Новия световен ред реанимира комунизма

Иван писа:

---

Та къде им е акълът на китайците? Какво искат да постигнат? Дали Америка ще банкрутира и ще бъде заместена от Китай едвали за паразитите е от значение, важно е да имат хранителна среда. За сега такаква среда успешно се изгражда.

По принцип съм съгласен с изложеното от Иван, но по отношение на цитирания абзац:
Китайците нямат друг избор...засега.
Да, те са световната фабрика и бъдещият владетел на света.
Но фабрика има само тогава, когато има кой да купи. А най-големият потребител в света беше и си остава САЩ, независимо от кризата.
Освен това - американците с десетилетия набутваха на китайците своите абсолютно обезценяващи се нищо не значещи долари. В резултат на това Китай днес, заедно с Япония и арабите, са най-големите притежатели на доларови масиви, които са над 12 пъти повече, отколкото държавата САЩ може да произведе като стоки и услуги. То ест, ако утре китайците кажат: на си ви доларите, дайте ни нещо, каквото и да е, срещу тези пари, те ще получат (ако японците и арабите си траят) не повече от 10-15% "нещо" срещу тези "пари".
Но за останалите 80-85% от американските си "пари" така люто ще изгорят, че икономиката им ще се срине, и даже и твърдата армейска комунистическа ръка няма да може да овладее тези процеси.
За Япония и арабите, както казах, просто мълчим, все едно, че ги няма, но при тях положението ще бъде даже още по-катастрофално: за японците - защото собственни ресурси си нямат, и икономиката им е изцяло доларизирана от ВСВ насам, а за арабите - защото освен нефт, който ги прави заложници на американските технологии и пазари, друго същественно също си нямат.
И в положението на тези набълбукали се с американски долари три страни са още много страни по света, макар и в не толкова тежка степен.
Така че, парадоксално, но факт: всички прекрасно разбират положението си, но са в цунг-цванг - засега полезен ход нямат. И за момента избират инерцията като по-малко зло и все пак някаква отсрочка, която да им даде време да се огледат и помислят за изход от ситуацията

Япония и Китай наистина държат козове, които биха довели Америка до тотален фалит, но в същото време Япония и Китай не желаят особено да хвърлят козовете, защото насреща няма да получат почти нищо от банкрутирала Америка, затова си траят, но има известни индикации, че започва сериозно да им омръзва да са в тази позиция. Може би в тази връзка си струва да се погледнат анализите на Бенджамин Фулфорд - интервюто му с Дейвид Рокфелер и Кери Касиди:

video.google.com/videoplay?docid=-370452...A&q=Benjamin+Fulford
projectcamelot.net/benjamin_fulford.html

Също така, който е работил с азиатци знае със сигурност, че при тях кошерния инстинкт е много засилен - те са упорити, сплотени, целенасочени (обща цел), безгласно издигат най-подходящият лидер, следват го неотклонно, прокламират го и му вярват почти безрезервно, поддържат затворени общества с (нашите?) обичаи и традиции (имат силна диаспора с избирателна пропускливост), езикът им е закон и гордост. В същото време имат и значително запазено автономно* мислене* (при глобален западък на кое да е от последните две*), но проявяват магнетизъм/мазохизъм към авторитарни личности, които са способни да въдворят вътрешен ред.

Но нека гледаме в нашия двор...

б.а.: видео материали в google и пр. се изтеглят с Unplug - plugin за Mozilla Firefox. На изтегления файл трябва да се сложи разширение flv

sakramon, добре дошъл и поздравления за интервютата!
Дано останат по-дълго там

ИНТЕРВЮ С ДЖОН ЛЕНЪН ЗА СПИСАНИЕ “РОЛИНГ СТОУНС”, 1970 г.

