"Зора" срещу Атака

Както знаете, Атака вкара в многонародното събрание разни дупедати от кръжеца "Нова Зора". Тези дупедати още са си там. Ама нещо май не могат да разделят парите, та сега зористите тръгнаха на бой с атакистите. Само че мен разните междуособици не ме интересуват. В случая интересното е друго. Как от леви позиции бива нападан българския национализъм.
Не заставам на страната на заристите, пази Боже! Не заставам на страната и на атакистите. В конкретния случай фактите не ме интересуват. Интересуват ме идейните позиции, от които се застава, за да бъде ударено по нашата национална Идея. Нищо не променям, оставам текста в неговия оригинален вид:
www.novazora.net/2008/issue22/story_01.html

Лумпенизирането на “Атака”
През последната седмица станахме свидетели на твърде странни сцени пред Софийския съд. Разбира се, бихме могли да ги определим и другояче. Но млъкни, сърце! Волен Сидеров и неговата съпруга бяха изправени пред съдебна колегия с обвинения по един битов инцидент, който общо взето, е толкова миниатюрен и страхливо пошъл, че унижава както обвиняемите, така и обвинителите. Пътен инцидент! Някой блъснал, без видими повреди на превозните средства, другиго. Този някой се уплашил, започнал да гърми с пищов, изрекъл бабаитски ругатни. Онзи, който ударил, пък се свил като мишок, започнал да се оглежда дали колата на татенцето ще му се притече на помощ. За зла участ този, който гърмял с пищова, както и верният му едрокалибрен паж, били депутати, а другият бил бизнесмен - студент, или нека кажем, кандидат за богат човек. Сиреч и двете страни - типични чеда на новото време!
После депутатите-приятели се скарали, започнали да се обвиняват взаимно на тема кой кого накарал да лъжесвидетелства. В спора намесили и властта: дала била дала подкуп на курпулентния паж да предаде ближния си, който вследствие на това пострадал. Както се казва: “Бият Паниковски!”... Човек да вземе да си зарови главата в пясъка и да потъне от срам, че и от гняв. Съдът - също! При толкова обири, корупция, убийства, тъмни сделки, сива и черна икономика, при толкова върнати "царски имоти", при такова грандиозно строителство на хотели, курортни селища по брега на Черно море и на вилни зони край София, прекалено смешно е да се прави панаир от една жалка, мерзка, мижитурска историйка.
Такава е била нашата позиция - винаги и сега. Та в този смисъл, заставаме на страната на лицето Волен Сидеров, когото ако факторите го попитат за нещо, то би трябвало да го попитат как тъй например цяла една цяла телевизия СКАТ му стана мушия? Дали може като свидетел да каже откъде черпи доходи този телевизионен канал и като как се роди братската дружба на Сидеров с оперативно интересния Слави Бинев? Откъде са парите на вожда на "Атака", за да гради мрежата на цяла партия, да плаща командировки по далечните и близки маршрути, за да плющят по площадите щандартите на "Атака"? Винаги едни и същи. Подозрително едни и същи.
Тези привиквания по хиляда или по няколко хиляди души от различните ни родни краища без пари ли се случват? Хвърлят ли се средства за митингите в столицата и провинцията? Случайно ли е, че “Атака” издигна за кметове и общински съветници толкова люде от богатите българи?! С какви капитали се издава като всекидневник в. “Атака”? И как тъй на думи "Атака" е против ДПС, а по места управляват в братска прегръдка. Но ето, захванаха се с този пътен инцидент като да подават патерици на инвалид!
Така че сюжетът около пътния инцидент не ни интересува, не би могъл и да влезе в полезрението на “Нова Зора”. Нас ни боли за образа на българския националист, създаван от показните представления на Волен и театралните опуси на телевизия СКАТ, след всеки от които де що има разсъдъчен и свестен българин, току се прекръсти и пита - "Това ли са националистите?"
За това ни е думата! За това как Волен Сидеров реагира в съда и как събира сто-двеста свои горещи почитатели, за да го приветстват като античен герой, побратим едва ли не на Перикъл. Тези горещи почитатели се скупчват пред сградата на съда с плакати и сирени.
Настръхнали от жегата, разнолики, с изцъклени от ентусиазъм и омраза очи, те скандират непрестанно името на "вожда" и "бащицата", тръпнат в транс и върховно опиянение, готови да положат едва ли не кости, за да спасят символа на нацията.
