www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=...Q==&sql=Mjc5ODszMg==
Иван Николов е директор на Българския културно-историческия център „Цариброд” в Босилеград. Роден е и живее в с. Ресен, Босилеградско, на стотина крачки от границата с България. Има висше юридическо образование. Издал е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели. Редактор е сп. „Бюлетин” в Босилеград.
Интервю на Павлина Араджиева
- Г-н Николов, знае ли се със сигурност какъв е броят на българите в Западните покрайнини?
- Според официалните данни, с които разполагаме, тук има около 20 500 българи, но това е относителна бройка. Реално може би са и по-малко, защото е налице висока смъртност. През 1963 г. българите в Западните покрайнини са били 64 000. Не е възможно да са изчезнали, защото война не е имало. Всичко е въпрос на асимилация и на т.нар. статистически геноцид, който се води от сръбското правителство. Целта е да се намали българското население в Западните покрайнини и да се претопи. Тази асимилация има няколко основни механизма, чрез които се провежда. На първо място е системата на възпитанието и образованието – забранява се употребата на български език в училищата, което е много силен удар. Съществува много голям икономически натиск.
Освен това влияние оказва и административното деление на териториите, които според Ньойския мирен договор са влезли в състава на бившето Кралство на сърби, хървати и словенци. Българите в момента са „разхвърляни” в шест общини - Цариброд, Босилеград, Бабушница, Сурдулица, Пирот и Зайчар, три от които са с преобладаващо сръбско население. Така се постига потисничество. Огромно влияние в последно време оказва икономическата изостаналост на района, която кара младите да напускат Западните покрайнини и да се заселват в други краища в България, Сърбия или Македония. Отивайки там обаче, те губят националното си самосъзнание и патриотизъм.
- Как стои въпросът с българското гражданство?
- През 1993 г. в България беше приет закон, според който ние можем да кандидатстваме за българско гражданство на общо основание. Това обаче предизвика наплив и огромен интерес сред българите във всички краища по света. Според данни на Агенцията за българите в чужбина през 2007 г. около 1700 души са придобили българско гражданство. Бройката обаче е много по-голяма, тъй като по наши данни повече 2000 човека от Западните покрайнини са подали документи, а процедурата за нас трае от 3 до 4, а понякога се стига и до 7 години чакане за българско гражданство.
- Защо се чака толкова дълго?
- Мисля, че умишлено се бави този процес. Просто защото има някакви доста неразбираеми за мен опасения, че ако България тръгне да дава гражданство на своите сънародници, за кратко време ще се появят над милион желаещи. Това спира властите и ги притеснява, което за мен е несериозно. Ние имаме еднакво право на родина, както и вие, които сте българи и живеете там. Ние сме част от българската нация и насила сме откъснати от българската държавна територия. Според мен нашето гражданство трябваше да бъде установено със закон. Официално то не ни е отнето, просто трябва да ни се даде възможност да се възстанови. Това ще ни даде някаква сигурност, чувство за идентичност, ще ни помогне да запазим правата си пред сръбските власти.
Забавянето на българско гражданство доведе и до друг проблем – в стремежа си час по-скоро да проникнат в България и да постигнат целите си, около 50 000 души от сръбски произход са регистрирали фирми в България и с пълномощията, издадени от тези фирми, те купуват коли и ги карат във вътрешността на страната. Досега нямаше проблеми, но през последните месеци сръбското правителство започна акция по отнемането на колите. Очаквам голям проблем и недоволство от страна на живеещите тук българи в най-скоро време. Другият сериозен проблем е смяната на местния свещеник, който беше завършил в България и служеше на български език в Босилеград.
Беше започнал да строи една черква, което не се посрещна добре от местните институции. Смениха го за кратко време и на негово място дойде сърбин от Босна, който служи само и изключително на сръбски. Единственият голям напредък през последната година е кандидатстудентската кампания, след която почти целият випуск ученици – около 40 човека, бяха приети в българските университети. Голям принос за това има и Културно-историческият център в Босилеград, който поде кампанията.
- Как гледа българското правителство на вас? Има ли някаква политика, която да работи реално за правата на българите в Западните покрайнини?
- Проблемът е, че българската политика няма стратегия за нашия проблем и това ни лишава от много права. В България не само че няма стратегия за българите извън България, тя няма визия и за самото развитие на страната. За съжаление в България на нас гледат като на средство за решаване на демографските проблеми.
