"При Изгубените Българи в Татарстан" пътепис

"ПРИ ИЗГУБЕНИТЕ БЪЛГАРИ в Татарстан"

"При Изгубените Българи в Татарстан"

Книгата е пътепис на група българи от 1997г. по дирите на старите български градове около река Кама и Волга. Интересни са впечатленията от местния бит и култура. Посетените малки и големи селища разказват за отминалите времена и завещаните традиции. Въпреки обременените възгледи по някои въпроси на авторите впечатленията от първа ръка говорят сами за себе си.
Има забележки към материала, но е интересен като фактология и снимки.

Връзката за тегелене е актуализирана след възстановяването на сайта.
Ако има проблеми и не се отваря казвайте, да се редактира.

Вероятно текста ще бъде качен в Материали, но въпросът е дали някой няма да има претенции и да иска да му се плаща за правата.

Възстановено от изтрития форум.

В началото на руската гражданска война, в столицата на волжките българи Казан (Казанска губерния) се събира авангарда на българското национално-освободително движение - партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Нейн предводител (сардар) е превърналия се в национален герой Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов). Делегатите обявили създаването на Българска държава - във формата на република - на историческите земи на българския народ. Тогава смятали, че след като царя вече го няма, отделните народи на бившата Руска империя ще могат най-сетне да създадат свои федеративни държави със собствени правителства.
Сардар Ваисов произхожда от една от династиите на българските владетели до 16 век., но интересно е, че той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление. Движението му било демократично - всеки от 12-те членове на Съвета имал същото право на глас като него. Терминът "Ханзаде" в името на новата република символизирал въстановяване на изгубената през 16 век държавност на българската нация на Волга. Всички българи се смятали за законни наследници на независимата Българска държава - Болгар Иле и на нейната слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата "ханзаделеге" в названието на новата държава представлявало легитимност - по силата на падането на руския цар, който дотогава се считал временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина на 16 век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като поробил българите в Поволжието, той включва в титула си израза “Цар болгарский”. В "Кратка програма" от 1917 г. делегатите определили, че висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа. През ноември 1917 г. болшевиките издали Декларация за права на народите в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От нея се възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от 1862 г. борба за самостоятелна държава българско национално-освободително движение няма да се възползва от уникалната ситуация - падането на царизма и обявената (макар и само на думи) от новата власт свобода на самоопределение. От по-рано привържениците на Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат други данъци освен поземлен данък. Българската република била провъзгласена през януари 1918 г.
Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24 януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е шейх Талгат Таджудин - изявен български националист.) Съобщава се и за подготвян официален печатен орган на новата държава - "Сада-и-Болгар" ("Гласът на България") и за въоръжаването на Зелената гвардия - армията на републиката - с винтовки. Българската република не била призната от болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още от 1862 г. структури, съдебни органи, военни формирования - Зелената гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската гражданска война, а за зелените тук не се казваше нищо). Планирало се създаването на официални средства за масова информация.
В Централния съвет на българските мюсюлмани били представени всички региони, населени с компактно българско население. Българската национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на новата комунистическа власт - акт на решимост в стремежа за възстановяване на Волжска България. Оказва се, че провъзгласяването на тази Българска република предшества с няколко месеца тържествено огласения указ за учредяването на Щати Идел-Урал - автономна република, която се смяташе за първата българска република в Поволжието, след временното освобождение от руско робство Идел е името на древна българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на волжките българи. Планът за тази държава е разработен от други крила на националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, партията на Сардар поддържала контакти с тях, за да се постигне компромис. Но тук изиграла фатална роля антибългарската дейност на татаристите, която довела националната кауза до катастрофа. Партията на татарчещите се се появила в края на 19 в. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането - партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от "македонци" и "татари". До края на 19 век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си "татари" , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на 20 в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност. Предателските действия на татаристите М. Султангалиев и Г. Ибрахимов за разгрома на националните организации в страната са засвидетелствани в известно писмо на Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният удар, който те нанасят е, че убеждават Ленин да обяви "Татарска република".
Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.
Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название "Татарска" през юни 1920 г. За волжските българи татарското (монголско - Златната орда на Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е турското робство на Османците.
И до днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: "Неканения гост е по-лош и от татарин". Болшевишко-татаристката власт забранила дейността на ваисовците през 1923 г ., заради техните продължаващи опити, все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска република.

Република Идел-Урал няма по-голям късмет , въпреки, че името й било компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените български националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през 1919 г.:

"Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името, представляващо моята нация - "татари", не е нищо друго освен историческа грешка."
Скоро и той е свален от болшевиките. Българския народ в Поволжието се вдига на въстание срещу "нечестивото име татари".
т.н. Вилно въстание (б.а.)
Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, в Поволжието става невиждан глад и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са победени българите и е наложено татарското име. Но националистите в столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на тема: „Етногенезисът на казанските татари" .