През това време Волен Сидеров, платил и привикал българи от цялата страна, се разхожда в съда като развързан лъв, изскочил от клетка, очите му стрелят мълнии и презрение към съдии, прокурори и техните попечители... Не дай си боже, ако се появи в такъв миг олицетворението на властта като да речем министърът на правосъдието - тълпата ще го помели, ще го строши, ще го рита и плюе, ако полицаите не му се притекат да го спасяват.
И идва финалът!...
От залата излиза величествен и сюблимен, сякаш качен на кокили, самият Си-де-ров! Той е като обезумял, погледът му помътен и извънземен, ръката му вдигната напред като нацистка виктория, завършва с комунистически юмрук. Думите от устата му започват да се изливат като порой, те текат без паузи, без корективи на разума. Дълбоко от подсъзнанието извират тези потоци, за да поломят бедните души на присъстващите. За да ги озарят със своя свещен, библейски гняв, за да възбудят емоциите им и ги направят пластелин в ръцете на водача.
Тук дребната случка се превръща във величава, лъжата - в подвиг, пред който Жана Д'Арк отстъпва в миманса, а палячото става херой от древен епос. И понеже призивът е към животинската природа, към праисторията на човека, към всичко, което отрича цивилизацията и безкрайните усилия на вековете, естествено е да расте пожарът на ненавистта към другия, към онзи, който не обожествява Волен, който позволява да падне върху божествения му лик дори само предположението за сянка.
В такива мигове пред нас започват да се мержелеят образи и видения от филми и архивни снимки. Кой беше казал, че фактите от историята се повтарят: веднъж като трагедия, втори път като фарс?!
Но стига!
Въпреки отегчителния, макар и помпозен декор на фарса, ще си позволим да заговорим и по-сериозно.
Според в. “Нова Зора” последните прояви на Волен Сидеров, извън екзотиката и шизофренията, са част от промените в днешната ни политическа панорама, и конкретно от настъпилите опасни метаморфози, в партия “Атака”.
За какво става въпрос?
На първо място, налице е рязко лумпенизиране на партия “Атака”. Започнала като партия, която си сътрудничи с национално отговорни патриотични организации и партии у нас, тя деградира до политическа сила, която се възползва безсрамно от дълбоката криза в държавата, от недоволството на обеднелите маси от корупцията и националното унижение. “Актьорът” Волен Сидеров твърде добре експлоатира техниките на емоционалната хипноза в овладяване на инстинктите на тълпата. Той непрекъснато гледа да нагнетява обстановката в страната, да призовава за плебейски бунт, а всъщност бунт в полза на привилегированите няколко стотин души. Да държи на провокацията, на крайното изостряне на конфликтите, надявайки се, че те ще му донесат облаги и ползи, ще обърнат логиката на историята, за да може България да обслужва субектите, които дирижират всяко действие на Волен Сидеров и компания.
На второ място, партия “Атака” откровено се превръща в крайна дясна партия, използвайки патриотичната риторика като димки на стадион. В Малта Волен Сидеров направи изявление в тази насока. Направи и заявка за членство на партия “Атака” в Европейската народна партия на десницата. В същото време Сидеров вече не крие, че е скритият коз на Иван Костов и СДС, чието “златно момче” беше в началото на 90-те години в качеството си на главен редактор на в. “Демокрация”. Волен Сидеров беше и си остава политикът, който убедено пращаше комунистите и националистите на заточение в Сибир, който плачеше, че само една сапьорна рота е малко за участие в "Пустинна буря", който подготвяше жестока разправа с цяла социално мислеща България.
При създаването на коалиция “Атака” той успя умело да заблуди няколко патриотични организации, включително и "Нова Зора", че е преоценил този етап от живота си. Оказа се - чиста демагогия, за която се хванаха като удавници за сламка само отчаяни кариеристи като бившия ни депутат Станислав Станилов. За щастие понастоящем ляво мислещите българи, които при създаването на коалиция Национално обединение “Атака” бяха заблудени от нашите леви лозунги, които Сидеров представяше за свои и чрез "СКАТ" умело хвърляше в националното пространство, масово отказват не само да членуват, но и да поддържат новата политика на атакистите. И това е естествено! Не е възможно дълго време да се поддържа авторитет с измама и лицемерие.
