Между два народа, най-лесно се забелязват различията, и най-трудно се схваща общото. Аз съм склонен в случая с Ирландия, да търся общото, колкото и древно да е то и днес от него, почти нищо да не си личи! Но го има. И не може да бъде пренебрегнато.
Аз смятам, че нашата външна политика, трябва да придобие, още едно измерение в търсене на "съюзници" срещу нашите врагове.
Такива добри съюзници, могат да бъдат и по-малките, сродни на нас, държави, и да се отърсим от навика да търсим само съюзници в големите колоси - Русия, Китай, САЩ, Иран и т.н. Това е един навик, който не ни носи нищо добро и трябва да се отърсим. Това е един навик на малоценността и респекта, от по-силния. Това е един навик, винаги да имаме "татушка и батушка" и ние да сме им "сол-ташаците". Ама навик, ама мислене!
Затова аз виждам и в малки държави, като Ирландия, Шотландия, Казахстан, например, силни наши съюзници. Първом, защото ще сме равнопоставени като сила и възможности и "дружбата ни", няма да има тези последствия, когато "другаруваме" с колосите. Те винаги са гледали своите интереси и накрая, заради тези интереси техни, винаги го отнася по-малкия им съюзник.
Красноречив световен пример за това сме ние.
С равнопоставени на нас съюзници, освен общата бран, можем да си бъдем взаимополезни и културно. Пример за това е Ирландия и битката й за нейния собствен език. Е, еми има ли откъде да вземат пример, как се създава утвърждава и брани един език и как се развива своя собствена култура въз основа на него? Ами има, има в света една държава, чиято историческа съкровищница може да им помогне с образци, примери и реални дела за това! Това е БЪЛГАРИЯ!
Руснаците и до днес трудно признават нашата мисийна роля спрямо тях и за да не се повтори си ни мачкат по един или друг начин.
Те не искат ние, отново да се изправим като мисийни духовни учители. Всъщност, май, никой не го иска, срам го е, че е по-малък, а не го е срам, че с това губи знание не само за себе си, а и за човечеството като цяло. Държави като Ирландия са именно нашия шанс, отново да си върнем духовно-мисийното предназначение в Европа. Ние на тях - и те на нас! За нас, това е огромен шанс да излезем от рационално-материалистичното блато, в което сме затънали като народ и мислене и да с върнем към духовното си поприще и предназначение, за тях, това е шанс, да не бъдат културно асимилирани като народ! За това говоря днес за ползата от "малкия съюзник" и вредата от "големия батко".
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