Бихте ли започнали отначало?
Ако можех да бъда рибар, щях да бъда рибар. Ако можех да бъда нещо друго, а не това, което съм, бих го направил. Не е много леко да си творец. Разбирате ли, да пишеш, не е удоволствие, а мъчение. Четох за Ван Гог, Бетховен и другите – онзи ден четох една статия – ами, ако тогава е имало психиатри, нямаше да имаме сега великите картини на Гоген. А тия мръсни копелета ни изстискват до смърт и затова сме като дресирани животни в цирк. В такъв смисъл ми е обидно да съм творец, да свиря за разни идиоти, които нищо не разбират. Те нищо не чувстват; аз съм този, който чувства, защото аз изразявам чувства. Те водят въображаем живот чрез мен и чрез другите творци, а ние сме тези, които … същото е дори с боксьорите – когато Оскар (Бонавентура) се появи на ринга, се скъсваха да го освиркват. Удари Клей само веднъж и започнаха да го аплодират. Ето това ми е обидно. Аз всъщност бих предпочел да съм сред зрителите, но не мога. Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката… Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли, или на мене така ми се струва.
Какво влияние са имали според вас “Бийтълс” върху историята на Великобритания?
За историята не знам. Хората, които управляват и са на власт, класовата система и цялата мръсна буржоазна действителност са си все същите; само дето из Лондон вече се разхождат купища дългокоси хлапетии от по-заможните семейства, облечени по последна мода, а Кенет Тайнън (известен театрален критик) трупа милиони от нецерзуни думи. Като се изключи това, нищо не се е променило, освен че всички са по-издокарани. Същите копелета са на власт, всичко си е както преди. Измамиха младежта, цялото младо поколение. Вярно, пораснали сме малко, някои неща се попромениха, малко сме по-свободни и т.н., но играта си е същата, нищо съществено не се е променило. Вършат абсолютно същите неща, продават оръжие на Южна Африка, убиват негри на улицата, хората живеят в отвратителна мизерия, плъхове пълзят по тях. На човек му се повдига като си помисли. А на мен ми се отвориха очите за тия неща. Край на илюзиите. Нещата не са се променили, само дето аз съм на трийсет години и има много хора с дълги коси. Това е. Нищо не се изменило, само ние пораснахме. Всичко стана така, както ни казваха, че ще стане. Повечето от така нареченото “сегашно поколение” си имат вече служби и така нататък. Та ние сме малцинство, хора като нас винаги са били малцинство; може би новото сега е, че това малцинство е малко по-голямо.
Според вас защо влиянието на “Бийтълс” беше толкова по-голямо в САЩ, отколкото в Англия?
Ами сигурно защото чуждата кокошка е винаги пуйка. Пък и когато пристигнахме в Америка, ние бяхме станали вече добри професионалисти: вече знаехме правилата на играта. Знаехме как да се оправяме с журналистите. Британските журналисти са най-трудните в света; можехме вече с всичко да се справим. Нямахме проблеми. Помня, че в самолета си мислех или може би казах нещо такова в един от филмите, но аз съм си такъв – “ох, сигурно ще се провалим”. Всъщност знаехме, че ще се справим с тях, стига да “хванем” публиката. Бяхме нещо ново. А като пристигнахме, какво се оказа: всички се разхождат по бермудки, подстригани в стил “канадска ливада”, с шини на зъбите; и отгоре на всичко ни разправят, че “на Бийтълс им е минала модата и толкова”. Мацките приличаха на кобили от четиридесетте години. Никой си нямаше понятие от мода и тям подобни. И ни си казахме: “Каква грозна нация, каква грозна нация!” Изглеждаше направо противно и решихме, че ние, англичаните, сме много стилни. Но, разбира се, не сме. Това се отнасяше само до нас петимата, а не до всички англичани. Само ние и “Ролинг Стоунс” бяхме наистина стилни, останалите англичани си бяха такива, каквито винаги са си били. Човек е склонен да се проявява като националист в подобни случаи и като се изключи музиката, ние се подигравахме на много неща в Америка. Падахме си по негърската музика, а негрите тук се надсмиваха на хора като Чък Бери и певците на блус. Негрите смятаха, че не е шик да слушаш този вид негърска музика, а пък белите слушаха само Джан и Дийн (братя, певци на рокендрол от началото на 60-те) и тям подобни. Струваше ми се, че имаме… че истината е в този вид музика. Същото беше и в Ливърпул; чувствахме се много специални, различни, защото слушахме разни старовремски плочи. Никой друг не ги слушаше освен Ерик Бърдън (певецът на групата “Енимълс”) и Мик Джагър в Лондон. Истинска самота, но беше фантастично. Дойдохме тук и се оказа, че и тук е така: и в Америка никой не слушаше рокоендрол, нито негърска музика. Бяхме в “родната” страна на тази музика, а там никой не се интересуваше от нея.
Как се чувствахте по време на турнетата? Чела съм, че инвалиди идвали при вас.
Е, това беше нашата версия. Хората се мъчеха да ни докоснат, като минавахме покрай тях, от тоя вид неща. Където и да отидехме, се предполагаше да сме… не като другите нормални хора. Очакваше се да понасяме какви ли не глупости от разни кметове и жените им, да ни блъскат и да ни докосват – като в “Нощ след тежък ден” (Има пред вид филма”A Hard Day’s Night”) само че сто пъти повече. Например в Американското посолство ли беше или в Британското във Вашингтон, все едно къде, някакъв кретен отряза кичур от косата на Ринго. Тогава си излязох, псувайки ги всичките. Просто си тръгнах преди края. Но аз май се отплеснах – какъв беше въпросът?
За инвалидите.