От друга страна, не е тайна, че се подготвя алианс на "Атака" с ГЕРБ на Бойко Борисов - достатъчно е да се проследи затоплянето на отношенията между лидерите на ГЕРБ и “Атака”; призивите на Волен Сидеров за коалиране, с която и да било дясна партия, или пък административните актове, с които софийският кмет разрешава злополучните митинги на “Атака” пред Софийския съд.
Факт е също, че днес, когато Сидеров се оплаква в парламента как народната воля пред съда и съдебната зала била задушавана от властта, дясната опозиция на драго сърце се солидаризира с такава нелепица.
На трето място, партия “Атака” определено се оформя като русофобска формация. Ако в момента на създаването си тя кокетираше с тезата за съвместно сътрудничество между България и Русия, при посещението на руския президент в България, в началото на 2008 г., Волен Сидеров и тесният кръг от най-доверените му оръженосци призоваваха за опозоряването на Владимир Путин, а Сидеров се фотографира до плакат с текста “Путин - вън”, написан на английски, за да могат да го прочетат съгледвачите на Биг Брадър.
Второ доказателство беше организираният в Бургас референдум - по инициатива на Сидеров и тути кванти - за денонсиране на прясно подписания енергиен договор “Бургас-Александруполис”.
През последните седмици Сидеров не се стеснява да говори на висок глас срещу Русия и нейните “имперски” интереси под фалшивия знак, че защитавал България.
Той все още продължава политиката на антиглобализма и на съпротива срещу американското световно владичество. Но според нас в български условия е нонсенс да си едновременно против Русия и САЩ, а на дело да обслужваш интересите на САЩ във връзка с енергийните проекти на Русия и двустранното ни икономическо сътрудничество. Би трябвало да очакваме, че в недалечен срок “Атака” ще започне да омекотява интонирането, когато става въпрос за Запада и политиката на Запада.
Вероятно преходният период ще премине през различни фази, за да не проличи толкова лесно сценарият. “Реабилитирането” ще се разпростре първо върху Европейския съюз, той ще ни бъде даван за пример, що се отнася до борбата с националистите и комунистите в България, а след това тихомълком ще се даде индулгенция и на американските политици. Вероятно това ще стане през следващите една-две години.
Ако демократите в САЩ спечелят президентските избори, това ще бъде шанс и лично за Сидеров. Макар че той постигна “пик” в работата си за каузата СДС именно при управлението на Буш-старши, никак не е чужд на идеологията на Клинтън и Бжежински, бомбардирали няколко години по-късно Белград, големи и по-малки селища на Югославия.
На четвърто място, партия “Атака” ясно декларира волята на своето ръководство за изхвърлянето от обществения живот на българската левица, на БСП като най-голямата лява партия у нас. Постепенно фокусът не на мнимата, а на действителната деструктивна дейност на “Атака” ще се концентрира не против ДПС, а единствено против Българската социалистическа партия, против всички, които имат доблестта да се определят за леви.
Но това не е всичко. Сидеровци вече дават сигнали, че при евентуална смяна на няколко персони от върховете на ДПС, те биха се кооперирали още по-тясно с турското движение. В този аспект новите проявления на Сидеров като активен антикомунист, който проклина социалистическа идея, който зачерква постиженията през периода 1944-1989 г. и се подиграва с направеното от милиони българи в промишлеността, земеделието и културата, потвърждават деградацията на “Атака” като партия на българската крайна реакция и лумпениада, които мечтаят за кръв и се хранят с насилие.
Ако се вгледаме в мнозинството от коментаторите на телевизия СКАТ - от г-н Георги Жеков до г-н Велизар Енчев - ще открием строга закономерност. Те, особено двамата, са яростни антикомунисти, анти-БСП при всички случаи, неприязнено настроени спрямо Путин и новото руско ръководство. Същевременно са антиглобалисти, но адепти на политическото насилие за решаване на текущите държавни проблеми. Ако г-н Жеков чистосърдечно си признава, че е радетел на неофашизма (СКАТ е едно от немногото информационни гнезда на такова подобие на неофашизъм) в Европа, то г-н Енчев ни кара да мислим, че информационният и идеологическият апарат на партия “Атака” е съставен от амбициозни личности с кариеристични набези (едни от които са били водещи фигури в екипа на Иван Костов), посланици и депутати); други прикриват (защо ли?) делови и доказани връзки с бившата Държавна сигурност; трети треперят да не би антифашистката биография на техните фамилии да им попречи при щурмуването на високи властови позиции в доминираната от САЩ българска демокрация). Така че не бива да се учудваме нито от платената им смелост, нито от мрачното им изражение на плебейски изпълнители ала Савонарола, нито от войнствената им лексика на каруцари-роми в родна филиповска среда.