След подробни изследвания академиците заключават:
„Съвременните татари нямат общо с монголите...(те са) преки потомци на волжските българи. Името „татари" е историческа грешка."
Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред най-уважаваните съветски научни светила. Вторият тежък удар идва от Сталин - той разделя българите на две области - Татарстан и Башкирия. - 1946 г. За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради сътрудничеството му с германската армия през 2 св. война. След поредица от раздробявания, продължили векове днес Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която пък е центъра на Велика България на Волга - "Bulgaria magna" от европейските карти от 13 и 14 в. Днес броят на волжките българи е над 7 млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души.
Днес партията на татаристите продължава да е на власт и републиката продължава да се нарича Татарска. Там стават интересни неща: гражданите на столицата палят собствения си държавен герб, щом им попадне на достъпно обществено място. Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското правителство, защото не им разрешават да се запишат в паспортите си с националност "българин", макар че новата руска конституция им гарантира това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на краищата съда няма как да им откаже, затова протака.

Източник:

Р. Аль Булгари

" ПЕРВОЙ БЫЛА БУЛГАРСКАЯ РЕСПУБЛИКА"

А тук е една статия, публикувана в Агенция Политически Новости, където авторът обосновано предлага на руското правителcтво да премахне този мит и да остави "Забранения народ" сам да самоопределя какъв да се нарича.

www.apn.ru/publications/article19840.htm

Няма да е лошо, ако някой се наеме да го преведе и качим в Материали. Това е в контекста на другата тема "Прабългарски изригвания". Ето как древността може да повлие върху бъдещето ни. Ако някой още не се досеща, ще се опитам да го обясня малко по-добре. В Русия живеят 7 млн души, които се самоопределят като "татари". Още близо 30млн руснаци имат татарска кръв в себе си. Както казват в Русия "Под всеки руснак се kрие един татарин".

Ако в светлината на "прабългарските изригвания" дори 10% от тези хора открият българския си корен, в един момент ние ще имаме една много мощна подкрепа в страна, която е световна сила. Тук не говорим за сеператизъм, а за едно много мощно българско лоби. Много руснаци, в които тече "татарска" кръв точно в този момент са на отговорни управленски длъжности в Москва. Откъде мислите идваха тези тесни връзки преди години с Брежнев, когато на нефтените композиции от СССР само им сменяха табелките и отиваха за реекспорт? Да не забравяме, че и Пушкин, Тургенев, адмирал Кутузов са с български корен. В момента най-силното лоби в Русия е еврейското - това на ешхеназитата-наследници на хазарите, чийто деди унищожиха Батбаянова България. Нормално е те да са много против, но тези процеси са необратими. Една лъжа все някога си има своя край. Eшхеназитата, макар постепенно да бъдат изтласkвани, все още държат значителна част от управлението на Русия. Доказателство е и името на новоназначения руски посланик в България - Исаков. Но това положение е на път да се промени и ако спомогнем чрез именно "пра"-българската история нашите волжки братя да осъзнаят корените си, ние ще имаме едни много, ама много сериозни съюзници в тяхно лице.

Едно от оплакванията на Елтимир към нас е че пренебрегваме възможността да получим помощ отвън и най-вече, че той е забелязал как разни организирани (незнайно от кого) групучки като Танкиста са много активни в рускоговорящото интернет пространство. Първоначално не обърнах внимание на това, покрай купът други оплаквания от него. Наскоро попаднах на този сайт,
www.burgarlar.info
който е направен от волжки българи. Та там, в темата за тенгрианството като тяхната древна Вяра откривам кого мислите? Нашият познайник makebulgar, баниран в нашия сайт. Който обаче е особено активен там, посочвайки линкове (без сайта на Воини на Тангра разбира се) и оформяйки общественото мнение на нашите волжки братя, че ние смe ираноиди и разбира се, че Тенгрианството няма нищо, ама нищо общо с дунавска България.
www.bulgarlar.info/forum/index.php?topic=45.0
Елтимир пък е засякъл, че като напише в руските търсачки за тема тенгрианство - излизат писанията на разните Танкисти, но не и от този сайт. Т.е. че се води съвсем целенасочена политика да бъдем изолирани от нашите естествени съюзници.

anti666 писа: Елтимир пък е засякъл, че като напише в руските търсачки за тема тенгрианство - излизат писанията на разните Танкисти, но не и от този сайт. Т.е. че се води съвсем целенасочена политика да бъдем изолирани от нашите естествени съюзници.

Ами след като изкуствено се прекъсват връзките - тогава да ги създаваме естественно. аз поне направих една такава тук:

Линк