Когато бяхме на турне в Англия или където и да е другаде, винаги имаше места, запазени за инвалиди и за хора в инвалидни колички. Понеже бяхме известни се предполагаше, че носим… в гримьорните ни винаги идваха най-различни хора, епилептици и каки ли не… предполагаше се, че носим добро. Искаш да си сам, не знаеш какво да им кажеш, а те обикновено ти казват “Имам вашата плоча” или пък изобщо не могат да говорят и искат само да те докоснат. И винаги ги водеше майка им или някоя милосърдна сестра, ще кажат “добър ден” и ще си отидат, но ги водеха при нас, като че ли сме Христос или нещо такова, като че ли излъчвахме аура, която можеше да се пренесе върху тях. Дотам се беше стигнало. Станахме едни такива, коравосърдечни. Беше просто ужасно. Излизаш всяка вечер на сцената и вместо младежи виждаш цял ред инвалиди. Ей така беше. Когато си проправяхме път, хора лежаха… сякаш непрекъснато сме заобиколени от инвалиди и слепци; като минавахме по коридорите, всички се мъчеха да ни докоснат. Така беше през цялото време, беше ужасно.
Сигурно това ви е накарало да се позамислите?
Е, да, искам да кажа, че знаехме каква е играта, играта си беше все същата…
Значи, по това време не ви учудваше това, че от вас се очакваше…
Очакваше се… това е елегантен начин да се опише онова, което ставаше. Една от нашите редовни шеги бе да им казваме, че кой знае, може и да ги излекуваме, а е жестоко да се казват такива неща. Мъчно ни беше за тях, както и на всеки би му било мъчно, но беше ужасно и човек някак си се чувства притеснен, когато е заобиколен от слепи, глухи, сакати хора, а какво друго можехме да им кажем, когато бяхме толкова заето с нещата, които трябваше да правим… концертите и тъй нататък. Колкото повече растеше легендата за нас, колкото по-прочути ставахме, с толкова по-невероятни неща се сблъсквахме, толкова по-взискателни ставаха към нас. Стигна се дотам, че ако не се ръкувахме с някоя кметица, тя започваше да ни обижда и крещи: “Как смеете!”. Дерек все си спомня за това как след запис сме си почивали в някакъв хотел в Америка и пристигнала жената на кмета и казала: “Събудете ги, искам да се запозная с тях.” Дерек отговорил: “Няма да ги събудя.” А тя започнала да крещи “Или ги събудете, или ще го направя достояние на пресата!…” Непрекъснато ни заплашваха, че ще пишат за нас във вестниците, за да ни очернят, ако не се срещнем с тъпите им дъщери с шини на зъбите. И все дъщерята на кмета или на шефа на полицията: най-противните, защото бяха деца на най-противните родител. Непрекъснато ни заставяха да се срещаме с тях. Бяха изключително унизителни преживявания – като това например да седим с губернатора на Бахамските острови, когато снимахме “Помощ” (“Help!”, игрален филм), и да ни обиждат разни гипсирани буржоазни копелета, които седят и коментират работническия ни произход и обноски. Не можех да издържа, ужасно обидно ми беше. Побеснявах, псувах ги и тъй нататък, никога не им прощавах. Не можех да се стърпя, ужасно беше, цялата тази история беше ужасна. Беше страшно унизително. Да си в положението, в което бяха “Бийтълс, е много унизително, а аз точно това не мога да приема. Е да, правех всички тези работи, защото не разбирах, не можех да предвидя как ще се развият нещата; просто така се случи, малко по малко, постепенно, докато си напълно обграден от тази лудост и започваш да правиш точно онова, което не искаш да правиш; и то с хора, които не можеш да понасяш, хора, които като дете си ненавиждал. И точно това се мъча да кажа в новия албум, сега вече разбирам как станаха нещата, мамка ви мръсна, втори път няма да ме хванете; е – това искам да кажа.
Какво е за вас болката?
Болката е нещо, което човек изпитва непрекъснато. Болката съпровожда раждането на човека. Повечето време човек е в състояние на болка и колкото по-голяма е болката му, толкова повече той се нуждае от богове.
Има много литературни и философски творби, които се занимават с бога като измерение на болката.
Не съм чувал. Просто това е мое собствено прозрение. Не знам кой какво е писал или казал по въпроса, знам само, че това е, което аз знам.
За “Бийтълс" винаги се е говорело, а и те самите говореха за себе си,сякаш са четирите страни на една и съща личност.
Е, да… допълвахме се.
Какво стана с тези четири “части”?
Ами разбраха, че са четири отделни личности. Разбирате ли, и ние самите вярвахме в мита за “Бийтълс”. Не знам дали другите все още вярват в него. Бяхме четири момчета.. Срещнах Пол и го попитах дали иска да свири в състава ми, разбирате ли… после дойде Джордж, после Ринго. Ние просто бяхме един състав, който стана много, много известен; това е. Най-хубавите ни изпълнения не са записани. А защо? Защото независимо от това, каквото разправя за нас Мик, в клубовете и заведенията на Ливърпул и Хамбург ние бяхме изпълнители; и това, което правехме, беше фантастично. Свирехме истински рок и никой в Англия не можеше да ни стъпи на малкия пръст. Но щом се прочухме, започнаха да ни “дресират”. Брайън (мениджърът на групата) ни облече в костюми и така нататък… и станахме много, много известни. Обаче се продадохме, разбирате ли? Още преди да тръгнем на първото си турне по концертните зали на Англия, музиката ни загина. Ние още тогава започнахме да се чувстваме зле, защото трябваше да вместим в двадесет минути музика, която свирехме цял час или два часа. (Макар че в някакъв смисъл бяхме доволни от това). И да повтаряме едно и също нещо всяка вечер. Като музиканти “Бийтълс” тогава свършиха. Затова и никога не се усъвършенствахме като изпълнители. “Самоубихме се”, за да преуспеем. И това беше краят. Ние с Джордж сме по-склонни да си го признаем. Липсваха ни ангажиментите в клубовете, защото точно там свирехме истинска музика. После станахме добри техници, които записват плочи, но това е съвсем друга работа. Разбирате ли, ние бяхме способни момчета и където и да ни сложеха, все бяхме добри.