Според нашата оценка партия “Атака” има резерви за развитие. И то върху базата на политиката на реванша - на политическия реванш. Докато икономическата криза у нас се задълбочава, докато България продължава да бъде крайно зависима от Вашингтонската администрация, докато политическата ни класа е толкова безотговорна и корумпирана, докато БСП не намери нов подход и нови методи за очистването си от приспособленци и криминални типове, овладели високи постове, “Атака” ще набира сили, ще помпа мускули и ще спекулира с отчаянието на българина. Ще се дегизира като партия на бедните, а ще обслужва богатите си меценати като собственика на СКАТ Валери Симеонов или бившия борец-олигарх Слави Бинев. Ще се прави на национална партия, а ще се грижи единствено за просперитета на едно семейство - Сидерови, на една обожествена особа - Сидеров, на една майка закрилница - Капка Георгиева-Сидерова! Ще се прави от дъжд на вятър на прославянска и проправославна партия, а също и на толерантна спрямо Русия партия, а ще реализира дълбоките стратегически интереси на световната империя - Съединените американски щати. Щатите, които дадоха фактическия старт на политическата и журналистическата кариера на правозащитника от 90-те години, седесаря Волен Сидеров!
Деградацията на партия “Атака”, в този смисъл, не означава нейното фактическо обезличаване. Като пещерен звяр тя тепърва ще получава възможности от окаяната ни политическа действителност да консумира дивиденти, да поглъща самопредложили й се жертви, да се “цивилизова”, както лакея, който сервира масата на своите сити господари...
Струва ни се, че Волен Сидеров знае отлично “позитивите” за себе си в съвременната обществена ситуация (или му са обяснени на разбираем език) и той ще продължи да води редица привърженици на националното ни движение в задънена улица, ще прави всичко възможно, за да не позволи обединението на национално мислещите българи в името на една целебна за Отечеството ни кауза.
Полезно е, следователно, и в бъдеще читателите и симпатизантите на "Нова Зора" да бъдат осведомявани за истинския облик на Сидеров и сидеровци, за провокационната им роля на задушители на българската идея в модерния глобализиращ се свят. Налага ни се да проумеем, че националното движение на мислеща България вече се атакува не единствено “отвън”, от финансирани от чужбина неправителствени организации и наемници, а и “отвътре”, от такива партии като “Атака”, които си служат привидно с речника и идеите на българските патриоти, на българския национализъм, а на практика ерозират, пародират, изкривяват всичко, което е българско и родно, което е и на “ползу роду”.

Част ІІ

www.novazora.net/2008/issue23/story_01.html
Атаката на ПП “Атака” срещу България продължава
Минчо МИНЧЕВ

В миналия брой публикувахме статията “Лумпенизирането на “Атака”. Публикувахме и кореспонденцията - “Прецедент, недопустим в политическата практика”, от нашия уважаван сътрудник от гр. Стара Загора Енчо Енчев. Въпросите, разглеждани в тях, бяха поставени на принципна основа: загриженост и нетърпимост по отношение на дългосрочното компрометиране на национализма като идея в изявите на ПП “Атака”, и по-специално в изявите на нейния лидер, самообявил се за вожд, учител и месия.
Във втората статия темата бе защитата на националния суверенитет, незачетен в едно писмо, иначе написано не без основание, от посланика на Държавата Израел, г-н Гал Гендлер. Това, което имахме да кажем на Негово превъзходителство, го казахме. Остана обаче неизяснена в голяма степен връзката между проблема за раковото заболяване, каквото е лумпенизацията на ПП “Атака”, изгризваща потенциала, енергията и бъдещето на българския патриотизъм и свежите кълнове на нацификацията, на възраждащите се фашистки практики вследствие на опростачването на единствено спасителната важна и вечна идея, каквато е просветеният български национализъм.
