбирания за държава. Но към това трябва да се прибави и нещо друго - отказът от Национален Идеал. Отказът от Национален Идеал, обаче е вече много сериозна диагноза, защото показва, не само разпада на държавността, но и на нацията. Демокрацията разпиля българската народност на отделни индивиди, всеки сам за себе си, всеки сам с прищевките и увлеченията си. И апатичен към целостта на народността и най-вече към бъдещето й. За българина съществува лично бъдеще, но не и бъдеще на народността. Тя е обречена, защото първом не е мислена в личния бит на отделния човек и поради това, не е желана и в обществения. Но какво виждаме, в албанците? Ами виждаме, това, което бяхме ние преди, много, много време. Една нация обединена от Национален идеал. И за този национален идеал, работи всеки отделен индивид. Затова те могат да се съберат като юмрук и да кажат: "Искаме кантонизация на Македония" . Каква е реакцията на живеещите в Македония българи? Никаква, освен да кажат: "Ние сме македонци, а не българи". Еми, като не сте, останете си с албанците. Факт е, обаче, че реакция от българското правителство няма да има. Защо? Защото Студената война на Балканите още не е свършила. Русия и СЕЩ водят люта битка тук. И неслучайно идеята за Велика Албания се ражда, защото има подкрепата на Щатите в противовес на съюзника на Русия - Сърбия. Както виждаме, ние, нито от едните, нито от другите, нямаме полза. Техните геостратегически интереси не съвпадат с нашия Национален идеал. Никоя Велика Сила, не е работила, и няма да работи за осъществяването на Българския национален идеал, защото на тях не им трябват здрави и силни Балкани, доминирани от една Балканска империя, с името България, на тях им трябва бойно поле за съперничество и евтина курва за всяка нощ, каквато се явява България, през последните 66 години.