Това интервю е пример как властта използва и най-големите таланти, за да привличат страничните наблюдатели за своите планове.

Иначе темата се насочи към финансовата криза и мисля, че това е основното което трябва да се обсъди тук. Трябва да се опитаме да си обясним икономическите зависимости в целия свят, връзките и възможните последствия. По този начин може да разберем какво евентуално ни очаква и как да го избегнем, защото хич няма да е приятна картинката.

banks.dir.bg/2008/12/09/news3715789.html

Money.Bg - 09 Декември 2008, 16:40

Малко са хората, които по време на „безспирния икономически подем" до юли 2007 г. говореха на всеослушание, че се задава финансова криза. Германската борса е събрала оценката им за времето оттук нататък.
Питър Шиф и Рон Пол

Шиф, мениджър на фонд от $1 милиард в Euro Pacific Capital счита, че САЩ са изпаднали в продължителен конюнктурен период на понижение, който може да се окаже по-тежък от Голямата депресия.
Освен това Шиф е на мнение, че в рамките на този период на икономически спад отново може да бъде изровена „томахавката на войната".
Според него Азия и Европа ще се отвържат от конюнктурната слабост на САЩ и ще тръгнат към нови равнища на благосъстояние, дълго преди Америка да може да стъпи на крака.
Това рали на щатския долар е дошло неочаквано за Шиф, като той признава, че инвеститорите в неговия фонд са загубили чувствителни суми вследствие на отказа от щатската валута и преминаването към активи в европейски и азиатски валути.
Рон Пол бе кандидат за президент на САЩ през 2008 г. от лагера на Републиканците. Шиф беше водещият икономически съветник на Рон Пол по време на кампанията. Пол от години очаква да се разрази финансова криза и отдавна предупреждава, че американците харчат повече, отколкото получават. Пол много пъти е предупреждавал за социални безредици, които могат да доведат до военно положение в САЩ.