Пътем само ще отбележим, че статията ни бе посрещната с огън от всички възможни атакистки цеви, като особено се отличи “четящият между редовете” Антон Сираков. Неговият гняв бе така гръмогласен и велеречив, че ако не беше толкова театрален и показно жалък, човек можеше и да рече с думите на древните: “Гневиш се, Юпитере, значи си виновен”. Но как да отнесеш към една карикатура думи, изречени за гръмовержеца?! И наистина нима цвърченето на едно тънковрато, пооскубано врабче би ни заставило да вземем перото, та да му отговаряме. Отнюд! - ако въпросът не беше от първостепенна важност. Смяхме се, цъкахме с език, после пак се смяхме, но все пак дългът надделя. Могат ли да се отминат с мълчание току-така прозренията Сиракови, че Волен Сидеров бил пуснал заявката за приемането на ПП “Атака” в ЕНП съвсем по примера на хан Телериг, който поискал от ромеите да му съобщят доверените си хора сред болярите в ханския двор, уж за да се опре на тях, пък то било, за да им изреже главите, каквито са историческите сведения. Ето, такива се между редовете "прозренията Сиракови". Както се казва на майчин език, ексик олсун и от лъжите му, и от защитата им. Такъв Сидеров на рамо да си го носи.
Но все пак необходимо е да добавим още няколко думи за юриста Антон. Става въпрос за манипулативното четене на избрани от него пасажи в нашата статия. Подобно на скрупульозен граматик, той дълго занимава аудиторията с печатната грешка в думата корпулентен.
Не сме занели санким как се пише! Причината била, че главният редактор на "Нова Зора" бил имал битие на локомотивен машинист, сиреч, втора ръка човек. На такъв, ако му кажеш - Знаем, Сираков, знаем, - ще помисли, че се оправдаваме. Ако го попита човек, а той знае ли какво е текст и контекст, ще си помисли, че го препитваме.
А ако му напомним, че когато се цитира извън контекста, е първо лъжа, а второ е наказуемо, ще викне сърцераздирателно - “Бьют Паниковского!”
Може ли с такъв човек да се говори за големите патриотични задачи пред обществото. Той едно си знае, едно си бае. Щом си ляв, вика, значи си интернационалист и нямаш право да се бориш за отечеството си. Не ставаш като ПП “Атака” за ЕНП, нямаш място редом с Иван Костов и превратаджиите от ДСБ до разбитите авари, наследници на бат'Петьо и кака Надка, до новите ГЕРБ-ери, и както се казва в продължението на руския хусарски тост, “и вся остальная сволоч”.
Ето, Сираков, и ти, Волене, затова ни боли. Не защото нямаме място до клептоманите и разсипниците на България, а защото си позволявате да създавате превратното впечатление, че хора патриоти могат да се омешат с майкопродавци, с хора, погребали българския национализъм и разпродавали България и всичко българско.
Винаги сме знаели, че сте десни, и в това не би имало нищо лошо, ако бяхте честни. Когато “Нова Зора” създаваше коалицията с името "Атака", вие бяхте по-ниски от тревата. Ние пък добронамерено вярвахме и виждахме “Атака” като сдружение на българските патриоти, като птица с две крила: ляво и дясно. Надявахме се, че така идеята ще полети и ще помогнем на народа ни. Причината обаче се оказа в главите ви. И затова днес ясно ви заявяваме: няма да ви позволим да мътите главите на честните и изстрадали хора, ще ви изобличаваме за манипулациите ви, за ролята ви на подставеници. Няма да позволим да залъгвате лява България, че вие сте изразители на нейните въжделения. Няма да ви позволим да спекулирате с чувствата на българина към освободителката Русия и да се представяте за борци против колонизацията на България. Нищо че нямаме телевизия.
Но да си дойдем на думата. Няма да мълчим и когато правите опити да събуждате вкаменелия звяр на нацизма. Твърде късно е да се разграничавате от хора като Тихомир Томов, злополучния зам.-кмет на Стара Загора. Нали ти, Волене, лично го избра и лично го посочи? Да не да е било заради общите ценности: той, влюбен в нацистките символи; ти - с книгите си, апология на антисемитизма?!
Можеш ли да отречеш, че още на 11 септември 2007 г., при откриването на паметника на жертвите на турския тероризъм на гара Буново, аз, Минчо Минчев, лично те предупредих за забежките на бившия рейнджър в Камбоджа Тихомир Томов. Заключението ми и моята загриженост бяха, че той има потенциала на бомба, която ако гръмне, ще пострада не просто ПП “Атака”, а ще опръска с кал и цялото патриотично движение на България.
