КЪРДЖАЛИИ В ХИСАР
Мизия и Тракия димяха от пожарища. Кланетата не спираха. Стотици села пламваха, за да бъдат ограбени от кърджалийските банди. Глад наставаше в обширната турска империя. Еничарски и спахийски полкове се смесваха с кърджалийските. Държавната хазна обедня след Руско-турската война и не можеше да им изплаща редовно заплатите. Султан Селим III бе в безизходица.
Кърджалийските главатари набираха своите разбойници не само от турското население. При тях отиваха сбирщина от пропаднали хора, които си слагаха турски имена и ставаха по-страшни и от турците. Кърджалийският главатар Вейсал Оглу от Хаскиойска каза бе българско аргатче, а Гъдър Имам — калугер, повел 500 главорези. Кара Фейзи, преследван дълго време от страшен глад, сам отиде при имамин да се потурчи. Сам си избра името Фейзи, което значеше — човек с голямо щастие. Но гладът продължаваше да го измъчва и той стана кърджалия.
Полята и пътищата запустяха. Търговията секна. Гладът се увеличи. Бедните хорица започнаха да се хранят с жълъд, букова шума и корени. Богаташите затвориха тежките си порти.
През 1872 година Султан Селим III издаде ферман за преговори с кърджалийските главатари. Предложи им да сложат оръжие и да заемат султански служби. Някои се съблазниха от тази «милост» на султана и тръгнаха към Едирне (Одрин), за да водят преговори с Великия везир.
Асовете на кърджалийските главатари обаче отказаха да преговарят. Това бяха Мехмед Синап, Кара Фейзи, Емин ага и други.
По време на преговорите в Едирне Кара Фейзи започна да граби и опожарява Йени Загра (Нова Загора). Но една кремъклия пушка се насочи към него и стреля в лявата му страна. Раната бе лека и той на никой не каза. Издаде заповед за изтегляне. Веднага пое пътя за Казанлък.
.Всяка минута бе скъпа на Фейзи, защото капка по капка кръвта изтичаше, а там го очакваше млада гяурка, която Шой доведе от опепелената Жеравна. Тя е единствената жена, която го обичаше, защото я бе спасил от поругание и нож. Стояна, която за по-голяма сигурност бе приела турското име Фатма, бе красива, синеока българка. Баща й загина в бой с кърджалиите при отбрана на селото. Майка й затъжа за мъжа и сина си, който побягна с кърджалиите на Кара Фейзи и умря набързо. Остана Стояна сама да оплаква тежката си съдба.
Два дни и две нощи Кара Фейзи спа неспокоен и кошмарен сън. Спомените го теглеха към майка му, към баща му, които той остави в черна сиромашия. Не го напускаха i проклятието на брата му Стойко — млад и книжовен све-[щеник, затова, че бе станал потурнак.
Огън изгаряше главата на страшния кърджалия. Съ-
Рнят отново го връщаше към страшните кланета. Гледа той —
кърджалия гони стройна и хубава девойка за да я озло-
чести. Вдига ятагана си и поваля похитителя. После следи
със затаен дъх къде, в коя порта ще влезе красавицата.
Бутва вратата, но тя е вече затворена. Тогава повиквана
чист български език. И така, той свързва живота си с нея...
На третата заран едва Кара Фейзи се събужда и по-
пита:
— Къде е Фатма. Да не се е случило нещо? — Господарю — отвърна прислужничката, — разрешете да ви поздравя! Вие имате син.
Кара Фейзи бързо стана и седна на леглото си. Нещо започна да шава в гърлото му, преглътна няколко пъти. Тази изненада го насълзи и той изви глава, за да не види сълзите му старата Гюлбие. Стана му мило и топло на душата. Той, старият разбойник, който беше убивал мъже, жени и деца без жал, сега се разнежи и разкисна като жена. Така кърджалийският главатар престоя няколко щастливи дни в своя дом, при своята любима жена и своя малък син.
— Мили, откажи се вече от това разбойничество. Стига
вече си разнасял смърт и страдание по земята ни. Нека
всички хора станат щастливи, нека моят измъчен народ
си почине и отдъхне.
— Наистина аз обичам и тебе, и сина. За вас ще направя
всичко. Ще разпусна моята банда. Слушай сега! Вън са на
пост мои верни кърджалии. Когато замина, те ще закупят
две каруци. Натоварете всичката покъщнина. Ще заминете
в Хисар Лъджасъ. Там ще намерите село, оградено с висок
дувар. Това е калето. Ще попитате къде живее Кириакос
Стефанидис. Той ми е приятел. Спасявал съм му живота и
имота.
Рано сутринта Кара Фейзи напусна Казанлък. Намери дружината в околностите на гр. Сливен. Посрещнаха го със залпове и гърмежи за поздрав. Той прие селяма с поклон и съобщи, че дружината ще бъде разпусната.
Великият везир изпроси от султана милост и амнистия за страшния Кара Фейзи, който сам помогна за ликвидирането на своята банда.
Едва тогава, вече като Молла, Кара Фейзи се отправи за Хисар Лъджасъ.
Още в деня на пристигането си новият Молла събра бабаитите на Хисар Лъджасъ и изготви план за отбрана. Взема от селата Синджирлий и Кюселер здрави и силни момци, българи и турци. Един въоръжен отряд от 10 души, със знаме и хубаво облекло, тръгна по селата да събира пехливани за сватба. Това бе най-добрата примамка за кър-джалиите, тръгнали на грабеж.
От двете страни на входните места на крепостните стени бяха поставени на пост въоръжени юнаци, в очакване на нападението. Денят на «сватбата» дойде. От всички входове влизаха гости. Не закъсняха и конниците на кърджалиите. Когато последният кърджалия влезе в крепостта, Кара Фейзи даде знак за нападение. В кратък и кървав бой стражата изби всички разбойници. Труповете им извлякоха в дерето и ги зариха, та да не разнасят болести. Това бе последното сражение с кърджалии в Хисар Лъджасъ.
Моллата стана известен не само в Хисар Лъджасъ, но и на филибелийските управници. Те дадоха на Молла Фейзи титлата (чауш) (управител).
Северно от джамията имаше празно място, което се ползуваше за общ харман. Кара Фейзи събра работници и го огради с висок дувар. Сложи основите на хубав сарай. До кладенеца той посади брястово дръвче, което бързо се разклони и даваше дебела сянка. Под нея старият разбойник Кара Фейзи пиеше ракия с приятелите си.
Но всичко си имаше край. Секна щастието и в Кара фейзовата къща. Фатма заболява и почина. Страшният Кара Фейзи също умира от жал по нея. Синът им Али стана млад левент. Но той все още не знаеше — българин ли е или турчин. Често бе слушал родителите си да говорят на гяурски език и това не му даваше покой.
Остана стар ерген. Когато дойде големият бозгунлук, Чауш Али заряза имота си на Кир кадъ Малея и заминава за Одрин.
Споменът за Кара Фейзи избледня, но старият дувар на неговия сарай, кладенецът на който дълго време висеше дървена кофа с чекрък, брястът, посаден още в началото на 18 в., чукчетата на голямата порта, изковани от самоковско желязо, все още говорят за това минало и за страшния Кара Фейзи.
(ИЗ "ЛЕГЕНДИ ЗА ХИСАРЯ")