Нуриел Рубини

Макроикономистът Нуриел Рубини от Университета на Ню Йорк и Стърн Бизнес Скул, по-рано съветник на финансовото министерство на САЩ, счита, че икономиката на САЩ в момента е навлязла във фаза на „стаг-дефлация", фаза на стагниращ икономически растеж и дефлация. Очакванията му са, че САЩ ще преживее тежка икономическа депресия. Той също предупреждава, че социалният мир в САЩ може да се наруши от протести за осигуряване на прехраната.

Марк Фабер

Швейцарският борсов експерт Фабер, автор на книги и фондов мениджър, предсказа с голяма точност както крахът на борсата през 1987 г., така и сегашната криза. Според него в следващите няколко месеца трябва да се очаква задълбочаване на мечия пазар, след което трябва да дойде нов срив.
Фабер е убеден, че САЩ „рано или късно" ще банкрутират.
Той счита, че сегашната икономическа криза може да доведе до промяна на сегашната форма на управление на Щатите, която да се замени с военно положение или друга форма на управление.

Насим Никола Талеб

Макроикономист и уважаван инвестиционен консултант, Талеб счита, че етапът „Капитализъм първо ниво" вече е приключил. Преходната фаза към „капитализма второ ниво" ще е много болезнена. В новата фаза банките ще действат по-скоро като доставчици, отколкото като пирати.
Предупреждението на Талеб е, че супермаркетите в САЩ могат да бъдат затворени. Според Талеб ситуацията в САЩ ще бъде по-лоша, отколкото Рубини счита.

Антал Фекете и Дарил Скуун

Прочутият професор по математика Антал Фекете и авторът на книги Дарил Скуун считат, че цялото модерно общество ще рухне. Златото също няма да запази стойността си. Било погрешно да се вярва в „златния телец", т.е. че всички видове активи могат да загубят стойността си, само златото не.

"Елита" се е подготвил за това, което казват неговите говорители, които си цитирал Буден!

Военно положение, военно положение повтарят като папагали те!

За тези, които няма да преклонят глава пред "Новия Комунистически Ред","Има над 600 затворнически лагери в Съединените Щати, напълно готови да приемат затворници. Във всички има персонал и дори ги охраняват, но са още празни. Те ще са под юрисдикцията на FEMA (Федерална Агенция по Аварийни ситуации) в случай, че бъде обявено Военно положение в страната."

Ima promiana

Приятели, Пламен Пасков плати за достъп до филма на Джулието Киеза, посветен на събитието от 11.09.2001г. - "Расследование с нуля / Zero investigation into 9/11 (2007)". Филмът е преведен на руски. Можете да го изтеглите от Тук

Паролата е VM261NF5465

Линкът е активен още около 28 дни.

"Новия световен ред, реанимира комунизма"


Дам, реанимира го.
Днес една от стъпките е в Полша, скоро ще я очакваме и у нас.

"Агресивните родители в Полша ще се лишават от недвижими имоти"

Полша прие закон за борба с домашното насилие, който ограничава правата на родителите върху недвижими имоти. За агресивното отношение на родителите в отглеждането на децата се говори отдавна. С приемането на нормативния акт, дебатът получи голяма активност.

Сега всеки родител преди да набие детето си, ще си помисли дали да ползва този вид възпитание. И ако по-рано агресивният баща не можеше да бъде изгонен от собствения му дом, то сега ситуацията се е променила. Баща или майка могат да бъдат оставени без подслон, ако използват психически или физически тормоз срещу детето.

Поляците са обезпокоени от този развой на събитията. За много родители възпитанието без шамари и нашляпвания не е ефективно, така че сега възпитанието на децата е конкретизирано и по-точно ще се следи и санкционаира от държавата.

Експертите твърдят, че тези мерки може да спестят десетки хиляди издевателства над деца, чийто брой се е увеличил напоследък в пъти."

meget.kiev.ua/news/view/12616/

30dumi.pozicii.net/2010/08/agresivnite-r...ot-nedvizhimi-imoti/

Не, че подкрепям шамаросването, като един от начините на възпитание, но с приемато на този закон, прозират ясните цели.
В близкото минали конфискуваха нивята на този, който не желаеше да влезе в комунистическото ТКЗС днес, а си вдигнал ръка или си се скарал/"психически тормоз"/ на детето, а си останал на улицата.

Поляците станаха бетер французите, където децата съдят родителите си за тормоз и то още съвсем от малки. Цели се по-разглезено ново поколение и подкопаване на семейните ценности.