И бомбата гръмна. И нямаше начин това да не стане. Твоите речи и жестове, неумелите ти опити да скриеш любовта си към “светлия пример на фюрера” и към шармантния любовник на Клара Петачи - Дучето, доведе до това, че подкрепен от слабоумните монолози на Георги Жеков и арийските въздишки на Антон Сираков, твоят избраник Тихомир Томов има на своите мобилни телефони като сигнал за повикване избрани делириуми на фюрера, речи на Гьобелс, а над всички тях иначе простичката, но красноречива песен за старата казарма и момичето Лили Марлен. Да не говорим за сведенията, излъчени от подопечната ти телевизия СКАТ от твои съпартийци, че кабинетът на Тихомир Томов е бил украсен с различни нацистки символи. Ето докъде довежда партийната лумпенизация, особено когато е целенасочена и със стратегическа задача - дългосрочното компрометиране на национализма и българската идея.
Направих си труда да разбера как ехото заглъхва в гр. Стара Загора след "бомбата Томов". Ето дословно кореспонденцията до “Нова Зора”, която получих.
"В Стара Загора през миналата седмица 41 членове на партия „Атака” публично обявиха напускането на организацията, несъгласни, както те се изразяват, с методите на ръководството на областния им координатор Михаил Михайлов, и липсата на каквато и да е комуникация със Сидеров и компания. Пак през миналата седмица петима от общо 9 общински съветници на ПП „Атака” в местния парламент напуснаха съветническата група и се обособиха в нова, самостоятелна. Срутването на организацията бе предшествано от скандал на Гергьовден, когато зам.-кметът на Стара Загора от квотата на ПП „Атака” Тихомир Томов се появи на официалната церемония по отбелязване на Деня на храбростта пред паметника на Св. Георги в старозагорския парк „Александър Стамболийски”, окичен с нагръдния знак на Вермахта (орел, държащ в ноктите си свастика). Бдителен репортер от в. "7 дни Стара Загора” запечата с фотооапарата си любопитния, меко казано, факт. Последва реакция на БСП, Българския антифашистки съюз, изключване на Томов и трима негови приближени от ПП „Атака” по нареждане на Сидеров, ултимативно писмо на израелския посланик до кмета на Стара Загора за отстраняването на Томов, който впоследствие сам си подаде оставката като зам.-кмет. Според Сидеров в партията му нямало място за хора, проповядващи националсоциализма (какъвто бил Тихомир Томов), а пък според областния му координатор Михаил Михайлов „Израел е образец на демокрация и пример за държава, от която ние трябва да се учим” (думи, изречени в предаване по партийната телевизия „СКАТ”). Иначе същият чете като „Отче, наш” плагиатските антисемитски книги на Сидеров „Бумерангът на злото” и „Властта на Мамона”. Други книги никому не е известно да е чел."
Така завършва кореспонденцията до "Нова Зора" от Стара Загора, която не е от Енчо Енчев. Както се казва, и смях, и грях. Трагикомедията в старозагорската организация на ПП „Атака”, ще добавим ние, продължава с взаимните обвинения между фракциите на бившия зам.-кмет Томов и координатора на ПП “Атака” Михайлов относно това кой е по-малко привърженик на фашистката идеология от другия – този със значката на Вермахта, или Михайлов, който на партийно събрание пред поне 40 души заявил, че ако Хитлер бил жив днес, щял да бъде член на партия „Атака”. Фактът е оповестен на пресконференция от вече бившия му съпартиец Георги Трендафилов. Трендафилов бе за кратко време председател на комисията по култура и вероизповедания в старозагорския общински съвет, но само за два месеца успя да обиди всички значими фигури от културните среди на Стара Загора, да се скара с културните институции в града, да ги настрои срещу себе си с невероятните глупости, които изговори по техен адрес. А твоят любимец, Волене, Мишо Михайлов, на 1 май, международния ден на труда, в реч пред паметника на Христо Ботев в парк „Аязмото”, е обявил гениалния български поет и национален революционер за... анархист. Според мнозина запознати в случая явно сработва родовият комплекс. Бащата на Михайлов, ако не знаеш, да ти кажа, като човек свързан родово с този град, иначе уважаван кардиолог, е анархист по убеждение и един от малкото такива официално признати за активен борец против фашизма и капитализма по време на режима на Тодор Живков.
