Интересна статия, макар и непълна. Все пак мисля, че си заслужава да бъде прочетена:
www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-09-08_11.html
Николай Цолев 08.09.2008
Живеем в страната на Оруел
Ситуацията щеше да е комична, ако не беше толкова безнадеждна. Само за 3-4 дена всички институции във фиктивната вече държава "България" се постараха да ме убедят, че заглавието на този пост не е пресилено. Какво се случва?
Като за начало, Държавната агенция за национална сигурност се захваща със зъби и нокти да пресече публикациите в анонимен сайт с наглед абсурдна информация за управляващите. Всичко можеше да се размине тихо и кротко, ако въпросната агенция не беше допуснала грешката да обяви присъствието на "класифицирана информация" в сайта opasnite.net (понастоящем достъпен чрез кеша на google и в по-стегнат вариант отчасти тук). В този случай, какво трябва да си мислим ние - непросветените? Уж абсурди и клевети, а затворен за изтичане на "класифицирана информация". Съвсем резонно, това беше отчетено като потвърждение на информацията в opasnite.net.
Продължението на абсурдната история беше не по-малко абсурдно - "Приоритет на ДАНС става премахването на анонимността в интернет". Да плачеш или да се смееш? Първо бяхме анонимни влечуги, после ни приравниха с терористична заплаха, а сега искат да ни отнемат анонимността. На всички тях - плешивите чичковци с агентурно минало, трябва да им бъде припомнен факта, че една страна е толкова демократична, колкото непрозрачни са нейните граждани от гледна точка на властта. И колкото повече властта е прозрачна към гражданите се. При диктатурите знакът е обърнат. Къде живеем ние? Или по-точно - къде ще живеем? Май няма да е във фиктивната държава "България".
Следващата забава. На 6-ти септември куцо и сакато се изсипа в Пловдив за отбелязването на Съединението на България. Поредният празник, който изгуби легитимността си. За пореден път бе дадена трибуна на властта, която по заобиколен начин се опита да омаловажи започнатата срещу нея кампания. Което сигурно беше особено важно да се каже точно на този ден, точно пред паметника и точно по повод Съединението. Политическото издребняване беше пълно, ако някой е имал нерви да проследи цялата церемония и всички глупости които се изприказваха. Наш Гоце беше освиркан подобаващо. БНТ едва сколасват да изключат външните микрофони, но дори и от този на трибуната се чува всичко. Наш Гоце с патос и носталгия обяснява за великата роля на Русия за развитието на България. Наш Гоце учтиво не споменава как Русия е била категорично против обединението на Княжество България и Източна Румелия, и застава на страната на Сърбия. Наш Гоце иначе е историк.
Всички тези неща продължават да ме убеждават само в едно - институциите започват да се израждат в своите антиподи. Министерството на образованието усърдно се грижи за неграмотността на децата. И постига впечатляващи резултати. Цялата държавна администрация с всички сили се опитва да пречи на бизнеса и гражданите. Съд и прокуратура също. Министерството на околната среда и водите се конкурира с бракониерите по унищожаване на природата. Министерството на здравеопазването пази здравето ни почти толкова добре колкото ни пази полицията.
В същото време психически нестабилни функционери напяват пророчества за още един мандат на Станишев. Държава "България"? Да, да.