Както и да е. През 2007 г., както добре си спомняш, Михайлов заедно с тебе се извади на кадро с Жан-Мари льо Пен, лидер на крайната десница във Франция. Дали ви е известно на двамата, че тази партия е създадена по проект на ЦРУ като реакция срещу напускането на Франция на военната организация на НАТО през 60-те години на миналия век?
И друго да ти съобщя, а с тебе и на читателите на "Нова Зора": напусналите партия “Атака” 40 и повече човека в Стара Загора, се оплакаха пред медиите, че "липсва комуникация между тях и Сидеров и компания в София". Единственият им посредник бил твоят човек Михайлов, на когото ти си му кум. А каквото кумът и кумата Капка (най-вече!) кажат, това и става. Според думите на споменатия по-горе Георги Трендафилов Михайлов е човек, лишен от всякаква социално значима биография. На 35 години е, но няма и трийсет пет дни трудов стаж, без образователен ценз е, но пък „работи” като кумец.
Според нас, и това не можем да го премълчим, последните събития в Стара Загора са само последните прояви на процеса по целенасоченото компрометиране на национализма чрез механизмите на кадровия подбор и антиселекцията. В ПП „Атака” идеолози на национализма са семейството ти, а главен партиен изпълнител е Георги Ибришимов, бащата на Капка, както и политическият катунар и юрист със съмнителни компетенции Антон Сираков, който си въобразява, че може да чете между редовете. Всички вие, ведно с юрист-трегера Павел Шопов, въведохте във вашата лъженационалистическа формация своеобразен интелектуален и образователен борд, изхвърляйки всичко що-годе по-образовано и по-интелигентно от вас. Според привържениците на “Нова Зора” в Стара Загора, вие сте, които умишлено назначавате по върховете на партийните структури социални маргинали и формени дегенерати. Случайно ли е това?
Бих добавил още, изброените факти от живота на старозагорската партийна организация на ПП "Атака" няма как да бъдат прочетени в партийната хроника на страниците на в. „Атака”. Там обаче може да се прочете друго, откровенията на архонт Слави Бинев, станал такъв също със старозагорска връзка: „Християнските ценности обединяват „Атака” и Европейската народна партия”, заявява той. Боже, боже, ти ли криво ни разбра, когато създавахме обединението на българските патриоти със стряскащото име "Атака", ние ли криво ти се молихме.
По-важното обаче е друго - изброените факти са показателни за идеологическата и кадрова всеядност на партия „Атака”, която отдавна е доказана на национално и на местно ниво.
Но дори и това не е всичко. Поредният идеологически завой на ПП “Атака” към ЕНП и съюзът й с клептоманите и разсипниците на България е опит да се капитализира засега успешно постигнатата от подставениците и лъженационалистите цел - компрометирането в очите на обществото на българския просветен национализъм за дълго време напред, а глобализаторите - нека заповядат! Атаката на ПП "Атака" срещу България продължава.

За онези, които приемат "Нова Зора" като националисти ще припомня един стар случай.
През есента на 1989 година, дни преди 10 ноември с Румен Воденичаров, Драгомир Цеков и Костадин Георгиев седяхме в градинката между Университета и Народното събрание. Румен искаше да отстраним Илия Минев от председател на Дружеството за защита правата на човека, тъй като Минев бил националист. След като получи отпор от мен, Румен каза:
"Ангеле, разделяме се и с теб. Водоразделът е вашия национализъм." Днес същият този Румен е една от важните фигури в уж националистическата дружинка "Нова Зора". Не вярвам на подобни "националисти". Особено, когато почнат да произнасят хвалебствия по адрес на Вожда и Учителя на цялото прогресивно човечество тавариш Юдашвили, тоест Джугашвили. Познат повече като Йосиф Сталин, убиеца на Волжските българи.
И все пак дори от врага може нещо да се вземе. Четете и мислете.

Голяма цапаница настана,а?
Тъй,тъй,давайте,милички Пишманнационалисти-самоизяжте се!Платих солидна сума водейки се по вашите глупости но нейсе-важното е ,че ми се отвориха очите и не съжалявам.Най -важното е,че знам кой е истинският Национализъм ,а вие си лайте.До прегракване.
Бият Паниковски,а?
А Бендер какво е отговорил?
-Вече?Толкова скоро?!

---

Каквото и да правите,Родовата памет не можете да изличите.Вие всички сте обречени!

---
Голямо театро сте!